Уважаеми господине,
тъкмо исках да Ви попитам за сЪвет как да постъпя във връска с вашиъ колега от СГС № 784 за всички вреди- имуществени и неимуществени и пропустени ползи за времето на 38 месечната наложена ПАМ, и ето Вие се сетихте за мене. Затова Ви давам нещо което Вашият колега Безински е като коментар написал. А не е лошо да отново да прочетете и решението на КС по к.д № 2/2011 год., понеже моят иск ще е около 350.000 евра. А на основание на член 74(2) ЗЧСИ държавата не одговаря за действията на частните съдебни испълнители. А в същия член 74 (1) ЧСИ одговаря за всички имуществени и неимуществени вреди нанесени при испълнителните действия. Аз за тази ТОЯГА говорих по-горе. А сега предоставям Ви удоволствието от коментара на г-н Бъзински ЧСИ
Правомощия на частния съдебен изпълнител по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ)
Милен БЪЗИНСКИ, частен съдебен изпълнител, Александър ТОНЕВ, адвокат
Със Закона за частните съдебни изпълнители (в сила от 01.09.2005 г., обн. ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г., изм. ДВ, бр. 39 от 12.05.2006 г., изм. ДВ, бр. 31 от 13.04.2007 г., изм. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., изм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) законодателят извърши важна реформа в изпълнителния процес в Република България. ЗЧСИ урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители, както и правата и задълженията на частния съдебен изпълнител като лице, на което държавата възлага функция по принудително удовлетворяване на частноправни притезания.
Подобно на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.), който урежда правното положение и правомощията на органите на съдебната власт, ЗЧСИ е устройствен нормативен акт. Следва да се отбележи, че тенденцията е към прехвърляне на правната уредба на правомощията на частния съдебен изпълнител към процесуалния закон -в тази връзка, новият Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.) в своя чл. 431 съдържа по-подробна и разгърната уредба в сравнение с чл. 328 ГПК.
Целта на настоящата статия е да спомогне да се изясни съдържанието на правомощията на частните съдебни изпълнители по чл. 18 ЗЧСИ. Разпоредбата на чл. 18 ЗЧСИ, озаглавена “други действия на частния съдебен изпълнител”, е интересна, оригинална и най-вече -твърде практична. Всъщност, в отделните алинеи на тази разпоредба са предвидени определени правомощия на частния съдебен изпълнител, които допълват правомощията му по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Разгледан в систематична връзка с чл. 6 ЗЧСИ, който предвижда несъвместимост на положението на частния съдебен изпълнител с извършването на друга дейност по занятие, освен осъществяването на уредените в ГПК изпълнителни способи, чл. 18 ЗЧСИ изчерпателно урежда случаите, в които съдебният изпълнител може да извършва друга дейност.
В хипотезите на ал. 1-4 на чл. 18 ЗЧСИ е предвидено възлагане от взискател, заложен кредитор или от страните по изпълнително производство, за да възникнат съответните правомощия на частния съдебен изпълнител. Без това възлагане частният съдебен изпълнител няма право да извършва действията, предвидени в тези разпоредби. Възлагането в посочените случаи представлява овластително волеизявление на определени лица, което има за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не разполага ex officio1. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила публичноправни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на имущество, върху което е учреден особен залог, по реда на Закона за особените залози и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Спецификата на правното положение на съдебния изпълнител и изпълняваните от него функции по принудително изпълнение налагат приложението на разпоредбите на Закона за особените залози да бъде само съответно и да се прилагат специалните разпоредби на ЗЧСИ.
По отношение на формата, с която става възлагането, следва да се посочи, че същата не е необходимо непременно да бъде под формата на договор. Няма пречка още в молбата за образуване на изпълнителното дело или впоследствие с друга молба взискателят (страната, която обикновено е възложител) да посочи, че възлага на частния съдебен изпълнител да извърши определени действия. В този смисъл възлагането следва да е в писмена форма. Макар че е налице възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение.
