Място на плащане на ЗЗ, населеното място или адрес?

[ivanov_p]

В ЗЗ са посочени като място на издаване и място на плащане съответния град на издаване и плащане. Според мен е достатъчно, но някой чувал ли е за случай, при който под място на плащане се разбира адрес, с нас.място, улица, номер и т.н.?

[bird_of_paradise]

Извинявай, но за колега ( вече започвам да подлагам на съмнение и този факт) твърде мързелуваш. Работата не става с "чуване" , а с четене. Без да се обиждаш за тези ми изводи.

София,28.03. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Т. В.
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 948/2012 година



Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 389 от 10.06.2013 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд, ІІ-В състав, решение № 4575 от 22.06.2012 г. по гр. д. № 8581/2011 г., с което след отмяна на решение № 207 от 10.03.2011 г. по гр. д. № 14273/2010 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявеният от Б. Р. Г. против Г. Г. Р. иск с правно основание чл.531 ТЗ за заплащане на сумата 20 000 лв., дължима по запис на заповед от 30.01.2007 г. с падеж 01.07.2007 г., и на ответника са присъдени разноски в размер на 1 100 лв.
В касационната жалба на ищеца Б. Р. Г. от [населено място] се правят оплаквания за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон. К. определя като незаконосъобразен извода на въззивния съд, че записът на заповед, от който произтича претендираното с иска вземане, е нищожен поради липса на задължителен реквизит по чл.535, т.4 и т.6 ТЗ - адрес на издаване и на плащане. Поддържа, че адресът не е предвиден изрично в закона като задължителен реквизит на записа на заповед и че формалната редовност на записа на заповед е спазена, след като в текста му е вписано място на издаване [населено място], посочено от издателя и за място на плащане. Навежда доводи, че дори да е нередовен от външна страна, записът на заповед е конвертиран в разписка и доказва заемно правоотношение между издателя и поемателя, което е достатъчно за уважаване на иска.
Ответникът Г. Г. Р. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Б. Р. Г. против Г. Г. Р. иск с правно основание чл.531 ТЗ за заплащане на сумата 20 000 лв., претендирана като дължима по запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 30.01.2007 г. с падеж 01.07.2007 г., Софийски градски съд е приел, че записът на заповед е нищожен поради липса на предвидените в чл.535, т.4 и т.6 ТЗ реквизити „място на издаване” и „място на плащане”. Въззивният съд е преценил, че посочването на [населено място] като място на издаване и място на плащане на записа на заповед не е достатъчно, за да удовлетвори законовите изисквания за реквизити на менителничния ефект, които предполагат посочване на точно определен адрес на издаване и плащане. Изложил е съображения, че непълнотата на записа на заповед не може да бъде преодоляна по правилата на чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ, доколкото в записа на заповед не е посочен адрес и до името на издателя.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със значимия за изхода на делото материалноправен въпрос съставлява ли адресът /на издаване и плащане/ задължителен реквизит по чл.535 ТЗ от съдържанието на записа на заповед и води ли до нищожност на записа на заповед липсата на вписан от издателя адрес.
Записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535 ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован „запис на заповед” и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. Нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл чл.536, ал.1 ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл.535 ТЗ реквизити, не е запис на заповед. От правилото на чл.536, ал.1 ТЗ е допуснато изключение само за три от реквизитите на чл.535 ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане. Тяхната липса не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите на чл.536, ал.2 - ал.4 ТЗ.
Адресът на издаване и на плащане не е предвиден в чл.535 ТЗ като самостоятелен реквизит на записа на заповед. От буквалното тълкуване на чл.535 ТЗ обаче не могат да се черпят аргументи за отричане на необходимостта записът на заповед да съдържа адрес на издаване и/или на плащане. Понятието „адрес” се свързва със съвкупност от данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и др., чрез които може да се определи точното място, където живее или пребивава дадено физическо лице, където се намира управлението на юридическо лице или институция или където следва да се извърши някакво действие. Разглеждан като определено място в пространството, адресът има значение за индивидуализацията на два от задължителните реквизити по чл.535 - място на плащане /т.4 ТЗ/ и място на издаване /т.6 ТЗ/. За целите на поставения в производството по чл.288 ГПК правен въпрос тези реквизити следва да се разглеждат едновременно предвид правилото на чл.536, ал.3 ТЗ, че ако не е уговорено друго, мястото на издаване се смята за място на плащането.
Уреждайки реквизитите „място на издаване” и „място на плащане”, законодателят не е указал дали под „място” следва да се разбира само населеното място, в което е издаден и трябва да бъде платен записът на заповед, или конкретно място на територията на населеното място, където е поето и трябва да бъде изпълнено менителничното задължение, т.е. адресът на издаване и плащане. Същият подход е използван и в чл.536, ал.4 ТЗ, в който не е указано дали под „мястото, посочено до името на издателя” /с което се попълва липсващия реквизит „място на издаване”/ се има предвид посоченото от издателя населено място или адрес в рамките на това място. При положение, че законът не дава легални дефиниции на термините „място на издаване” и „място на плащане”, няма основание реквизитите по чл.535, т.6 и т.4 ТЗ да се тълкуват стеснително и изразът „място” да се идентифицира с населено място, не и с адрес в населеното място.
