- Дата и час: 25 Ное 2024, 00:55 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 2
|
|
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Разкъсването на слезката е резултат на някаква телесна повреда,каква не е ясно, няма доказателства,всичко е предположения,вие да не сте съдебни лекари за да казвате разкъсването дали ще е загуба или само средна тел повреда. Характера и степента на телесната повреда я определя само СМЕ,тук такова определение нямаме. Това е резултат на средна или тежка повреда. Но го няма деянието за да има състав на престъпление. Ще се изразя най-просто барем някой схване замисъла. Няма пряко доказателство/ причинно следствена връзка/,че побоя е причинил телесната повреда. НЯМА. Според СМЕ има причинена повреда но в следстие на какво и как е причинена не дава заключение,за това не може да се вържат двете неща. Връзвате ги вие по пътя на предположението, но това не е доказателство!!!
- niamame
- Младши потребител
- Мнения: 99
- Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Разкъсването на слезката е резултат на някаква телесна повреда,каква не е ясно, няма доказателства,всичко е предположения,вие да не сте съдебни лекари за да казвате разкъсването дали ще е загуба или само средна тел повреда. Характера и степента на телесната повреда я определя само СМЕ,тук такова определение нямаме. Това е резултат на средна или тежка повреда. Но го няма деянието за да има състав на престъпление. Ще се изразя най-просто барем някой схване замисъла. Няма пряко доказателство/ причинно следствена връзка/,че побоя е причинил телесната повреда. НЯМА. Според СМЕ има причинена повреда но в следстие на какво и как е причинена не дава заключение,за това не може да се вържат двете неща. Връзвате ги вие по пътя на предположението, но това не е доказателство!!!
- niamame
- Младши потребител
- Мнения: 99
- Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Колега, теб наистина те няма ... никъде. Спри да спамиш, моля.
- tupcho
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 21 Юни 2010, 03:26
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
niamame написа:Разкъсването на слезката е резултат на някаква телесна повреда,каква не е ясно, няма доказателства,всичко е предположения,вие да не сте съдебни лекари за да казвате разкъсването дали ще е загуба или само средна тел повреда. Характера и степента на телесната повреда я определя само СМЕ,тук такова определение нямаме. Това е резултат на средна или тежка повреда. Но го няма деянието за да има състав на престъпление. Ще се изразя най-просто барем някой схване замисъла. Няма пряко доказателство/ причинно следствена връзка/,че побоя е причинил телесната повреда. НЯМА. Според СМЕ има причинена повреда но в следстие на какво и как е причинена не дава заключение,за това не може да се вържат двете неща. Връзвате ги вие по пътя на предположението, но това не е доказателство!!!
Niamame , ти къде си завършил , че си се научил да разсъждаваш така ?
Quis custodiet ipsos custodes?
- miniscule
- Потребител
- Мнения: 255
- Регистриран на: 23 Мар 2011, 16:54
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
miniscule написа: Niamame , ти къде си завършил , че си се научил да разсъждаваш така ?
Въпросът трябва да е, колега:
КАК СИ ЗАВЪРШИЛ .... Барем, схванеш смисъла на ?-а ...
- justice496
- Младши потребител
- Мнения: 82
- Регистриран на: 25 Окт 2012, 10:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Според мен възивната истанция следва да потвърди присъдата на първоинстанционния съд или да я измени в часта на наложените наказания, ако счете, че същите са несправедливи. Вярно има допуснати процесионални нарошения, но те касаят правата на наследниците на пострадалия. В случая имаме осъдителна присъда на първа инстанция и не виждам логика да се връща делото.
Това разбира се с уговорката, че първоинсанционния съд е постановил присъдата , като е изключил от "разпита на дознателя" и протокола за "претърсване и иземване". Ако ги е включил в доказателствения материал, въз основа на който си е изградил вътрешното убеждение, следва възивния съд да реши делото по същество като ги изключи.
Това разбира се с уговорката, че първоинсанционния съд е постановил присъдата , като е изключил от "разпита на дознателя" и протокола за "претърсване и иземване". Ако ги е включил в доказателствения материал, въз основа на който си е изградил вътрешното убеждение, следва възивния съд да реши делото по същество като ги изключи.
