Изключване на съдружник от ООД при равно участие на двама

[paloma60]

Колеги! ООД с равно участие на двама съдружници 50/50. Единият от тях е Управител, другият е неработещ съдружник. Управителят-съдружник желае изключване на другия съдружник, поради неангажираността му в дружествените дела и т.н.(по закон). Въпросът ми е: След свикване на Общо събрание и провеждането му при обявен дневен ред, може ли Управителя-съдружник да вземе законно решение(в случая той е сам) за изключване на неработещия съдружник, при положение, че двамата имат равно дялово участие и практически( то май и теоретически) никога не може да има "преобладаващо" мнозинство ?

[gega]

При паритетно участие - не може да се изключи съдружник от общото събрание на ООД, т. е. от другия съдружник. Единственият изход - напускане или прекратяване на дружеството.

[paloma60]

Категорично ли е това? В ТЗ няма текст, който да фиксира задължителния процент на гласувалите за изключване. Посочено е само, че "изключвания" не участва в гласуването и решението се взема единодушно.

[avrora]

Може би имате превдид квалифицирано мнозинство?

Общото събрание може да изключи съдружник на посоченото от вас основание с мнозинство повече от 3/4 от капитала, освен ако по-голямо мнозинство (единодушие) не е предвидено в дружествения договор.

При гласуването на решението изключваният съдружник не само, че няма право да гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството.

[paloma60]

Благодаря. Имах предвид въобще мнозинство. То е ясно, че тук не можем да имаме никакво - нито обикновено, нито квалифицирано.
Търсех просто изход от проблема. Никой от двамата съдружници не желае да се оттегли доброволно от дружеството, а и съвместното им участие за напред е невъзможно. Дружеството има активи(МПС, имоти), създало е търговски имидж......Явно ще вървим на прекратяване. Ако има някаква практика по казуса, ще Ви бъда благодарна.

[slu4aen_n]

Потвърждавам мнението на avrora. Разбира се, че може да го изключи. Последната редакция на чл.137, ал.3 ТЗ е много ясна - Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството. А практика има, макар и по старата редакция на ал.3, която предвиждаше единодушие при изключване.
РЕШЕНИЕ № 2033 ОТ 29.12.2001 Г. ПО ГР. Д. № 663/2001 Г., V ГР. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 12 от 2001 г.
УСТАНОВЕНОТО ОТ ТЗ ЕДИНОДУШИЕ ПРИ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА СЪДРУЖНИК Е ЕДИНОДУШИЕ НА ОСТАВАЩИТЕ В ДРУЖЕСТВОТО, БЕЗ ОГЛЕД НА ТОВА ДАЛИ ДРУЖЕСТВОТО СЕ СЪСТОИ ОТ ДВАМА СЪДРУЖНИКА С ПАРИТЕТНО УЧАСТИЕ В КАПИТАЛА, ЕДИНИЯТ ОТ КОИТО СЕ ИЗКЛЮЧВА.
Чл. 137, ал. 3, предл. 1 ТЗ (редакция преди изменението с ДВ, бр. 84/2000 г.).
Чл. 126, ал. 3 ТЗ
Чл. 74 ТЗ

