forum.lex.bg

portokal написа: малко ли народ имат едно и също фамилно име.

portokal написа:Е па чудо голямо, малко ли народ имат едно и също фамилно име.
Иначе глас плюс за горните мнения - от значение е желанието на този (тази по-точно), който ще си връща предбрачното име, а не на "изконния собственик" на името. Щом на бившата и е кеф името да и напомня за прекратения брак...

maycheto написа:Не твърдя, че бракоразводното дело е било след влизане в сила на новия СК.

sarbijanac написа:....Ясно е,че бившата съпруга ще е облагодетелствана в това отношение ,макар и незаслужено.........

poli_g написа:
Въпросът с името в почти( защото има твърде малко изключения) всички случай е въпрос за големината на егото и ината- развеждаш/м се?- нЕма пък да носиш моето фамилно име. До вчера имаше "заслуги"( `щото поддържаше семейното огнище, обгрижваше децата и всичко съпътстващо семейното съжителстване), ама днес?- о-о-о-о, днес вече си недостойна.

Въпросът е принципен! Бих искала да прочета поне един разумен аргумент в полза на тази теза.

Р Е Ш Е Н И Е №... гр.Плевен, 23.03.2011год. написа:Съгласно чл.53 СК, в сила от 01.10.2009г., озаглавен Фамилно име след развода, съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак.

Според чл.326 ГПК – Фамилно име след развод – в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Видно от показанията на св.В.Т., ответницата когато се представя в обществото носи фамилията на ищеца.

Видно от представеното пред ПлОС писмено доказателство – Извлечение от общинската базова администрация с лични данни – Служба лична и гео-информация в превод от холандски език, с Апостил и легализация от съда на Амстердам – Холандия, както и легализирано от МВНР на РБ – л.15-л.17 от делото на ПлОС, издадено на 07.02.2011г., в базовата администрация с лични данни на Община Амстердам ответницата е записана като разведена с фамилно име К. Защитата на жалбоподателя се позовава на това доказателство с довод, че в Холандия ответницата е с тази фамилия, предбрачната й фамилия е Д., а тя е заявила пред българския съд, че ще носи брачната си фамилия.

Сам ищецът е завел иска си за развод пред българския съд и предвид нормите на действащото Законодателство в страната доводите на ответницата са основателни. От представеното писмено доказателство не е установено въз основа на какви данни – заявление на заинтересовано лице, лично заявление на лицето, чийто лични данни са променени и се огласяват, писмо на държавен орган или друг начин, предвиден от Законодателството в Нидерландия – към 07.02.2011г. са вписани обстоятелствата, че ответницата е разведена и е с фамилно име К.

Досежно фамилното име след развода действащия до 01.10.2009г. СК от 1985г. предвиждаше принцип на изгубване на брачната фамилия, т.е. след развода съдът можеше да постанови съпругът да носи фамилията на другия съпруг ако последния е съгласен. При недаване на съгласие е следваше да се докаже, че съпругът е станал известен в обществото с името на другия, т.е. принципът е че при развод съдът постановява възстановяване на предбрачното фамилно име.

Вярно е, че бракът е сключен при действието на стария СК от 1985г., но след отмяната му със СК от 01.10.2009г. се прилагат правилата на новия СК. Делото е образувано на 23.07.2010г. и приложимия за развода и последиците от прекратяването на брака Закон е СК от 01.10.2009г.

Нормите на същия, а така също и на ГПК, уреждащи в особените искови производства производството по брачни дела и задължаващи съда и служебно да се произнесе по въпроса за фамилното име след развода, предвиждат принцип на запазване на брачната фамилия, т.е. ако съпругът приел новата брачна фамилия не заяви желание за възстановяване на предбрачната си фамилия, то той запазва брачното си фамилно име. Съгласието или противопоставянето на съпруга – титуляр на фамилното име е без правно значение. Отчитането му би довело до неблагоприятни последици за съпруга, който веднъж е приел да промени фамилията си при сключването на брака. Техният характер е разнороден, но най-малкото води до разноски за промяна на документите за самоличност на съпруга, на който се налага нова промяна на приетата брачна фамилия. Като е постановил ответницата след развода да носи брачната си фамилия – Б. – ПлРС е направил правилен и законосъобразен извод и в тази Част решението следва да се потвърди, а оплакванията по жалбата като неоснователни да се оставят без последствие.

Не става въпрос за достойнство или заслуги.Въпросът е принципен.Особено пък ако инициативата за прекратяване на брака е на съпругата ,желааща да се ползва от недомислицата на чл.53 от СК

sarbijanac написа:

poli_g написа:
Въпросът с името в почти( защото има твърде малко изключения) всички случай е въпрос за големината на егото и ината- развеждаш/м се?- нЕма пък да носиш моето фамилно име. До вчера имаше "заслуги"( `щото поддържаше семейното огнище, обгрижваше децата и всичко съпътстващо семейното съжителстване), ама днес?- о-о-о-о, днес вече си недостойна.

Въпросът е принципен! Бих искала да прочета поне един разумен аргумент в полза на тази теза.

Аргументи има.Бившата съпруга вече не е наследник на съпруга си.Т.Е-с него няма никаква родствена връзка.При условие,че същата родствена връзка не е запазена ,защо да се дава възможност да се запазва фамилното име от брака !
В редки случаи съпруга може да сключи последващ брак.И новата му съпруга да пожелае да приеме фамилното име на съпруга си.Е тогава какво става и какво правим ?И бившата,и сегашната са с фамилното име на съпруга.
Не става въпрос за достойнство или заслуги.Въпросът е принципен.Особено пък ако инициативата за прекратяване на брака е на съпругата ,желааща да се ползва от недомислицата на чл.53 от СК

sarbijanac написа:Ще се опитам делото ми да стигне до ВКС касателно фамилното име на съпругата.Няма постановена практика по чл.53 от СК,а съм на ясно,че Районен и Окръжен ще уважат искането на "бившата" за запзване на фамилното и име от брака.