Колеги изчетох де що намерих относно този въпрос и пак ми се струва трудно за доказване. Нали не греша, че във въззивната инстанция мога за пръв път да направя възражение за изтекла погасителна давност.
В момента делото е във въззивната инстанция и аз чак сега се намесвам
На първа инстанция е постановено решение във вреда на клиента ми. С няколко думи казуса е следния:
През 2000г. клиента ми е придобил с констативен нотариален акт въпросния имот. Бившите собственици не живеят в България и през годините са упълномощавали редица пълномощни (с редовни пълномощни - признавам) да стопанисват имота. Клиента ми е живеел в този имот от началото на 70-те и е плащал наем. В началото на 1990г. никой повече не му е търсил наем и не се е интересувал от имота. През 2004г. - 4 години след придобиването на имота от моя клиент се появява пълномощник на бившия собственик и подава иск по 108 от ЗС и иска обявяването на констативния нот. акт за нищожен и отмяната му по реда на ГПК. Въпреки, че собственик на въпросния имот не е моя клиент (имота е продаден на трето лице преди вписването на исковата молба) съдът осъжда клиента ми да предаде владеенето на имота и отменя констативния нот. акт.
Колегата, който е представлявал клиента в първата инстанция не е доказвал наличието на придобивна давност - повече от 14 г. , а е оспорвал активната легитимация на ищеца.
Мислите ли, че факта, че бившите собственици са упълномощавали лица да се грижат за имота, в това число да го продават, да го отдават под наем, да събират наемите и т.н. има голямо значение при положение, че до 1990г. пълномощниците са се грижили за имота, а след това нито един не се е поинтересувал от него до 2004г.
Много ще ми бъде полезно вашето мнение относно всичко свързано с прилагането на възражение за изтекла придобивна давност и кои факти са правно релевантни за доказване на изтекла придобивна давност.