начало

Административен съд-Варна е домакин на благотворителен коледен базар Административен съд-Варна е домакин на благотворителен коледен базар

Законна ли е "златната акция" на България

Казуси по търговско право. Търговска регистрация
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Законна ли е "златната акция" на България

Мнениеот kalahan2008 » 26 Май 2008, 00:21

gi_master, може ли да ни обясните накратко защо ЕК счита в посочените от Вас решения на Съда в Люксембург, че "златната акция" противоречи на Правото на ЕС? Чл. 56 ДЕО касае свободата на движението на капитали, къде е противоречието между националното законодателство ( в случая ТЗ и ЗППДОП/отм.) и ДЕО? Не разбирам. По-скоро намирам противоречие с чл. 86, а не с чл. 56 ДЕО. Доколкото разбрах, тук става дума за изкривяване на конкуренцията, а не за ограничаване на инвестициите.
Ако можете, бихте ли копирали някое от 9-те решения, за които говорите, за да се ориентираме.
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот Arexander » 26 Май 2008, 01:28

gi_master, това е много интересен въпрос, признавам си, не се бях замислял досега. Малко е трудно да се коментира "златната акция" на България в "Лукойл", без да е ясно какво точно е съдържанието на привилегията й... поне на мен не ми е известно какво е, а и впечатлението ми е, че не е публично достъпна информация. Ако някой знае повече, ще се радвам да сподели.

Въпреки това си мисля, че не е налице противоречие с Европейското право. Не съм чел внимателно всички решения на съда по темата, а само "ключовите мотиви" в някои от тях, но впечатлението ми е, че предпоставка за противоречие с ДЕС е наличие на особени правила, отклоняващи се от общото дружествено право. С други думи в тези случаи "златната акция" представлява нормативен акт, касаещ конкретни предприятие и привилегии на публичните акционери в него. Точно този отклоняващ се от общото дружествено право акт противоречи на свободата на движение на капитали, защото най-грубо казано отблъсква потенциални инвеститори, които биха имали интерес да придобият контрол върху дружеството. Което си е и пряката цел на законите, създаващи "златна акция" в някои западноевропейски държави. Поне на мен не ми е известно наличието на нормативен акт с подобно действие в България.

Замислих се обаче за нещо друго. Чл. 182.(3) ТЗ гласи: Не се допуска повече от 1/2 от акциите да бъдат без право на глас.
Буквалното тълкуване го оставяме на способните да четат. За юристите е от по-голямо значение телеологическото тълкуване, а от него можем да извлечем извода, че "златна акция" е недопустима по действащото българско дружествено право и няма нужда да се позоваваме на европейското право. Изводът го извличам със следното разсъждение:
Нека приемем, че едно АД има 50 000 акции. Една от тях е с право на 1 000 000 000 гласа. Останалите 49 999 са с право на един глас. Формално. Реално са обаче без право на глас и така целта на 182.(3) остава неосъществена. Следователно тази норма забранява такива привилегировани акции, които биха изкривили тежестта на гласа на акционерите в ОС по такъв начин, че с миноритарно капиталово участие да може да се осъществява пълен контрол върху дружеството.
По мое мнение, ако това е случаят с „Лукойл” (аз не знам какъв е), противоречието е с българското дружествено право, а не с европейското.

kalahan2008, едно от най-нашумелите решения по въпроса беше относно VW: Case C‑112/05.
Arexander
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 20 Май 2008, 23:17
Местоположение: Hamburg

Мнениеот Arexander » 26 Май 2008, 17:06

gi_master, вярно се съсредоточавам върху конструкцията в случая VW, но това е съвсем съзнателно. Първоначално идеята ми беше да кажа и защо, но снощи по нощите съм пропуснал – извинявам се за което и благодаря за забележката. По мое мнение това е правно-догматически единствената конструкция, при която може да се търси несъответствие с ПЕС. Решението на Съда срещу Холандия от 2006 е пример за тези редки, но неприятни решения, при които очевидно първо е писан диспозитивът, а после са „донагласяни” мотивите (други подобни, които ми хрумват на прима виста са решенията за Валонския боклук, както и за немския закон за „зелената енергия”). Абсурдна е тезата на Съда в решението KPN/TPG, че приемането на определени специални права в устава, при приватизацията на дружествата има характер на „държавна мярка” по смисъла на чл. 56 ДЕО, която е годна да ограничи свободното капиталово движение. Ако бъде логически продължена тази теза, то мажоритарното държавно участие в определено дружество е също такава „държавна мярка”, ergo чл. 56 ДЕО забранява на държавите-членки да контролират дружества. (Друг е въпросът, че ако има инструмент от вторичното право, който задължава държавите за либерализация или приватизация на определен сектор – тогава запазването на такива специални права би било в нарушение на този акт, но не и директно на 56 ДЕО). А и като се замислим какъв е резултатът от това решение: държавата се задължава да промени устава. Но теоретично, ако другите акционери не са съгласни, държавата не може да го стори еднолично и си стои в перманентно нарушение, което не може да поправи. Толкова за тази „държавна мярка”.

