Вписване на апорт

[neonato]

===

[kolman]

Апорт се извършва само и единствено, за да се получи срещу неговата стойност участие в капитала (дялове/акции), а не просто така - самоцелно.

Отново подчертавам - говоря само за ООД, но в много голяма степен, може да се отнесе 1 към 1 и до АД. Нюансите обаче не ги разглеждам.

1. .... НЕЙНОТО СЪОТВЕТСТВИЕ НА РАЗМЕРА НА ДЕЛА ОТ КАПИТАЛА или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя ... Отнася се само до акционерни дружества, защото е във връзка с текста на 193 от ТЗ. Защо това условие го прехвърляте към ООД? Текста в тази си форма има самостоятелно значение и основание да съществува така.
2. .... Никой не прави апорт ей така, за да го впишат само в дружествения договор или устава. .... Нещо не разбирам пак. Кой и къде е казал такова нещо? Разбира се, че апорта се прави за да се придобият дялове. Само че, извършването на апорта, макар и фиксирано в договора е вън от него. То е в изпълнение на задължението, което ляга върху всеки съдружник към самото дружество, а не и към съдружниците. Само че, докато при първоначалната регистрация нямаме правен субект, който да приеме изпълнението, при увеличението на капитала имаме такъв. Допълнително, съдиите преди искаха при увеличение на капитала да е внесен не по-малко от 25 % от увеличения размер на капитала Това се прави по РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА на дружеството, не по набирателна. Има АД и ООД, с решения за увеличаване на капитала от 50 000 на 5 000 000 лв., само с апортни вноски. Значи ли, че съдът е постановил незаконосъобразни решения, след като апортът не е извършен по вашият ред???? Защото към момента на постановяване на решението, апортът не е бил вписан в имотния регистър.
3. ... Чл. 193, ал. 1 ТЗ свързва апорта само с увеличение на капитала.... Да разбира се, защото текста третира увеличение на капитала на АД с непарична вноска. Нима не може да се увеличи с парична такава?
4. ... Неравнопоставеност между съдружниците или акционерите при различен предмет на апорта (вземане, съпоставено с недвижим имот) няма. Просто определеният от закона ред за внасяне е такъв - един за апорт на вземане (чрез препращане от чл. 73, ал. 2 ТЗ) и друг за недвижими имоти и вещни права върху тях (облекчен спрямо нотариалната форма и предвиден в чл. 73, ал. 1 ТЗ)..... Е как да няма, като едновременно казвате, че има различен ред. В този случай, нека да видим какво казва закона за различните апорти - движими вещи - придобиват се по реда и с формата, предвиденаэ за тяхното прехвърляне. Вземания - прехвърлят се с дружествения договор, като се прилага съобщението, че вземането е прехвърлено. Недвижими имоти - прехвърлят се с дружествения договор. Това е равнопоставеността. А не да се казва - едното може да се прехвърли и респ.дружеството да го придобие по-рано, пък другото после, след вписването. Отново правя уговорката, че се касае основно за ООД и при увеличение на капитала.
5. Скритата непарична вноска има съвсем друго значение, защо я вкарвате в темата? Това няма нищо общо с дискутирания въпрос.
6. По отношение на конститутивното действие на вписването - считам, че по никакъв начин не влизам в противоречие. Аз твърдя, че е дружество може да придобие права чрез апорт преди вписването. Къде е проблемът? А ако някой съдии по вписванията си надхвърлят правата, това не значи, че е правилно.

[kolman]

Отново поставям въпроса за паричната вноска при увеличение капитала на АД и на ООД. Вноската се плаща по сметка на дружеството. Всеки кредитор може да запорира сметката. Това са пари на дружеството, а не на съдружниците или акционерите. А ако се увеличава капитала с пари и с апортна вноска? Ако не е вписана апортната вноска на недвижимите имоти, тези акционери ще бъдат в много по-изгодна ситуация отколккото другите, правещи парична вноска. Нима не е налице неравнопоставеност?

