forum.lex.bg

Здравейте, разсъждавам в следната посока и моля за потвърждение или корекция:
Представете си АД със заеми, предоставени от акционерите. По една или друга причина заемите не могат да бъдат върнати. Не желая да опрощавам задълженията. Обмислям включването на тези заеми в капитала. За да не апортирам вземане в регистрирания капитал (по-дълга процедура), обмислям попълване на фонд "Резервен" с източник - вземанията по заемите на акционерите. Начин - обикновено решение на общото събрание, не подлежи на вписване. Вноските, с които ще попълня фонд "Резервен", ще бъдат в съотношение, различно от акционерното участие на лицата - по принцип не видях ограничение за това.

Има ли някакъв проблем с горното?

Интересен казус... Според мен във ФР се заделят средства, които дружеството вече притежава (поне счетоводно:). А в този случай става въпрос за бъдещи средства, които дружеството може да получи. Идеята на фонд резервен е да е нещо като гаранция... Не знам дали може по аналогия да се приложи възможността за непарични вноски в капитала т.е. щом може в капитала непарични вноски може и във ФР. Но ако пък предположим че може, тогава правилата за непарична вноска ще трябва да се спазят...

Това на прима виста си мисля, но не съм попадала на практика. А е интерсен въпрос. Дано се намери някой с конкретен опит.

Здравей, благодаря за отговора. Може би трябваше да поставя въпроса във форума за юристи, за по-голяма видимост от страна на колеги. Както и да е - практика няма; като теория - записано е в закона, че фондът може да се попълва "и от други източници...по решение на ОСА". Това и правя. Източникът съгласно решение на ОСА са вноски от акционерите - тоест създавам вземане на дружеството към акционерите. И прихващам (не е вноска за капитал по смисъла на ТЗ, така че според мен мога ) със съществуващото вземане на акционерите към дружеството по договорите за заем. Така избягвам внасянето на непарична вноска във фонд "Резервен", което би било мрачна Индия за всеки, който трябва да се произнася по него. Изобщо не съм сигурна в горното, но няма кого да попитам

Аз 246 (2) т. 4 го чета като "източници на парични средства".

Според мен, самата непарична вноска не връзва с функцията на ФР. Ако на пример приемем че е възможно и целият ФР се състои само от вземания; когато се наложи да се покрие загуба от ФР по една или друга причина, с какво ще я покрият - тези вземания може да се получават, но може и да си стоят неполучени, и тогава РФ не си изпълнява функцията да е едни заделени средства, които да се ползват при необходимост.

При капитала с позволено освен парични вноски и непарични вноски, защото той е по скоро величина, а не някаква сума заделена с определена цел.

Сега като прочетох още веднъж, си мисля, че не съм разбрала въпроса ти правилно. Аз реших, че искаш самите вземания да внасяш във ФР като непарични вноски. А за вноските по заема не виждам никакъв проблем. При всяка вноска направена от акционер към дружеството по заема, тя ще отива директно във ФР на база на решението на ОС.

Съгласна съм с това, което казваш за вземанията - не се връзва като икономическа логика. Но в конкретния случай не обсъждам попълването на фонд "Резервен" с какви да е вземания - не е проста цесия на бъдещо вземане на акционерите от трето лице. Става въпрос за вземания на акцонери от самото дружество. Тоест прехвърлянето на вземането от дружеството на самото дружество. Звучи малко шизофренно, но собственик на това вземане от себе си става дружеството - свободно е да разполага с тези средства, не ги дължи вече, и решава да попълни фонд "Резервен" с тях. Да не забравяме, че това са получени от Дружесвото заеми - тоест реално е имало прехвърляне на средства в посока към Дружеството в конкретен минал момент. Това е, ако вървя в посока цедиране на вземане.

Опитвам се да го избегна чрез описаното по-долу прихващане - създавам две паралелни вземания - едното за вноската във фонд "резервен", другото - по заемите. Прихващам до размера на по-малкото от тях.

Два варианта, и двата са под въпрос. И в двата не се чувствам сигурна.

Видях отговора ти малко по-късно. Проблемният момент е, че заемите вече са били предоставени в миналото - не съм в позиция тепърва да давам ефективно на дружеството средства с цел попълване на фонд "Резервен". Тоест работя с даден вече заем, осчетоводяван като такъв и искам да го превърна в резерви. Имам цесия и прихващане. За друго не се сещам.