Съдът се е спрял според мен на тази конструкция, защото другият вариант – да обоснове хоризонтално действие (защото държавата в качеството си на акционер участва на равнопоставени начала в оборота, а не от властническа позиция) на чл. 56 е още по-абсурден. И третият вариант (който е според мен догматически издържаният) е да се търси несъответствие между чл. 56 ДЕО и нормата от националното дружествено право, която допуска подобна корпоративна конструкция – в случая с Холандия това би означавало да бъде обърнато дружественото право в цяла Европа с главата надолу. При VW обаче си е напълно издържана обосновката на решението. И нещо важно: няма значение в чия полза е особената нормативна конструкция, стига ефектът й да е ограничаване свободното движение на капитали.

Разбира се, няма гаранция, че Съдът няма да наложи санкция на България с измислената конструкция по KPN/TPG, но заглавието на темата все пак е дали е налице противоречие с ПЕС, а не дали е възможна санкция :). То в случая „Лукойл” има и друго: „държавната мярка” е осъществена по време, когато чл. 56 не е обвързвал България (тук може и да бъркам, не знам по време на приватизацията какви са били действащите задължения по договора за асоцииране). Ако Съдът прогласи и заварени правоотношения за противоречащи на чл. 56 вече ще е напълно революционно. Така или иначе аз продължавам да съм на мнение, че в случая със "златната акция" на България в "Лукойл" противоречие с ПЕС няма.

Сега за чл. 182 ТЗ. Никога не съм твърдял, че от него може да се извлече правилото „една акция, един глас”. Също така не мисля, че такова правило би могло да се обоснове по действащото българско право, нито пък го считам за смислено. Това, което изведох по тълкувателен път е, че 182.(3) ТЗ:
Arexander написа:забранява такива привилегировани акции, които биха изкривили тежестта на гласа на акционерите в ОС по такъв начин, че с миноритарно капиталово участие да може да се осъществява пълен контрол върху дружеството.
Какво точно означава това за всяко конкретно дружество, опериращо на пазар с определени особености, емитирало акции с определени привилегии, е въпрос, за чийто отговор във всеки конкретен случай можем да разчитаме единствено на интелекта на съдията. Ако можех да формализирам съдържанието на правните норми под формата на функция, била тя елементарната 1 акция=1 глас или по-усложнена, но функция – напр:
SUM{x\in M}f(x) < (f(1) + … f(n))/2, където: n е броят акции, f(i) е брой гласове на акция номер, M е подмножество на {1,2,…n} с n/2 елемента или с прости думи казано: мнозинство не може да бъде формирано с по-малко от 50% от общия брой акции, то нямаше да ми е необходим съдия, за да решава дружествени спорове. С това щеше да се справи и един Правец 16+програма, написана от студент по информатика втори курс за няколко часа 8).

А Takeover Директивата е стремеж много или малко в тази посока. Стремеж, към който аз съм твърде скептично настроен и не съжалявам особено, че Комисията не успя да я наложи политически с първоначалната концепция.
Arexander
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 20 Май 2008, 23:17
Местоположение: Hamburg

Мнениеот kolman » 26 Май 2008, 20:35

Добре де, защо поне малко труд не положихте, за да получите копие от устава на "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД? С около 15 минути време извадих устава. Прочетох го, видях какви са правата на акциите - разпределени в два класа - клас А и клас Б, установих, че акцията Клас А е една единствена, разбрах, че акцията Клас А има право на ЕДИН /повтарям - ЕДИН/глас, разбрах, че акцията Клас А има освен този един глас и право да иска свикване на Общо събрание, да предлага един от членовете в НС, да блокира приемането на решения свързани с ликвидация на дружеството и за прекратяването му, да блокира решения с които дружеството блокира пристанищните съоръжения и нефтопроводите /тук е отделен момент защо те са собственост на "Лукойл Нх.Б." и не намерих причина, някой да си чеше езика в този форум, дали тази акция била законна еили не. Е не е незаконна.
Може и всякакви формули да се дадат, ама си е напълно законна.
Така че, Англия - английското право, България - Търговският закон.
Нерде фолксфаген, нерде дизел. :D :D
kolman
Потребител
 