- joro_sf
- Младши потребител
- Мнения: 46
- Регистриран на: 20 Мар 2013, 22:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
joro_sf написа:Според мен възивната истанция следва да потвърди присъдата на първоинстанционния съд или да я измени в часта на наложените наказания, ако счете, че същите са несправедливи. Вярно има допуснати процесионални нарошения, но те касаят правата на наследниците на пострадалия. В случая имаме осъдителна присъда на първа инстанция и не виждам логика да се връща делото.
Това разбира се с уговорката, че първоинсанционния съд е постановил присъдата , като е изключил от "разпита на дознателя" и протокола за "претърсване и иземване". Ако ги е включил в доказателствения материал, въз основа на който си е изградил вътрешното убеждение, следва възивния съд да реши делото по същество като ги изключи.
Абе и аз така мисля, ама защо друго писах
- velikova_
- Потребител
- Мнения: 267
- Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Абе и аз така мисля, ама защо друго писах
Ами защото си била на изпит и е съвсем нормално. Що се отнася за останалата, част напълно споделям мнението ти.
Успех ти желая
- joro_sf
- Младши потребител
- Мнения: 46
- Регистриран на: 20 Мар 2013, 22:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Колеги, моля ви ми обяснете защо и майката е наследник при положение, че има две деца? Коя е разпоредбата, която определя кръга на наследниците? Продължавам да не разбирам
Много благодаря!
Много благодаря!
- mementa
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 24 Мар 2013, 12:20
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
mementa написа:Колеги, моля ви ми обяснете защо и майката е наследник при положение, че има две деца? Коя е разпоредбата, която определя кръга на наследниците? Продължавам да не разбирам
Много благодаря!
Правото на иск принадлежи лично на пострадалия от престъплението, а при настъпила смърт – на преките му наследници по закон по права линия – деца, родители, съпруг или лица, с които е бил във фактическо съжителство, без сключен граждански брак или неосиновени деца, които са живели и едно домакинство с пострадалия. Но не трябва да се тълкува стеснително и да се ограничава само до тези, които ще получат наследството му по ЗН. Мисля, че има и практика в тази насока, ако някой колега я има под ръка да я сподели.
- justice496
- Младши потребител
- Мнения: 82
- Регистриран на: 25 Окт 2012, 10:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 55 ОТ 11.11.1980 Г. ПО Н. Д. № 479/1980 Г., I Н. О. НА ВС
ГРАЖДАНСКИ ИСК ЗА ЛИЧНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ МОГАТ ДА ВОДЯТ ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ТАКИВА ВРЕДИ, А НЕ САМО НАСЛЕДНИЦИТЕ, КОИТО ПРЯКО СА ПРИЗОВАНИ ДА НАСЛЕДЯВАТ. САМО ПОСЛЕДНИТЕ ОБАЧЕ МОГАТ ДА ПРОДЪЛЖАТ ПРЕДЯВЕНИЯ ВЕЧЕ ИСК ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, КОЙТО Е ПОЧИНАЛ СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ИСКА.
Чл. 60 НПК
Подсъдимият И. Ч. от гр. С. умъртвил родния си баща, затова бил предаден на съд по чл. 116, т. 3 НК.
Преди даване ход на делото майката на пострадалия - баба на подсъдимия, и братът на пострадалия - чичо на подсъдимия, поискали от съда да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци.
С определението от 24 юли 1980 г. по н. о. х. д. № 1392/80 г. съдът оставил без уважение това искане по съображения, че "От доказателствата, събрани на предварителното производство, се установява, че освен подсъдимия И. Ч. убитият има съпруга, дъщеря и внуци, които по Закона за наследството са негови наследници, и изключват като наследници както майката, така и брата". Тези изводи на съда са необосновани и противоречат с чл. 52 и чл. 60 НПК.
Според съда граждански иск може да предявят само тези наследници по закон, които пряко са призовани да наследяват, а не и останалите наследници по закон. С чл. 60 НПК законодателят дава право на пострадалия от престъплението да предяви граждански иск в наказателния процес, да защити своите права и по-лесно да реализира понесените имуществени и неимуществени вреди. Ако след предявяването на иска и до постановяването на присъдата той почине, само неговите наследници, които са пряко призовани да наследяват, могат да продължат иска. Тук обаче случаят не е такъв. Майката и братът на пострадалия не искат да продължат заведен от него иск за негови неимуществени вреди, а иск за неимуществени вреди, понесени лично от тях в резултат на неговата смърт. Според Постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, раздел III, в кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди, са най-близките роднини - низходящите, възходящите и съпругът. Те могат да претендират едновременно за заплащане на такива вреди. Ето защо граждански иск за претърпени лични неимуществени вреди могат да водят всички наследници, които са претърпели такива вреди, а не само наследниците, които пряко са призовани да наслeдяват. Само последните обаче могат да продължат вече предявения иск за неимуществени вреди от наследодателя, който е починал след предявяването на иска. Като е приел, че само децата и съпругът, които са от първия ред за наследяване, могат да водят граждански иск, а не и майката на пострадалия, съдът е нарушил закона, затова определението му следва да се отмени в тази част.