Необходимостта от вписване на адрес като част от реквизитите „място на плащане” и „място на издаване” произтича от характера на менителничното задължение, породено от записа на заповед. Задължението по записа на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя място на плащане, а ако то не е посочено - по аргумент от чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ на мястото на издаване, съответно на мястото, посочено до името на издателя. Това предполага текстът на записа на заповед да е формулиран по начин, че още при издаването му да съществува абсолютна яснота относно конкретното място, в което при настъпване на падежа издателят и платец ще може да предложи и извърши плащане на обещаната парична сума, а поемателят - да упражни насрещното си право да получи плащането като се легитимира с ценната книга. Когато записът на заповед е издаден с падеж на предявяване или на определен срок след предявяване, конкретизацията на мястото е предпоставка за извършване на действията по предявяване като необходимо условие за настъпване на изискуемостта на менителничното задължение. Определянето на мястото на издаване и плащане е възможно само тогава, когато реквизитите „място на плащане” и/или „място на издаване” са индивидуализирани чрез вписване на адрес, т. е. на съвкупността от данни за улица, сграда, апартамент и др. на територията на посоченото от издателя населено място, където може и трябва да бъде потърсено, предложено и осъществено плащането на обещаната със записа на заповед парична сума. Вписването на адрес охранява в еднаква степен интересите на издателя и на поемателя, защото предотвратява риска поради неяснота относно това къде следва да се плати и получи плащане издателят да се окаже в положение да отговаря за забава въпреки готовността си да изпълни точно, а поемателят - да търпи неблагоприятни последици от неоказването на съдействие за изпълнение на поетото от издателя парично задължение. Законът не обвързва мястото на издаване и мястото на плащане със седалището и с постоянния и/или настоящ адрес на издателя, поради което при отсъствие на вписан адрес неяснотата относно мястото на плащане не би могла да се преодолее от поемателя чрез справка в търговския регистър или в регистрите на населението за местонахождението на издателя. Непосочването на адрес като част от реквизитите „място на „издаване” и „място на плащане” би препятствало и правата на евентуалните джиратари/цесионери, за които ще бъде невъзможно да извлекат информация за мястото на плащане от текста на записа на заповед. Основен принцип в облигационното право е, че задълженията се поемат, за да бъдат изпълнявани, и този принцип несъмнено ще бъде нарушен, ако реквизитите на записа на заповед не създават отнапред безспорност за длъжника и за кредитора къде може и трябва да се изпълни менителничното задължение.
Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че адресът е съставна част от съдържанието на предвидения в чл.535, т.4 ТЗ реквизит на записа на заповед „място на плащане”, а с оглед презумпцията на чл.536, ал.3 ТЗ - и от реквизита „място на издаване”. Липсата на вписан адрес е равнозначна на липса на задължителните реквизити по чл.535, т.4 и т.6 ТЗ и при невъзможност за взаимното им заместване по правилото на чл.536, ал.3 ТЗ води до нищожност на записа на заповед. Даденото разрешение ще е неприложимо в хипотезите, когато издателят се е задължил да плати обещаната парична сума чрез способ, при който конкретното място на плащане е лишено от значение за точното изпълнение на менителничното задължение - напр. чрез превод по посочена в записа на заповед банкова сметка. В тези хипотези самият способ на плащане ще индивидуализира в достатъчна степен мястото на плащане и липсата на вписан адрес няма да опорочава действителността на записа на заповед. Подобна хипотеза е разгледана в определение № 549/12.07.2011 г. по ч. т. д. № 345/2011 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК с характер на задължителна съдебна практика.
В съответствие с приетото по-горе, на поставения въпрос следва да се отговори така : Адресът /на издаване и плащане/ не е самостоятелен реквизит по чл.535 ТЗ на записа на заповед, но е необходим за индивидуализацията на задължителните реквизити „място на плащане” /чл.536, т.4 ТЗ/ и „място на издаване” /чл.536, т.4 ТЗ/; Липсата на вписан адрес като част от реквизитите „място на плащане” и/или „място на издаване” е равнозначно на липса на самите реквизити и опорочава записа на заповед до степен на нищожност; Записът на заповед не е нищожен поради липса на реквизит „място на плащане” и/или „място на издаване”, ако с оглед определения от издателя способ на плащане адресът няма значение за точното изпълнение на менителничното задължение.
Предвид отговора на значимия за изхода на делото правен въпрос касационната жалба е неоснователна.
Изводът на въззивния съд за нищожност на записа на заповед, сочен за източник на претендираното с иска по чл.531 ТЗ парично вземане, е обоснован и не противоречи на разпоредбите на чл.535 ТЗ и чл.536, ал.1 и ал.3 ТЗ. В записа на заповед, издаден на 30.01.2007 г. от ответника Г. Р. в полза на касатора - ищец Б. Г., е посочено място на издаване [населено място], без да е вписан конкретен адрес на територията на [населено място]. По същия начин - [населено място], е определено и мястото на плащане. Адрес не е посочен и до името на издателя, а в текста на записа на заповед не се съдържат указания обещаната сума от 20 000 лв. да се плати на поемателя или на негова заповед чрез превод по банкова сметка. Отсъствието на индивидуализация на мястото на плащане и на мястото на издаване означава липса на задължителни реквизити по чл.535, т.4 и т.6 ТЗ. Тази липса не може да бъде преодоляна с помощта на установените в чл.536, ал.3 и ал.4 ТЗ презумпции и както правилно е приел въззивният съд, е довела до нищожност на записа на заповед. Нищожният запис на заповед не е породил менителнично задължение/вземане и поради това предявеният от поемателя пряк менителничен иск по чл.531 ТЗ е неоснователен.
Като е отхвърлил иска, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, съгл. чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
Поддържаните в касационната жалба доводи за конвертиране на записа на заповед в разписка, доказваща заемно правоотношение между касатора като заемодател и ответника като заемател, са неотносими към предмета на спора по чл.531 ТЗ и не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4575 от 22.06.2012 г., постановено по гр. д. № 8581/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

