Конкурс за младши съдии и младши прокурори 2013, vol. 2

[tankata75]

Колеги, разбирам, че сте въодушевени още, но може ли да напишете казуза и допълнителните въпроси към него. Имам предвид наказателноправния. Аз ще се явявам другата седмица за младши прокурори и съм любопитна какво знам. Благодаря предварително! Успех на всички явили се на изпита днес!

[herostat]

Здравейте колеги!
Някой може ли да напише каква правна квалификация е дал-имам предвид цифром, на наказателния казус

[sndineva]

Х и У решили да накажат З, защото имали стара вражда с него. Те причакали З и му нанесли побой, като Х нанасял ударите, докато У го държал. Когато З паднал на земята У го пуснал, а Х преустановил ударите и двамата си тръгнали. По пътя У видял брадва, взел я, върнал се при З и му нанесъл два силни удара по главата с тъпата част на брадвата, след което взел падналият по време на побоя мобилен телефон на З и си тръгнал. Х нямал представа за извършеното от У, тъй като вече се бил прибрал в дома си. Вследствие на извършеното З починал. Било образувано досъдебно производство по случая. Назначена била медицинска експертиза, която установила, че З имал разкъсване на слезката и тежка черепно - мозъчна травма, която била причина за смъртта му. Разследващия полицай Д извършил претърсване в дома на З и иззел като веществено доказателство брадвата, като по нея имало следи от кръв. Той извършил и разпит на свидетели, но като се установило участието на Х и У разследващият полицай Д се отвел. Първоинстанционния съд не одобрил протокола от претърсването и изземването. Прокурорът назначил друг разследващ полицай, а Д бил разпитан като свидетел, заедно с поемните лица присъствали на претърсването и изземването. В хода на досъдебното производство Х и У се обвинявали взаимно за извършеното, като У заявил, че желае да има защитник, а Х казал, че ще се защитава сам. В хода на досъдебното производство се установило, че З имал майка и две деца, които били негови наследници. За предявяване на разследването били извикани двамата извършители и двете деца на пострадалия. В първоинстанционния съд бил внесен обвинителен акт, който включвал показанията на свидетеля Д и поемните лица, показания на други свидетели, СМЕ, но не и протокола за претърсване и изземване. Първоинстанционния съд конституирал децата на З като частни обвинители и граждански ищци и разгледал делото като У имал защитник, а Х се защитавал сам, тъй като не желаел да има защитник. В съдебното производство били разпитани свидетели на обвинението и защитата. След обсъждане на доказателствата съдът постановил присъда, с която признал подсъдимите за виновни и ги осъдил за извършеното престъпление. Подсъдимите Х и У подали жалба пред въззивния съд, който постановил решение.

Въпроси:
1. Квалифицирайте деянията на Х и У
2. Има ли допуснати нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза на процеса
3. Има ли допуснати процесуални нарушения в съдебната фаза на процеса
4. Какво ще бъде решението на въззивния съд

Колеги мисля, че в общи линии това беше наказателния казус от днес. Разбира се възможно е и да съм пропуснала нещо.

[sis_19]

Благодаря , пожелавам успех на всички, участвали на изпита днес.

[bodymaker]

... аз все си мисля, че за У имаме грабеж с причинена смърт, при внезапен умисъл. Естествено той не се е върнал за грабеж, а за да причини смъртта, но като е видял телефона и в него се е формирал внезапен умисъл за грабеж....може и да греша де, но да смаже човека с брадва и да му вземе телефона, за мен си е грабеж по чл. 199, ал. 2 т. 2 от НК. Деянието се наказва много по - тежко от това по чл. 116, ал. 1, т. 6 и състава на грабеж с убийство се явява специален по отношение на убийството по чл. 115 от НК

[valerieva_d]

Още при думите" безсрочен трудов договор" цялата зала избухна с разочарование. А този прословут трудов казус имаше 1 въпрос теория и 6 въпроса, основно по ГПК. Лично не съм доволна как разписах нещата и не очаквам кой знае колко

[frina_]

Шах и мат...трудово право...думи нямам. Съгласна съм, че сами по себе си въпросите не бяха много трудни, но за повечето от колегите, които не са пипвали трудово право от завършването си, сигурно ще им се строи трудно тепърва, в рамките на 4 часа, да отварят КТ и да тълкуват разпоредбите му. Естествено за колега, който се занимава преимуществено с трудовоправни спорове, казусът ще е песен. Но какво да се прави, изпитът е шанс.