Съгласно посоченото постановление на Пленума на Върховния съд и постоянната съдебна практика братята и сестрите на пострадалия не могат да претендират за неимуществени вреди, затова, макар и по други съображения, съдът с основание не е допуснал брата на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец, поради което жалбата по отношение на него е неоснователна.
ГРАЖДАНСКИ ИСК ЗА ЛИЧНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ МОГАТ ДА ВОДЯТ ВСИЧКИ НАСЛЕДНИЦИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ТАКИВА ВРЕДИ, А НЕ САМО НАСЛЕДНИЦИТЕ, КОИТО ПРЯКО СА ПРИЗОВАНИ ДА НАСЛЕДЯВАТ. САМО ПОСЛЕДНИТЕ ОБАЧЕ МОГАТ ДА ПРОДЪЛЖАТ ПРЕДЯВЕНИЯ ВЕЧЕ ИСК ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ ОТ НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, КОЙТО Е ПОЧИНАЛ СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕТО НА ИСКА.
Чл. 60 НПК
Подсъдимият И. Ч. от гр. С. умъртвил родния си баща, затова бил предаден на съд по чл. 116, т. 3 НК.
Преди даване ход на делото майката на пострадалия - баба на подсъдимия, и братът на пострадалия - чичо на подсъдимия, поискали от съда да бъдат конституирани като частни обвинители и граждански ищци.
С определението от 24 юли 1980 г. по н. о. х. д. № 1392/80 г. съдът оставил без уважение това искане по съображения, че "От доказателствата, събрани на предварителното производство, се установява, че освен подсъдимия И. Ч. убитият има съпруга, дъщеря и внуци, които по Закона за наследството са негови наследници, и изключват като наследници както майката, така и брата". Тези изводи на съда са необосновани и противоречат с чл. 52 и чл. 60 НПК.
Според съда граждански иск може да предявят само тези наследници по закон, които пряко са призовани да наследяват, а не и останалите наследници по закон. С чл. 60 НПК законодателят дава право на пострадалия от престъплението да предяви граждански иск в наказателния процес, да защити своите права и по-лесно да реализира понесените имуществени и неимуществени вреди. Ако след предявяването на иска и до постановяването на присъдата той почине, само неговите наследници, които са пряко призовани да наследяват, могат да продължат иска. Тук обаче случаят не е такъв. Майката и братът на пострадалия не искат да продължат заведен от него иск за негови неимуществени вреди, а иск за неимуществени вреди, понесени лично от тях в резултат на неговата смърт. Според Постановление № 4/61 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ, раздел III, в кръга на лицата, които имат право на неимуществени вреди, са най-близките роднини - низходящите, възходящите и съпругът. Те могат да претендират едновременно за заплащане на такива вреди. Ето защо граждански иск за претърпени лични неимуществени вреди могат да водят всички наследници, които са претърпели такива вреди, а не само наследниците, които пряко са призовани да наслeдяват. Само последните обаче могат да продължат вече предявения иск за неимуществени вреди от наследодателя, който е починал след предявяването на иска. Като е приел, че само децата и съпругът, които са от първия ред за наследяване, могат да водят граждански иск, а не и майката на пострадалия, съдът е нарушил закона, затова определението му следва да се отмени в тази част.
Съгласно посоченото постановление на Пленума на Върховния съд и постоянната съдебна практика братята и сестрите на пострадалия не могат да претендират за неимуществени вреди, затова, макар и по други съображения, съдът с основание не е допуснал брата на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец, поради което жалбата по отношение на него е неоснователна.
