forum.lex.bg

http://www.darik.bg/view.php?p=article&tid=1&id=103573
Съдии, прокурори и следователи срещу орязването на парите им
Сашка Пушкова
2006-12-07 16:24


Протестна декларация изпрати до Дарик Росен Димов, адресирана до президента на Република България, до председателя на Народното събрание на Република България, до министър-председателя на Република България, до Висшия съдебен съвет и до председателя на бюджетната комисия при Народното събрание.

Декларацията от Съюза на съдиите, Асоциацията на прокурорите в и Камарата на следователите в Република България гласи следното:

„С изненада научихме от публикация в авторитетния български ежедневник вестник „Труд” от 06 декември 2006 година за предложена промяна чрез Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет в Закона за съдебната власт, с която се намалява наполовина процентът на допълнителното възнаграждение за прослужено време на всички магистрати и съдебни служители. Тази поправка, предложена от Бюджетната комисия, е била приета без всякаква обществена дискусия, по един доста тайнствен начин. При опита ни да се запознаем с възникването и движението на това предложение, ние не констатирахме нито един депутат, който да е застанал със своето име зад нея. Реално, крайният резултат, ако тя бъде приета, ще бъде намаляване на трудовото възнаграждение на всички магистрати и съдебни служители в Република България, без каквато и да е обосновка и публичност. И това се извършва на фона на цитираното от заместник-министъра на финансите намерение на държавата да увеличи този процент за другите държавни служители, както и запазването му в други министерства.

Подобно намаляване на трудовото възнаграждение противоречи на принципите на Конституцията и трудовото право, и не е познато и прилагано в най-новата история на страната ни. В годините на тази история между законодателната и съдебната власт често са прехвърчали искри на взаимни обвинения за извършената от тях работа, макар че, и двете власти трябва да работят за благото на държавата. Сега, когато сме на прага на Европейския съюз, и взаимоотношенията ни все повече се подобряват, един подобен силов подход без правен аналог до момента, и приет по този начин, е просто необясним. Не искаме да вярваме, че в България има държавни структури, които са заинтересовани от демотивиране на работещите в съдебната система в изпълнението на техните служебни задължения, но реално точно това ще се получи. Нашите членове нямат възможност и не желаят да стачкуват, и да не изпълняват службата си. Нашата професия е призвание и дълг, ние нямаме право да не я изпълняваме, тъй като от това ще страдат гражданите на страната.

Това, което искаме е, да не бъдат унижавани на работещите в съдебната система, и то в момент, когато тя работи все по-добре и ние всички желаем да оставим в миналото нашите недостатъци. Една от препоръките на експертите на Европейския съюз е, определянето на адекватно възнаграждение на работещите в съдебната система, с цел не само признаване на труда им, но и като антикорупционна преграда. Добре съзнаваме възможностите на държавата и не бихме искали да правим самоцелни сравнения с възнагражденията на работещите в другите съдебни системи - членки на Европейския съюз или да получаваме неадекватни възнаграждения с останалите държавни служители. Тенденцията трябва да е към запазване и увеличаване на достигнатите нива на заплащане на този труд, а не към намаляване. Дълбоко се притесняваме, че липсата на ясни и конкретни мотиви и цели при една подобна поправка, до голяма степен ще доведе до демотивация в работата на магистратите и съдебните служители.

Настоятелно молим, да не бъде допускана подобна поправка в Закона. Убедени сме, че като цяло, българските съдии, прокурори, следователи и съдебни служители не заслужават подобно отношение, и най-малко то е допустимо спрямо тези, които са натрупали най-дълъг професионален опит. Иска ни се да Ви припомним изключителния кадрови глад и отлив на съдебни кадри в първите 10 години от възстановяването на демократичното общество в България, когато много добри професионалисти преминаха в частния сектор единствено заради трудовите възнаграждения. Сега, когато тази тенденция е изживяна и съдебната система се стабилизира, не би трябвало точно Народното събрание да прави поредния злощастен експеримент с нея.

Уважаеми господа, разчитаме на вашата мъдрост и житейска зрялост, както и на желанието на всички народни представители да има стабилност и ред в Република България, което става само когато има една силна и добре мотивирана съдебна система”.

Декларацията е подписана от председателя на Съюза на съдиите в България Стоил Сотиров, председателя на Асоциацията на прокурорите Росен Димов, председателя на Камарата на следователите Румен Георгиев.

А аз може ли да попитам колко чисто вземат съдиите в момента и с колко ще бъде "намалението" на фона на останалите заплати?

