forum.lex.bg

Съвсем теоритично, но много свързано с практиката напоследък.
Имаме стандартна продажба на предприятието на ЕТ към ЕООД по чл.15 от ТЗ. Предприятието се продава за 10 лв. Чистата стойност на имуществото е 100 000 лв.
Интересува ме интерпретацията на тези 99 990 лв.
Чета няколко съдебни решения, където се споменава, че тази разлика се явява "дарение".

Тази интерпретация споделяте ли я? Ако да, бихте ли я защитили пред съда при следващ етап, защото "дарението" данъчните никак няма да го харесат

Между другото, във всичките решения, след това вещото лице е казало вариант за осчетоводяване, с който се е съобразил съда, по-изгоден за данъчните, отколкото за купувача. Но това е повече от непознаване на счетоводните стандарти

Въпроса е наистина в това, разликата между продажната цена и чистата стойност на имуществото "дарение" ли е или не е.

Aз напълно не съм съгласен с такава интерпретация.Честно казано от мерак да се избегне данъчно облагане и да се заобиколят защитни норми на ТЗ са се нароили такива причудливи правни фигури , че нямам думи.Недоумение буди у мен и защо съдът , като че ли също допуска това.Разбира се това е мое мнение.А по-конкретно поставения казус , възможни са няколко варианта , който изключват тази конструкция продажба до една част , дарения за другата.:
1.ЕТ е различно лице от едноличния собственик на капитала на ЕООД.В този случай считам , че сме изправени пред относителна симулация на клаузата за продажната цена.Явно е че 10 лв. ще е привидна цена , а реалната е броена на ръка с отделен договор между страните.В този случай тази клауза е нищожна и данъчния орган е длъжен да установи и обложи реалната цена.
2.ЕТ е същото лице , което е и едноличния собственик на капитала на ЕООД.В този случай сме изправени явно пред относителна симулация на цялата сделка(Дарение прикрито с продажба).Лицето е прикрило едно безвъзмездно прехвърляне на имуществото като я е прикрило чрез продажба.Данъчните органи трябва да разкрият привидността и да приложат закона към реалното фактическо положение.

Накрая изобщо може ли да съществува сделка “дарение”(в частност на търговско предприятие) между търговци.Това ми се вижда меко казано смущаващо , а лично според мен и тези сделки са нищожни , защото се предприемат с цел да заобиколят данъчните закони.Дарението е едностранен , безвъзмезден договор ,с който едно лице отстъпва определено имуществено право веднага на друго лице ,което го приема.Предприема се с donandi causa , тоест трябва да има дарствено намерение.Обратно търговките сделки са винаги възмездни , защото търговската дейност се предприема с цел печалба.Това е нейно характерно качество .Затова безвъзмездни търговски сделки няма.Следователно и търговска сделка дарение няма.Е тогава как съчетаваме от една страна сделката , която търговецът сключва във връзка с упражняваното от него занятие , тоест търговска сделка , с това , че е безвъзмездна.Ами не може , тя е нищожна защото или се предприема с цел заобикаляне на закона или е с липса на правно основание , което пак я прави нищожна.Поради тези аргументи не приемам , че между търговци може да се извърши дарение на предприятие.

Дарението между търговци е допустимо,има и съдебна практика по въпроса.
Не знам да има изискване продажната цена на предприятието да НЕ Е по-малка от някаква стойност.
Свобода на договарянето.
Всъщност в доста от случаите продажбата на предприятие не е "типична" сделка за покупко-продажба - като покупката на машина,или на акция - според мен поне.

А свободата за договаряне как кореспондира със заобикалянето на закона.Не може да се злоупотребява с тази свобода, така изрично чл.9 ЗЗД.Продажба на активи за 100 000 лв. за 10 лв. не е продажба , а симулация, заобикаляне на закона или липса на основание.И според мен не е типична покупко-продажба , затова и толкова се злоупотребява с нея .Колкото за практиката знам , че има такава практика , което не значи , че е правилна..

Революшън. Въпроса ми няма толкова общо с данъчното избягване, колкото със следващата му счетоводна интерпретация.

Да кажа как са нещата в съдебната практика -
Едноличния търговец продава предприятието си (със заличаване) на ЕООД за 10 лв - от там няма облагаем доход от продажбата на права и имущество (чл.33 ал.10 ЗДДФЛ).