- elmazov
- Младши потребител
- Мнения: 38
- Регистриран на: 29 Сеп 2007, 22:12
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
kolio_9 написа:niamame написа:Само второто лице е извършило престъпление- за тези които не са ме разбрали. Престъпление е само грабежа с последвалата смърт. Първия не носи НО ,няма съставомерност, няма и съучастие във второто престъпление ,той е непричом.
Eй с такива юристи е пълна съдебната система!!!! И за това и държавата ни е на това дередже!!!!
Съжалявам, но не се сдържах!!!!!!!!1
За съжаление, много сте прав, колега ....
- justice496
- Младши потребител
- Мнения: 82
- Регистриран на: 25 Окт 2012, 10:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
justice496 написа:mementa написа:Колеги, моля ви ми обяснете защо и майката е наследник при положение, че има две деца? Коя е разпоредбата, която определя кръга на наследниците? Продължавам да не разбирам
Много благодаря!
Правото на иск принадлежи лично на пострадалия от престъплението, а при настъпила смърт – на преките му наследници по закон по права линия – деца, родители, съпруг или лица, с които е бил във фактическо съжителство, без сключен граждански брак или неосиновени деца, които са живели и едно домакинство с пострадалия. Но не трябва да се тълкува стеснително и да се ограничава само до тези, които ще получат наследството му по ЗН. Мисля, че има и практика в тази насока, ако някой колега я има под ръка да я сподели.
Така излиа, че съдът е длъжен да открие всичките му преки наследници (както вие ги наричате) и да ги призове така ли?
- mementa
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 24 Мар 2013, 12:20
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Колеги, надявам се да не се смеете твърде много, но предлагам следните квалификации за наказателноправния казус:
Х - чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
У - в реална разнородна съвкупност -
- чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
- чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК
- чл. 194, ал. 1 от НК
основания - наистина не е указано в казуса, но експертизата се прави във връзка със случая и е доказано, че З има разкъсана слезка, като се има предвид конкретиката, по малко немърлив начин е очертано, че за нанесената травма не може да има друга причина, освен побоя. Присъда на предположения не може да почива, а нанесената травма влиза в състава на средната телесна повреда, а дали З би я загубил впоследствие, е предположение. Освен това Х удря, а У държи З. Не е указано да има разпределение на ролите, затова считам, че У е помагач.
- също много се чудих за 115 и съответно 116, но в общия контекст - побой/отказване от по-нататъшно увреждане/удар с тъпата част на брадвата/ мисля, че намерението на У е да нанесе телесна повреда на З, като смята, че като го удари с тъпото на брадвата няма да го убие, а ще го нарани, иначе няма логика да го удря и втория път с тъпото.
- накрая, понеже телефонът е на земята още при побоя, У е можел да го вземе още тогава, ако искаше грабеж. По-скоро смятам, че това е внезапен пряк умисъл за кражба.
Като цяло, мисля, че Х и У са искали да наранят З, а не да го убият заедно или поотделно. Това е смисълът на наказанието, което извършват спрямо З - засягане на правото му на телесна неприкосновеност.
Наистина, като чета останалите, далеч по обосновани предположения, мисля, че са по-обосновани, но пък и това е работна хипотеза.
Оставам с впечатление, че ако случката е близко до истинската, се касае за хора с по-нисък социален статус, доколкото употребата на такъв тип непосредствена саморазправа и употреба на брадва като оръжие са характерни за групи като ромите или живущите в села и изобщо места, където непосредствено и често се употребява брадва. Такъв тип хора се характеризират и с ниска степен на социализация, като обикновено не стигат по-далеч от просто разграничение между противоположности, например жвиот-смърт. Разбира се, това може да значи и пълно незачитане на правото на живот. И все пак забраната за убийство е една от най-старите и трудно преодолимите, независимо от многото приказки, уверяващи в обратното.
Накрая, самият факт, че брадвата е намерена в дома на З, а не на Х или особено на У, само по себе си е съмнително и изисква най-малкото една ДНК експертиза на кръвта, без което изобщо не може да се заключи със сигурност, че брадвата е използвана за убийството на З, а не например на прасето Гошо или някоя кокошка.
Х - чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
У - в реална разнородна съвкупност -
- чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
- чл. 124, ал. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК
- чл. 194, ал. 1 от НК
основания - наистина не е указано в казуса, но експертизата се прави във връзка със случая и е доказано, че З има разкъсана слезка, като се има предвид конкретиката, по малко немърлив начин е очертано, че за нанесената травма не може да има друга причина, освен побоя. Присъда на предположения не може да почива, а нанесената травма влиза в състава на средната телесна повреда, а дали З би я загубил впоследствие, е предположение. Освен това Х удря, а У държи З. Не е указано да има разпределение на ролите, затова считам, че У е помагач.
