НП с наложена глоба и наложен запор от НАП

[bliznaci1986]

Здравейте. Моля за Вашето мнение, относно следния казус:
През 12,2012г. на тел 112, лице подава сигнал. Изпратеният патрул, който е изпратен на адреса, твърди, че сигнала е фалшив, поради което през 01.2013г. съставят Акт на лицето. Няма данни въпросния акт да е връчен. През 01.2013г. началник на полицията, на основание издадения акт съставя Наказателно постановление /НП/, с който се налага глоба. Твърди се също, че при връчването лицето е отказало да получи НП, в резултат един от служителите се подписва, като свидетел, като посочва под подписа си първата буква от името и изписва фамилията си. В разпореждането присъства и друг подпис, който е поставен от неизвестно лице, като свидетел, без да е записано име и фамилия. Видно не е подписа на другия полицай. през 05.2013г. глобата е прехвърлена за събиране към НАП, поради което е образувано изп. дело за принудително изпълнение същата година. През 06. 2013г. лицето получава покана за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК от НАП. През 2017г. е наложен запор на сметката на лицето.
В тази връзка, моля за мнението Ви относно следното:
1. Може ли при така изложените факти за връчването на НП, да се счете, че самото връчване е извършено при съществени процесуални нарушения?
2. Следва ли да се приеме, че наложения запор е незаконосъобразен, предвид обстоятелството, че е наложен, след изтичане на сроковете по чл. 82, ал. 1, б."а" ЗАНН.
3. Какво е мнението Ви, относно това за погасителната давност на
самото задължение по наложената - глоба? Считате ли, че може да се приеме, че давността е изтекла през 2016г., с оглед на разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т.3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН.
Лично моето мнение е: По първи въпрос - Връчването на НП е осъществено при съществени процесуални нарушения. Поправете ме ако греша, но липсва нормативна уредба, която да указва действията при връчване на НП, когато виновното лице откаже да приеме НП. В тази връзка според мен би следвало да се приложи закона по аналогия - разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗАНН.
Втори въпрос - считам, че наложения запор се явява незаконосъобразен, предвид факта, че същият е наложен след изтичане на 2 годишния срок, съгл. чл. 82, ал. 1, б."а" ЗАНН. Срокът по чл. 82, ал. 1, б."а" ЗАНН, е започнал да тече от момента на издаване на акта, в случая 01.2013г. Срокът е прекъснат през 05.2013г., с образуваното изп. дело и връчването на съобщението по чл. 221 ДОПК, с оглед на което съгл. чл. 82, ал. 2 ЗАНН е започнал да тече нов давностен срок по чл. 82, ал. 1, б."а" ЗАНН. Този срок е изтекъл през 2015г, изп. дело е образувано през 2017 г., след изтичането на този срок. Взел съм предвид постановено от ВАС - тълкувателно решение № 2/2017г.
По трети въпрос - Считам, че задължението е погасено по давност, с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, във връзка с чл. 11 ЗАНН, тъй като от последното предприето действие са изминали повече от 3 години. Визирам 2013г. до 2017г.
Ще бъда благодарен за мнението Ви.

[bliznaci1986]

Моля за мнението Ви.
Благодаря!