forum.lex.bg

Здравейте,
искам да попитам каква е приетата практика за възбрана върху несеквестируем имот, защото решенията на различните съдилища са много противоречиви?
Има изпълнително дело срещу мен при ЧСИ "Х" с взискател банка "Y". Кредита, който съм теглила от банката е потребителски ( не е ипотечен), единствения имот който притежаваме аз и семейството ми е гарсониера, не е ипотекиран и е несеквестируем. При проверка в имотния регистър в агенцията по вписвания установих, че на 09.12.2015 г. има вписана възбрана от ЧСИ "Х" върху имота ми. За това си действие той не ме е уведомил по никакъв начин, нито съм поолучила уведомление с дата и час за опис.
Предполагам,че когато попитам в кантората му отговора ще е, че възбраната е наложена с цел обезпечение на вземането (след като няма насрочен опис), т.е. той не иска (и не може) да ми вземе имота,а само да не мога да го прехвърлям и продавам, но пак не разбирам как може да забраняваш на някой да разполага със собственността си, ако така или иначе нямаш законно право да я вземеш???
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
.....
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище...
СПОРЕД ВАС ВСЯКО ЕДНО ДЕЙСТВИЕ С ЦЕЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНЕТО НЕ Е ЛИ ОСНОВНА ЧАСТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО???

Възбраната според теб изпълнително действие ли е? Затова си се докарал да дължиш! А като усвои парите, черпи ли с лимонадка и бомбони?

От много четене хората си губят имотите. Дали възбраната върху несеквистируем имот е изпълнително действие щеше да разсъждава ВКС и трябва да има резултат в ТР №2 от 2013 г. Според мен не е, но може и да са решили друго.
Това обаче не означава нищо, защото и несеквистируеми имоти се продават като стой та гледай.

kikikaka написа:Здравейте,
искам да попитам каква е приетата практика за възбрана върху несеквестируем имот, защото решенията на различните съдилища са много противоречиви?
Има изпълнително дело срещу мен при ЧСИ "Х" с взискател банка "Y". Кредита, който съм теглила от банката е потребителски ( не е ипотечен), единствения имот който притежаваме аз и семейството ми е гарсониера, не е ипотекиран и е несеквестируем. При проверка в имотния регистър в агенцията по вписвания установих, че на 09.12.2015 г. има вписана възбрана от ЧСИ "Х" върху имота ми. За това си действие той не ме е уведомил по никакъв начин, нито съм поолучила уведомление с дата и час за опис.
Предполагам,че когато попитам в кантората му отговора ще е, че възбраната е наложена с цел обезпечение на вземането (след като няма насрочен опис), т.е. той не иска (и не може) да ми вземе имота,а само да не мога да го прехвърлям и продавам, но пак не разбирам как може да забраняваш на някой да разполага със собственността си, ако така или иначе нямаш законно право да я вземеш???
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
.....
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище...
СПОРЕД ВАС ВСЯКО ЕДНО ДЕЙСТВИЕ С ЦЕЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ НА ВЗЕМАНЕТО НЕ Е ЛИ ОСНОВНА ЧАСТ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО???

Налагането на възбрана е изпълнително действие, което не подлежи на обжалване по чл.435, ал.2 ГПК. На обжалване ще подлежи описът и публичната продан върху такъв имот. В този смисъл е приетото в т.1 от ТР 2/2013 по т.дело 2/2013 ОСГТК, ВКС.

miko_pk написа:Възбраната според теб изпълнително действие ли е? Затова си се докарал да дължиш! А като усвои парите, черпи ли с лимонадка и бомбони?

- не мога да разбера след като си некомпетентно лице, защо се чувстваш длъжен да се обаждаш ?!!?!?!?! няма ли място в bgmama и там да си ръсиш съжденията ??

ivanov_p написа:От много четене хората си губят имотите. Дали възбраната върху несеквистируем имот е изпълнително действие щеше да разсъждава ВКС и трябва да има резултат в ТР №2 от 2013 г. Според мен не е, но може и да са решили друго.
Това обаче не означава нищо, защото и несеквистируеми имоти се продават като стой та гледай.