- също много се чудих за 115 и съответно 116, но в общия контекст - побой/отказване от по-нататъшно увреждане/удар с тъпата част на брадвата/ мисля, че намерението на У е да нанесе телесна повреда на З, като смята, че като го удари с тъпото на брадвата няма да го убие, а ще го нарани, иначе няма логика да го удря и втория път с тъпото.
- накрая, понеже телефонът е на земята още при побоя, У е можел да го вземе още тогава, ако искаше грабеж. По-скоро смятам, че това е внезапен пряк умисъл за кражба.
Като цяло, мисля, че Х и У са искали да наранят З, а не да го убият заедно или поотделно. Това е смисълът на наказанието, което извършват спрямо З - засягане на правото му на телесна неприкосновеност.
Наистина, като чета останалите, далеч по обосновани предположения, мисля, че са по-обосновани, но пък и това е работна хипотеза.
Оставам с впечатление, че ако случката е близко до истинската, се касае за хора с по-нисък социален статус, доколкото употребата на такъв тип непосредствена саморазправа и употреба на брадва като оръжие са характерни за групи като ромите или живущите в села и изобщо места, където непосредствено и често се употребява брадва. Такъв тип хора се характеризират и с ниска степен на социализация, като обикновено не стигат по-далеч от просто разграничение между противоположности, например жвиот-смърт. Разбира се, това може да значи и пълно незачитане на правото на живот. И все пак забраната за убийство е една от най-старите и трудно преодолимите, независимо от многото приказки, уверяващи в обратното.
Накрая, самият факт, че брадвата е намерена в дома на З, а не на Х или особено на У, само по себе си е съмнително и изисква най-малкото една ДНК експертиза на кръвта, без което изобщо не може да се заключи със сигурност, че брадвата е използвана за убийството на З, а не например на прасето Гошо или някоя кокошка.
- barbanero
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 25 Мар 2013, 17:59
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
mementa написа: Така излиа, че съдът е длъжен да открие всичките му преки наследници (както вие ги наричате) и да ги призове така ли?
Не, колега, правото на пострадалия да се конституира в наказателното производство като ГИ е диспозитивно право. Съдът не следи служебно за тези неща.
- justice496
- Младши потребител
- Мнения: 82
- Регистриран на: 25 Окт 2012, 10:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
justice496 написа:mementa написа: Така излиа, че съдът е длъжен да открие всичките му преки наследници (както вие ги наричате) и да ги призове така ли?
Не, колега, правото на пострадалия да се конституира в наказателното производство като ГИ е диспозитивно право. Съдът не следи служебно за тези неща.
Ахааа, значи съдът е длъжен да открие "преките наследници" и да ги призове, за да могат да се конституират като ЧО, а за ГИ - няма такова задължение.
Просто не си представям как някои от органите на досъдебното или съдът определят кои майката и бащата на починали, с кого живее в брак/без брак, деца, внуци и т.н. Мисля, че не е логично и се използва само удостоверението за наследници.
Благодаря, че ми отделихте внимание
- mementa
- Нов потребител
- Мнения: 5
- Регистриран на: 24 Мар 2013, 12:20
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
justice496 написа:sis_19 написа:niamame написа:Пак казвам телесните престъпления са резултатни, в самия състав е визиран и резултата, дори и при лека телесна повреда . При тежките и средните резултатиге са изброени в самия състав, при леката пише разстройство на здравето не опасно за живота/ говоря по спомен,кодекса не е при мен/ тук пак имаме резултат. Този резултат се доказва със СМЕ- тя доказва и причинно следствената връзка. Да имаме побой ама я ми намерете кое е това престъпление ,който извърши побой като нанесе удари в тялото на някой се наказва - къде е това престъпление-няма такова,така написано излиза формално престъпление на просто извършване със самото действие изпълваш целия състав. НО при телесните повреди трябва да има настъпил резултат ,за да е изпълнен целия състав!!!Деянието не е престъпление, не изпълва никой състав. Не че нямат престъпни намерения но за намерения без изикуем от закона настъпил резултат до сега не съм разбрал някой да е осъден.
