svettoslav написа:Ако имаш желание,за да се поизясни критерия,как би квалифицирал деянието на дееца,ако вместо убийство му причини лека телесна повреда чрез ударите с брадвата(попаднали са в областта на гръдния кош например).Има ли поглъщане от първоначално причинения по-тежък резултат?
П.П. Изключваме опита за убийство,за да няма объркване.Съзнателно го удря с тъпата част в гърдите,не много силно(всъщност може и да изключим брадвата,няма значение).
Според мен водещото при поглъщането на по-лек от по-тежък резултат (а и на по-ранен от по-късен стадий на умишлена престъпна дейност) е това, че се касае за някаква
"единна дейност" (нарочно не казвам деяние, защото деянията по дефиницията им може да са повече от едно, но пак да има поглъщане). Не може да има само обективен критерий - реалното засягане на обекта, т.е. винаги по-тежкото засягане да поглъща по-лекото, защото ако разсъждаваме на тази плоскост, ще стигнем до извода, че ако днес опитам да убия Пешо, но не успея, а успея на другата година по същото време, ще нося отговорност само за второто. Същото е и ако днес избия зъб на Пешо, а догодина му извадя далака (взимам далака, понеже е модерен
) Ако се водим само от критерия какво е засягането на обекта, това ще означава поглъщане, а не ми се струва нито логически, нито законово оправдано. Ако говорим за закона, аз там поглъщането на по-лек от по-тежък резултат не го и виждам много - много. Съдебната практика ги е извела тия неща, защото не са намерили логика в хипотезите, когато, за да се достигне някакво по-тежко телесно увреждане или смъртта на човека като желан/приеман резултат, се преминава през друга по-лека форма на увреждане на здравето му, за тази по-лека форма да има отделно формулиране на обвинение - счели са, че просто няма смисъл. Така го разбирам аз. Но това при единна дейност. Ако днес реша да набия Пешо, след един час/ ден или година, реша пак да го набия, независимо дали по същата, или по друга причина, от една страна здравето на Пешо все ще си страда колкото пъти го бия, но от друга, и моят умисъл всеки път е различен. Тоест, когато дейността не е единна, не виждам каквато и да е логика половината неща да останат непрестъпни.
Така, както беше даден казусът - набили си го, пък после единият се сетил, че му е малко и се върнал, това "разкъсване" в умисъла на дееца според мене е налице и липсва логиката той да бъде "пощаден" от закона за първия побой. Пак казвам, ако разсъждаваме в посоката какво обективно е причинено - дали ще се върне след един час, или след една година, критерият все ще ни бяга, и винаги ще трябва да приемам поглъщането. Първият побой тука не е някаква междинна фаза на увреждането на здравето, което деецът е планирал да нанесе, а отделна случка.
За взломната кражба:
Част от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 54 ОТ 16.09.1989 Г. ПО Н. Д. № 49/1989 Г., ОСНК
"Поначало оставянето на моторното превозно средство на улицата е типичен случай на движима вещ, която се намира без постоянен надзор. Кражбата например на целия автомобил, за да се разглоби и продаде на части или изнесе извън страната, кражбата на части от него - гуми, фарове, решетки, багажници, покривала, антени, чистачки, огледала и др., които са върху автомобила на открито, е кражба на вещи без постоянен надзор и ако само в това се е изразило деянието на дееца, то ще се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК. Когато обаче моторното превозно средство е натоварено с кран,
когато фаровете са отнети чрез разбиване, разрушаване или повреждане, наред с квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК
ще има и квалифициращи обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 или 4 НК. Цялото престъпление ще се квалифицира по чл. 195, ал. 1, т. 2 и 3 НК или чл. 195, ал. 1, т. 2 и 4 НК. Ако вратите или багажникът на колата не е заключен и се отнемат вещи вътре в автомобила, оставени фактически на обществено доверия, ще е налице квалифицирана кражба само по чл. 195, ал. 1, т. 2 НК."
