чл. 519 от ГПК при изискуеми публични задължения
Публикувано на: 08 Май 2018, 22:53
чл. 458 от ГПК - Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Срещу държавни ведомства не се допуска принудително изпълнение по общия ред, затова е уредена въпросната процедура - изпълнителният лист да се предявява направо за плащане на финансовия орган на ведомството.
Ако взискателят по изпълнителният лист има публични задължения, следва ли ведомството да плати по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК или трябва първо да уведоми НАП, което може да доведе до запор на вземането по ИЛ и събирането му в полза на държавата. Тук публичното задължение не е на длъжника /осъденото ведомство/, а на титуляра на вземането по ИЛ, предявен по реда на чл. 519, ал.2 от ГПК.
Срещу държавни ведомства не се допуска принудително изпълнение по общия ред, затова е уредена въпросната процедура - изпълнителният лист да се предявява направо за плащане на финансовия орган на ведомството.
Ако взискателят по изпълнителният лист има публични задължения, следва ли ведомството да плати по реда на чл. 519, ал. 2 от ГПК или трябва първо да уведоми НАП, което може да доведе до запор на вземането по ИЛ и събирането му в полза на държавата. Тук публичното задължение не е на длъжника /осъденото ведомство/, а на титуляра на вземането по ИЛ, предявен по реда на чл. 519, ал.2 от ГПК.