Мнения: 348
Регистриран на: 07 Апр 2007, 22:38

Мнениеот nemesis » 26 Май 2008, 22:34

Много добре сте се ориентирали към европейското право да търсите отговор в него и ето моето решение, което между впрочем не ме устройва, понеже и аз плащам за бензин: чл.3 т.3 от Консолидирания текст на Договора за Европейски съюз -
Съюзът установява вътрешен пазар. Той работи за устойчивото развитие на Европа, основаващо
се на балансиран икономически растеж и ценова стабилност, силно конкурентна социална пазарна
икономика
, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и
подобряване качеството на околната среда. Той насърчава научния и техническия прогрес.

С по - високите цени на горивата и по - ниското потребление постигаме последната цел - намаляване на заветната квота вредни газове по договора от Киото.
nemesis
Младши потребител
 
Мнения: 73
Регистриран на: 15 Апр 2007, 19:47
Местоположение: Пловдив

Мнениеот kalahan2008 » 26 Май 2008, 22:41

nemesis написа:С по - високите цени на горивата и по - ниското потребление постигаме последната цел - намаляване на заветната квота вредни газове по договора от Киото.

Само че потреблението всеки ден нараства, а не намалява :wink: Все повече хора се сдобиват с возила, справка :arrow: софийските улици, преминаването през които изисква шофьорски умения от Клас А по автомобилизъм :wink:
Адвокат: (INFJ)
https://www.16personalities.com/infj-personality
kalahan2008
Активен потребител
 
Мнения: 4239
Регистриран на: 12 Фев 2008, 10:53

Мнениеот Arexander » 27 Май 2008, 00:36

gi_master, аргументите ти не ме убеждават. Не съм сигурен кой е случаят „Spanish Strawberries”, но като че ли Съдът най-широко тълкуване на „държавна мярка” приема в делото на Комисията срещу Франция, заради системно блокиране от френски фермери на магистралите, по които превозвачите на чужд зарзават доставят във Франция. Но там Съдът се опира на чл. 10 ДЕО, а не директно на 28, за да обоснове, че и очевидното бездействие на компетентните за осигуряване на обществения ред държавни органи е „държавна мярка”. Тази конструкция никак не ми се вижда приложима към „златните акции”. Това, което аз имплицитно казах в предния си постинг, а сега ще го кажа изрично е следното: не може да се счита за „държавна мярка”, ограничаваща свободното движение на капитал, наличието на специфични привилегии на държавата-акционер, приети в устава при приватизация на дружеството, защото държавата можеше изобщо да не го приватизира това дружество. С други думи, ако проведем логиката на решението срещу Холандия до край, то всички държави са задължени да приватизират всички дружества, защото иначе ограничават свободното движение на капитали, освен ако докажат публичен интерес от собствеността си в тях. Не мога да го приема.
За ретроактивното действие си прав, ако се приеме самото съществуване на „златна акция” за държавна мярка. Ако се приеме актът на промяната на устава при приватизацията, сякаш не е точно така. При всяко положение за мен и двата варианта са неприемливи, така че няма какво да ги коментирам.

kolman, защо решихте, че не знаем за съществуването на brra.bg? Не е въпросът в устава. Ако сте виждал някога приватизационен договор следва да сте наясно, че там са най-интересните клаузи, които също така са и конфиденциални. Като си „чешем езиците” за златната акция предмет на „седянката” ни принципната възможност на държавата да оказва влияние върху политиката на дружеството и съответствието й с ПЕС, а тази възможност не е изчерпателно регламентирана в устава, нямайте съмнение. Изобщо в правото няма грешни и верни разсъждения, има добре и зле аргументирани. Ще си спестя квалификацията на Вашия постинг, защото добре и зле аргументирани е субективна оценка, нека всеки я прави сам за себе си. По повод разбирането Ви, че в „Англия - английското право, в България - Търговският закон” искам да Ви обърна внимание на обстоятелството, че в йерархията на нормативните актове, действащи понастоящем в Република България, Търговският Закон заема почетното 6 място. Отделен е въпросът, че в България за 2007 година размерът на чуждестранните инвестиции надхвърля 6 милиарда Евро, такива са и прогнозите за 2008. С толкова чуждестранни участници на българския пазар през колизионните норми бързо може да достигнете до английското, кипърското или южноафриканското право. Така че не Ви съветвам с философията „в България - Търговският закон” да се захващате с нещо по-сложно от вписвания в Търговския регистър.
Arexander
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 20 Май 2008, 23:17
Местоположение: Hamburg

