forum.lex.bg

Общоприето е, че всички известия, доставени на адреса на седалището на фирма (съгласно вписания адрес в ТР) се считат за редовно връчени, независимо дали има лице, което да ги приеме.
Но в кой нормативен документ е записано това твърдение?
Конкретен случай - на единствения адрес на фирма по ТР е изпратен заверен текст по Телепоща. Няма кой да го приеме, поради заключена врата и е оставено съобщение. След три дни престой в пощенския клон, писмото със заверения текст е върнато на подателя като неполучено.
Започнали ли са да текат някакви срокове, свързани с датата на получаването на текста и откога?

"Общоприето" не бих казал... Защо да е общоприето? Като цяло изричен текст за това се съдържа в чл. 50, ал. 2 ГПК, но същият се отнася за връчване на призовки и съобщения по реда на ГПК - от връчител при използването на съответните образци на съдебни книжа. Там поне аз не виждам да е регламентирано връчването на други случаи, извън производствата по ГПК или когато същото става чрез поща. Макар че е малко житейски нелогично, ако има посочен в ТР адрес на същия да няма поне един служител, който да не може да приеме или поне да не може да види, че има обявление за получаване на писмо или пратка. Всеки търговец следва да е организирал поне малко получаването на кореспонденцията си.

Касае се за фирма, която е параван и не иска да получава съобщения. На същия адрес има няколко други фирми, а вратата е здраво заключена от години.
В такъв случай, по какъв несъдебен начин (защото съдебният е твърде дълъг) може да се смята дадено съобщение за връчено на фирмата?
Иначе казано: КАКЪВ Е РЕГЛАМЕНТИРАНИЯТ НАЧИН ЗА ВРЪЧВАНЕ НА НЕСЪДЕБНИ СЪОБЩЕНИЯ НА ДАДЕНА ФИРМА, КОГАТО НИКОЙ НЯМА НА ПОСОЧЕНИЯ В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР АДРЕС?

В случая с услугата "телепоща" на Български пощи се прилагат Законът за пощенските услуги и Общите условия на "Български пощи".
https://www.bgpost.bg/bg/190
Там няма фингирано връчване като това по чл. 50 ГПК. В много договори има клаузи за фингирано връчване при неполучена пратка, трябва да си видите договора. За мен лично такива клаузи са нищожни, но това е въпрос на преценка от страна на съда.
Извънсъдебни книжа могат да се връчват и чрез:
- Нотариална покана - нотариусът прилага чл. 50 ГПК;
- чрез ЧСИ - отново ЧСИ прилага чл. 50 ГПК /макар че не е посочено изрично в ЗЧСИ/.

В тази връзка намерих Решение № 430 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 941/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова по чл. 290 ГПК, в което се казва:
"Нормата на чл. 51, ал. 4 от ГПК (отм.) се намира в Част първа "Общи правила", поради което следва да се прилага за всички видове производства, уредени в ГПК (отм.), включително и за охранителните такива.".

Оттук би следвало, тъй като няма изрично определени правила за връчване на извънсъдебни книжа, да се прилага същата норма и за чл. 50 ГПК, като за връчването на извънсъдебни книжа се процедира по същия начин, както при връчването на съдебни книжа.