Докладчик съдията Таня Райковска
Структурата на дружеството с ограничена отговорност се отличава с това, че в него Общото събрание на дружеството е институционализирано като върховен орган. Законът в разпоредбата на чл. 137 ТЗ подробно урежда компетенциите на общото събрание на ООД и в частност в ал. 3 на същия текст, мнозинството при вземане на решение за изключване на съдружник.
Водещата законодателна идея към цитирания период е свързана с разглеждането на дружеството с ограничена отговорност като междинна дружествена форма с доминираща персонална характеристика, отличаваща се от чисто капиталовите дружества. В този вид дружество личностният момент присъства, като най-яркото му проявление законодателно е намерил израз в необходимостта от единодушие при решаване на най - важните дружествени въпроси. Тази личностна обвързаност между съдружниците в ООД придава на дружеството подчертано персонални елементи, макар че по своя характер това дружество е и капиталово. По тези причини, преди изменението на ТЗ - ДВ, бр. 84/2000 г., основната характеристика на ООД, наложена от законодателя, е била свързана преди всичко с персоналния, а не с капиталовия характер на дружеството, като юридически този подход е намерил своето проявление най-вече в разширения кръг от въпроси, които се вземат от общото събрание с единодушие, а не с квалифицирано мнозинство от капитала. Тъкмо поради това, точното спазване на предвидения в закона ред е бил достатъчна гаранция за закрила на правата на съдружниците с оглед посочената вече засилена персонална защита и примат на личния елемент при тази правноорганизационна форма за стопанска дейност (към момента на разглежданата редакция на ТЗ, приложима към взаимоотношенията, предмет на правния спор), в това число и посредством по-големите възможности за лично участие във върховния орган на дружеството, и чрез него, и в работата на търговското дружество като цяло.
Към настоящия случай е приложима уредбата на закона в редакцията му до изменението в ДВ, бр. 84/2000 г., която е съдържала императивно разпореждане, че при хипотеза на изключване на съдружник е необходимо единодушно решение на всички останали съдружници, като изключваният не гласува. Следователно, за най-важните решения на общото събрание на ООД, ТЗ в редакцията си до измененията в ДВ, бр. 84/2000 г. е изисквал единодушие и именно тази уредба различава дружествата с ограничена отговорност от акционерното дружество, където аналогични решения се вземат с квалифицирано мнозинство от капитала. Законодателят е съобразил и дал превес към този момент на личностният елемент, личната обвързаност на съдружниците в ООД, очертаваща основните белези на правната конструкция на този вид търговско дружество, но в същото време е уредил хипотезата, че при неизпълнение на определени задължения от съдружниците, то ще има за своя последица прекратяването на членственото правоотношение поради изключване. С други думи, на законодателя е чужда идеята така очертаният персонален елемент, който към този момент очевидно преобладава, да бъде доведен до такава крайност, щото да засегне също така неоспоримия правен интерес (персоналният елемент) на другите изправни съдружници или съдружник, - да не търпят едно положение, при което недобросъвестното поведение на някои от съдружниците да бъде толерирано, само защото освобождаването на съдружник може да се извърши с единодушие на съдружниците, в това число и в случаите на т. нар. паритетно участие (по равно) в капитала на дружеството при само двама съдружника, при което поради "невъзможност" да се формира единодушие изключването да се окаже невъзможно. Вярно, е че подобна теза се прокрадва в правната теория, застъпвана предимно от цивилисти в класическото разбиране на това понятие, но също така е вярно и обратното, че в правната доктрина се поддържа успешно и противното разбиране, поддържано предимно от специалисти по търговско право.