Относно квалификацията на деянията - телесна повреда (средна или тежка в зависимост от това дали разкъсването на слезката предполага неговото отстраняване или може да бъде третирано) за X и Y - съизвърш.

Относно У - съгласна съм с колегата sis_19 - чл. 116, ал. 1, т.5, вр чл. 115 от НК и чл. 194 ал. 1 от НК при условията на реална съвкупност и форма на вина пряк умисъл.

Не мисля, че има поглъщане между телесната повреда и убийството, въобще поглъщане на престъпления в наказателното право няма. Също така не мисля, че имаме някакво прерастване - телесната повреда и убийството са си извършени с две отделни деяния, при различна субективна страна.

Относно проц.нарушения - макар на пръв поглед да изглежда като да има многоооо, всъщност май не са толкова много, пък за съдебна фаза да не говорим.

[frina_]

Според мен трудовия казус беше изключително приятен, много рядко се падат такива казуси и следователно ще са много високи изискванията за решаването му.

Интересно мнение, т.е. смяташ, че повечето, които са писало по ГП, някак са вдигнали нивото на явяващите се ли> На мен ми е любопитно дали повечето хора са писали по НП или по ГП казус. А още по-интересно ми е как ще ни оценяват обективно по двата различни казуса. Абе шантава работа е това с избора на казус.

[joro_sf]

За да имаме грабеж по чл .199 , ал.2,т.2 трябва убийството да е извършено с цел да се приодолее съпротивата на жертвата /или да се запази владението на откраднатата вещ/, а основната цел е отнемането на веща /телефона/. В случая телефона е бил изпаднал на земята, а пострадалия е лежал със разкъсана слезка. Така, че не е било необходимо да го убива за да отнеме веща , можел е просто да вземе телефона от земята и да си го прибере в джоба
Не съм се явявал на изпита но според мен
1.
за У три престъпления извършени в реална съвкупност
- по чл 128, ал.1 вр. ал.2, пр.6 вр.чл.20,ал.вр.ал1 от НК –пряк предварителен умисъл, общност на умисъл, разпределение на ролите
-по чл.115 от НК- пряк внезапен умисъл – искал е нстъпването на смъртта на Z, нанесъл му едва удара с брадвата в главата които според СМЕ са причината за смъртта /мисля , че в случая нямаме ексцес, понеже решението за убийството е взето след това, след като Х и У са си тръгнали и е видял брадвата / Считам, че в случая нямаме и чл.116,ал.1,т.5, защото за разлика от грабежа по чл 198, ал.4, безпомощното състояние не трябва да е предизвикано от действия на дееца
-чл.194, ал.1 от НК пряк внезапен умисъл –видял е изпадналия телефон от дрехите и го е взел