Дано този постинг не се приеме като злорадство или нещо подобно, но донякъде съм доволна, че най–после и на съдиите малко ще им се наложи да се попритеснят за парите си.
Не за друго–съвсем не искам да твърдя,че трудът им не заслужава адекватно заплащане, което едва ли и към момента е достатъчно добро, че да бъде намалявано.
Но съм доволна да усетят на собствен гръб колко е лошо да не зависи от теб дали можеш да защитиш нещо, което вече си си извоювал.

Защото от доста години насам (от въвеждането на ал.4 в чл.64 ГПК), от позицията на господство в процеса, масова практика е съдиите да злоупотербяват с тази ал.4 и си позволяват да орязват хонорарите на адвокатите чисто субективно, във вопиющо нарушение на чл.20 а ЗЗД и дори на §2 от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 за размера на адв.възнаграждения.
Очевидно все още не могат да преодолеят чистата човешка завист, и без да се замислят за всички финансови привилегии и сигурност която те самите имат, адски се дразнят, когато видят Договор за правна помощ–адв.пълномощно, в което е вписана сума с повече от 3 цифри, и тогава първосигнално постановяват "...с оглед правната сложност на казуса и обема на извършената от адвокат.... правна помощ, присъжда разноски в размер на....(обикновено минимума по тарифата), като оставя без уважение искането за разноски до размера на ....."
А всъщност хич не ги интересува, че за да стигне казуса до тях в толкова изчистен вид, че да не им представлява кой знае каква правна сложност, е извършена огромна работа по подготовка на делото, а и в самия процес са положени понякога немалко усилия.
Да не говорим, че така ощетяват страната, която въпреки това е платила въпросната сума, и облагодетелстват виновната, загубилата делото страна;и как настройват клиент срещу адвокат, който си е свършил добре работата и е спечелил делото му.
А още по–малко май си струва да се коментира, че с такива, всъщност противозаконни действия (виж горните текстове ЗЗД и Наредбата)допринасят за изграждането на имиджа "адвокат = мошеник" (макар, че всъщност всички ние сме колеги–съдии, прокурори, адвокати), създават благоприятна среда и с подобни актове стимулират укриване на реалните размери на хонорара, от което следва естествено и укриване на данъци.
И не на последно място–като не "забелязват " ненормалните понякога такси, които се събират за въздаване на правосъдие (справка–виж новите такси за съд. изпълнение например), чрез които събират бюджет за заплатите си, и дори ненормативно, но императивно въведените от съдилищата допълнителни разходи(напр.комисионни за банки, защото си имат договори с обслужващи банки за събиране на такси, но няма случай тези комисионни да са присъдени като част от разноски по дело), изграждат у хората убеждение, че у нас правораздаването е лукс за богати, като основна вина за това е на "алчните"(но всъщност понасящи сами всички разходи и държ.притезания върху дейността си) адвокати.

Опрделено не злорадствам, защото съм наясно както със спецификата на този вид труд, така и на какво натоварване са подложени съдиите (въобще не коментирам пък още по–трудните условия и тежест и заплащане на следователската и дознателската работа например), и не считам за нормално вместо да се гледа към повишаване на заплащането на труда им, то да се намалява. Смея да го кажа, защото просто произхождам от семейство, в което е имало и има представители на поне 3–4 от браншовете на юридическата(магистратската), ако мога да кажа, гилдия (или може би "каста" е по–точно).
Но с изложеното в предходния си постинг се опитвам да предизвикам внимание към специфичното отношение на повечето от съдиите, които, чуствайки се недосегаеми в тогите си на магистрати, заемат поза на недосегаеми и непогрешими, и всесилни към колегите си, каквито са адвокатите, макар самите те да страдат от човешки недостатъци, напр. да надничат, както се казва "в канчето на другия", и щом могат, макар и незаконосъобразно, да го унижат и "поорежат", само защото им се зловиди.
А в същия момент изискват съчуствие и подкрепа от същия този колега, ако техните собствени интереси се засегнат по подобен императивен начин.

Стажът ми е 15 години, а що се отнася до аргументите ми и позоваването на чл.20а ЗЗД и §2 от Наредбата, мисля, че текстовете сами за себе си говорят, и не знам как би могло игнорирането им от съда да се тълкува по друг начин –
Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.
Допълнителни разпоредби Наредба №1 ВАС:
§ 2. В случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. ;
а пък що се отнася до намека за "загубила делото страна– това направо е смешно, защото ноторно известно е, че разноски се присъждат в полза на спечелилата делото страна, а не обратно, и при незаконосъобразен(защото в случая не се прилагат горните текстове, а това съвсем не може да се нарече "задължително прилагане на закона") отказ да й се присъдят всички реално платени към приключване на делото, ощетена е тя, а не загубилата.