- ти вместо всеки път да се обаждаш неподготвен вземи прочети нещо и тогава се обаждай... несеквестируем имот не може да бъде продаден, ако длъжникът обжалва изпълнителното действие върху несеквестируемата вещ. Ти явно само на "слепи" длъжници си "попадал" и от там черпиш мъдростта си !

- ти вместо всеки път да се обаждаш неподготвен вземи прочети нещо и тогава се обаждай... несеквестируем имот не може да бъде продаден, ако длъжникът обжалва изпълнителното действие върху несеквестируемата вещ. Ти явно само на "слепи" длъжници си "попадал" и от там черпиш мъдростта си !

Ле-ле, ама наистина ли? И какво като обжалва длъжника? Пуска жалбата и СИ-то и взискателят си правят сепуко? Отиват в съда, длъжникът губи, без значение дали е сам или с адвокат, защото и двамата, сигурни в правото си, се пулят в съдията и плещят, че имотът им е несквистируем. Съдията обаче следва процесуалния ред и обявява жалбата за неоснователна.
Винаги съм предупреждавал никой да не лежи на тая кълка, за да не остане без несеквистируем имот.

Налагането на възбрана е изпълнително действие, което не подлежи на обжалване по чл.435, ал.2 ГПК. На обжалване ще подлежи описът и публичната продан върху такъв имот. В този смисъл е приетото в т.1 от ТР 2/2013 по т.дело 2/2013 ОСГТК, ВКС.

Налагането на възбрана не е изпълнително действие и никога не е било. На едни места ВКС нарича възбраната "изпълнително действие", на други действия на съдебния изпълнител, но закона е пределно ясен, а и самото ТР, прочетено изцяло, е в тази насока. Изпълнителни действия са описът и продажбата на възбранения имот и затова подлежат на обжалване. Възбраната може да се приеме като квази изпълнително действие (това го казвам само за да обясня някой от бръщолевенията на ВКС), и то само ако след нея са последвали опис и продажба. Иначе би било много добре всяка възбрана и опис да са изп. действие, което прекъсва давността, ама според съдилищата не са, а и няма логика да поддържаш едно ИД като на 23 месеца вдигаш старата и налагаш нова възбрана.

Според мен ,трябва ЧСИ като налага възбрана на НИ ,да изпрати и съобщение до длъжника за наложената възбрана. Така ,може да се обжалва и изпълнителното действие по чл.435,ал.2 ГПК насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо ,а не да му се отнема или той да научава от трети лица - длъжника. Въпреки ,че по същество на жалбата си е неоснователна. По голямо уважение от спазването на закона не е необходимо.

ivanov_p написа:

- ти вместо всеки път да се обаждаш неподготвен вземи прочети нещо и тогава се обаждай... несеквестируем имот не може да бъде продаден, ако длъжникът обжалва изпълнителното действие върху несеквестируемата вещ. Ти явно само на "слепи" длъжници си "попадал" и от там черпиш мъдростта си !

Ле-ле, ама наистина ли? И какво като обжалва длъжника? Пуска жалбата и СИ-то и взискателят си правят сепуко? Отиват в съда, длъжникът губи, без значение дали е сам или с адвокат, защото и двамата, сигурни в правото си, се пулят в съдията и плещят, че имотът им е несквистируем. Съдията обаче следва процесуалния ред и обявява жалбата за неоснователна.
Винаги съм предупреждавал никой да не лежи на тая кълка, за да не остане без несеквистируем имот.

Налагането на възбрана е изпълнително действие, което не подлежи на обжалване по чл.435, ал.2 ГПК. На обжалване ще подлежи описът и публичната продан върху такъв имот. В този смисъл е приетото в т.1 от ТР 2/2013 по т.дело 2/2013 ОСГТК, ВКС.

Налагането на възбрана не е изпълнително действие и никога не е било. На едни места ВКС нарича възбраната "изпълнително действие", на други действия на съдебния изпълнител, но закона е пределно ясен, а и самото ТР, прочетено изцяло, е в тази насока. Изпълнителни действия са описът и продажбата на възбранения имот и затова подлежат на обжалване. Възбраната може да се приеме като квази изпълнително действие (това го казвам само за да обясня някой от бръщолевенията на ВКС), и то само ако след нея са последвали опис и продажба. Иначе би било много добре всяка възбрана и опис да са изп. действие, което прекъсва давността, ама според съдилищата не са, а и няма логика да поддържаш едно ИД като на 23 месеца вдигаш старата и налагаш нова възбрана.

