forum.lex.bg

gunio_advokatina написа:Здравейте колеги,

Мисля, че няма процесуална пречка направените от молителя разноски в производството по обезпечение на бъдещ иск да бъдат предявени в отделен процес, след влизане в сила на решението по обезпечения иск. Днес обаче попаднах на следната практика:
.....
Споделяте ли изложената теза за преклудиране на иска за разноските? Ще бъда благодарен, ако някой разполага с практика.

Разноските, които са присъдени с атакувания акт, са сторени в производството по обжалване на определение по чл. 389 ГПК - обезпечение на иск по висящо дело. Отговорността за тях се определя едва с крайния акт, с който се решава материално правния спор или евентуално се туря край на исковото производство и зависи именно от резултата по тях според правилата на чл. 78 ГПК.
Вярно е, че обезпечителното производство е самостоятелно съдебно производство, различно от исковото. В същото време, неговата цел е да осигури предприетата или очаквана защита на правото, което то предстои да получи чрез исковия или изпълнителния процес. Обезпечителното производство е една от трите основни форми, чрез които гражданският процес се противопоставя на незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения, а именно на поведението, насочено към осуетяване на защитата на нуждаещото се от такава право.
Обезпечителният процес, както исковия, и изпълнителния процес, могат да се противопоставят на правонарушението, според проявната му форма поотделно, но ако нуждаещото се от защита право е едновременно и спорно, и заплашено, ще влязат в действие защитата и санкцията на исковия и обезпечителния процес, както е и в случая. В тази хипотеза обезпечителното производство съществува, доколкото съществува исковото производство и е зависимо от резултата по него. Законът предпоставя съществуването на обезпечаваното спорно материално право, като условие за законосъобразността на обезпечителната мярка.
По тази причина, в хипотезата на чл. 398 ГПК не се събира държавна такса от молителя за произнасяне по молбата за обезпечение, която се разглежда в рамките на висящото исково производство, за разлика от производството по обезпечаване на бъдещ иск.
Обжалването е вторично производство, обезпечаващо законосъобразното развитие на съответното гражданско производство. То е момент от развитието на гражданския процес. Ето защо и разноските, сторени при обжалването са възлагат в тежест на страната отново според решението по материалноправния спор. Актът, който е изменен по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК не дава разрешение по материалноправния спор, за да се прилага и нормата на чл. 81 ГПК.
Само в изрично изброените от законодателя хипотези, в които случаят не попада, тежестта за разноските се определя не според изхода по спора. /напр. ищецът винаги отговаря, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска; отговорността за разноските се възлагат винаги на страната, която стане причина за отлагане на делото с неоснователни искания, независимо от крайния резултат; специални правила за разпределение на разноските в някои особени производство - брачен, делбен процес/.
В заключение, определението на апелативния съд се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Разноските, сторени от страните по ч. гр. д. № 2029/2008 г. по описа на Софийски апелативен съд следва да бъдат възложени със съдебното решение според изхода по материалноправния спор.

Според мен налагането на запора е част от обезпечителния, а не на изпълнителния процес, съответно и направените разноски са в обезпечителния процес, защото обезп. заповед не представлява титул, даващ право на взискателя да осъществи правата си принудително. Следователно направените разноски за налагане на обезп. мярка (таксите на ЧСИ) не попадат под хипотезата на чл. 79 ГПК.