forum.lex.bg

Колеги, има ли някой инфо какви документи са необходими за вписването на апорта в Службата по вписванията- Имотен регистър след като вече е извършена регистрацията в Агенция по вписванията- Търговски регистър?

едно въпросче свързано с апорта.

право на ползване може да е апорт в търговско предприятие. интересува ме защо, тъй като то нали е непрехвърлимо. като се направи апорт да кажем в АД, пр. на собственост нали преминава в/у дружеството.

това е ясно. въпросът ми е когато този на който е учредено правото на ползване (самият ползвател), го внася като апорт в търговско предприятие. например един съдружник в СД участва в дружеството не с пари или друг капитал а внася право на ползване в/у недвижим имот което му е било учредено от собственика на самия имот

law_master написа:това е ясно. въпросът ми е когато този на който е учредено правото на ползване (самият ползвател), го внася като апорт в търговско предприятие. например един съдружник в СД участва в дружеството не с пари или друг капитал а внася право на ползване в/у недвижим имот което му е било учредено от собственика на самия имот

Това е невъзможно , точно поради причината , която сте посочил.

и аз така смятам, но нашата асистрентка по ТП ни каза обратното само че не ни каза защо. аз се поразрових из учебниците които имам но не намерих нищо конкретно. възможно е аз да не сам я разбрал както трябва, но пък в учредяването на право на ползване на ТД няма нищо специфично освн разликите които проитичат от това че не е ФЛ, а ЮЛ. А определено това което ни каза беше като някакво особено правило.

===

ако разковничето е в ал.2 ,то в него няма нищо особено. а аз именно това се мъча да разбера. дали няма някоя разпоредба която да дерогира ал.2 на чл. 56

В теорията се приема , че собственик може да учреди ограничено вещно право на ползване в полза на персонално ТД.Съществува спор , обаче дали това е допустимо при капиталовите дружества , поради неотчуждаемостта на правото и опасността по този начин да не се постигне покриване на капитала.Проф. Герджиков(Виж в коментара му подробни аргументи) и проф. Голева считат , че това е допустимо.Относно въпросът може ли титулярът на ограниченото вещно право на ползване(несобственик) да го апортира в ТД виж статията на проф.Голева-“Може ли ползватели-несобственици на вещи да се разпореждат с тях и да ги преотстъпват ползването на други лица?-Собственост и право-2003г. , №6.

karanedeff написа:Вж. чл. 73 ТЗ.
За вписване в имотния регистър към молбата се прилагат - Вписаното заявление в ТР, Нотариално заверено извлечение от дружествения договор, съгласието на вносителя по 73/1, оценката на вещите лица за да се определи такста за вписване. Акта от който вносителя черпи правото си - за да се улесни проверката по чл. 73, ал. 5, пр. последно ТЗ

Когато прочетох поста и по-специално подчертаното, не разбрах дали имате предвид, че се представя заявление за вписване в ТР или че се представя удостоверение за актуално състояние, и дали това заявление за вписване на обстоятелства в ТР се представя само при новоучредени дружества или изобщо?
Ако е второто, позволете да не се съглася.

благодаря на REVOLUTION както и на всички които изказаха мнение. ще потърся статията на проф. Голева.

Естествено, носителят на ограничено вещно право на ползване не може да апортира това право в ТД, тъй като то е неотчуждаемо - чл. 56, ал. 2 ЗС. Дотук няма спор. Апортирането се извършва от носителя на правото на собственост върху дадена вещ, който учредява право на ползване в полза на ТД. Обичайно това се извършва само с една единствена цел - увреждане на кредиторите, защото при ликвидация, респ. при осребряване масата на несъстоятелността това право, макар и първоначално оценено в пари, е неотчуждимо и то се консолидара в патримониума на собственика на вещта, след прекратяване на дружеството, ресл. неговото заличаване - арг. чл. 59, ал. 2 ЗС.
В този случай не виждам какъв доктринерен спор би възникнал, за да е наложително да се изразходват усилия за писане и публикуване на научни студийки. А пък може и да са насочени към просвещаване на асистенти в причудливи юридически факултети?!

