forum.lex.bg

Интересно тълкуване на ВКС, което според мен открива нови пазарни ниши:

9. В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Мотиви:ОСГТК на ВКС приема за правилни посочените като втори
становища и по двете части на въпроса.
С разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за
установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
създадено изключение от общото правило, че искът се счита за предявен
от постъпване на исковата молба в съда съгласно чл.125 ГПК.
Законодателното разрешение е в интерес на кредитора, тъй като свързва
настъпването последиците от предявяване на иска с момент, предхождащ
упражненото материално право с подаване на искова молба.
Материалноправните последици се изразяват в прекъсване течението на
погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността,
право на законни лихви и на добиви от вещта. Изпълнителната сила на
заповедта настъпва /а в хипотезата по чл.417 ГПК се стабилизира/ след
влизане в сила на съдебното решение по установителния иск, което се
ползва със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо се разпростират относно съществуване на правото както
към момента на приключване на съдебното дирене, така и към минал
момент – от деня на неговото възникване. Посоченият в нормата на
чл.422, ал.1 ГПК момент, от който искът се смята за предявен, не следва
да се тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се
установява единствено и само към този минал момент, без да се
съобразяват фактите от значение за съществуването му към момента на
формиране на силата на пресъдено нещо – приключване на съдебното
дирене, след което решението е влязло в сила. Установяването на права,
които са съществували в миналото, но са погасени или прекратени при
приключване на съдебното дирене, е допустимо при наличието на правен
интерес, обусловен от връзката между тези права и друго право на ищеца,
което ще се упражни въз основа на съдебно предявеното и признато право
/например по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид
всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422
ГПК, респ.415, ал.1 ГПК.
27
В хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на
издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не
подлежи на проверка в исковия процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3 ГПК
възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство
за погасяване на вземане, което не съществува към момента на
приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително
изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато
правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване,
но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното
производство искът за установяване на съществуването на вземането би се
отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен
лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното
разпореждане в нормата на чл.422, ал.3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.

Според мен, мотивите не са каменни защото ако ответникът по иска поиска спиране на предварителното изпълнение ,и след това искабъде отхвърлен тогава съдът би му иззал на длъжникът ИЛ ,защото ВСъд отменя решението и правилото в 245 ал.3 ГПК деиства необпванато от н1зи мотиви.Логиката е ,че би се дтигнало до неоснователно обоганяване при несъществуващо изпълняемо право ,а това е = на недопустим изпълнителен плоцес.

Pause написа:Според мен, мотивите не са каменни защото ако ответникът по иска поиска спиране на предварителното изпълнение ,и след това искабъде отхвърлен тогава съдът би му иззал на длъжникът ИЛ ,защото ВСъд отменя решението и правилото в 245 ал.3 ГПК деиства необпванато от н1зи мотиви.Логиката е ,че би се дтигнало до неоснователно обоганяване при несъществуващо изпълняемо право ,а това е = на недопустим изпълнителен плоцес.

Имах една история с една банка преди две години, бяха си измислили някакво задължение и хоп по феодалната клауза, директно ИЛ и на съдебен изпълнител. Обаче обжалвах по реда на чл. 419 ГПК и тъй като имах късмета да не попадна на гнили ябълки, окръжният съд отмени решението на градския съд, с който беше издадена изпълнителната заповед и лист. И се получи ситуацията, че имаме обезсилен ИЛ, но тъй като това нещо стана около три месеца след издаването му, съдебният изпълнител беше събрал известна сума, която аз като законопослушен гражданин си бях внесъл, тъй като в милата ни Родина възражението и обжалването не спира изпълнението, просто купон държава сме. Та стана любопитна ситуация, по няколко направления, ма така и не разбрах, дали ще ми даде съдът обратен ИЛ, тъй като банката прояви благоразумие и ми преведе обратно удържаните от ЧСИ-то пари, включително и неговата пропорционална част. В това заповедно производство има май големи каши...