forum.lex.bg

Уважаеми колеги,
Описвам решението така,както е описано в съдебното решение:
"Решение № 627/21.10.2004, постановено по т.дело № 3/2004 -
първо търг. отделение, обн. списание "Български законник",
бр.8/2005 г. стр. 76."
.
Признателен на всеки,който може да ми спести ходене по библиотеки!

Решение № 627 от 21.10.2004 г. по т. д. № 3/2004 г., I т. о.
Сп. "Български законник", бр. 8/2005 г., стр. 76
чл. 391, ал. 1 и 2,

чл. 395 ТЗ

Застрахователният интерес е условие за действителността и валидността на застрахователния договор. Лицето, което има застрахователен интерес, би могло да се ползва от застрахователен договор дори ако е сключен върху чуждо имущество.
-------------------------

Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК . Образувано е по касационна жалба на ЗК "О." АД, гр. С., против решение от 13.10.2003 г. по гр. д. № 1516/2003 г. на С. апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 15.04.2003 г. по гр. д. № 668/2002 г. на СГС, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на НТ "Е." ООД, гр. С., сумите: 45 137,07 лв. застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и 7457 лв. мораторна лихва ведно с направените по делото разноски.


Касационната жалба е подадена от ответника на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК , като се инвокират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, чиято отмяна се иска.


ВКС, ТК, I т. о., като обсъди доводите в касационната жалба и по тях извърши проверка на решението в обжалваната част, съгласно чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК приема за установено следното:


Обжалвано е решение на апелативен съд от надлежна страна в процеса и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК , поради което касационната жалба е допустима и с оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК.


Единственият довод на касатора е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като САС е оставил без уважение искането му за спиране на делото на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК въпреки представеното съдебно удостоверение от СРС, че има предявен иск от ЗК "О." АД против НТ "Е." ООД и Т. А. от гр. В. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на МПС от 26.06.2000 г., сключен между ответниците.


Касаторът твърди, че след като ищецът не е придобил в собственост застрахованото МПС, тогава липсва застрахователен интерес за водене на иск против застрахователя, а съгласно чл. 391 ТЗ застрахователният интерес е условие за валидност на договора за застраховка.

С. апелативен съд е приел, че договорът за прехвърляне на МПС не е оспорен при представянето му в първоинстанционното производство и независимо от това чл. 395 ТЗ дава възможност за застраховка на чуждо имущество без пълномощие и това не води до недействителност на застрахователния договор. Касационната жалба е основателна.

Волеизявленията на застрахователя и застрахования по застрахователния договор не могат да бъдат заместени от волеизявлението на трето лице.


Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор (например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор); 3) потенциалната отговорност към трети лица заради, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от точените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Когато обаче законът допуска едно те да застрахова имуществени или неимуществени блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо. Застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици - чл. 391, ал. 1 ТЗ. Наличието на застрахователен интерес като условие за валидността на договора се преценява в момента на неговото сключване. Застрахователен интерес обаче трябва да има през цялото времетраене на договора. Ако престане да съществува, договорът се прекратява по право - чл. 391, ал. 2 ТЗ.


Кръгът на застрахованите лица при имущественото застраховане се определя от наличието на застрахователен интерес, т. е. на правно релевантно отношение между застрахования и вещта, вземането или др. имуществено благо, което е предмет на конкретната застраховка.


В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността, застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество - чл. 395. Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ (чужд интерес). Затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т. е. собственикът или ползвателят на имуществото, биха могли да се ползват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение. Затова апелативният съд е следвало да спре производството на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК , тъй като видно от представеното съдебно удостоверение в СРС се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск.


С оглед на всичко изложено касационната жалба е основателна. Налице са и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК за касиране на въззивното решение в обжалваната част, поради което то следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд от стадия на спиране производството по въззивното дело на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК.

Успех!