Честно казано обърках се, пък ми е интересно, че и аз постоянно някакви такива схеми трябва да измислям, та ако я разнищим, ще е полезно:)

Виж дали съм разбрала правилно:

1. Акционерите са дали заем на дружеството и паричните средства от заема са постъпили в дружеството;

2. Дружеството не е върнало и няма възможност да върне заема т.е. има едно висящо непогасено задължение, което си стои в баланса;

3. Искаш да отпишеш тези задължения и единия ти вариант е да ги прехвърлиш във ФР. Всъщност тук точно ми се губи. Самите задължения на дружеството към акионерите искаш да прехвърлиш във ФР. Което казано обратно означава вземанията на акционерите към дружеството да идат във ФР. Ясно, че парични вноски няма да има т.е. оставаме на вемания, което си е непарина вноска и тогава се върщам на първото което писах, че по скоро си мисля, че не може.

Общо взето, правилно си ме разбрала.
Стигаме до момента, в който дружеството има дадени заеми от акционерите. Искам да намаля тези задължения на дружеството, като същевременно увелича фонд "Резервен". Имам две опции:
1. Да създам паралелни вземания. Вземам решение на ОСА за попълване на фонд "Резервен" с ефективни вноски от акционерите. Тоест - по решение на ОСА създавам вземане на дружеството към акционерите за сумата Х. Същевременно обаче между същите лица имам насрещно изискуемо и ликвидно вземане по договорите за акционерни заеми. Прихващам. Резултат - заемите са намалени; фондът е увеличен. Проблемът тук е мога ли да прихващам с вноска във фонд - ТЗ има изрична забрана за прихващане с номинална или емисионна стойност. Доколкото липсва изрична забрана за фонд "Резервен" - решавам да прихващам смело.
2. Вариант две - непарична вноска, както казваш ти. Прехвърляне на вземане (цесия), според мен, в резултат на което личността на длъжника и на кредитора по вземането съвпадат. Като икономическа логика съм съгласна - няма никаква. Но по принцип уредбата на фонд резервен е толкова никаква, че може да доведе и до други главозамайващи резултати много далеч от икономическата логика. Тоест - само липсата на смисъл не може да ме възпре.
Не съм сигурна дали трябва да се формализирам с прилагане на уредбата за апорт на вземане по аналогия. Със сигурност, ако режимът се прилага за капиталовата вноска, може да се приложи и за "по-малкото" - вноска във фонд резервен, но дали е задължително? Не държа да правя действия, ако не са изрично необходими.
Така минавам на вариант вътрешни операции в дружеството, които не подлежат на вписване, а именно - цедирам вземането от акционерите към дружеството, но понеже дружеството е и длъжник, вземането се погасява. Мисля, че току-що написах върховна глупост....
Ок, забравям за вариант 2, остава само вариант 1.
И ако някой може да каже дали забраната за прихващане следва да се тълкува разширително...защото ако е така, нямам нито един правно издържан вариант

Много е добре, че мога да коментирам с някого тези неща, защото не ги пише в книгите, а са сериозни.

Ами по то. 1, супер си го измислила:) сега ми се изясни напълно

За прихващането и аз не се сещам за изрична забрана, 73а е само за вноски в капитала. И наистина, ако приемем ФР за "по-малкото", а капитала за "по-голямото" тогава това, че е забранено за капитала не означава, че е забранено и за ФР.

Понеже обаче, всичко това се прави между свързани лица, си мился че ако се спестяват някакви данъци например, в резултат на всичко това, (идея нямам обаче от данъци така, че може да звучи съвсем не на място), може да се тълкува като прикриване на опрощаване на задължения от акционерите към дружеството. Защото на практика те взимат решение за вноски във ФР, знаейки че дружеството им дължи пари, след това прихващане и в резултат никой на никой нищо не дължи. Та според мен, ако някой счет потвърди, че и в двата случая от данъчна гледна точка нещата са едни и същи, не виждам проблем.

За друго против не се сещам, но понеже е нещо, кото не съм правила и виждала и аз бих се притеснила да действам смело:) А всъщност защо не искаш да има опрощаване дирекно - акционерите опрощават дълга на дружеството. Имаше ли някаква забрана за това?

Хубаво е, че и друг мисли като мен. А за смелостта - това е нещо хубаво, но не и на гърба на клиента. Затова предпочитам да питам предварително.