Хайде сега , факултета не е причудлив.Става дума за Юридическия факултет на ПУ , аз съм завършил там и смея да твърдя , че е един от най-добрите в България.Спор има и той се води от много авторитетни учени.Според мен уредбата на ограниченото вещно право на ползване е твърде остаряла и свежда приложението на института до едно битово ниво , обикновено се учредява при ДИГ.Напротив ограниченото вещно право на ползване е имуществено право , то е оценимо в пари и delege ferenda , трябва да бъде въведено пълноценно в гражданския оборот , както е в Франция , Италия , Холандия и др,като се предвиди право на ползвателя да го отчуждава.Но това в бъдеще.И сега обаче правилото на чл.56(2) се разбира като неотчуждаемост само с оглед участието му в гражданския оборот.Правото на ползване обаче може да се отчужди за държавни нужди:

Решение № 16 от 28.II.1985 г. по гр. д. № 131/84 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г., С,. Наука и изкуство, 1986 г.
чл. 56 ЗС,
чл. 35, ал. 1 НДИ,
чл. 288, ал. 9 ГПК
Вещното право на ползуване върху недвижим имот се оценява съобразно стойността на имота и предполагаемия бъдещ живот на ползувателя.
----------------------------
Опирайки се на чл.716(2) ТЗ и принципната възможност на правото на ползване да се отчуждава(видно от горното решение) , проф.Герджиков счита , че ограниченото вещно право на ползване може да бъде осребрено в производството по (Н)-Коментар на ТЗ-стр.389”.Според Любомир Василев ограниченото вещно право на ползване подлежи на принудително изпълнение по ГПК-виж статията му-“За секвестируемостта на правото на ползване”-Собственост и право-2006г. бр.4.И така нататък.
Вижда се ,че в доктрината има сериозна дискусия относно поставения проблем. Хубаво е да се следи развитието на теорията , защото вярно е ,че теория сама за себе си се изражда в схоластика , но и практика , която не следва новите достижения на науката , изостава и става вредна!

факултета ни въобще не е причудлив и е един от 3-те които са чисто юридически без други специалности в него. асистентката също е на изключително високо равнище.

Поздрави!

Не съм съгласен!Това не е някаква закономерност.Никой не може да ме убеди , че собственика ,който учредява право на ползване като апортна вноска , я учредява с оглед на личността , може да се дават и други примери.Няма проблеми delege ferenda да се предвиди , че правото се учредява с оглед на личността , освен ако не е уговорено друго.Решението , което съм пуснал е да покаже , че правото е оценяемо в пари и може да се отчуждава по принцип.А не може да се счита за схоластика,теоретичното обсъждане на проблеми , които вече остро се поставят в практиката-точно по отношение на апортните вноски в ТД!А и собственика и сега можею да види нежелано лице в имота си , например арендатор или наемател с заверени и вписани договори за 10 години да кажем , може и пове4е за наем търговска сделка.

karanedeff написа:kolman, имам предвид, че вписването в търговския регистър предхожда вписването в имотния регистър.

Защо да трябва да го предхожда? Кое се вписва в имотния регистър? Заявлението за увеличаване на капитала на дружеството с апортна вноска или дружественият договор? Къде пише, освен в чл. 73 от ТЗ и само за точно определена хипотеза, че дружественият договор с който е извършена апортна вноска се вписва след вписването /регистрацията/ в търговския регистър? Кой е нормативният акт даващ поне индикация на че съдиите по вписванията трябва да искат вписаното заявление за увеличение на капитала с апортна вноска? Извинявайте, ама ще се радвам, поне един аргумент да ми дадете.

===

karanedeff написа:

kolman написа:

karanedeff написа:kolman, имам предвид, че вписването в търговския регистър предхожда вписването в имотния регистър.

Защо да трябва да го предхожда? Кое се вписва в имотния регистър? Заявлението за увеличаване на капитала на дружеството с апортна вноска или дружественият договор? Къде пише, освен в чл. 73 от ТЗ и само за точно определена хипотеза, че дружественият договор с който е извършена апортна вноска се вписва след вписването /регистрацията/ в търговския регистър? Кой е нормативният акт даващ поне индикация на че съдиите по вписванията трябва да искат вписаното заявление за увеличение на капитала с апортна вноска? Извинявайте, ама ще се радвам, поне един аргумент да ми дадете.

Чети ТЗ - както казва Лютивия - лекция ли искаш да ти изнасяме по този въпрос

Лекция не ми трябва. Тя би била подходяща за теб. Аз чета и затова съм възмутен от бетонирането на едно погрешно мнение. Все пак отговори ми на въпроса - какво ще впишеш - заявлението за вписване увеличаване на капитала?
Интересно ми е, дали в твоите лекции някой е разглеждал действията на вписванията? Очевидно не- през социализЪма май не се учеше такова нещо.

