пак за двуезичните документи

[leator]

Здравейте,
Искам да подновя една стара тема.
Преди време - март имаше отказ поради представяне на документи на чужд език без легализиран превод.

Документите бяха всъщност съставени на два езика едновременно - български и английски.

Някой има ли пресен опит - отказват или вписват в този случай? Да представяме ли легализиран превод?

[ocean]

Изпратих Ви бележка с ЕИК на едно ООД, за което са представени купища двуезични документи.
Промените са вписани.

[ivkata_80]

И аз работя с 80 % двуезични документи и досега проблеми не съм имал. Моят майтап е , че съм имал отказ защото документ с апостил , след лецензирания превод не е подписан от собственика??? Защо ли ако собственика може да подпише превода ще пращам документа в чужбина, ще му слагат там апостил, а не просто пред нотариус тук е друг въпрос. Егати малоумщината, да се бил подписал на превода?????

[leator]

Ocen - 10x, отговорих на личен.
ivkata - е това е ненормално. Да се подписва и на превода...

[mimi_sharkova]

Колега, аз задължително ги легализирам, когато документите идват от чужбина. Ако клиентите са в БГ- то е ясно, заверка от нотариус в присъствието на заклет преводач с отбелязване и подпис на последния, или официален превод с подпис на заклетия преводач. Гледам, че и в други случаи така ги правят.

[leator]

mimi_sharkova:
Става въпрос за случаите, в които не е необходима заверка на подписа, например декларация по 142. Тогава за мен логично е достатъчно лицето да положи подписа си под двуезичния документ без да се прави впоследствие отделен превод.

[mimi_sharkova]

Колега, за тези документи, аз съм съгласна, не трябва легализация. По принцип няма какво да им се легализира, нали са двуезични, има официален превод и т.н. Легализират се документи, изходящи от чужбина, които трябва да се преведат. Сигурно сме на едно мнение. Не ми казвайте, че имате отказ, защото декларация не е била легализирана!!! Ами какво да и се легализира, ако е подписана в БГ и е с официален превод??? Моля ви, аз скоро вкарах една такава фирма, като декларациите ми имаха превод от заклет преводач и са само подписани от клиента. Те не биха могли да се легализират в крайна сметка!

[leator]

Mimi,
Нямам откази защото съм прекалено предпазлив, разноглед ме направиха.
Но вижте това:
20080227115612 - номер на заявление.
Когато го въвеждате датите трябва да са 27.02.2008 - 27.02.2008

[g.atanasova]

А ако чужденецът владее/разбира български език и документа (друж.договор, протокол и т.н., т.е. онези, за които, не се изисква нотариална заверка!) е изготвен само на български и подписан от чужденеца, ще мине ли? Излиза, че така е по-лесно... Трябва ли да се удостоверява това, че лицето владее езика?!

[enigma]

Хм в интерес на истината, винаги съм се чудел как така съдилищата не изискват преводи на двуезичните документи


Ако си търси логика - без надлежен превод, откъде аджеба може съдът да е сигурен, че написаното на английски примерно съответства на написаното на български .................... .

[inspectora]

Ако си търси логика - без надлежен превод, откъде аджеба може съдът да е сигурен, че написаното на английски примерно съответства на написаното на български .................... .

Ами според мен малко са съдиите, които не владеят английски (поне дотолкова, че да могат да сравнят двата текста)

[leator]

enigma:
Елементарно - те гледат само българския текст.
Останалият може да обявява и военно положение в Ботсвана, той е ирелевантен.
Например, ако аз дам декларация по 142 (само на български), в която наред с декларацията пиша че съм и кандидат президент на САЩ дали ще е основание за отказ?

Съдиите, както и ДЛРтата следва да гледат законово релевантния текст и нищо друго.

[mimi_sharkova]

Ами за това е официалния превод от заклетия преводач. Щом е заклет, значи приемаш, че релевантният текст съвпада с английския(примерно), а ако не е така - преводачът носи отговорност.

[g.atanasova]

Стана ми много интересна тази тема, още повече, че в Регистъра могат да се открият доста регистрации на фирми, в чийто досиета са представени двуезични документи, без да е направен превод по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите. Но ако се придържаме към буквата на закона, в крайна сметка Наредбата казва, че документите се представят заедно със заверен превод на български език, тогава когато се представя документ на чужд език. Дали обаче двуезичните документи са документи на чужд език!? Ако приемем, че един документ е съставен на чужд език, само защото на 1/2 от страницата е записан текст на чужд език, то защо със същия успех да не можем да твърдим, че това са документи на български език?! Т.е. кой може да каже кое е първичното съдържание?

[ocean]

В моите двуезични документи, в края, изписвам текст от рода на: "Настоящият ............... е изготвен в ............. еднообразни двуезични екземпляра. При разлики в тълкуването, предимство ще има българският текст."
Същото се съдържа и в текста, който е изготвен и на другия език.

[zzzzz]

Аз не ги изготвям в двуезични екземпляри. Просто се подписвам под документа като преводач и то без да съм заклет такъв. Вписаха ми фирмата на руски гражданин. Дано в бъдеще да не ми правят проблеми. А когато подавах документи за регистрация, преди влизане в сила на ЗТР, тогава ми се налагаше да изготвям документите двуезични- на български и английски език, но пак се подписвах като преводач. Нямаше проблем в това отношение със съдиите, не защото знаеха английски, а защото имаше подпис на преводач (не заклет). По същия начин превеждах пред нотариуса и съдържанието на всякакви документи, за които се изисква нотариална заверка на подписа по отношение на процедурите за регистрация на Ю.Л.