И за да приключа този спор, който ми звучи нелепо, защото от други постинги на mi_lena съм останала с впечатление, че тя е юрист с висока професионална квалификация и с коректни преценки, което ме е навело на мисълта, че е съдия от висшите инстанции, а в случая ми звучи твърде пристрастно, и с твърденията си само допринася за доказване на тезата ми, ще илюстрирам само с един пример– случил се за пореден път в практиката ми само преди десетина дни:

Дело по повод имот със стойност 94 500лв.
Доверител–ответник по делото.
Минимален хонорар за една инстанция съгл.чл.7(2)т.4 Наредба №1 ВАС–2230 лв.
Договорен и платен хонорар – 2000 лв.(т.е.дори под минимума в нарушение на чл.1 от същата наредба).
Хонорарът е отразен изцяло в Договор за правна помощ–адв.пълномощно, представен по делото.Очаква се, че при позитивен изход страната ще си ги възстанови.
Преди започване на делото е извършена 2 месечна тежка поготовка на защитата, вкл.с издирване по архиви и т.н. и снабдяване и откриване на доказателства, които дори ответникът не подозира, че съществуват, или не знае как да организира.
2 седмици се пише писмена защита.
Започва процесът, и благодарение на извършената от мен работа и изчистване на казуса приключва в 2 заседания.
Постановено е решение изключително, на 100% в полза на доверителя ми.
Съдът решава, че хонорарът е прекомерен, и позовавайки се на чл.64(4) ГПК присъжда в полза на доверителя ми разноски в общ размер, вкл. и хонорар– 200 лв!!!!?!
След което, предвид мотивите на съда, клиентът започва да ме гледа обвинително и да намеква, че съм го измамила, а представям си какво се носи зад гърба ми.
Е, как да разбирам това, особено при цитираните вече в предходните ми постинги норми? Може би трябва да приема, че съдът е бил много възхитен от работата ми и от това, че съм улеснила неговата, и въобще не си е казал – абе, какви 2000 лв., аз работя 2 месеца за такава заплата, как така тя само от 2 заседания ще ги получи!– без да го интересува какво всъщност е вложено.
И как да съчувствам на този съдия, че точно по същия начин–без да зависи от него, му налагат да взима по–малко от това, което вече счита за даденост, при това без да губи сигурността си , осигуровките и т.н.(все неща, за които аз мога само да мечтая, а той си ги има, но не му пречи да наднича в моите сметки), и без да му се налага освен данъци и осигуровки, да поддържа офис, да плаща такса, за да може да упражнява професията си и т.н., а на всичкото отгоре, без да трябва да търпи обвинения в мошеничество, въпреки, че е свършил почтено и успешно работата си.