[neonato]

===

[kolman]

В АП Имотен регистър се вписва ЗАВЪРШЕНА сделка.
Апортът е сделка, която при изпълнен изцяло фактически състав (смесен, защото включва съгласието на вносителя, решение за учредяване/увеличение на капитала, оценка на предмета на апорта и вписване на дружеството/увеличението на капитала) се счита за завършена.
До изпълнението на всички елементи от този фактически състав, НЯМАТЕ завършена сделка.
Ако Ви впишат апорта в АП Имотен регистър преди вписването на ТР на учредяването на дружеството или на увеличението на капитала и после то бъде отказано, КАКВО ВПИСВАТ?.
.

Вписват апорта. Не увели4ението на капитала. За6то смесвате двете не6та. Увели4ението на капитала е сделка оба4е между разли4ни субекти. При апорта и страните са други и целите. За това какво вписват - вписват апорта а ако не се увели4и капитала - има отпаднало основание.

[neonato]

===

[REVOLUTION]

Това тълкуване не е съобразено, според мен, с целта на закона - чл. 56, ал. 2 ЗС и с истинския нормативен смисъл на разпоредбата (Каранедев, струва ми се, ясно го е изразил). Ако започнем така волунтаристично да тълкуваме разпоредбата, ще достигнем и до "правния извод", че срещу ОПП може да се насочи принудително изпълнение (в тази връзка ти благодаря, че ми напомни какво по правното си естество е ОПП - бях забравил, че е имуществено право ).

Я , извършил съм едно добро дело с това припомняне.Всъщност целта ми беше да подчертая абсурдността на една норма , която изкуствено вади от правния оборот едно имуществено право.А казваме , че в България властват стоково-парични отношения и свободният пазар.И каква е целта на тази норма?-Да защитава собственика.От кого?-От него самия.Е на мен лично ми се вижда малко ретроградно тази цел , задмината от обществените отношения.
В резултат на благородството на 56(2)ЗС виждаме куп злоупотреби и дребни хитреци , който се надсмиват и над длъжниците си и над закона.А какви затруднения възникват в търговския оборот при продажба на предприятие или преобразуване , когато в имуществото на ТД има право на ползване-съвсем друг въпрос.
Нормата е остаряла и се нуждае от промяна.След като законодателя се бави , трябва теорията и практиката да отговорят на тази нужда.И нека да не абсолютизираме равенството на частноправните субекти без да отчитаме възможното различие в тяхното правно качество.Търговеца не е равнопоставен на обикновения гражданин , нито АД на ЮЛНЦ.За първите има специални правила , които се прилагат само за тях.Така , че съм принципно съгласен със тълкуването на проф.Герджиков , макар да знам , че в практиката това няма да има тежест.

[REVOLUTION]

....Предполагам не смяташ , че във Франсето са комуняги!

Ако твърдиш, че във Франция ползувателят може да отчуждава своето право - посочи провната норма, желателно и в превод. Но и така да е, какво от това?

Знанието ми за този факт е косвено , черпя го от статията , която цитирах по-горе в списание Собственост и право.За съжаление там не са посочили съответния текст от френското законодателство.Но едва ли автора ще тръгне да подвежда читателите си.Но дори и да греши какво от това.Достатъчно е да се върнем към старото ни законодателство и да видим , че няма ограничение аналогично на чл.56(2) , напротив , нормите са абсолютно диспозитивни.

За личните сервитути

155. Лични сервитути съ плодоползуването, употреблението и обитаването.

Те се уреждатъ отъ акта, отъ който произтичатъ. Законътъ допълва само това, което не е предвидено въ акта, освенъ ако той другояче разпорежда.

168. Плодоползувательтъ може да отстъпи по възмезденъ или безвъзмезденъ начинъ упражнението на своето право.
Мисълта ми е че няма нищо опасно , а най-малкото връзка с комунизма.Напротив!

[inspectora]

Оставете го френското право ... доколкото са ми обяснявали за някои правни решения там ... не бих се учудил на нищо

[karanedeff]

168. Плодоползувательтъ може да отстъпи по възмезденъ или безвъзмезденъ начинъ упражнението на своето право.

Проф. Петко Венедиков

Така че изобщо не става дума за отчуждаване на правото на ползване, а за отстъпване на УПРАЖНЯВАНЕТО му.
Разликата е очевидна.