Очевидно на село да си папагал е модерно. Върви си прочети тълкувателното и не ме занимавай с глупостите си !!!

Pause написа:Според мен ,трябва ЧСИ като налага възбрана на НИ ,да изпрати и съобщение до длъжника за наложената възбрана. Така ,може да се обжалва и изпълнителното действие по чл.435,ал.2 ГПК насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо ,а не да му се отнема или той да научава от трети лица - длъжника. Въпреки ,че по същество на жалбата си е неоснователна. По голямо уважение от спазването на закона не е необходимо.

- и според мен трябва, но не всеки път го правят .....Налагането на възбрана не е насочване на изпълнение, поради което и не подлежи на обжалване както казах и както е посочено в ТР !!! При насочване на изпълнението срещу несеквестируамата вещ длъжникът подава жалба против действията на ЧСИ, съдът спира проданта или цялото ИД до произнасянето си и ако признае, че вещта е несеквестируема отменя всички действия на ЧСИ по отношение този имот ! Това е, няма голяма философия, има само един папагал по-нагоре, който е толкова юрист, колкото аз английската кралица

СИ-то изпраща съобщение до длъжника само за изпълнителните действия, затова не изпраща за възбраната. Възбраната не може да се обжалва преди описа, защото не е изпълнително действие. Нещата са обвързани. За запор, който е изпълнително действие длъжника разбира - това е запор на реална сметка или при трето задължено - реален работодател и може да обжалва. За запори, които не са изпълнително действие - на несъществуващи банкови сметки, места, където длъжника не работи, съответно няма вземания, никой не съобщава на длъжника.
Няма никаква връзка с разума обжалването на възбрана върху несеквистируем имот, няма правен интерес. Такъв ще има когато се пристъпи към опис и продажба, които са изпълнителни действия. Възбраната може да седи години. Ти я обжалваш и губиш делото, защото ти го води някой откачалник като тройката, но най-вече защото баба ти е оставила наследство и имота вече не е единствен. Даже да те защитава Пейчо и да спечелиш, съдът какво ще напише в решението?

Възбраната била изпълнително действие? Трогателно....
Като е изпълнително действие как се обжалва?

Благодаря за активността Ви и мненията!
Аз съм обикновен човек, но не виждам защо да не чета законите и да ги тълкувам както мога,нали са написани за обикновените граждани? А това ,че далеч не са написани винаги ясно и разбираемо и се тълкуват разнопосочно от съдилищата (какво остава за нас обикновенните хора) е друга тема...
Аз питах каква е практиката в такива случаи и моля за съвет как мога да сваля възбраната?
Вчера звънях на ЧСИ, казах, че е само обезпечителна мярка, но даже и да е така,това не противоречи ли на :
Чл. 393.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.

Горе вече Ви се отговори!
Възбраната не може да бъде свалена.Няма незаконосъобразно изпълнително действие с налагането й.
Възбраната може да бъде свалена единствено ако изплатите вземането , или ако постигнете споразумение с взискателя да платите частично , а остатъка да разсрочите, а възбраната да бъде вдигната.
В противен случай възбраната ще си стои.

ivanov_p написа:СИ-то изпраща съобщение до длъжника само за изпълнителните действия, затова не изпраща за възбраната. Възбраната не може да се обжалва преди описа, защото не е изпълнително действие. Нещата са обвързани. За запор, който е изпълнително действие длъжника разбира - това е запор на реална сметка или при трето задължено - реален работодател и може да обжалва. За запори, които не са изпълнително действие - на несъществуващи банкови сметки, места, където длъжника не работи, съответно няма вземания, никой не съобщава на длъжника.
Няма никаква връзка с разума обжалването на възбрана върху несеквистируем имот, няма правен интерес. Такъв ще има когато се пристъпи към опис и продажба, които са изпълнителни действия. Възбраната може да седи години. Ти я обжалваш и губиш делото, защото ти го води някой откачалник като тройката, но най-вече защото баба ти е оставила наследство и имота вече не е единствен. Даже да те защитава Пейчо и да спечелиш, съдът какво ще напише в решението?