[votpuska]

Moже да е от колегите с мускули, които дават заеми на черно срещу ЗЗ (и евентуално лична и/или банкова карта и пр. "особени" залози).

[ivanov_p]

Само дето решението е пълна глупост! Излиза, че записът ще стане нищожен или длъжникът ще бъде освободен от плащане, ако кредиторът си смени адреса и не съобщи на издателя. В кой точно момент длъжникът се освобождава от плащане, ако сградата е разрушена и на нейно място има градски парк? Защото според решението излиза, че длъжникът не трябва да плати, незнаейки къде да го направи, а ако докаже знание на кредитора за предстоящото бутане на сградата, ще може да иска обявяване на заповедтта за нищожна.

Какво правим, ако адресът е сгрешен? Излиза, че заповедта автоматично става нищожна, нещо, което досега не бях чувал.

Да споменавам ли, че тази дивотия на практика забранява под страх от нищожност джиросването на ЗЗ, освен ако длъжникът не се уведоми за новия адрес на плащане, доколкото няма законово изискване джиратарят да висне в деня на плащане в спалнята джиранта и да чака идването на длъжника. Вероятно го е имало, но са го махнали след безброй семейни драми, предизвикани от внезапното прибиране на джиранта и обяснението на джиратаря, че със съпругата му чакат един издател да им донесе пари.

Има нарочна глава "забава на кредитора" в ЗЗД, който не знае къде да плаща отива в РС да му кажат или оставя парите за пазене (на името на кредитора) в банка по "местоизпълнението"! Затова в ЗЗ трябва да има място на плащане, да знаеш в Кой РС да цъфнеш с молбата и в кои банки в същото място да оставиш парите!