В търговския закон не се съдържа разграничение за ограничаване приложното поле на текста на чл. 137, ал. 3, респ. чл. 126 ТЗ по отношение на дружествата, съставени само от двама съдружници, нито пък подобно разграничение се прави с оглед паритетното им участие. Напротив, изхождайки от целта на ТЗ - да се даде възможност на всеки един от съдружниците, да упражнява правата си в съответствие със закона и дружествения договор, следва да се приеме, че в същия обем ще следва да се предоставят възможности за реализиране на правата на съдружниците, в това число и ако са налице основанията за изключване, да могат да се възползват от този механизъм. Този извод пряко произтича от съдържанието на един от основните принципи в Търговското право относно равнопоставеното третиране на съдружниците. Ако се възприеме некритично и автоматично тезата, че при дружество с двама съдружници и процентно участие на всеки един от тях 50 % от капитала не е възможно да бъде предоставено на изправния съдружник правото да изключи неизправния, излиза, че единственият начин за преустановяване на нежеланото съдружие е прекратяване на самото дружество. Но подобна мярка би довела до неблагоприятни последици не само за изключваният съдружник, но и за изключващия, тъй като последният, като съдружник, който добросъвестно и точно е изпълнявал задълженията си по дружествения договор би следвало да търпи негативните последици от едно прекратяване на дружеството, и то в резултат на противоправното поведение на другия съдружник. Очевидно, не това е смисълът на Търговския закон.
В същото време, законът е посочил, че изключваният съдружник не гласува, което от своя страна е свързано с отнемането на правото на глас на изключвания, и в крайна сметка съставлява израз на общата идея на законодателя за недопустимост на недобросъвестно упражняване на права, и нейното крайно проявление - злоупотребата с права. Упражняването на правото на глас в търговското дружество е ограничено в предели, които важат в цялост по отношение упражняването на субективните права, и недобросъвестното упражняване на право на глас (съответно злоупотребата с право на глас) ще е налице, ако съдружникът се води от интереси, които противоречат на дружествените интереси и цели.
Следователно, недопустимо е само защото дружеството се състои от двама съдружници, да се даде право по силата на чл. 137, ал. 3 ТЗ на изключвания съдружник да изразява своята воля чрез гласуване. А след като на изключвания съдружник му се отнема правото на глас (това право се суспендира само ад хок с оглед специфичната хипотеза на гласуване), съвсем естествено е, че единодушие ще бъде постигнато от гласовете на оставащите съдружници, като е без значение техния брой. Нормата на чл. 137, ал. 3 ТЗ за начина на формиране на мнозинство е императивна, поради което следва извод, че в конкретния случай необходимото мнозинство (единодушие) за вземане на решение за изключване се формира само от изключващия съдружник (т. н. персонално, а не чрез капиталово гласуване). Това е така, тъй като предвиждайки единодушие при изключване на съдружник, законът има предвид единодушие само на оставащите съдружници, без оглед на конкретния им числен персонален израз.
Подобно тълкуване на чл. 137, ал. 3 ТЗ има и този допълнителен позитивен ефект, тъй като допринася за продължаване на дейността на дружеството, и защитава правния интерес на изправния съдружник от съществуване на дружеството, който интерес би бил накърнен, ако се приеме, че дружеството следва да се прекрати поради паритетното съотношение на дяловете в капитала на дружеството с ограничена отговорност, състоящо се от двама съдружници. В същото време интересите на изключвания съдружник са защитени, в достатъчна мяра посредством правото му на иск по чл. 74 ТЗ.
От тук следва извод, че В. апелативен съд е допуснал неправилно тълкуване на материалния закон и по-конкретно на нормата на чл. 137, ал. 3 ТЗ, приемайки че при ООД с двама съдружници, при постъпило предложение за изключване на единия не би могло да се формира единодушие, тъй като единодушието предполагало съвпадение на волеизявленията на повече лица, и не съставлявало еднолично решение на даден съдружник. В резултат на този неправилен и незаконосъобразен извод решаващият съд е приел, че решението на общото събрание за изключване на К. е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, и че не следва да се обсъждат събраните по делото доказателства, както и да се излагат изводи, относно материално-правните основания за изключване на съдружника К. К., свързани с текста на чл. 126, ал. 3, т. 1 и 3 ТЗ, в това число, и че последващите решения на атакуваното общото събрание от 14.12.1999 г. по обявения дневен ред са незаконосъобразни, тъй като са свързани с въпроса относно изключването на К.

[paloma60]

slu4aen_n, З Л А Т Е Н си !!!!!!!!
Те това ми трябваше, само да се закача за нещо! Благодаря ти!!!!
Знаех си аз, усещах че няма логика и че не е възможно да е така. Паритетно участие - париране на дейността!!! Не може да бъде - представяш ли си колко принципи и права ще бъдат нарушения ако е така???? Отново Благодаря!!!!!!!!!!!