за Х -престъпление по чл 128, ал.1 вр. ал.2, пр.6 вр.чл.20,ал.вр.ал.1 от НК -същият в съучастие, като съизвършител с У е причинил тежка телесна повреда изразяваща се в ....... Деянието е извършено с пряк предварителен умисъл - е извършено по предварително решение, което е взето в сравнително спокойна обстановка, след обсъждане на мотивите 'за" и"против". Имаме общност на умисъла -Х е съзнавал, че деиства в съучастие с У, като е имало и разпределение на ролите -Х ще държи жертвата а У ше бие. Същият е съзнавал обшественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на последиците /телесна повреда/ . Що се отнася до вида на телесната повреда, считам, че е действал с т.н.неопределен умисъл, т.е целял е настъпването телесна повреда без значение средна или тежка
2. Да
-след като У е имал защитник /което е задължително –чл.94,ал.1. т.3 от НПК/ и двамата са се обвинявали взаимно, задължително е трябвало да се назначи и на Х- чл.94,ал.1. т.5 от НПК –отстранимо СПН
-неодобряването на протокола за “Претърсване и изземване” е вследствие на допуснато СПН, което е неотстранимо /или не е внесен в съда в 24 часовия срок/, което води до изклщчването му от доказателствения материал по делото. Това обаче, не означава, че такова действие не е извършвано. Фактите могат да се установят и чрез други способи предвидени в НПК /разпит на поемните лица, които са присъствали/
- разпита на първия разследващ полицай, защото е извършвал действия по разследването “разпит на свидетел”, “претърсване и изземване’-чл.118, ал.2 от НПК

[valerieva_d]

Така е колега, аз лично от 3ти курс не бях чела трудово, с изключение за държавните и за този конкурс по въпроса за дисциплинарната отговорност, който е в конспекта, но реших да поема този риск от любопитство. ГПК беше доста засегната и в самите въпроси, все пак предполагам Стамболиев ще ги проверява. На моята страничка в протокола само аз бях по гк, всички бяха по нк.
Успех на всички, дано да сте се справили, наказателния имаше доста подводни камънаци

[ozzo_123]

Колеги,
Може ли някой да пресъздаде казуса по гражданскоправни науки, стана ми интересно с това "безсрочен" трудов договор.
Благодаря предварително!

[kristina-gg]

Казусът по трудово беше елементарен. За съжаление обаче и аз съм допуснала тъпи грешки от разсеяност, които може и да ми намалят съществено оценката. Честно казано се явявам за първи път и не знам как точно оценяват.
Казусът е следният: В училище НЙВ е извършено уволнение на ищцата, която работела на безсрочен трудов договор . Основанието за уволнението е намаляване обема на работа. по делото е доказано, че е имало намаляване на учениците и намаляване на часовете. Работодателят е извършил подбор между ищцата и още две учителки- всички преподават по БЕЛ, като е ползвал незаконосъобразни критерии при извършване на подбора- освен квалификация и ниво на извършената работа, бяха споменати административни наказания и оценка от подбора и т.н. Ищцата е подала исковата си молба за отмяна на уволнението, възстановяване на предишната си работа и обезщетение за времето през което е останала на работа в 2 месечния срок по КТ. Производството е приключило в срок от 3 месеца от уволнението й. Претендира да бъде признато за незаконно уволнението й на основание съкращаване в щата, да бъде възстановена на работа и да й бъде присъдено обезщетение за срок от 6 месеца. БТВ и е било 652 лв, а цената на иска й е 3912, 00 лв.
Въпроси: Характеристика на Трудов договор и кога той е недействителен.
2. Допустима ли е ИМ? По кой ред се разглежда спора?
3. Върху кой тежи доказателствената тежест по всеки един от исковете?
4.Може ли съдът да преценява целесъобразността на подбора, който е извършен, по отношение на ниво на извършената работа?
5. Дайте правна квалификация на исковете?
6. Основателна и доказана ли е ИМ? Обосновете по - подробно?
7. На каква база се определя размера на обзщетението? От кога тече срока за обжалване на решението? подлежи ли на обжалване пред ВКС?
Отговори:
1. Трудово право- характеристики на трудовия договор- теоретичен въпрос.
2. ИМ е процесуално допустима, подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок срещу надлежен ответник-училището. Не се спора за ответника, няма данни за възражение за това.Спора се разглежда по реда на Бързото производство по ГПК.
3. ДТ за исковете по 344, ал.1, т.1 и т.2 ежи върху ответника, а за ИМ по 344, ал.1, т.3 върху ищцата.
4. Може, има ТР на ОСГК на ВКС от 2012г. нова практика.
5.344,ал.1,т.1 - конститутивен иск, 344,ал.1, т2- конститутивен, 344,ал.1.т.3- осъдителен иск, всики заедно са обективно и кумулативно съединени искове.
6. по иск с пр. осн. 344, ал.1, т.1 ИМ е основателна и доказана - незаконосъобразен подбор с неправилни критерии извън тези, които чл. 329 КТ допуска- за мен, ирелевантно е, че ищцата претендира съкращаване в щата, а е налице реално намаляване на обема на работа. петитумът й е правилно определен , по иск с пр. осн. 344,ал.1, т.2 - ИМ е основателна и доказана, по иск с пр. осн. чл.344, ал.1, т.3 ИМ е неоснователна в пълния претендиран размер. съдът трябва да присъди обезщетение на ищцата за времето за което е останала без работа от момента на уволнението до момента на приключване на устните състезания в първата инстанция.
7. Базата при изчисляване на размера на обезщетението е 228, ал.1 от КТ. Срокът за обжалване на ИМ тече от датата на която решението е постановено. Решението подлежи на касационно обжалване въпреки че цената на иска е под 5 000 лв.- според мен по 344, ал.1, т.1 и т.2 - да, а по 344, ал.1, т.3 не би трябвало.