Ама вие сериозно ли ще вярвате на ВКС, а не на мене за събиране на пари?

И чл. 97 от ЗЗД да се наизусти! От него се вадят много пари.

[bird_of_paradise]

...някой чувал ли е за случай, при който под място на плащане се разбира адрес, с нас.място, улица, номер и т.н.?

Решението е по 290 ГПК и дори да не ти харесва - отговаря на питането ти.

[ivanov_p]

То отговаря, но е очевидно неправилно и без никакви смислени доводи в него. Има и едно друго, пак на ВКС, че наличието на банкова сметка на поемателя замества мястото на плащане, защото длъжникът знаел къде да плати. Ку-ку-ру-ку-ку Палома! ВКС не е законодателен орган и дори не може да расъждава по тези неща, не може "място на плащане" да стане "банкова сметка на поемателя" без това да се запише в самия закон. Точно това решение с мотивите към него ме накара да питам и съм сигурен, че единият състав е взел акъл от решението на другия.
Има ЗЗ издадени с падеж след 144 месеца или 12 години и като закрият банката къде ще плати? Като има такава банкова сметка и кредиторът е изпаднал в забава, как длъжникът ще изпълни "точно", от кой РС или коя банка по местоизпълнение ще даде парите за пазене? И пак се връщаме на пълната свобода на джиросване, освободена от задължение за умедомяване на длъжника, която обезмисля и едното и другото.

ВКС винаги е имал твърде фриволно отношение към ЗЗ. Доскоро беше достатъчно безделникът да каже, в едно изречение, че имал каузална сделка с поемателя и поемателят да хукне да доказва, защо издателят му дължи пари и най-вече защо досажда на съда с тази тоалетна хартия наречена ЗЗ в ръка.

Вчера четох някаква невероятна глупост, определение(май) на ВКС за давността при прекратяване на изп. дело и се втрещих, че трима върховни съдии не само не знаят основни неща в правото, а и страдат от пълна липса на логическо мислене. И това определение се е подвизавало и тровило правната система маса време и най-вече отървало един вагон длъжници от плащане. И никой не смее дума да каже, защото то било на ВКС. На ВКС ама отпаднало, както и безброй други неща.

[neutralen]

Много четеш, ще те заболи главата, особено от критичното ти отношение към ВКС. Да така е - те променят или измислят техни си закони на принципа - "Според Иванчо и кафето", важното е кой е Иванчо.

[ivanov_p]

Хич не се напъвам да чета. Като излезе нещо тогава сядам само по конкретния казус, защото нещата станаха толкова променливи, че не знам защо се учат законите в правните факултети, след като се променят основно докато студентите почнат да практикуват, а практиката по тях се сменя поне два пъти.
Конкретно записът на заповед е световно платежно средство. Не може нашата практика да се отличава коренно от установената по света, а конкретно тези са чудовищни неща, нямащи връзка с разума.
Първо, при липса на място на плащане се плаща на мястото на издаване, което е адреса на издателя. В този случай сумата става търсима или кредиторът трябва да си я потърси. Това е в негова тежест и той се оправя с това, не може съдът да му забрани да си търси сумата, защото той, кредиторът, не знаел адресът на който да я търси. Това е вповече даже за български съдилища.
Кредиторът отива при издателя да си вземе парите, звъни му на вратата и ония му казва, че няма да плати, защото кредиторът не му знае адреса, а ако иска да ходи да се жали из съдилищата. Отива човека в съда и там провежда следния диалог с трима тиквеници от ВАС:
- Къде си тръгвал бе, аланколу? Ти не знаеш откъде да си поискаш парите!
- Ама как да не знам, нали му отидох на крака?
- Не може да си му отишъл на крака, защото не знаеш къде живее!
- Тогава как дадох адреса за да го призовете?
- А-а-а, хем си дал адрес дето не знаеш, хем искаш правосъдие.

Става така, че кредиторът-поемател е поставен в зависимост от длъжника-издател. Ако издателят напише свой точен адрес и не напише място на плащане записът е редовен, но ако напише своя адрес грешно, автоматично прави ЗЗ "нищожен"!?! Това при положение, че частно лице не може да иска личната карта на друго, още по-малко да я проверява дали е истинска.