Мнениеот kolman » 27 Май 2008, 08:45

Arexander написа: ==== По повод разбирането Ви, че в „Англия - английското право, в България - Търговският закон” искам да Ви обърна внимание на обстоятелството, че в йерархията на нормативните актове, действащи понастоящем в Република България, Търговският Закон заема почетното 6 място. Отделен е въпросът, че в България за 2007 година размерът на чуждестранните инвестиции надхвърля 6 милиарда Евро, такива са и прогнозите за 2008. С толкова чуждестранни участници на българския пазар през колизионните норми бързо може да достигнете до английското, кипърското или южноафриканското право. Така че не Ви съветвам с философията „в България - Търговският закон” да се захващате с нещо по-сложно от вписвания в Търговския регистър.

Много ми е интересно на седмо място кое е? Семейният кодекс? А на почетното осмо място?
И понеже въпроса беше много конкретен - законна ли е златната акция на държавата в контретно предприятие, постарах се да разгледам правата, които дава тази златна акция в конкретно дружество. И установих, че за вида и правата на тази златна акция не е приложимо угандийското право или андорското, а точно българското. След това установих, че все пак устава с който е създадена тази акция е законен. А що се отнася до т.нар. инвестиции, мога само да Ви насърча, да продължите да съветвате потенциалните инвеститори да правят инвестициите си в България по разни формулки, без да четат и прилагат Търговския закон. От това конкретно ще имам полза, когато се срещнем в зала.
А пропо - дали знаете около колко процента от цитираните инвестиции са наистина чужди? Последното е въпрос извън темата - може да не ми отговаряте. :D
kolman
Потребител
 
Мнения: 348
Регистриран на: 07 Апр 2007, 22:38

Мнениеот Arexander » 27 Май 2008, 09:45

kolman, иронията Ви си остава за Ваша сметка. В йерархията на нормативните актове Търговският Закон, Семейният кодекс и всички останали закони на България са на 6-то място. Кои са 5-те категории актове от по-висока степен Ви оставям да помислите сам, в случай, че подобно знание би Ви било полезно в зала. Със сигурност това знание има конкретно отношение към конкретно зададения въпрос по темата.

Apropos, правите ли разлика между "чуждестранни" и "чужди", в светлината на колизионното право?
Arexander
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 20 Май 2008, 23:17
Местоположение: Hamburg

Мнениеот Arexander » 28 Май 2008, 02:34

gi_master написа:И тъй като явно не можем да прескочим първото ниво - наличие на нарушение на чл. 56, е може би по-добре да спрем дотук.
Съгласен. Само да допълня малко актуално инфо, което получих днес. На 20.05.2008 е публикуван законопроект на немското правителство за изменение на Закона за Фолксваген, за да изпълни задължението си по чл. 228 ДЕО след решението на Съда. Забележителното е, че изменението е ограничено до отмяна на обявените от Съда за противоречащи на ДЕО текстове (§2 и §4.(1)). Това означава, че е запазена уредбата, отклоняваща се от общото дружествено право и по-конкретно - правото на вето на акционер с 20 % от гласовете (какъвто е Долна Саксония). Което означава, че юридическите съветници на немското правителство считат, че могат да минат дори с по-рестриктивно тълкуване на решенията на Съда от моето! Вярно, че е замесена много политика тук, но... Съдът също прекали с чл. 56 ДЕО, а Съдът не може да върви срещу държавите в общността си (справка: спорът за WTO). Да видим какво ще се случи вбъдеще, но личната ми прогноза е, че мотивите от решението срещу Холандия е малко вероятно да ги видим отново.
Българското правителство да диша спокойна за "златната акция" в "Лукойл". Така или иначе сигурно има вече десетки нарушения, за които е по-уязвимо :evil:
Arexander
Младши потребител
 
Мнения: 15
Регистриран на: 20 Май 2008, 23:17
Местоположение: Hamburg


Назад към Търговско право


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 43 госта


cron