Mi-lena,
Май наистина не разбираш какво се опитвам да кажа, може би не си изчела внимателно предходния ми постинг.
Първо, не съм се интересувала, и не знам колко взема един съдия. Не е моя работа, и не ме интересува. А и никога не съм любопитствала по отношение заплащането на колеги.
Просто използвах като повод проблема с намаляването на добавките към заплатите ви, за да обърна и провокирам внимание към проблема, който се създава на нас от някои съдии чрез правомощията, дадени им с чл.64(4)ГПК. Защото ми се иска всички юристи да не се делим на касти, а да сме колегиални едни към други и взаимно да се подкрепяме, независимо от коя "страна на барикадата" в процеса сме, а не някои от висотата на поста си да са високомерни към останалите, и да ги "наказват", защото получават нещо, което според "висшестоящите" е в повече или не им се полага.
Второ, категорично не съм съгласна, че "това не е правомощие, а задължение на съда, въведено му с чл.64 ал.4 ГПК. " Достатъчно е да се прочете самият текст :
(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Очевидно, каса е се за правна възможност, правомощие, а не за задължение. В края на краищата и адвокатите сме чували нещичко за правилата за тълкуване, за разлика между императивна и диспозитивна редакция и т.н....))
Tрето,съвсем не искам да кажа, че нашите възнаграждения са в някаква зависимост със съдийските, а само, че чрез чл.64(4)ГПК е предоставена възможност на съдиите да влияят върху размера на нашите, точно както законодателя прави с вас, защото, както се сещате, при развитие на дело като описаното по– горе, за следващата инстанция, като се позовава на съда, клиентът или ще откаже да ми плати вече уговорения, макар да е минимума по тарифата, или ще ангажира друг адвокат, като договори в пъти по– нисък хонорар .
Няма да повтарям и останалите проблеми, които ни се "образуват" , за които вече писах.
Четвърто:
Не съм твърдяла, че съдът изменя договорната клауза за възнаграждението в случаите, когато то вече е платено, но такъв ефект се получава, когато част от договореното следва да се заплати при приключване делото – тогава обикновено клиентът отказва да доплати, пак като се позовава, че съдът е казал, че струва по–малко.
Не съм твърдяла и, че договорът обвързва и другата страна по делото, това би било нелепо. Но, че акцесорно,в случай, че същата го загуби, засяга материалната й сфера, това е вярно , обаче по силата на процесуалните правила, а не на материалния закон.
Че съд.актове в частта за разноските подлежат на обжалване знаем, но съм сигурна, че и ти знаеш адвокатско правило – в случай, че печелиш, да не дразниш съда за пари, защото утре пак ще попаднеш при същия състав, затова обжалваме в тази част само ако клиентът настоява.
Пето:
Съвсем не е вярно, че съдиите масово прилагат чл.64(4) ГПК само ако има искане за редукция от противната страна. На мен лично ми се е случвало 4–5 пъти, и нито един от тях не е бил по инициатива на противника, а само и изключително на съда.А искам да те уверя, че дори да е бил по–голям договорения хонорар, в договора съм изписвала винаги сума, съответстваща на § 2 от Наредбата.
Съвсем не става дума за т.нар."наказателни хонорари", а за определени въз основа на материалния интерес на клиента от провеждания процес.
Що се касае до "правната сложност" на казуса– мисля, че това е твъре разтегливо и субективно понятие, когато служи за база за определяне на заплащане. Пак ще повторя, че съдът не знае и не е длъжен да знае в какъв вид е дошъл казуса при мен, и какво се е наложило аз да свърша предпроцесуално, за да го представя пред него в изчистен вид.
Е, тук признавам, че наскоро във ВКС орязаха един хонорар по този начин, като делото действително не беше сложно (посипвам си главата с пепел от срам) , но пък материалният интерес на клиента не беше и малък.
А пък възможна е и обратната хипотеза– малък материален интерес, но ужасно усложнен от правна страна казус. И защо тогава да протестирам срещу хонорара на защитата на другата страна?
Въобще пък няма и да се опитвам да коментирам що е "прекомерност", защото , иска ми се да вярвам, че и ти ще се съгласиш, този "критерий" въобще няма обективни параметри, а е изпълнен с чист субективизъм.
Шесто:
Не съм съвсем съгласна и, че чрез §2 от Наредбата " с подзаконов нормативен акт се въведе ограничение в приложното поле на по-висш по степен нормативен акт (ГПК)".
Защото, както добре знаеш, със закона се въвежда правило в най– общия му вид, а при положение, че в самия по–висш нормативен акт липсват изрично разписани разпоредби, с подзаконовия нормативен акт се конкретизира начина,способите и параметрите на приложението на това правило. Ако не си съгласна с това, следва ли да разбирам, че отричаш необходимостта и съществуването на наредби, правилници , тарифи, и прочие подзаконови НА, съставляващи може би повече от 60% от нормативната база в момента?
И последно:
Mi_lena, против съм не наличието на контрол изобщо, а срещу субективно налагания такъв. Твърдиш, че в тези случаи прилагате тарифата, а това съвсем не е вярно– виж посочения по– горе от мен пример. Минимума по тарифата е 2230 лв. , договорения платен хонорар – 2000 лв.(т.е.дори под минимума), а въпреки, че в случай на редукция(каквато тук не може да има, защото дори и минимума не е спазен) съдът не може да присъди по– малко от трикратния размер (т.е.6690 лв.), той присъди 200 лв.
Защо не коментираш това?

Господа съдии, прокурори, следователи и други държавни служители, моля, да обърнете и другата страна на медала, а именно: никой държавен служител не заплаща нито стотинка каквато и да е осигуровка. Намирате ли го за справедливо ? Не следва ли всички държавни служители да заплащат осугуровките си в процент, еднакъв с този на лицата по трудов договор ? Не следва ли добавките за прослужено време да бъдат съизмерими с тези на обикновените хора (а именно: указаното в КТ) ? Как така държавата създаде предимства за тези, чиито заплати се заработват от обикновените хора - къде е равнопоставеността ?

rts в голяма заблуда си. Държавните служители, както всички останали обикновени хора си плащат данък върху дохода. Този данък постъпва в държавния бюджет, а осигуровките отиват директно в съответните фондове на държавното обществено осигуряване и в здравната каса.