Разкъсването на слезката не е резултат според теб?
Явно не е, защото според колегата, нямало причинно - следствена връзка ...
Намерих 1 Решение 53 от 93 г. , което гласи, че 199, ал. 2, т.1 обхваща:
1) Умишлена ТП, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия (а не умишлено убийство)
2) Кражба
Това безспорно е така, но не считам, че това е правилното решение на настоящия казус. За умисъла имах предвид, че не възможна квалификация на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1. За да се подведе поведението на дееца по този член, е необходим умисъл както за убийството, така и за отнемането на веща, с ясната представа, че убийство ще му помогне за запазване на отнетото, преди убийството, или че начинът да сломи съпротива на жертвата е убийство, ЗА ДА отнеме веща, трябва да има обективна и субективна връзка между убийството и отнемането
- sis_19
- Младши потребител
- Мнения: 32
- Регистриран на: 15 Юли 2008, 13:51
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
sis_19 написа: Това безспорно е така, но не считам, че това е правилното решение на настоящия казус. За умисъла имах предвид, че не възможна квалификация на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1. За да се подведе поведението на дееца по този член, е необходим умисъл както за убийството, така и за отнемането на веща, с ясната представа, че убийство ще му помогне за запазване на отнетото, преди убийството, или че начинът да сломи съпротива на жертвата е убийство, ЗА ДА отнеме веща, трябва да има обективна и субективна връзка между убийството и отнемането
Напълно съм съгласен с вас. Исках да разгранича двете неща на колегата, който/която не приемаше друго мнение. За мен квалификацията на извършеното от У е 116 ал. 1, т. 5 и т. 6 пр. 3 във вр. 115 НК. Спорен ми е моментът за т. 5, защото все пак е участвал в привеждането в безпомощно състояние.
- justice496
- Младши потребител
- Мнения: 82
- Регистриран на: 25 Окт 2012, 10:47
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
Рано ми е още за конкурси, но като чета казуса
не трябва ли въззивният съд да отмени присъдата заради съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване права на страните - по-точно на майката.
Ето примерно съдебно решение
-----
На 19.11.2011г. е внесен отново обвинителен акт спрямо същите трима подсъдими. С разпореждане №7013/24.11.2010г. съдията докладчик по НОХД№3595/2010г. по описа на ПРС е насрочил делото за разглеждане по общия ред и е разпоредил да бъдат уведомени подсъдимите за правото на отговор и другите им права и последици и условията на чл.269 от НПК. Съдът, обаче не е разпоредил да бъде изпратено съобщение на пострадалите по реда на чл.255, ал.1 от НПК и да бъдат уведомени за правата им съобразно чл.255 ал.2 от НПК, както и не е направено необходимото по чл.257 от НПК. Съобщения до пострадалите М.Г. и Н.Г. в качеството им на пострадали не са изпратени, а само са призовани в качеството на свидетели. В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие съдът не е изпълнил задължението си по чл.15 ал.2-4 от НПК да разясни на пострадалите правата им и да им осигури възможност да си реализират правата.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че въпреки, че при предното разглеждане на делото пострадалите не са били конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители, то след прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора и повдигане отново на обвинение срещу тримата подсъдими, отново възниква правото на пострадалите да искат и да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. На практика на фона на изложеното в горния абзац се налага изводът, че пострадалите са лишени от възможността да упражнят правата си защото съдът не си е изпълнил цитираните по-горе задължения. Така те са лишени от възможността да участват в производството като страна, както и да си ангажират повереник за участие в съдебното производство.
С оглед на гореизложеното са налице условията на чл.348 ал.3 т.1 пр. второ от НПК. Това нарушение не е отстранено и не може да бъде отстранено във въззивното производство, тъй като не могат да бъдат конституирани нови страни и съществено е, че не могат да бъдат конституирани частни обвинители/чл.77 ал.3 от НПК/. Освен това допуснатото нарушение може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, разясняване на правата на пострадалите и гарантиране възможността им да упражнят правата си. Вярно е, че съгласно чл.253 от НПК пострадалия не фигурира сред страните, но пострадалия задължително се призовава и делото може да се отложи, ако не е намерен на посочения адрес в страната. Освен това пострадалият който не е конституиран поради това, че му е отказано да участва в производството като частен обвинител може да обжалва този отказ по реда на чл.271, ал.6 от НПК. Това означава, че нарушенията допуснати спрямо пострадалия с оглед призоваването му, разясняването на правата му, не даването на възможност да се конституира като страна са нарушения, които следва да се разглеждат на плоскостта на нарушени права на страните. В противен случай би се стигнало да абсурден извод, че съдът може да наруши основни принципи на НПК спрямо пострадалия/в случая чл.15 от НПК/ и въпреки това следва да се приеме, че присъдата е постановена в съответствие с процесуалните правила.