[enigma]

enigma:
Елементарно - те гледат само българския текст.
Останалият може да обявява и военно положение в Ботсвана, той е ирелевантен.
Например, ако аз дам декларация по 142 (само на български), в която наред с декларацията пиша че съм и кандидат президент на САЩ дали ще е основание за отказ?

Съдиите, както и ДЛРтата следва да гледат законово релевантния текст и нищо друго.

Не е така - документ може да бъде представен и на чужд език, никъде нямаш нормативно изискване за "релевантен език", а за надлежен превод.

Освен това не говорим само за декларации, а и за сложни договори и т.н., при които дори и водещ да е българския текст, чуждестранния може да служи за изясняване волята на страните и т.н.

Инспекторе - английският беше само пример, може и испански, италиански, гръцки, турски ................. .

[karelia79]

а според вас не се ли получава противоречие между текста на чл.18 от ЗТР и на чл.7 от Наредба 1 за водене, съхраняване и достъп до ТР относно езиците. Като ги четох и след като поизчетох доста друга литература, стигнах до извода че се прави разграничение между документи съставени на някои от официалните езиси на ЕС и на друг език. Но пък практиката на ТР показва друго...

[diaida]

Мисля, че цялата работа опира до това какъв документ се превежда и как е по-изгодно за клиента. Ако документа изисква нотариална заверка на съдържание и подпис е 100 пъти по-изгодно да се извика преводач и да преведе устно целите текстове пред нотариус и да ги подпише там. Заплаща се като 2 часа (максимум) устен превод (колко ще чете ... дори и да е пълен комплект за регистр. или нот. актове за пок.-прод.) и ще платите по 40-50 лв. на час от о-вните езици. Ако обаче запревеждате писмено документи - напр. за рег. на дружество - договор, устав, декларации на управ. и т.н. ще ви излязат поне 30 страници (минимум), че и повече ... по 12-18 лв. на стр. (зависи от езика и от това дали са за 3 дни, 5 дни или 24 часа) са средно 450 -500 че и повече лв., да не говорим, ако клиента ви е китаец или японец или арабин - тогава страницата писмен превод е от 80-90 лв. за японски например!
Японистите са си направили нещо като консорциум и са си определили цени на които ще работят. По-ниска цена няма!

В декларацията на преводача пише към коя оторизирана от МВнР агенция е заклет като преводач. Ако не е вписан към агенция, не е заклет (най-просто казано). Друг е въпросът, ако нотариусът ви е близък и ви приеме и др. декларация, но това е стандартния ред.

За верността на превода може да се отговаря по-късно при възникнали проблеми от най-различно естество - м/у съдружниците и т.н.
Този чужденец, който владее български език би трябвало да представи документ (от ИЧС, че е учил български в ч-на или просто е учил в България ).

За заклетите преводачи е валидно това:

Дееспособно физическо лице, което е български граждани или чужденец, с право на постоянно пребиваване в Република България, и притежавщо степен “владеене” на съответния чужд език. Степента “владеене” на езика се установява чрез представяне на копия от следните документи:
а) диплома за завършено висше образование по съответния език
с общ успех от дипломата не по-нисък от добър 4.00;
б) втора специалност по съответния език от завършено висше
образование;
в) диплома за завършено висше образование или следдипломна
квалификация, за която при постъпването се изисква владеене на езика,
и завършена с диплома или дисертация на съответния език, с общ успех
от дипломата не по-нисък от много добър 4.50. Дипломите от чужди
университети важат след легализация в МОН;
г) диплома за завършена езикова гимназия в България или
училище в друга държава, с чийто език кандидатства преводачът, с
успех не по-нисък от много добър 4.50 . Дипломите от чужди училища
се признават след легализация в МОН;
д) диплома за завършено висше образование по специалности,
при които се полага държавен изпит по чужд език, ако оценката не е
по-ниска от много добър 4.50;
е) международно признат сертификат за степен на владеене на
езика, както следва:

- английски – ESU 6,7, 8 & 9; Pitman – Higher Intermediate & Advanced; IELTS – 6,7,8 & 9] UCLES – CAE & CPE; UCLES RSA (CCSE) 3 & 4; Oxford-Higher &Diploma; ARELS-Higher; Trinity 10,11 & 12; LCCI SEFIC-Intermediate & Advanced, а също така приравнените към тях американски тестове

- френски – DELF (последно ниво), издаден от френските културни институти в чужбина

- испански – DELE SUPERIOR

- немски – ZMP, издаден от Гьоте-институт.

Ако агенцията за оторизирани преводи не представи отговарящи на съответните качества преводачи - просто ще борави с малко такива! Това че някой е учил в Москва или Зимбабве не го прави заклет преводач. Ако ще да е и 10 пъти по-добър от филолога с диплома над 4.50.
Друг е въпросът кой и защо ще се наложи да проверява кой какъв е!
Но провери ли - могат да отпаднат цели сделки за стотици хиляди и точно това да бъде основание - НЕзаклетият преводач.

Това е най-простичко казано ...

Ако имате конкретно някакъв въпрос - винаги съм насреща!

[zzzzz]

За сделките за милиони, наистина е по-добре превода'а да е заклет. В ГПК няма оба'е такова изискване, а и превод'а - заклет или незаклет, сам и ли'но поема отговорността по НК, като наказателния закон съответно не освобождава от отговорност незаклетия( т.е. незащитилия степен на владеене на съответния език превода').