forum.lex.bg

ИЛ, с който лице е осъдено да плати определена сума пари на друго лице. Взискателят е индивидуализиран точно, но лице с такава индивидуализация не съществува в правния мир.
Въпросът ми е дали длъжникът да жали действията на СИ, тъй като е образувал и води изп. пр- во за удовлетворяване вземане на лице без правосубектност, т. е. имаме ненадлежна страна в производството или да жали определението за издаване на ИЛ. Вие, колеги какво бихте предприели при тези обстоятелства?
Благодаря на отзовалите се.

Обяснете, защо считате, че такова лице, каквото е описано за взискател не съществува ? Техническа грешка в името или ЕГН-то или нещо труго ? А изпълнителният лист на какво основание е издаден-съдебно или извънсъдебно и какво точно ?

Обяснявам: ИЛ е издаден по реда на чл. 237, б. В ГПК, с който е осъдено лицето Х да плати на ........... Банка- АД, клон ........, представлявана от директора на клона ХХХ с ЕГН....
Считам, че надлежната страна в този случай е търговецът /Банка- АД с всичките й индивидуализиращи данни/, а не клонът.
И за да стане още по- ясно уточнявам, че като взискател не е посочена банката, чрез клона, а направо клона на банката, който представлява структурна единица, не и самостоятелен правен субект.

Тук добавям и още нещо.
В конкретния случая се абстрахирам от факта, че става дума за банка. Гледам на въпроса чисто професионално. Така индивидуализиран взискателя се възпрепятства длъжника да се възползва от правото си на възражение по реда на чл. 254 от ГПК, тъй като съда няма да допусне образуване на производство срещу ненадлежна страна /а последната следва да е идентична с тази в ИЛ/.

Най-добрата защита на длъжника е да си плаща дълговете!!!

Разбира се, прав сте, sharenkov_g, но при условие, че действително дължи. В предходния пост уточних, че клиентът ми разполага с документи, от които е видно, че нищо не дължи. За това се заех със случая. Искам да заведа иск по 254 от ГПК и да спра изп. про- во, но при така индивидуализиран взискател- срещу кого да го заведа. Съда просто ще ми остави ИМ без движение докато не посоча надлежна страна, тъй като клонът на банката не е правен субект, от една страна, а банката пък като ЮЛ не е посочена като взискател- как тогава да тръгна по специалния ред на 254 ГПК и да спра изп. пр- во? А може и да не съм права, приемам идеи.

novata написа:Разбира се, прав сте, sharenkov_g, но при условие, че действително дължи. В предходния пост уточних, че клиентът ми разполага с документи, от които е видно, че нищо не дължи. За това се заех със случая. Искам да заведа иск по 254 от ГПК и да спра изп. про- во, но при така индивидуализиран взискател- срещу кого да го заведа. Съда просто ще ми остави ИМ без движение докато не посоча надлежна страна, тъй като клонът на банката не е правен субект, от една страна, а банката пък като ЮЛ не е посочена като взискател- как тогава да тръгна по специалния ред на 254 ГПК и да спра изп. пр- во? А може и да не съм права, приемам идеи.

Мисля, че тезата за липса на правосубектност е доста спорна. Защо се закачате за нея? Нали не се дължат парите?

Според мен става дума за явна фактическа грешка.Явно в практиката тези случай зачестяват и трябва да се помисли дали една промяна , която да даде една частична правосубектност(подобна на тази на работодателя по КТ , който в този случай може и да е клон)няма да бъде полезна.Засега може чрез поправяне на ЯФГ да искате да се посочи Банката , а не клона за взискател по ИЛ и след това да действате…..

според мен си струва да опитате с една жалба по чл.250 ГПК (ако още сте в 7дн.срок от връчване на призовката), ако имате с какво да я подкрепите, че сумата не се дължи, не губите нищо (5 лв дт).
нали се сещате, че определението за издаване на ил е писано сигурно от секретарка, която е гледала от молбата на "клона на банката", а съдията е разписал като "селски кмет".
а знаете ли какво е да се спори с КАТ, че клона не е отделно юл? за тях има ли различен булстат (та дори и с 4 цифри повече) е различно юл и няма сила на света, която да ги убеди в противното:)

adiko написа:нали се сещате, че определението за издаване на ил е писано сигурно от секретарка, която е гледала от молбата на "клона на банката", а съдията е разписал като "селски кмет".

10x

montana, какво се маскираш като "novata" Още ли не ти е помогнал съдебният изпълнител да се издължиш ?

gudio написа:montana, какво се маскираш като "novata" Още ли не ти е помогнал съдебният изпълнител да се издължиш ?

Поздравления колега!
Вие пръв, от форумците, разконспирирахте питащия/ питащата!

ГРЕШКА!!!
Случаят на колегата, с който се запознах, е сходен, но има една съществена разлика- при него като взискател е БАНКА- АД, ЧРЕЗ КЛОНА в гр......, докато в моя случай съдът е посочил като взискател КЛОНА НА БАНКА- АД.
Може и да е малка, но разликата е съществена- при него си има лице, годно да е взискател, докато при мен такова лице не съществува.
Все пак, благодаря Ви за вниманието!

kolman написа:

novata написа:Разбира се, прав сте, sharenkov_g, но при условие, че действително дължи. В предходния пост уточних, че клиентът ми разполага с документи, от които е видно, че нищо не дължи. За това се заех със случая. Искам да заведа иск по 254 от ГПК и да спра изп. про- во, но при така индивидуализиран взискател- срещу кого да го заведа. Съда просто ще ми остави ИМ без движение докато не посоча надлежна страна, тъй като клонът на банката не е правен субект, от една страна, а банката пък като ЮЛ не е посочена като взискател- как тогава да тръгна по специалния ред на 254 ГПК и да спра изп. пр- во? А може и да не съм права, приемам идеи.

Мисля, че тезата за липса на правосубектност е доста спорна. Защо се закачате за нея? Нали не се дължат парите?

А как да докажа, че не се дължат парите на Банка- АД, като клиентът ми не е осъден да плаща на този взискател. От друга страна, осъден е да плаща на КЛОНА НА БАНКА- АД, а този клон не е самостоятелен правен субект и с него ДЛЪЖНИКЪТ не е имал никакви правоотношения.
Тук ще добавя още инфо- клиентът ми дори няма представа къде се намира този клон и офис на банката, защото става дума даже за друг град. Кредита, договора, ипотеката, сметката и въобще всички правоотношения с банката са били чрез клон в гр. Х, а ИЛ е поискан и издаден по молба на директора на клон на същата банка в град У. Двата града са областни центрове с районни и окръжни съдилища, отстоят на разстояние около 70 км един от друг. Не ме питайте- не схващам логиката на директорите на тези клонове, освен да си поправят грешките с нови.