Възбраната била изпълнително действие? Трогателно....
Като е изпълнително действие как се обжалва?

Иванов, подкрепям колегата по-горе, който те оприличи на папагал. Веднъж вече ти бях загатнал нещо, но явно не си ме разбрал. Ще се постарая отново да го направя.
Нямам нищо против да си изказваш мнението, но не го прави - с цел съвет към питащите, тъй като в 90% от съветите ти има житейска логика, но няма НИКАКВА юридическа.
Че нечетеш е ясно, но си мисля, че и контактуваш със секретарките и призовкарите на ЧСИ-тата /с оглед дейността ти/ и явно черпиш мъдростите си, след като си обсъдил теоритята и практиката или с тях или с някой много близък приятел студент в първи курс Право

astika написа:

ivanov_p написа:СИ-то изпраща съобщение до длъжника само за изпълнителните действия, затова не изпраща за възбраната. Възбраната не може да се обжалва преди описа, защото не е изпълнително действие. Нещата са обвързани. За запор, който е изпълнително действие длъжника разбира - това е запор на реална сметка или при трето задължено - реален работодател и може да обжалва. За запори, които не са изпълнително действие - на несъществуващи банкови сметки, места, където длъжника не работи, съответно няма вземания, никой не съобщава на длъжника.
Няма никаква връзка с разума обжалването на възбрана върху несеквистируем имот, няма правен интерес. Такъв ще има когато се пристъпи към опис и продажба, които са изпълнителни действия. Възбраната може да седи години. Ти я обжалваш и губиш делото, защото ти го води някой откачалник като тройката, но най-вече защото баба ти е оставила наследство и имота вече не е единствен. Даже да те защитава Пейчо и да спечелиш, съдът какво ще напише в решението?

Възбраната била изпълнително действие? Трогателно....
Като е изпълнително действие как се обжалва?

За домашно, тъй като няма да ме чуеш и ще продължиш да се обаждаш, та поне да те подготвя малко:

1. До колкото знам (може да ме коригираш) - съобщението за наложените обезпечения се изпраща едновременно с тяхното налагане, т.е има молба за запор на 3 банкови сметки, ЧСИ-то налага запора и едновременно с това, изпраща съобщение и до длъжника за тези действия. Питанката ми е следната: ЧСИ-то следва да уведоми длъжника за наложения запор и в трите банки или следва да го уведоми само за запора в тези от тях (за които евентуално и с кръгла топка или хвърляне на боб) има информация, че има кинти ??
твоя мъдрост:

За запори, които не са изпълнително действие - на несъществуващи банкови сметки, места, където длъжника не работи, съответно няма вземания, никой не съобщава на длъжника.

2. Според мен и доколкото знам (може да ме коригираш) Разликата между Запора и Възбраната е тази, че при запора се налага забрана за продажба на движими вещи, а при възбраната: Забрана за продажба на недвижим имот. Моля, да споделиш следното: Запор на МПС е ли е изпълнително действие или не ? Ако е изпълнително действие, то каква е разликата между Запора и Възбраната ? Ако не е изпълнително действие, то по същата логика няма да е изпълнително действие и запора на банковата сметка например. А ако запора на сметката, на МПС-сто и възбраната не са изпълнителни действия - пускам обява в Државен вестник, че мога да прекратявам изпълнителни дела - срещу скромно заплащане.

Възбраната не е запор! Съгласно закона, при запор на несеквестируема заплата(вземане), следват незабавни (в рамките на определен срок) действия на третото лице, да предаде парите на съдебния изпълнител. Това е същинското изпълнително действие, но то е в цялост със запора. Когато обаче ти запорират автомобила не може да обжалваш, защото този запор не е обвързан със срокове с описа, което е същинското изпълнително действие заради пряката си обвързаност с продажбата.
Във вашия случай има възбрана на имот, който считате за несеквистируем. Жалите се срещу възбраната и какво очаквате да реши съда? Какво ви пречи възбраната? Обжалва се опис, защото от него започва продажбата в която ще ви лишат от несеквистируемо имущество. Това, че имуществото е несеквистируемо обаче е във вашето съзнание, което за съжаление не е доказателство, а тежестта да го докажете е върху вас. Това не се знае от болшинството специалисти, някой от които ще наемете и ще загубите делото, защото тези дела масово се губят заради некадърна защита.
Във ваша полза е, че ЧСИ-тата избягват да се занимават със съдилища, рядко правят описи на съмнителни имоти и сигурно ще си останете само с възбраната. Стигне ли се обаче до описа ще имате много и то тегава работа. Много в буквалния смисъл на думата, не се сещам за други дела в които трябва толкова писменост, колкото в тези.