РЕШЕНИЕ № 627 ОТ 21.10.2004 Г. ПО Т. Д. № 3/2004 Г., I Т. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 6 от 2004 г.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯТ ИНТЕРЕС Е УСЛОВИЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА И ВАЛИДНОСТТА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ ДОГОВОР. ЛИЦЕТО, КОЕТО ИМА ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС БИ МОГЛО ДА СЕ ПОЛЗВА ОТ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ДОГОВОР ДОРИ АКО Е СКЛЮЧЕН ВЪРХУ ЧУЖДО ИМУЩЕСТВО.
Чл. 391, ал. 1 и 2 ТЗ
Чл. 395 ТЗ


Докладчик съдия Никола Хитров
Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК "О." АД, гр. С. против решение от 13.10.2003 г. по гр. д. № 1516/2003 г. на С. апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 15.04.2003 г. по гр. д. № 668/2002 г. на СГС, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на НТ "Е." ООД гр. С. сумите: 45 137,07 лв., застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и 7457 лв. мораторна лихва, ведно с направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена от ответника на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК, като се инвокират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, чиято отмяна се иска.
ВКС, ТК, I т. о., като обсъди доводите в касационната жалба и по тях извърши проверка на решението в обжалваната част, съгласно чл. 218ж, ал. 1, изр. 1 ГПК приема за установено следното:
Обжалвано е решение на апелативен съд от надлежна страна в процеса и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което касационната жалба е допустима и с оглед разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК.
Единственият довод на касатора е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като САС е оставил без уважение искането му за спиране на делото на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК, въпреки представеното съдебно удостоверение от СРС, че има предявен иск от ЗК "О." АД против НТ "Е." ООД и Т. А. от гр. В. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за нищожност на договор за покупко-продажба на МПС от 26.06.2000 г., сключен между ответниците.
Касаторът твърди, че след като ищецът не е придобил в собственост застрахованото МПС, тогава липсва застрахователен интерес за водене на иск против застрахователя, а съгласно чл. 391 ТЗ застрахователният интерес е условие за валидност на договора за застраховка.
С. апелативен съд е приел, че договорът за прехвърляне на МПС не е оспорен при представянето му в първоинстанционното производство и независимо от това чл. 395 ТЗ дава възможност за застраховка на чуждо имущество без пълномощие и това не води до недействителност на застрахователния договор.
Касационната жалба е основателна.
Волеизявленията на застрахователя и застрахования по застрахователния договор не могат да бъдат заместени от волеизявлението на трето лице.
Застрахователният интерес в областта на имущественото застраховане включва: 1) правото на собственост или ограничено вещно право; 2) облигационно право, произтичащо от договор (например покупко-продажба, превоз, комисионен или спедиционен договор), 3) потенциалната отговорност към трети лица за вреди, причинени на тях самите или на техни вещи. При наличието на една от посочените правни възможности може да се приеме, че е налице застрахователен интерес в имущественото застраховане. Когато обаче законът допуска едно лице да застрахова имуществени или неимуществени блага на трети лица, застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора. Законът предвижда задължителност на застрахователния интерес и когато се застрахова чуждо благо.
Застрахователният интерес е условие за валидността на застрахователния договор и негова задължителна предпоставка. Ако интересът не е налице, договорът е нищожен и не поражда правни последици ­ чл. 391, ал. 1 ТЗ. Наличието на застрахователен интерес, като условие за валидността на договора, се преценява в момента на неговото сключване. Застрахователен интерес обаче трябва да има през цялото времетраене на договора. Ако престане да съществува договорът се прекратява по право ­ чл. 391, ал. 2 ТЗ.
Кръгът на застрахованите лица при имущественото застраховане се определя от наличието на застрахователен интерес, т.е. на правно релевантно отношение между застрахования и вещта, вземането или др.имуществено благо, което е предмет на конкретната застраховка.
В имущественото застраховане ТЗ изрично допуска възможността застрахователният договор да се сключи върху чуждо имущество ­ чл. 395. Едно лице от свое име може да застрахова чужда вещ (чужд интерес). Затова по всяко време, включително и след настъпване на застрахователното събитие, лицето, което има застрахователен интерес, т.е. собственикът или ползувателят на имуществото, биха могли да се ползуват от договора, като изрично го одобрят и получавайки правното положение на застраховани лица, те могат да претендират за плащане на застрахователното обезщетение. Затова апелативният съд е следвало да спре производството на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК, тъй като видно от представеното съдебно удостоверение в СРС се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск.
С оглед на всичко изложено касационната жалба е основателна. Налице са и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, представляващи основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК за касиране на въззивното решение в обжалваната част, поради което то следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на С. апелативен съд от стадия на спиране производството по въззивното дело на основание чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК.

Дълбок поклон и благодарност към
уkovachev и marsidi!