da se smeem li ili da pla4em................
Публикувано на: 19 Мар 2005, 20:25
Пируети около проблема с домашното насилие
Георги Николов
Хвърлянето на прах в очите е стара наша слабост от соцвремето, когато не беше важно какво си направил, а каква дейност си отчел. Удобна житейска тактика, използвана и сега. Дори там, където трябва да се създават закони, определящи живота ни не за ден или два. Както се вдига в момента рекламно-агитационна пушилка около приемането на закон срещу домашното насилие.
Основата на закона е ясна - бръкни му в джоба на българина, та да се научи на акъл. И затова замахналият за шамар ще бъде глобен хиляда лева, а мърморещата му жена с поне двеста. Което така ще ги превъзпита, че още вечерта ще излязат на гезмето под ручка, както са казвали дедите ни. А на другия ден с радост ще се затичат да внесат глобата. То - нали бъкаме от пари... И отде ще се вземат те? От фонда "и аз съм човек" на виновника? Или ще бъде порязан бедният семеен бюджет. В полза на държавата, наказваща виновните. Справедливо, разбира се - друго наказание у нас няма.
Впрочем, как ще се установи вината? Показанията на заплашената ще се оборват от оправданията на обвинения? Комшийката Пена ли ще е основен свидетел? Ей, ама че пари ще си изкарва тя - нали като говорителка на местния клюкарски пункт всичко знае. Или тъщата ще бъде обективна и ще докаже, че добрият зет изобщо не е заплашвал тая мърла, дъщеря й? А зетят ще поиска наказание за жена си, защото му мърморела по време на мач и го отвличала от жизненоважния въпрос ще успеят ли нашите да вкарат гол, или пак трябва реферът да помогне.
Май родните законодатели се изсилиха с отбиването на номера. Домашното насилие е факт, обаче спира ли се с едни сал глоби? Та него го има и в най-демократичните държави. И не се премахва с държавно насилие над джоба или свободата на виновника, а с възпитание. Тъй като става дума за много личен въпрос, за конфликт между двама в затворената обстановка на семейството. И всичко зависи от тях. Първо, от направения личен избор на човека до себе си. Второ, от желанието действително да се стиковат характери, манталитети, нрави. Трето, от стремежа да отстъпиш, за да получиш. Четвърто, просто от личните качества.
Да, хората се променят, но само и единствено изкривяванията в характерите да се изправят посредством закона, е малко нещо наивно и неграмотно. Може някому да се види нелепо, но лично аз смятам, че личните проблеми между хората - не само в семейството - се решават лично между тях. Открито, ясно, честно. И ако не може да се върне общото - просто пътищата се разделят. Тогава идва времето на съда - да узакони раздялата или да брои калъфки и чинии.
Впрочем, повечето - ако не и всички - скандали в семейството се дължат на немотията. Тя разпалва нуждата някому да излееш гнева си. И, като няма наблизо друг - посяга се на най-близкия. Поводи много. Но защо ли депутатите се мъчат да накажат следствието, а не искат да премахнат - или поне намалят - причината? Защо ли бягат от собствената отговорност за създаването на обстановка на насилие, враждебност, страх?
Георги Николов
Хвърлянето на прах в очите е стара наша слабост от соцвремето, когато не беше важно какво си направил, а каква дейност си отчел. Удобна житейска тактика, използвана и сега. Дори там, където трябва да се създават закони, определящи живота ни не за ден или два. Както се вдига в момента рекламно-агитационна пушилка около приемането на закон срещу домашното насилие.
Основата на закона е ясна - бръкни му в джоба на българина, та да се научи на акъл. И затова замахналият за шамар ще бъде глобен хиляда лева, а мърморещата му жена с поне двеста. Което така ще ги превъзпита, че още вечерта ще излязат на гезмето под ручка, както са казвали дедите ни. А на другия ден с радост ще се затичат да внесат глобата. То - нали бъкаме от пари... И отде ще се вземат те? От фонда "и аз съм човек" на виновника? Или ще бъде порязан бедният семеен бюджет. В полза на държавата, наказваща виновните. Справедливо, разбира се - друго наказание у нас няма.
Впрочем, как ще се установи вината? Показанията на заплашената ще се оборват от оправданията на обвинения? Комшийката Пена ли ще е основен свидетел? Ей, ама че пари ще си изкарва тя - нали като говорителка на местния клюкарски пункт всичко знае. Или тъщата ще бъде обективна и ще докаже, че добрият зет изобщо не е заплашвал тая мърла, дъщеря й? А зетят ще поиска наказание за жена си, защото му мърморела по време на мач и го отвличала от жизненоважния въпрос ще успеят ли нашите да вкарат гол, или пак трябва реферът да помогне.
Май родните законодатели се изсилиха с отбиването на номера. Домашното насилие е факт, обаче спира ли се с едни сал глоби? Та него го има и в най-демократичните държави. И не се премахва с държавно насилие над джоба или свободата на виновника, а с възпитание. Тъй като става дума за много личен въпрос, за конфликт между двама в затворената обстановка на семейството. И всичко зависи от тях. Първо, от направения личен избор на човека до себе си. Второ, от желанието действително да се стиковат характери, манталитети, нрави. Трето, от стремежа да отстъпиш, за да получиш. Четвърто, просто от личните качества.
Да, хората се променят, но само и единствено изкривяванията в характерите да се изправят посредством закона, е малко нещо наивно и неграмотно. Може някому да се види нелепо, но лично аз смятам, че личните проблеми между хората - не само в семейството - се решават лично между тях. Открито, ясно, честно. И ако не може да се върне общото - просто пътищата се разделят. Тогава идва времето на съда - да узакони раздялата или да брои калъфки и чинии.
Впрочем, повечето - ако не и всички - скандали в семейството се дължат на немотията. Тя разпалва нуждата някому да излееш гнева си. И, като няма наблизо друг - посяга се на най-близкия. Поводи много. Но защо ли депутатите се мъчат да накажат следствието, а не искат да премахнат - или поне намалят - причината? Защо ли бягат от собствената отговорност за създаването на обстановка на насилие, враждебност, страх?