Ало, "колегите"....
Не съм ги броил, но вероятно в момента имам над 150 изпълнителни дела в цяла България. Затова да спазваме старшинството и да не се обаждаме пред началството, още повече когато цялата кантора в която работите има 7 изпълнителни дела за последните 5 години, до едно оцапани.

ivanov_p написа:Възбраната не е запор! Съгласно закона, при запор на несеквестируема заплата(вземане), следват незабавни (в рамките на определен срок) действия на третото лице, да предаде парите на съдебния изпълнител. Това е същинското изпълнително действие, но то е в цялост със запора. Когато обаче ти запорират автомобила не може да обжалваш, защото този запор не е обвързан със срокове с описа, което е същинското изпълнително действие заради пряката си обвързаност с продажбата.
Във вашия случай има възбрана на имот, който считате за несеквистируем. Жалите се срещу възбраната и какво очаквате да реши съда? Какво ви пречи възбраната? Обжалва се опис, защото от него започва продажбата в която ще ви лишат от несеквистируемо имущество. Това, че имуществото е несеквистируемо обаче е във вашето съзнание, което за съжаление не е доказателство, а тежестта да го докажете е върху вас. Това не се знае от болшинството специалисти, някой от които ще наемете и ще загубите делото, защото тези дела масово се губят заради некадърна защита.
Във ваша полза е, че ЧСИ-тата избягват да се занимават със съдилища, рядко правят описи на съмнителни имоти и сигурно ще си останете само с възбраната. Стигне ли се обаче до описа ще имате много и то тегава работа. Много в буквалния смисъл на думата, не се сещам за други дела в които трябва толкова писменост, колкото в тези.

Ало, "колегите"....
Не съм ги броил, но вероятно в момента имам над 150 изпълнителни дела в цяла България. Затова да спазваме старшинството и да не се обаждаме пред началството, още повече когато цялата кантора в която работите има 7 изпълнителни дела за последните 5 години, до едно оцапани.

Аз не казвам, че възбраната е запор, а че е изпълнително действие

Единственото нещо, което е вярно във всичките ти писания е, че налагането на възбраната (което е изпълнително действие), не подлежи на обжалване до преди взискателят да е насочил изпълнението към обекта на обезпечението.
А по въпроса за делата, ще ти споделя че само за месец март съм гледал над 20 (двадесет) и все съм бил от страната на длъжника

Я кажи вкратце, какво изпълнение търсиш с възбраната, съответно запор на ППС?

Според ВКС (а и винаги е било така) възбраната не може да се обжалва, дори при несеквистируемост.
В закона пише:
"Длъжникът може да обжалва ....насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските".

Длъжника се уведомява за да може да обжалва изпълнителното действие, неуведомяването нарушава процесуалното му право на жалба, която е с преклузивен срок. ВКС казва, че не може да обжалва възбраната. Как хем възбраната е изпълнително действие, хем не е изпълнение? Ако допуснем това пак отиваме до извода, че възбраната не прекъсва давноста защото според ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение(не на изпълнителни действия). Или сега ще ми ги залопчете, че има разлика между принудителното изпълнение по смисъла на ЗЗД и изпълнението, по смисъла на ГПК, като принудителното изпълнение включва изпълнението + изпълнителните действия, не влизащи в изпълнението? Само при тази конструкция самостоятелната възбраната ще е част от принудителното изпълнение и ще прекъсва давността.

За да не обвиняваме и без това кривия ВКС, относно ТР 2/2013 г., е хубаво да прочетем края на изречението, където се описват изпълнителни действия(по-горе възбраната и запора са определени като действия на съдебния изпълнител), но в контекста на цялостен изпълнителен способ: ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица

Няма проблем да се опише несеквестируем имот. Няма проблем. Имам пресно решение на Съда и там ми потвърждават.
Нямам проблеми. Продадоха една мансарда - не била несеквестируема и т.н.

