Фактура между търговци-спор за дължими суми
Публикувано на: 01 Окт 2007, 15:51
Колеги имам един казус който леко ме притеснява.
Фирма договорира с друга фирма чрез офис в друго населено място, като се подписва фактура за дължимата сума и се предава стоката, но плащане не се осъществява с уговорката че ще се плати по-късно. С оглед трайни търговски отношения и доверие в длъжника се изчаква плащане
Сумите не са платени-остава като докумнет само фактурата.
Завежда се дело, представя се фактурата с подпис на двете страни естествено в копие-оригиналтът е предаден на купувача.
Съдът отхвърля иска. Не съм чел мотивите, но тези дни ще го сторя.
Предполагам че става въпрос за това, че в търговското право се дължи при покупко-продажба паричната сума при предаване на стоката или фактурата и доказателствената тежест е на ищеца, но малко е трудно в този бърз стокооборт да се докаже това, а е и минало време. В тази връзка предполагам съдът се е опрял на чл. 327 ТЗ
От друга страна всички опити на продавача да намери фирмата-писма с обратни разписки, ел.поща телефон са безрезултатни.
Ще се опитам да намеря доказателства, че стоката е предадена-писмени такива със сигурност няма, но въпросът ми е ако не намеря как да докажа и какво е вашето мнение. Самата подписана фактура не може ли да се приеме за договор който страните са длъжни да изпълнят, макар и да не е изготвен изричен договор. Или да водя свидетел-работник във фирмата да доказва че е предал стоката и фактурата.
Наистина съм объркан-това ли е практиката и в други населени места или само при нас е така?
Фирма договорира с друга фирма чрез офис в друго населено място, като се подписва фактура за дължимата сума и се предава стоката, но плащане не се осъществява с уговорката че ще се плати по-късно. С оглед трайни търговски отношения и доверие в длъжника се изчаква плащане
Сумите не са платени-остава като докумнет само фактурата.
Завежда се дело, представя се фактурата с подпис на двете страни естествено в копие-оригиналтът е предаден на купувача.
Съдът отхвърля иска. Не съм чел мотивите, но тези дни ще го сторя.
Предполагам че става въпрос за това, че в търговското право се дължи при покупко-продажба паричната сума при предаване на стоката или фактурата и доказателствената тежест е на ищеца, но малко е трудно в този бърз стокооборт да се докаже това, а е и минало време. В тази връзка предполагам съдът се е опрял на чл. 327 ТЗ
От друга страна всички опити на продавача да намери фирмата-писма с обратни разписки, ел.поща телефон са безрезултатни.
Ще се опитам да намеря доказателства, че стоката е предадена-писмени такива със сигурност няма, но въпросът ми е ако не намеря как да докажа и какво е вашето мнение. Самата подписана фактура не може ли да се приеме за договор който страните са длъжни да изпълнят, макар и да не е изготвен изричен договор. Или да водя свидетел-работник във фирмата да доказва че е предал стоката и фактурата.
Наистина съм объркан-това ли е практиката и в други населени места или само при нас е така?