пак за двуезичните документи

[Гост.]

За сделките за милиони, наистина е по-добре превода'а да е заклет. В ГПК няма оба'е такова изискване, а и превод'а - заклет или незаклет, сам и ли'но поема отговорността по НК, като наказателния закон съответно не освобождава от отговорност незаклетия( т.е. незащитилия степен на владеене на съответния език превода').

Извинете, че извън темата ви, но този въпрос ми е интересн- та в 185 е записано/ дословно/

Документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната

...

[zzzzz]

Да, придружава се с то'ен превод. Никой не твръди нищо за превода, а за превода'а (заклет или незаклет) , който осъществява устен превод.
Изивнете за липсващите букви, но някои бутони на клавитаурата ми се повредиха.

[Гост.]

Аз пък друго имах предвид, когато пейстнах нормата- не съзирам преводач в 185../ пък бил той и "заклет", защото една декларация не ги прави заклети- такъв термин липсва в законодателството ни... това е др. тема!/- а наблегнах на факта, че само следва да е заверен от страната.
Нищо повече....

[enigma]

Това е така - няма изискване за преводач, но тъй като съдът най-често не може да провери сам достоверността на превода се е наложила практиката страните направо да представят превод от т.нар. "заклети" преводачи, макар никой да не ги кара. Иначе трябва да се назначава всеки път вещо лице и така да се бави процедурата и плащат повече разноски. И като всяка подобна практика съдът свиква с нея и запозва да я изисква.

Макар, че често ми се е случвало да прилагам документи дори и в мой превод, без никакво отбелязване кой е преводачът (говоря главно за искови производства) и ако другата страна не възрази или пък ако не се яви и съдът не обърне внимание - никакви проблеми - стига да има превод.

Обаче съвсем наскоро в СГС пък поискаха служебно декларациите на преводачите по НК, независимо че другата страна изобщо не заема позиция, именно с аргумента, че иначе трябва да приложат служебно чл. 147, изр. 2 ГПК отм.