REVOLUTION написа:...Спор има и той се води от много авторитетни учени.Според мен уредбата на ограниченото вещно право на ползване е твърде остаряла и свежда приложението на института до едно битово ниво , обикновено се учредява при ДИГ.Напротив ограниченото вещно право на ползване е имуществено право , то е оценимо в пари и delege ferenda , трябва да бъде въведено пълноценно в гражданския оборот, като се предвиди право на ползвателя да го отчуждава.Но това в бъдеще.И сега обаче правилото на чл.56(2) се разбира като неотчуждаемост само с оглед участието му в гражданския оборот.Правото на ползване обаче може да се отчужди за държавни нужди:

Решение № 16 от 28.II.1985 г. по гр. д. № 131/84 г., ОСГК
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1985 г., С,. Наука и изкуство, 1986 г.
чл. 56 ЗС,
чл. 35, ал. 1 НДИ,
чл. 288, ал. 9 ГПК
Вещното право на ползуване върху недвижим имот се оценява съобразно стойността на имота и предполагаемия бъдещ живот на ползувателя.
----------------------------
Опирайки се на чл.716(2) ТЗ и принципната възможност на правото на ползване да се отчуждава(видно от горното решение) , проф.Герджиков счита , че ограниченото вещно право на ползване може да бъде осребрено в производството по (Н)-Коментар на ТЗ-стр.389”.Според Любомир Василев ограниченото вещно право на ползване подлежи на принудително изпълнение по ГПК-виж статията му-“За секвестируемостта на правото на ползване”-Собственост и право-2006г. бр.4.И така нататък.
Вижда се ,че в доктрината има сериозна дискусия относно поставения проблем.

чл. 716, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 58 от 2003 г.) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

Това е разширително тълкуване на тази правна норма, което обаче не води до изясняване точния смисъл на нормата, а вероятно е повлияно от убеждението на "докринерния тълкувател" за справедливост, т. е. да не се допусне увреждане на кредиторите по съображенията, които вече изложих. Но подобно тълкуване не е съобразено с целта на закона, уреждащ правния институт на правото на ползване. ТЗ би бил специален по отношение на този институт, ако уреждаше нещо различно от ЗС, но не е! Ти самият казваш - "Но това в бъдеще".
Това тълкуване не е съобразено, според мен, с целта на закона - чл. 56, ал. 2 ЗС и с истинския нормативен смисъл на разпоредбата (Каранедев, струва ми се, ясно го е изразил). Ако започнем така волунтаристично да тълкуваме разпоредбата, ще достигнем и до "правния извод", че срещу ОПП може да се насочи принудително изпълнение (в тази връзка ти благодаря, че ми напомни какво по правното си естество е ОПП - бях забравил, че е имуществено право ). А не трябва да се забравя, че всички частноправни субекти са равнопоставени (това се отнася и до държавата и общините, когато действат като частноправни субекти) и не може по отношение на търговците да се прилагат определени правила (при осребряване масата на несъстоятелността, напр.), а за останалите - да е неотчуждимо, в слуай че липсва специална разпоредба! Ако някой иска да промени закона, да го стори, а не да гради "Правни пясъчни кули". И без друго някои университетски преподаватели притежават законодателна инициатива.
Цитираното от теб решение е постановено при действието на НДИ преди 1991 г., така че примерът е неудачен.
При действието на ЗС до 1996 г. можеше, при определени предпостовки, да се извърши прехвърляне на правото на ползване върху земята, като това право следваше правото на собственост, респ. суперфицията, т. е. преди всичко това отчуждаване е предпоставено от друг юридически факт.

15. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1958 г., ДВ, бр. 87 от 1974 г., доп., бр. 14 от 1988 г., изм. и доп., бр. 31 от 1990 г.) Правото на собственост и правото на строеж върху държавна или общинска земя се отстъпва на юридически лица и граждани по реда на чл. 13.
Право на собственост и право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна или общинска земя, включена в строителните граници на населените места.
Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята.

Т. е. когато се прехвърли правото на строеж, респ. суперфициарното право на собсвеност върху сградата, имплицитно се прехвърля и правото на ползване.
Тъй като правилно отбеляза, че ОПП е имуществено право, това обстоятелство се взема предвид при определяне пазарната цена на допуснатия до делба имот. И има защо, нали? Примери, подкрепящи изключенията, могат да се дадат. Така че да не абсолютизираме, но не и чрез докритерни приоми да заобикаляме закона. Както, впрочем, често се е случвало от нашия ВС, респ. от настоящия ВКС - чрез т. нар. "нормотворчески" тълкувателни решения

Впрочем, цитираното от теб решение не казва нещо различно от закона - чл. 56, ал. 2 ЗС.

