forum.lex.bg

Колеги, бих оценил Вашата помощ. Случаят е следният:
В рамките на заповедно производство по чл. 417 ГПК заявителят внася държавна такса с няклко лева по-малко от дължимите 2 %. Съдът дава указание на заявителя да довнесе разликата. Проблемът е, че заявителят е посочил в заявлението постоянния си адрес /по л.к./, а не актуалния, на който живее. След като не е намерен на посочения адрес, съсът разпорежда да се разлепи уведомление по чл. 47 и след изтичане на двуседмичния срок, прилага съобщението към делото. Разултат делото е прекратено.
Няколко месеца по-късно заявителят ме попита "как сега да оправим нещата?", след като оригиналът на записът на заповед е приложен към вече прекратеното дело?
Винаги може да си подаде заявление по чл. 410 ГПК, но няма ли начин да се ползва от реда по чл. 417 при това положение.
Ще се радвам, ако някой сподели опит... практика... идея...

Защо да не е по-простичко, като примерно- молба за връщане на доказателствата приложени по ЧГД?
Заявлението е било нередовно, съдът не е ползвал възможностите, които предоставя Наредба № ...( не ми се рови) даваща му достъп до НБД "Н"- ок., но да му върне приложените писмени доказателства. И без това на тях не им е нужен, така щото ИЛ не е издаден.