При ЕООД-то - купува тези права и имущество за 10 лв., отделно получава права и имущество за 99 990 лв без пари, които му идват като приход, който е облагаем. (между другото това е често срещана грешка при счетоводителите - потърсете практика под ключовата дума "Бизнескомбинация")

Вярно, за момента данъчната ставка при ЕООД е по-ниска, отколкото при ЕТ, но няма нищо незаконно.

Иначе въпроса ми беше до интерпретацията. Ако се приема, че е "дарение" това 99 990 лв, от юридическа гледна точка, тогава счетоводната интерпретация е малко по-различна.

Иначе при чисто дарение, нещата са ясни. Колкото до това, доколко "дарението" е "прикрита продажба", дотолкова и дарението от баба на внуче пак ще е прикрита продажба. На некои добри хора от МинФин много ще им хареса такова мислене, но хич не съм убеден, че е издържано

Nedev как мислите ако в продажбата имаше икономическа целесъобразност дали нямаше да има облагаем доход.Щото икономическа логика няма в тази продажба.А когато търговци продават без икономическа логика , каква ли е целта им?
Колкото до сравнението между баба и внуче и търговци , малко по-сериозно може ли да подхождаме?

Революшън, характера е абсолютно същия.
Какъв "добър търговец" ще е собственика на ЕООД, ако не купи нещо евтинко, нищо че е негово лично имуществото

Дай да го кажем направо Ако започнем да гледаме тази практика, тогава няма никаква логика и "апорта на предприятие на ЕТ" в ЕООД (друг разновидност на историйката, но с повече съдебни разходи - три вещи лица и тинтири минтири да гледат баланса на предприятието)

prnedev написа:Революшън, характера е абсолютно същия.
Какъв "добър търговец" ще е собственика на ЕООД, ако не купи нещо евтинко, нищо че е негово лично имуществото

Дай да го кажем направо Ако започнем да гледаме тази практика, тогава няма никаква логика и "апорта на предприятие на ЕТ" в ЕООД (друг разновидност на историйката, но с повече съдебни разходи - три вещи лица и тинтири минтири да гледат баланса на предприятието)

Да де затова иде реч.Щото и на мен като един невероятно добър собственик на ЕООД искам да си купя някое предприятийце за 200-300лв. с чисти активи , хайде не с 100000 , ами да кажем 2000лв. , обаче няма…… Тука проблемът е друг.Данъчните са вързали гащите , като считат и то правилно , че в 99 процента собственика на активите(като продавач и купувач) е един и същ и затова квото и да прави все ще го обложат.Обаче ако са различни лица……..хмммм , симулацията е сигурна.

REVOLUTION написа:Данъчните са вързали гащите , като считат и то правилно , че в 99 процента собственика на активите(като продавач и купувач) е един и същ и затова квото и да прави все ще го обложат.

Да в случая фактически е един и същ, нищо че юридически са различни лица

REVOLUTION написа:Щото и на мен като един невероятно добър собственик на ЕООД искам да си купя някое предприятийце за 200-300лв. с чисти активи , хайде не с 100000 , ами да кажем 2000лв. , обаче няма……

Това тук не е чак толкова невъзможно ))) Разбира се, напълно възможно е пазарно това да бъде чисто нормална ситуация

Представи си, че горкия ЕТ е сключил договор само с един единствен клиент и се е задължил да работи следващите 10 години само с него Незнам практически дали е възможно. Или друг вариант - ЕТ се занимава със съхранение на ядрени отпадъци и има само един клиент - АЕЦ Козлодуй например. Всички останали отпадъци ги купува конкурентна фирма, заради по-добрата им цена. ЕТ не може да си позволи да свали своята, защото работи почти на себестойност.
Та реално - има имущество колкото искаш, задължения няма , но годишната му печалба е 10 лв. Всички АЕЦ имат договори със съответните фирми за следващите 10 години. Демек, база за развитие никаква В този случай е съвсем нормално да се купи такова предприятие за по-малко пари, отколкото реално струва имуществото му

В горната ситуацийка, облагат купувача, щото той е на далавера, да купи нещо по-евтино, отколкото струва А продавача... се е отървал от главоболия

И така... тук умишлено казвам, че продавача е ЕТ. Ако беше между две търговски дружества, там правилата са различни и нещата са ясни - и по ТЗ, и в данъчното облагане, и в счетоводството.