neonato написа:......
Същите правила важат и при увеличение на капитала чрез непарична вноска - трябва да представите задължително доказателства за вписаното увеличение на капитала.
Чл. 73, ал. 5, изр. първо ТЗ изрично изисква изброените доказателства де се представят СЛЕД ВЪЗНИКВАНЕ на дружеството. Същото изискване важи и при увеличение на капитала посредством непарична вноска - СЛЕД ВПИСВАНЕ НА УВЕЛИЧЕНИЕТО на капитала......
Изрична разпоредба за това при увеличение на капитала няма. Приложението на поредността се извлича по тълкувателен път от чл. 73, ал. 5, изр. първо ТЗ (в частта "СЛЕД", която определя по несъмнен начин поредността).
....
Ако не се спази тази поредност (първо удостоверяване на възникването на дружеството, т.е. вписването му в търговския регистър, респ. успешно проведеното увеличение на капитала, т.е. вписването му в търговския регистър) и удостоверяването на тези обстоятелства пред имотния регистър, вписването в имотния регистър само въз основа на устройствения акт (извлечение и съгласие на вносителя, според случая) е безсмислено и е повече от правно логично и в съгласие с чл. 73 ТЗ да бъде отказано.
Чл. 77, ал. 2, т. 2 ЗКИР изисква да бъдат представени доказателства, удостоверяващи подлежащия на вписване юридически факт. А апортът като такъв не възниква само въз основа на решението на учредителите за учредяване на ТД чрез непарична вноска или решението на съответното общо събрание на ТД за увеличаване на капитала чрез апорт на недвижим имот или вещно право върху него, защото това решение има действие от вписването му в ТР (чл. 140, ал. 4, чл. 231 ал. 4 и чл. 253, ал. 2 ТЗ).
По аргумент от чл. 79 ЗКИР не може да впишете апорта под условие, че решението на учредителното събрание за учредяване на дружеството чрез апорт или на общото събрание за увеличение на капитала чрез апорт бъде вписано в ТР. Това е недопустимо. ....

Позволете да не се съглася. По-долу ще говоря основно за ООД
Първо : Чл.73, ал.5 от ТЗ има ограничено приложение – при вписване на апорт на недвижими имоти, но само при учредяване на дружеството.
Апорт може да се извърши и след като едно ООД е учредено – напр. от съдружник за внасяне на дела си, при това без да е необходимо да е налице увеличаване на капитала на съответното ООД. Това може да стане, с изменение на първоначалния дружествен договор, като в него само се опише апортната вноска. В този случай /без увеличаване на капитала/ съдията по вписванията какво вписва? Безспорно дружествения договор със съответното описание на апорта! Трябва ли съдията по вписванията да иска доказателства дружествения договор, със съответното описание на апорта да е обявен в търговския регистър и след това да го впише? Считам че не.
На следващо място : Внасянето на поетия дял е едно изпълнение на задължение на съдружник към самото ООД. Когато дружеството е взело решение за увеличаване на капитала си и съдружник изпълнява задължението си за вноска, той може да я направи и преди това обстоятелство да е вписано в търговския регистър. /Герджиков говори тук за антиципирано задължение/. Тази възможност се доказва категорично и при ситуацията, когато съдружник изплаща поетия дял при увеличение на капитала - той плаща паричната си вноска по разплащателна сметка на дружеството и в повечето случаи преди да бъде подадено заявлението в търговския регистър - именно защото той изпълнява свое задължение към ООД-то в което е съдружник и което е взело решение за увеличение. При изплащането на поетия дял, парите постъпват по разплащателна сметка на дружеството и всеки един кредитор на дружеството може незабавно да се удовлетвори от постъпилите средства, защото те са на дружеството. Същата тази възможност има и съдружник, който прави апорт на движими вещи за внасяне на поетия от него дял от увеличението, дори и това увеличение да не е още вписано. Още по-категоричен е закона при апорт на вземане. В този случай, апортиращия вземането най-напред изпраща на длъжника си уведомление и забележете : ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ВЗЕМАНЕТО – т.е. закона приема, че вземането е прехвърлено с дружествения договор, без да слага някакви условности – с оглед вписване в търговския регистър увеличението на капитала.
На какво основание се нарушава принципа на равонопоставеност на съдружниците и се допуска един съдружаник да може да изплати вноската си по сметка на дружеството преди вписване на увеличението на капитала , а ще откажем това на съдружник който прави апортна вноска на недвижим имот? Не намирам никакво основание за това.
Що се касае до "...не може да впишете апорта под условие..." не разабирам две неща.
Първо, ЗКИР казва, че молбата за вписване не трябва да е под условие. С апорта, дружеството става собственик на апортираните недвижими имоти с дружествения договор. И това е подлежащия на вписване юридически факт. Къде е тук условието? Ако не бъде вписано в търговския регистър увеличението на капитала което е и основанието за извършване на апорта , тогава са налице други средства на защита правата на съдружника, направил апорта. На тук отново могат да се разглеждат тези средства по аналогия от правата на съдружник, който внася пари за поетия дял преди увеличение на капитала, така че да е равнопоставен на съдружника, внасящ дела си с арпортна вноска.
Освен това, поне така го разбирам, с текста "...не може да впишете апорта под условие...", отричате изобщо възможността да се вписва нотариален акт, при който собствеността се придобива от купувача с оглед на едно бъдещо условие, което ще настъпи съобразно условията на акта?