Престъпление по чл.227б, ал.2, вр. с 1 НК

[swtodorov]

На 15.05.2015 г. П.С. е назначен за ликвидатор на дружеството Х., което е в плачевно състояние. Няма пари, няма имоти, няма вземания, но има огромни задължения. През 2017 г. е заведено дело за несъстоятелност от една банка, която е кредитор на дружеството Х. През януари 2018 г. влиза в сила решение на съда, което казва, че началната дата на неплатежоспособността е 01.01.2013 г. Осъществил ли е П.С състава на чл.227б, ал.2, вр. с ал.1 НК. Ако Да- кога /на коя дата/ е осъществено изпълнителното деяние. Как ще отговорите на възражението, че деянието не е извършено, защото П.С не е бил допуснат до книжата, компютъра и т.н. на дружеството и затова не е могъл да знае какво е състоянието на дружеството на което е назначен за ликвидатор

[sylviapetkova]

Според мен не е. Първо, защото началната дата на неплатежоспобността е 01.01.2013 г., когато П.С. не е бил все още назначен за ликвидатор. Тоест, за необявяването на неплатежоспособността под отговорност тук следва да се подведе управителят по реда на чл. 227б, ал. 1 от НК.
Относно възражението, няма какво да му се отговори, понеже е основателно, макар че най - правилно би било да се поддържа, че той изобщо не носи отговорност за необявяването на неплатежоспособността, поради горните аргументи. Всяко престъпление си има субективна страна и ако П.С. изобщо не е знаел какво е състоянието на дружеството, то престъпление няма, поради липса на задължителен елемент на състава.

[doudoned]

Престъплението по чл. 227б НК е продължаващо / не- продължавано/. Деянието започва от 15 ден след като дружеството е спряло плащанията или е изпаднало в свръхзадълженост или настъпване на някое от другите основания, предполагащи несъстоятелност. Несъстоятелността се предполага винаги, когато дружеството е спряло плащанията или не е в състояние да изпълни изцяло или частично свое изискуемо задължение по търговска сделка, както и за публични вземания. Ако няма открито производство по несъстоятелност, извършването на това престъпление продължава неограничено във времето и затова в такива случаи не може да се говори дори за давност. Всички установени в закона предположения се заместват от влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност вкл. за датата на неплатежоспособността. Доколкото разбирам, ликвидаторът е бил назначен след като дружеството вече е било неплатежоспособно. Следователно той незабавно /в крок 15 дни от назначаването си/ е бил длъжен да подаде молба за обябяване в несъстоятелност. Неговата наказателна отговорност ще бъде ангажирана наред с управителя към датата, приета от съда. С назначаването на ликвидатор, правомощията на управителя се прекратяват, така че от датата на вписване на ликвидатор, деянието на предишния управител е приключено и отговорността преминава върху ликвидатора. Не ми се струва състоятелно твърдението за недопускане до книжа и компютър, тъй като неплатежоспособността е трайно състояние /не става дума за временни затруднения на дружеството/. Характерни признаци за свръхзадълженост се извличат чрез финансово-икономически анализ на отчетите на дружеството, които са публични и се обявяват в търговския регистър. Анализират се собствен капитал, нетен оборотен капитал, задълженията /краткосрочни и дългосрочни/, показателите за рентабилност, коефициенти на обща, бърза и незабавна ликвидност, коефициент на финансова автономност /т.е. независимост на дружеството от кредиторите/, коеф. на задлъжнялост и много други. Ликвидаторът се предполага, че е порфесионален търговец и би могъл на базата на публичната информация да направи такава преценка, а ако не му стигат знания и опит е можел и е бил длъжен да поиска професионална помощ. Също така като представляващ дружеството е имал правото да поиска информация от банката, НАП, НОИ, да се свърже с известните му кредитори и длъжници и мн. др. Така че, номерът с компа и архива НЯМА да мине. Но в крайна сметка няма основание за притеснение. Практиката ми сочи, че дори да му бъде повдигнато обвинение по този член, 99 на сто от тези производства приключват с предложение от прокурора до съда за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на глоба по административен ред. Съдът налага глоба 1000 лв., което е минимумът. Това в случай, че ликвидаторът не е осъждан и не е освобождаван досега по чл. 78а НК. Дори и прокурорът да внесе такова предложение, може да не се съгласите и да искате от съда провеждането на съдебно следствие, където да си изложите аргументите и да представите насрещни доказателства. Ако съдът ги уважи може да го оправдае, но дори и да не ги уважи не рискувате нищо, защото положението на подсъдимия не може да се влошава и в най-лошия случай човекът пак ще се размине с глобата.