Такааа…, и какво ще се получи на практика…
Магистратите по високите етажи, които имат реалната власт и имат стаж от порядъка на 30г. ще им отнемат 30% от заплатата- или съвсем условно около 500 лева.

Съдията се подчинява само на закона и на вътрешното си убеждение, май така пишеше някъде. А съдията е човек, и колкото и да не ви се иска да е така, при вземането на решение със сигурност му влияят много емоционални фактори. Нали ми вярвате, че съдия, които е станал жертва на кражба ще е склонен да даде по тежко наказание когато съди крадец…
И като му отрежат на тоя съдия 500 лева, без да му дават обяснения и без да му изложат един смислен мотив за това и при положение че ежедневно всички цени нарастват, както нарастват и заплатите на другите, е а познайте кой ще го отнесе. Аз не бих искал в деня в който този съдия е получил намалената си заплата да съм адвоката с 4-5 цифрен хонорар който ще иска тоя хонорар да му бъде присъден от тоя съдия. А ако погледнем реално присъждането на хонорара е най-малкия проблем…
А по повод справедливостта на възнаграждението за определен труд нещата се движат в границите от 20 милиона за 17 секунди (Майк Тайсън) до 5 долара на месец (Шри Ланка). И справедливостта няма нищо общо и няма как да бъде мярка- всеки взима толкова, колкото може да отвоюва. И ако навсякъде по света със средна класа се свързват лекари и юристи то това е защото от хората с тези две професии зависят трите може би най-важни неща за човека- здраве, имущество и свобода. Та тия две професии са в най силна позиция преговаряйки за възнаграждението си…

mam89, прочетете си внимателно законите - ОСИГУРОВКИТЕ (а не данък общ доход) при служебните правоотношения на държавните служители е за сметка на държавния бюджет. Не можете да бъркате осигуровки с данъци !

На това ли завидяхте?! Станете тогава държавен служител...

http://mediapool.bg/show/?storyid=124366&srcpos=2

Съдебната власт поиска от парламента сметка за парите си
ВСС “почерпи” четиримата шефове в съдебната власт с по две заплати
Красен Николов
13 Декември 2006


Висшият съдебен съвет (ВСС) официално протестира срещу намерението на Народното събрание да намали класа за прослужено време за магистратите от два на един процент върху основната заплата. Предложението е било прието на последното заседание на бюджетната комисия в парламента.

За повечето съдии, прокурори и следователи класът за прослужено време формира в голяма степен работна заплата. В диспозитива на протестното решение на ВСС се цитират приетите от ООН принципи за осигуряване на независимостта на съдебната власт, възприети в последствие и в две резолюции на Комитета на министрите към Съвета на Европа (КМСЕ). Тези международни актове постановяват, че заплатите на магистратите не могат да бъдат намалявани.

По думите на члена на ВСС и шеф на Апелативен съд – Пловдив Радка Петрова, разпоредбите на ООН и КМСЕ имат задължителен характер и за България.

Становището на съдебния съвет се подкрепя и от Съюза на съдиите в България, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Главният прокурор Борис Велчев съобщи в сряда, че вече е изпратил протестно писмо до парламентарните групи в Народно събрание.

“В писмото попитах депутатите дали искат да ни стимулират да работим по-добре като ни намаляват заплатите”, каза още той.

Според зам.-председателя на ВКС Румен Ненков за първи път парламентът е готов да приеме бюджет за съдебната власт, който е дори по-нисък от предложения от Министерски съвет.

“До сега Народното събрание приемаше бюджет, който беше между предложения вариант от кабинета и този на ВСС. За първи път те са готови да слязат и под него”, заяви Ненков.

По конституция съдебната власт в България има самостоятелен бюджет, но до законодателят и изпълнителната власт винаги са редуцирали финансовата рамка на магистратурата.

ВСС “почерпи” четиримата шефове с по 2 коледни заплати

На заседанието си в сряда ВСС реши да раздаде предколедно 13 -та и 14-та заплата на главния прокурор, председателите на Върховния касационен и административен съд и шефа на Националното следствие. Сметките показват, че четиримата шефове в магистратурата ще получат минимум по около 6500 лева около Коледа.

В същото време другите магистрати ще получат по 1,5 заплати върху декемврийското си възнаграждение или около 1500 лева допълнително.

Главният прокурор Борис Велчев заяви пред колегите си от ВСС, че това предложение не е честно и поиска да получи колкото останалите прокурори при това изчислено върху 10-месечния му стаж на поста.

Това не бе прието от съдебния съвет с мотива, че шефовете в магистратурата носят по-голяма отговорност и си заслужават парите.




--------------------------------------------------------------------------------