[govedo]

Колеги, как решихте казуса?

[govedo]

Как решихте трудовоправния/тези от вас, които решавахме него/. Любопитно ми е и колегите, които са избрали наказателноправния, как са го решили.

[rng_law]

Здравейте колеги. Аз решавах наказателния казус.
Ето и в общи линии моята квалификация.
За Х- писах, че е извършил средна телесна повреда при условията на съучастие като съизвършител. След като няма данни от казуса слезката да е премахната приех че повредата е средна /макар че четейки сега някои от по горните мнения започвам да мисля и за тежка/. Писах, че е налице общ умисъл между Х и У за извършване на телесна повреда, който общ умисъл е прекъснат с първоначалното прекратяване на побоя от двамата.
По нататъшните действия на У се явяват ексцес от общия умисъл. Относно У написах че са възможни две хипотези за квалификация в зависимост от неговото психическо отношение към извършеното/по точно към ударите с брадвата/. Ако У е действал единствено с умисъл за телесна повреда и не е допускал настъпването на смъртта, ще е налице чл.124 НК- самонадеяност/могъл е да предвиди и е бил длъжен, предвид че удря в главата с брадва/. Ако обаче в неговото съзнание се е отразило възможното настъпване на смъртта и той въпреки това е действал, ще е налице пр. по чл.115 при условията на евентуален умисъл.
И отнемането на телефона представлява обикновена кражба по чл.194 извършена при условията на съвкупност. Кражбата е обикновена, защото останалите действия на У нямат отношение към отнемането/не са с цел отнемане на телефона/.

[contralegem]

Аз, доколкото разбрах, майката изобщо не е била призована за съдебно заседание, тоест не е имала възможност да се конституира като страна по делото, което е СНПП. Тя може да се конституира като ГИ и ЧО само срещу У, защото само от неговото деяние е претърпяла неимуществени вреди. За мен истински неприятният въпрос е може ли въззивният съд, при положение, че няма съответен протест от прокурора и въобще никакъв протест, а само жалби от подсъдимите, да върне делото, заради лишаването на пострадалата майка от възможност да упражни правата си да се конституира като ЧО и ГИ срещу У?

[govedo]

[T.A.R.A.]