Моля обяснете ми този текст от ТР 2/ 2013г.:
"На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта. Отменяването на изпълнително действие, което нарушава (несъвместимо е с) несеквестируемостта е последица от уважаването на жалбата по нейния предмет и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия."
Хем изпълнителното действие (в моя случай налагане на възбрана) не подлежи на обжалване, хем пък отменянето на същото е последица от уважаването на жалбата.
Разтълкувайте ми израза: "ЖАЛБАТА ПО НЕЙНИЯ ПРЕДМЕТ и без да е направено искане за отменяване на отделни изпълнителни действия"

Няма легално определение на термина "изпълнително действие". Досега под това се разбираше конкретно действие по изпълнението, както са описани в ГПК - "изпълнение върху...". В решението си ВКС разглежда изпълнителния процес (който даже не бил съдебен) като съвкупност от "изпълнителни способи", които се състоят от множество действия на съдебния изпълнител, по молба или упълномощаване, които ги нарича освен действия на "съдебния изпълнител" и "изпълнителни действия". Тези действия, които досега се считаха за "изпълнителни" са наречени "действия по изпълнението" или "действия с които изпълнението се насочва към определено имущество". Разликата е в значението на "изпълнителното действие", което умишлено или джаста-праста дават върховните съдии, защото имам чувството, че въобще не са мислили като са писали и особено при подбора на изрази.
Логиката на цялото тълкувателно решение обаче е коренно различна от приеманото досега. Заради неясния и трудно разбираем език на решението е възможно да се допусне, че намеренията на ВКС не са били точно като написаното, но от него следва:
Налице е изпълнителен способ за събиране на вземането, който представлява съвкупност от действия (на СИ/ изпълнителни, според различните места в ТР) и започва с възбраната, продължава с насочване на изпълнението чрез опис, продажба и завършва с постъпване на парите. Тук е вече противоречието, ако парите не постъпят цялата съвкупност се разпада и от една страна остават квази изпълнителните действия, непрекъсващи давността защото сами по себе си не са "изпълнение", от другата изпълнителните действия, които я прекъсват, без значение дали взискателят е получил пари - опис, продажба, присъединяване.
Остава настрана въпросът защо ваденето на документи, предхождащи възбраната не са включени в изпълнителния способ? Вероятен отговор, защото длъжникът може да ги направи и сам. Логично, но длъжникът не може да направи сам проверките в КАТ, НОИ, НАП, а те също не прекъсват давността, въпреки че без тях не може да се наложи запор, който е "изпълнително действие" от формиращо изпълнителните способи "изпълнение върху вземания на длъжника" и "изпълнение върху движими вещи".

Очевидно ТР №2/2013 г. се нуждае от ТР.

Та предвид горното:

Хем изпълнителното действие (в моя случай налагане на възбрана) не подлежи на обжалване, хем пък отменянето на същото е последица от уважаването на жалбата.

Като квази изпълнително действие възбраната не може да се обжалва, защото тя не представлява истинско изпълнително действие, което насочва изпълнението към веща. Успешното обжалване на истинското изпълнително действие заличава както него, така и квази изпълнителните действия, с които обжалваното действие формира съвкупността на изпълнителния способ.

ivanov_p написа:СИ-то изпраща съобщение до длъжника само за изпълнителните действия, затова не изпраща за възбраната. Възбраната не може да се обжалва преди описа, защото не е изпълнително действие. Нещата са обвързани. За запор, който е изпълнително действие длъжника разбира - това е запор на реална сметка или при трето задължено - реален работодател и може да обжалва. За запори, които не са изпълнително действие - на несъществуващи банкови сметки, места, където длъжника не работи, съответно няма вземания, никой не съобщава на длъжника.
Няма никаква връзка с разума обжалването на възбрана върху несеквистируем имот, няма правен интерес. Такъв ще има когато се пристъпи към опис и продажба, които са изпълнителни действия. Възбраната може да седи години. Ти я обжалваш и губиш делото, защото ти го води някой откачалник като тройката, но най-вече защото баба ти е оставила наследство и имота вече не е единствен. Даже да те защитава Пейчо и да спечелиш, съдът какво ще напише в решението? - и диспозитива да ти напиша, така ли ? Друго, да те сложа в леглото да си полегнеш за следващите 20 години еволюция или как !!!!