По-ранно решение без задължителна сила:
РЕШЕНИЕ № 434 ОТ 01.08.1986 Г. ПО Н. Д. № 78/1986 Г., ВК
"ПРЕГРАДАТА Е ЗДРАВО НАПРАВЕНА ЗА ЗАЩИТА НА ИМОТ, КОГАТО Е ПРЕДНАЗНАЧЕНА ДА ИЗКЛЮЧИ ДОСТЪПА НА ВЪНШНИ ЛИЦА ДО ЗАЩИТЕНИТЕ ВЕЩИ.
НК Чл. 195, ал. 1, т. 3
При служебната проверка на присъдата Върховният съд констатира, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон - чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Установено е, че за извършване на кражбата на касетофон и касети подсъдимият проникнал в автомобила, като свалил с лъжица страничното стъкло. Повреди по автомобила при отключването му и проникването в него не са установени. Налице е специален начин за извършване на кражбата по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, а не взлом, както неправилно е приел съдът.
Повредите по барчето, където бил монтиран касетофонът, и изскубването на свързващите кабели от таблото не съставлява разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот. Преградата е здраво направена за защита на имот, когато е предназначена да изключи достъпа на външни лица до защитените вещи. Прикрепващите и свързващи неподвижно вещта приспособления и елементи, като болтове, планки, пружини, скоби, поставки и др., са предназначени не да изключат достъпа на външни лица до вещите, а да им придадат устойчиво неподвижно положение. Ето защо те не са преграда, здраво направена за защита на имот. Разрушаването и повреждането на такива свързващи елементи за отнемане на укрепващите вещи не съставлява квалифициращ признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК."
Веднага ви давам пример: външно тяло на климатик - здраво е прикрепено към стената на постройката с цел да не падне
Ако го изтръгнеш с много сила
или с техническо средство, ще има ли взломна кражба или няма да има?
И понеже си прегледах практиката за кражбите, ето ви за вещ от починал:
РЕШЕНИЕ № 431 ОТ 15.08.1970 Г. ПО Н. Д. № 373/70 Г., II Н. О.
"ПРИ ОТНЕМАНЕТО НА ВЕЩИ ОТ ТРУПА НА МЪРТВО ЛИЦЕ ЩЕ БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА КРАЖБА НА ТЕЗИ ВЕЩИ, ЩОМ КАТО СА НАЛИЦЕ ОСТАНАЛИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ СЪСТАВА НА ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.
Чл. 251 НК
Относно осъдителната част на присъдата по чл. 251 НК се прави възражение, че е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като, щом вещите били отнети от трупа на мъртвец, не било налице отнемане на същите от владението на "другиго" без негово съгласие.
Това възражение е неоснователно.
В случая безспорно е налице отнемането на чужди вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Следователно всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението кражба са осъществени. Не би могло да се приеме, че с настъпването на смъртта на собственика на вещите те стават "res nulius", поради което, ако бъдат отнети от някого с намерение да бъдат присвоени, не ще бъде извършена кражба на същите. Собствеността на тези вещи автоматически с настъпването на смъртта на собственика им преминава в лицето на неговите наследници, а ако няма такива, те стават собственост на държавата. Щом като вещите са отнети без знанието и съгласието на тези лица, безспорно ще бъде извършена кражба.
По отменения НК беше предвиден квалифициран случай на кражба на вещи от трупа на мъртвец - чл. 182, т. 7 НК. В сега действуващия НК такъв квалифициран състав на кражба не е предвиден. От това обаче не може да се направи извод, че е отпаднал престъпният характер на това деяние.
То осъществява напълно както обективния, така и субективния състав на престъплението кражба.
Следователно правилно и законосъобразно градският съд е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 251 НК."
Въъх,ни думай ! - Според мен пък е изнасилване.Една жена на пазара така ми каза.
.
Не е много времето,не са отишли толкова далеч,върнал се е,така да се каже,"да си го добие"...
