forum.lex.bg

Какво мислите относно клауза в трудов договор ограничаваща работника да не осъществява същата или сходна дейност като тази на работодателя за срок 6месеца след прекратяване на трудовото правоотношение???

Ами в ТК се казва: "С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона"....

обикновено тези уговорки не са част от трудовия договор. Сключва се отделено споразумение на основание ЗЗД и обикновено неспазването на подобно задължение от работника е скрепено с парична неустойка (между другото има подобна съдебна практика и съдът е отсъдил в полза на работодателя). Трябва да внимавате с формулировката "сходна дейност на работодателя". Съдът общо взето приема, че подобни задължения могат да се поемат, когато е ясен основния предмет на дейност на работодателя (например банкова дейност, застрахователна дейност и т.н.). Ако дружеството-работодател има вписан много широк предмет на дейност, каквото е полжението с повечето дружества, тогава се получава, че едва ли не задължавате бившия работник изобщо да предприема някаква собствена стопанска дейност, което е правен абсурд и такъв договор всъщност не може да съществува.

Допълнителни условия - да, но ако са по-благоприятни за работника, както и такива които не противоречат на закона....Дааа може би ако се впише клаузата в Правилника за вътрешния ред, но и тогава..няма ли да сме изправени пред предварителен отказ от права? Шибан казус?

Трудовоправните и облигационните отношения категорично не лежат на една плоскост и не ми е ясно как ще се търси отговорност по ЗЗД, когато договора е трудов, ха сега колеги?

Казуса не е интересен или просто подготовката ви е недостатъчна?

Клиент ми е работника. Дайте идея

Клиент ми е работника. Дайте идея

Клиент ми е работника. Дайте идея

Такава клауза противоречи на Конституцията и ако аз съм служителят, по никакъв начин няма да се чувствам обвързан от нея.

Така е. В стария ЗЗК имаше такъв текст - чл.15, ал.3 /отм./- в 3г.срок след прекратяване на трудовото правоотношение работникът нямаше право да извършва конкурентна дейност. В сега действащия ЗЗК такова ограничение не е предвидено. Има едно решение на ВАС, в което се казва, че такива клаузи в трудовите договори или допълнителни споразумения са нищожни т.к. ограничават правото на труд и противоречат на Конституцията. Ако държиш ще се опитам да ти го намеря.

За да не го търси колегата:
решение № 246/15.01.04г. на ВАС по адм.д.№ 3921/03г.

Съгласен съм с колегата, който смята, че тези ограничителни клаузи противоречат на Конституцията. Такива клаузи пряко нарушават разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Конституцията /която има пряко действие/. В конституционната теория се приема, че конституционните норми нямат декларативен характер, а са същински правни норми, които могат да установяват субективни права и да възлагат правни задължения. Макар правото на труд се конкретизира и реализира в рамките на трудови правоотношения, които се регламентират подробно в закони и подзаконови актове /на първо място Кодекса на труда/, това не отменя прякото действие на Конституцията, установяваща труда като субективно право. Противоречието с конституционна норма е най-тежкият порок, от който може да стрпада един подзаконов акт /в случая, договор/. Не може да се ограничава един работник или служител да постъпи при конкурентен работодател при прекратяване на трудовото му правоотношение. Вярно, отмененият Закон за защита на конкуренцията от 1991 г. предвиждаше забрана за нелоялна конкуренция от служител, но това означава ТОЙ да не става конкурент на бившия си работодател - като лице, извършващо търговски сделки от свое име /като едноличен търговец или лице, упражняващо свободна професия/ или евентуално като съдружник в персонално дружество /може да се разсъждава по посока и на капиталовите дружества по аналогия с чл. 142 от Търговския закон, макар да изглежда прекомерно/. Но дори и този отменен закон не препятстваше ПОСТЪПВАНЕТО на работа при конкурентен работодател. Върху работника и служителя ще тежи задължение за опазване на търговска и производствена тайна /според определението в ЗЗК/, но не и ограничаване на правото на труд. Такива ограничителни клаузи са характерни за търговските договори - този за търговско представителство по ТЗ. И там не става безвъзмездно, а срещу някаква компенсация.
Независимо от това, не съм сигурен доколко съдилищата в България имат размаха и смелостта да се позоват дикертно на Конституцията, за да признаят за нищожен частноправен договор или клауза от такъв договор. Съдия от СГС е изказвал мнение, че тази клауза е действителна или поне би била "толерирана" при евентуален съдебен спор. Това обаче не отменя правните съображения против него.

Благодаря на всички!

дайджест Труд и право бр.8/2003г.,статия " Забраната за работа в сродни предприятия след прекратяване на трудовия договор е недействителна"
автор Ина Ахмедова