Мисля си, че на така формулирания въпрос, следва отговорът да е положителен. Никъде в ТЗ не се среща текст, който да указва(забранява) сливането на дружество – майка в дъщерно такова. Наистина единственият текст, дефиниращ „дъщерно дружество” е този в чл. 277, ал. 3, но този текст е по отношение на холдингово дружество. Доколкото съм запознат в България и в съдебната практика се наричат дъщерни и тези дружества, които са притежание на други дружества. Тоест някакво ООД, може да си регистрира собствено друго ООД или ЕООД и т.н. които дружества ще се наричат „дъщерни” макар и да не отговарят на критерия на чл. 277, ал. 3 от ТЗ. В подкрепа на тезата ми за положителен отговор на въпроса по темата се явява раздел ІІ от ТЗ и в частност чл. 262. Така също и чл. 126 от ЗКПО. Наистина след евентуално вливане се очертава настъпване на счетоводна каша, като първите норми, за която се сещам са чл. 39 и чл. 139 от ЗКПО… Друи бегли мисли ми идват и за увеличаване на капитала на приемащото дружество, и за разните му там дебити и кредити…
Но ето и един текст с автор Евгени Рангелов - магистър по финанси, който текст дава някаква визия по въпроса. Текстът е по отношение на акционерни дружества, но считам, че както по-горе споменах „дава някаква визия” и по настоящата тема.:
„Вливане, при което вливащо се дружество притежава акции в капитала на приемащото дружество; В този случай става въпрос за миноритарно участие на вливащото се дружество в капитала на приемащото дружество. След вливането на преобразуващото се дружество то губи качеството си на акционер в приемащото дружество и освободените акции се използват за удовлетворяване на съдружниците от вливащото се дружество.”