Не бях на конкурса, но наказателният казус ми изглежда доста лесен.Лесна фактическа обстановка, лесна правна квалификация.ОчевАдни отговори на процесуалните въпроси и без да имаш НПК в ръка.Не зная с такъв казус как ще отсеят конкуренцията.От друга страна, когато човек е на изпит притеснението си казва думата и започва "под вола да търси теле".Все пак желая хубави оценки на всички, които са се справили с решаването му.
Иначе се включвам по отношение на слезката и телесната повреда, свързана с нея.Проф. Раданов казва, че слезката е най-големият лимфен орган на човека и играе съществена физиологична роля.За разлика от лимфните възли, тя е включена в кръвоносната система.Нейните главни функции са свързани с имунитета и изграждането на червени кръвни клетки.Тя произвежда лимфоцити в лимфните фоликули.При премахване на слезката се наблюдава увеличена резистентност на еритроцитите.Функциите на слезката не са напълно изяснени.Човек може да живее и без нея, но макар да не е жизнено необходим орган, нейната загуба води до постоянно разстройство на здравето, поради нарушаване на имунната реактивност и намаляване ан трудоспособността.Проф.Раданов отбелязва и че, слезката сравнително често се уврежда при травма на корема и настъпва раптура, вътрешнокоремен кръвоизлив, проявяващ се с шоково състояние, което налага оперативното и отстраняване, за да се спаси живота на пострадалия.Затова и законодателят основателно е псочил, че загубата и е тежка телесна повреда.

[bodymaker]

Колеги, не мислите ли, че убийството е квалифицирано по чл. 116, ал. 6 пр. 2 от НК - т.е извършено е по особено мъчителен начин, какъвто е нанасянето на удари с тежък предмет и то в главата. Не мога да се съглася за евентуалния умисъл при убийството, понеже нанасянето на удар с брадва по жизненоважни части от тялото, каквато е главата няма как да не доведе до смърт. И това дееца го знае и именно с тази цел се е върнал. Колкото до телесната повреда - думата "слезка" видях само при състава на тежките телесни повреди, естествено може и да греша, но все пак не съм доктор да знам колко важен орган е това за човешкия организъм, кога е разкъсана и води ли това до загуба, но го използвах като подсказка за да си изградя моето мнение. Аз лично по четвъртия въпрос писах, че въззивния съд е оставил решението в сила, тъй като макар и допуснати някой съществени нарушения на етап досъдебно производство, то те по никакъв начин не ограничават правата на подсъдимия или неговия защитник, а факта, че жалбата е подадена от подсъдимите, следва да се ум се утежнява положението и да остане присъдата в сила, ако е постановена при допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правата на наследниците. Иска ми се да чуя и вашите мнения обаче....

[frina_]

Аз, доколкото разбрах, майката изобщо не е била призована за съдебно заседание, тоест не е имала възможност да се конституира като страна по делото, което е СНПП. Тя може да се конституира като ГИ и ЧО само срещу У, защото само от неговото деяние е претърпяла неимуществени вреди. За мен истински неприятният въпрос е може ли въззивният съд, при положение, че няма съответен протест от прокурора и въобще никакъв протест, а само жалби от подсъдимите, да върне делото, заради лишаването на пострадалата майка от възможност да упражни правата си да се конституира като ЧО и ГИ срещу У?

Ха, хубав въпрос - в казуса наистина нямаше никакви данни нито да са я уведомявали за образуваното нак. производство, нито да са й разяснявали правата, нито да са я призовали за предяв. на разследването...Оттук логичният извод е, че правата й са нарушени. Първоинст. съд е трябвало да върне делото на досъд.фаза за отстраняване на нарушението, но очевидно не го е направил. Въпросът е дали на въззив съдът може да връща делото на първоинст. съд само на това основание - чл.355, ал. 2 НПК. На досъдебна не може да върне - чл.335, ал.1, т.1 НПК (никъде не го пише пострадалия....)
Друг въпрос - никъде в казуса не пишеше, че първоинст. съд е разпитал подсъдимия, че му е дал право на последна дума - това как трябва да се тълкува? Че е извършил тези процесуални действия или че е пропуснал да ги извърши, защото това би било СПН...