Може да се мисли дали при липса на възлагане могат да бъдат потвърждавани от взискателя действия на частния съдебен изпълнител (например да потвърди наложен запор от страна на частния съдебен изпълнител). От гледна точка на процесуална икономия и бързина на процеса би могъл да се даде положителен отговор.
Ал. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
Тази разпоредба се намира във връзка с чл. 16 ЗЧСИ, който дава на частния съдебен изпълнител право на достъп в съдебните и административните служби и при други лица, които водят регистри за имущество и от които могат да бъдат набавени данни за имуществените права на длъжника. След влизане в сила на новия Граждански процесуален кодекс тези правомощия на частния съдебен изпълнител ще се уреждат от чл. 431, ал. 3 ГПК -нов.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ има много по-широко съдържание и значение за процеса. Тази разпоредба позволява на частния съдебен изпълнител да поеме инициативата за проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника, да предприема и извършва изпълнителни действия и да бъде пазач на имуществото, върху което е насочено изпълнението.
Подавайки молба за започване на изпълнението по чл. 323, ал. 1 ГПК (чл. 426, ал. 1 ГПК -нов), взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението, т.е. да посочи изпълнителен способ (чл. 323, ал. 3 ГПК, чл. 426, ал. 2 ГПК -нов). По силата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ вместо това взискателят може да възложи на частния съдебен изпълнител правото да определя начина на изпълнение и имуществените права на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение. С това частният съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство, като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на изпълнителни действия. Така на взискателя се спестяват усилия, време и средства, особено след като същият вече е положил усилия и вложил средства да се снабди с изпълнителен титул, удостоверяващ изпълняемо право.
Същевременно, следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител отговаря при процесуална незаконосъобразност2. Отговорността за законосъобразното предприемане и извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят отговаря за вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по правилата на непозволеното увреждане (чл. 336, ал. 3 ГПК, чл. 440, ал. 3 ГПК -нов). В случай че частният съдебен изпълнител е приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и за материална незаконосъобразност -при насочване на изпълнение върху чуждо имущество3. В тази връзка, отговорността на частния съдебен изпълнител и на взискателя може да бъде обоснована по аналогия с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който предвижда, че “този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.” За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без значение по какъв начин е възложена работата -по трудово правоотношение, договор за изработка, с административен акт или по друг начин4. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност.
Предвид отговорността, която поема, а и с която ангажира взискателя, на частния съдебен изпълнител следва да бъде признато правото (и задължението) да преценява законосъобразността на предприеманите и извършвани изпълнителни действия, квалификацията и правната релевантност на настъпилите в производството юридически факти, както и правото да преустанови изпълнителните действия или да изостави даден начин на изпълнение при опасност от причиняване на вреди. В този случай е неприложимо задължението за изпълнение на частния съдебен изпълнител, предвидено в чл. 19 ЗЧСИ.
Като частна хипотеза би било полезно да се признае правото на частния съдебен изпълнител (след възлагането по чл. 18) да обжалва отказа на съдия по вписванията да впише възбрана върху недвижим имот -обратно смята Окръжен съд-град Х. в Определение по в.ч.г. д. № 497/2007 г., където в мотивите си съдът приема, че частният съдебен изпълнител не е от кръга лица, легитимирани да обжалват постановеното определение и че няма правен интерес от обжалване, за разлика от страните.
Поздравете ми и старото другарче Калахан 2008.....В момента в мамковината съм
Иначе што се касае за повечето АНДРЕШКОВЦИ аз сам сагласен с Вас. Те трябва да знаят че делото щом промени буквичката
Гв буквата
И ,ДЯВОЛА Е ОДНЕСЪЛ ШЕГАТА, и имота повече не е тяхен и само трябва да молят бога, взискателя и СИ за някакво решение. Иначе аз сам като строителен инженер в града където живея, вън от България, работя като вещо лице по строителните въпроси, съдебен проценител, така че можеме много да разговараме....
ПОЗДРАВ