-----
http://www.pleven.court-bg.org/img/File ... 3c1311.htm
не трябва ли въззивният съд да отмени присъдата заради съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване права на страните - по-точно на майката.
Ето примерно съдебно решение
-----
На 19.11.2011г. е внесен отново обвинителен акт спрямо същите трима подсъдими. С разпореждане №7013/24.11.2010г. съдията докладчик по НОХД№3595/2010г. по описа на ПРС е насрочил делото за разглеждане по общия ред и е разпоредил да бъдат уведомени подсъдимите за правото на отговор и другите им права и последици и условията на чл.269 от НПК. Съдът, обаче не е разпоредил да бъде изпратено съобщение на пострадалите по реда на чл.255, ал.1 от НПК и да бъдат уведомени за правата им съобразно чл.255 ал.2 от НПК, както и не е направено необходимото по чл.257 от НПК. Съобщения до пострадалите М.Г. и Н.Г. в качеството им на пострадали не са изпратени, а само са призовани в качеството на свидетели. В съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие съдът не е изпълнил задължението си по чл.15 ал.2-4 от НПК да разясни на пострадалите правата им и да им осигури възможност да си реализират правата.
Във връзка с горното следва да се има предвид, че въпреки, че при предното разглеждане на делото пострадалите не са били конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители, то след прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора и повдигане отново на обвинение срещу тримата подсъдими, отново възниква правото на пострадалите да искат и да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. На практика на фона на изложеното в горния абзац се налага изводът, че пострадалите са лишени от възможността да упражнят правата си защото съдът не си е изпълнил цитираните по-горе задължения. Така те са лишени от възможността да участват в производството като страна, както и да си ангажират повереник за участие в съдебното производство.
С оглед на гореизложеното са налице условията на чл.348 ал.3 т.1 пр. второ от НПК. Това нарушение не е отстранено и не може да бъде отстранено във въззивното производство, тъй като не могат да бъдат конституирани нови страни и съществено е, че не могат да бъдат конституирани частни обвинители/чл.77 ал.3 от НПК/. Освен това допуснатото нарушение може да бъде отстранено при ново разглеждане на делото, разясняване на правата на пострадалите и гарантиране възможността им да упражнят правата си. Вярно е, че съгласно чл.253 от НПК пострадалия не фигурира сред страните, но пострадалия задължително се призовава и делото може да се отложи, ако не е намерен на посочения адрес в страната. Освен това пострадалият който не е конституиран поради това, че му е отказано да участва в производството като частен обвинител може да обжалва този отказ по реда на чл.271, ал.6 от НПК. Това означава, че нарушенията допуснати спрямо пострадалия с оглед призоваването му, разясняването на правата му, не даването на възможност да се конституира като страна са нарушения, които следва да се разглеждат на плоскостта на нарушени права на страните. В противен случай би се стигнало да абсурден извод, че съдът може да наруши основни принципи на НПК спрямо пострадалия/в случая чл.15 от НПК/ и въпреки това следва да се приеме, че присъдата е постановена в съответствие с процесуалните правила.
-----
http://www.pleven.court-bg.org/img/File ... 3c1311.htm
- dessi_georgievva
- Младши потребител
- Мнения: 18
- Регистриран на: 25 Сеп 2009, 13:19
Re: Конкурс за младши съдии и младши прокурор 2013
а какво ще кажете за отвода на разследващия полицай, след като той няма такова право, а само прокурорът може да го отведе? По отношение на 4 въпрос, считам че второинстанционният съд ще върне делото в първа инстанция за разглеждане на делото от друг състав за допуснато съществено процесуално нарушение - че не е съобщил на майката за насроченото съдебно заседание, с оглед конституирането й като ЧО и ГИ
- nuni_ganeva
- Младши потребител
- Мнения: 41
- Регистриран на: 21 Яну 2009, 20:55
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 25 госта