Възбраната била изпълнително действие? Трогателно.... - Да, изпълнително действие е, папагале ! Казах ти го няколко пъти и ТР ти посочих, но прелива от пусто в празно при теб...
Като е изпълнително действие как се обжалва?

- Не се обжалва, например ?!?!!? Някъде писал ли съм, че се обжалва или още си смучиш сополите навътре !?!!?

ivanov_p написа:Я кажи вкратце, какво изпълнение търсиш с възбраната, съответно запор на ППС?

Според ВКС (а и винаги е било така) възбраната не може да се обжалва, дори при несеквистируемост.
В закона пише:
"Длъжникът може да обжалва ....насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските".

Длъжника се уведомява за да може да обжалва изпълнителното действие, неуведомяването нарушава процесуалното му право на жалба, която е с преклузивен срок. ВКС казва, че не може да обжалва възбраната. Как хем възбраната е изпълнително действие, хем не е изпълнение? Ако допуснем това пак отиваме до извода, че възбраната не прекъсва давноста защото според ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение(не на изпълнителни действия). Или сега ще ми ги залопчете, че има разлика между принудителното изпълнение по смисъла на ЗЗД и изпълнението, по смисъла на ГПК, като принудителното изпълнение включва изпълнението + изпълнителните действия, не влизащи в изпълнението? Само при тази конструкция самостоятелната възбраната ще е част от принудителното изпълнение и ще прекъсва давността.

За да не обвиняваме и без това кривия ВКС, относно ТР 2/2013 г., е хубаво да прочетем края на изречението, където се описват изпълнителни действия(по-горе възбраната и запора са определени като действия на съдебния изпълнител), но в контекста на цялостен изпълнителен способ: ...до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица

Понеже се наех да съм ти ментор, ще се постаря да ти обясня, а едновременно и да отговоря в крайна сметка на питащия:
Изпълнителните дела се образуват и други нещица, не само за събиране на пари, та в тази връзква изключи събирането на пари, даването на пари, искането на пари и всякакви действия, термини и фрази, свързани с парите, за да ме разбереш.

Според ВКС (а и винаги е било така) възбраната не може да се обжалва, дори при несеквистируемост.

Не е така Пейчо !!! Ако беше така, нямаше да има тълкувателно решение по въпроса. Поне с това се съгласи, че щом има тълкувателно решение, то въпроса поне е бил спорен !
2. Извадката от закона е преписана/цитирана точно, но няма общо с твоите мъдри мисли. С други думи: няма общо между обжалването и изпълнителните действия или......възможно е да се обжалва и нещо, което не е изпълнителен способ. Например: длъжника може да обжалва постановлението за разноските. Може да обжалва и разпределението, като според ВКС и по-конкретно в ТР: разпределението не е изпълнително действие. Предвид изложеното от мен, това, че налагането на възбраната - не може да се обжалва, съвсем не означава, че последната не е изпълнително действие. Т.е за мен ти е тотално сгрешена представата, като считаш, че: щом не подлежи на обжалване, значи не е действие, което всъщност не е така и ти посочих и примери. Ако твърдиш обратното, то значи считаш себе си за по-знаещ от ВКС.

Длъжника се уведомява за да може да обжалва изпълнителното действие, неуведомяването нарушава процесуалното му право на жалба

това пък е тотално не вярно ! За всяко едно действие (възбрана, запор, опис, разпределение, спиране, прекратяване и т.н) СИ уведомява длъжника ! Това задължение произтича най-малкото от чл. 434 Като заглавието гласи: "Удостоверяване на изпълнителните действия" Но, за да не се хванеш за думата, абсолютно навсякъде е вменено подобно задължение за ЧСИ, което се презюмира.

Как хем възбраната е изпълнително действие, хем не е изпълнение? Ако допуснем това пак отиваме до извода, че възбраната не прекъсва давноста защото според ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия

Първата част от изречението ти я обясних по-горе, а втората: Прекъсва давноста, разбира се ! Но.......мисля, че по-надолу си стигнал и сам до извода