forum.lex.bg

Здравейте,
Казусът е следния. Образувано е изпълнително дело, имота е възбранен и се продава на публична продан. Една година след възбраната ипотекарния длъжник, който е трето лице и не съвпада с длъжника, завежда иск за нищожност на ипотеката, като съдът е постановил решение, с което е признал за установено, че договорът за ипотека е нищожен поради липса на валидно учредена представителна власт по ипотеката.
Може ли взискателя да продължи да продава имота, собственост на трето лице - недлъжник, след влязло в сила решение за нищожност на ипотеката, позовавайки се на чл.453, т.2 ГПК?

Нищожност е доста дълго понятие, защо - ако е изначална нищожност - е един вариант. По принцип не е имало собственост, представителна власт, няма как да има ипотека. Опитвам се да представя комиксов вариант, заради известна дълбочина на понятията, не се засягайте, но липсват данни. В този вид има непряка нищожност на проданта.

Това "Една година след възбраната ипотекарния длъжник" как се отнася към това " да продава имота, собственост на трето лице - недлъжник". Ипотекарният длъжник е и длъжникът по изп. дело, а не имотът. Този ипотекарен длъжник по договора за ипотека е ипотекирал чужд имот, на третото лице - недлъжник. Ипотеката е нищожна, т.е. съдия-изп. не може да продължи проданта след като имотът не е на длъжника. Чл. 453 ГПК няма отношение към този казус, той касае различни хипотези относно имот на длъжника, а не на филанкишията. След представяне на решението СИ трябва да вдигне и възбраната върху чуждия имот.

Това е по изпълнителното дело. Само че опитът ми с длъжници-калпазани говори, че такива неща не стават случайно и взискателят ще действа в насока да се установи кой е направил магарията. Вероятно е скоро да впише искова молба, особено ако длъжникът и ортакът не носят на бой и си признаят всичко.

radanov написа:Здравейте,
Казусът е следния. Образувано е изпълнително дело, имота е възбранен и се продава на публична продан. Една година след възбраната ипотекарния длъжник, който е трето лице и не съвпада с длъжника, завежда иск за нищожност на ипотеката, като съдът е постановил решение, с което е признал за установено, че договорът за ипотека е нищожен поради липса на валидно учредена представителна власт по ипотеката.
Може ли взискателя да продължи да продава имота, собственост на трето лице - недлъжник, след влязло в сила решение за нищожност на ипотеката, позовавайки се на чл.453, т.2 ГПК?

Последиците на установена с влязъл в сила съдебен акт нищожност на ипотечния договор заличават с обратна сила учреденото с този договор ипотечно право на кредитодателя-взискател. В крайна сметка, в този случай взискателят губи привилегията си, остава без обезпечение на вземането си и се нарежда в редицата на хирографарните кредитори.
Следва изпълнение на някои технически въпроси отнесени към съответния компетентен орган.

Нека внеса малко уточнения. Кредитополучателят е ЮЛ. Собственикът на имота е друго ФЛ. Собственикът е упълномощил друго лице да го представлява по ипотеката и ипотеката е призната за нищожна поради пороци в пълномощното - липса на кредитополучател. В тази ситуация приложим ли е чл.453, т.2 ГПК, когато длъжникът по изпълнителното дело - ЮЛ и собственика на имота са различни лица, а иначе хипотезата на нормата на ГПК е изпълнена, но все пак имаме нищожна ипотека?

Това с какво променя факта, че договорът за ипотека е нищожен? Имотът не може да служи като обезпечение по иска и чл. 453 ГПК няма отношение към този имот в качествето му ипотекиран. Друг е въпросът, ако физическото лице не само е обезпечило заема с ипотека в полза на ЮЛ, но е и поръчител на заемополучателя (138 ЗЗД). Тогава отговаря с имуществуто си и възбраната няма да бъде вдигната, независимо от нищожността на ипотеката. При това положение трюбва да се изследва приложението на 147 ЗЗД.

Вижте, правилата за нищожността са ми ясни. Каква е идеята тогава на чл.453, т.2 ГПК тогава и защо да не може да се приложи?

Няма ли да ти е по-ресно да кажеш какъв си по делото и какво искаш, или става дума за казус от учебник върху който ще те изпитват?
Казах ти защо не може да се приложи чл. 453 ГПК - имотът не е на длъжника и не е ипотекиран за да обезпечи негово задължение - чл. 499 ГПК, дори да бъде продаден собственикът има иск срещу купувачите или взискателите. СИ има задължението да следи служебно за тези факти и отговаря заедно с взискателят за непозволено увреждане заради допускането на проданта.

Единствения начин по който имотът може да се продаде (изключвам груба небрежност от участниците в производството) е ако собственикът му, ФЛ, е поръчител по чл. 147 ЗЗД на заемополучателят и длъжник по изп.дело, ЮЛ. Тогава имота се продава не защото е бил ипотекиран (при нищожност на решението, на практика не е), а защото е собственост на поръчетел, отговарящ с цялото си имущество.

Да не говорим, че тези неща не стават с разкази, ако си от страната на длъжника ти трябва адвокат, ако си от взискателите - инкасатор, които да движат нещата.