forum.lex.bg

Здравейте, ето как стоят нещата при мен:
Имам син на 4 години, още по време на бременността се разделихме с биологичния баща и се споразумяхме (устно) той да няма претенции към детето, а аз да нямам претенции към бащата. В акта за раждане на детето фигурираше само моето име.
Когато детето беше на 4 месеца започнах съжителство с друг мъж, живяхме заедно близо три години и половина като семейство и в резултат миналата година се съгласих мъжът, с когото живях да припознае сина ми. Всичко мина бързо и лесно, детето си получи чисто нова фамилия и чисто нов акт за раждане, а аз подписах декларация, че няма да оспорвам бащинството
Сега сме разделени с въпросният мъж от около девет месеца и той не се интересува нито от мен, нито от детето. Той е пълноправен родител (само юридически) и понякога ми се налага да получа неговото съгласие (подпис) за неща, свързани с детето, но той живее в чужбина и си умира от кеф да ми върти номера..... Единственото, за което е съгласен е да се откаже да бъде баща на детето и юридически.
Въпроса ми е: Мога ли да направя нещо, така че детето да се води пак само на мен и той да не му е баща в никакъв смисъл?

Забравих да добавя, че му предложих варианта да подаде заявление за унищожаване на припознаване поради грешка, но вече втора седмица не може да се уточни дали ще го направи или не. Едногодишният срок изтича септември тази година. Проблемът ми е какво мога да няправя аз, за да се води детето само мое, без да разчитам на неговото съдействие.

Можете да отидете при адвокат,вместо да адвокатствате понеже без дело няма да мине.
А, и с признание на иска също.

„Половината от нашите грешки в живота идват от чувства, там където сме длъжни да мислим и от мисли,там където сме длъжни да чувстваме!”
Дж. Колинз

Извинявам се за грубостта, но за такива случаи е приказката за хитрата сврака. Припознаването е предвидено за установяване на биологичен произход, а не като заместител на осиновяването.
Аз лично не виждам какво можете да направите, грешка или измама няма, а "отказ от припознаване" законът не предвижда. Иначе Ви пожелавам успех.

portokal написа:Извинявам се за грубостта, но за такива случаи е приказката за хитрата сврака. Припознаването е предвидено за установяване на биологичен произход, а не като заместител на осиновяването.
Аз лично не виждам какво можете да направите, грешка или измама няма, а "отказ от припознаване" законът не предвижда. Иначе Ви пожелавам успех.

+1
Така е ,встрани от темата нали знаете че участниците т.е.питащия са склонни да изразявят изгодни факти и твърдения.
Научно доказано е и Ж.Сталев го загатва.

Здравейте, имам следния проблем
дъщеря ми е бременна в 4-ти месец
мъжът с когото живееше реши че вече не желае дете
и няма да си даде името. Това не е проблем тя не го и иска, но
въпросът ми е - възможно ли е той след време да предяви претенции към детето?
Има ли вариант той да направи някакъв официален отказ от бащинство или от родителски права?
Не искам за всяко нещо за което трябва подпис и разрешение от двамата родители тя да ходи и да го моли да се разпише. Нямат сключен брак.
Благодаря ви

pigsvil написа:Здравейте, имам следния проблем
дъщеря ми е бременна в 4-ти месец
мъжът с когото живееше реши че вече не желае дете
и няма да си даде името. Това не е проблем тя не го и иска, но
въпросът ми е - възможно ли е той след време да предяви претенции към детето?
Има ли вариант той да направи някакъв официален отказ от бащинство или от родителски права?
Не искам за всяко нещо за което трябва подпис и разрешение от двамата родители тя да ходи и да го моли да се разпише. Нямат сключен брак.
Благодаря ви

Просто при раждането на детето нека дъщеря ви декларира, че бащата е неизвестен. Детето ще вземе нейното име като бащино и нейната фамилия. Биологичният баща няма да има родителски права, но няма да плаща и издръжка. (И няма да пречи при евентуално пътуване на дъщеря ви и детето в чужбина) И едно уточнение: Името не се "дава" - при припознаване от бащата, детето го придобива автоматично.
Съществува вариант таткото да размисли и да вземе да го припознае след това, (до 1 година от научаването за раждането), но дъщеря ви винаги може да води иск за оспорване на произход от бащата. Въпросът е, ако детето наистина е биологически негово и той го припознае, тя няма да има основание за отмяна на припознаването.

pigsvil написа:Здравейте, имам следния проблем
дъщеря ми е бременна в 4-ти месец
мъжът с когото живееше реши че вече не желае дете
и няма да си даде името. Това не е проблем тя не го и иска, но
въпросът ми е - възможно ли е той след време да предяви претенции към детето? - Може да реши да го припознае по-късно, стига вече друг да не го е припознал.
Има ли вариант той да направи някакъв официален отказ от бащинство или от родителски права? - Не
Не искам за всяко нещо за което трябва подпис и разрешение от двамата родители тя да ходи и да го моли да се разпише. Нямат сключен брак.
Благодаря ви

Вижте и следната извадка от семейния кодекс, но помислете и за друго, вие няма вечно да сте до дъщеря си и детето й, дали искате те да са сами?
Чл. 64. (1) Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, както и починали деца, които са оставили низходящи.
(2) Припознаване може да извърши и родител, навършил шестнадесет години.
Чл. 65. (1) Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
(2) Длъжностното лице по гражданското състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
Оспорване на припознаването Чл. 66. (1) Родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
(2) Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
(3) Ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акт за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
(4) Ако при припознаването детето е малолетно, то може да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно. Ако искът бъде уважен, припознаването се заличава със съответна бележка в акта за раждане.
(5) Извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция „Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.
Пречка за установяване на произход Чл. 71. Иск за установяване на произход не може да се предяви и припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. Двата иска могат да бъдат съединени.

Според мен догматично разсъждава питащата под израза "моли" има достатъчно съдебна практика на ВКС ,че водещ е интересът на детето които не може да остане незащитен.

Благодаря за отговора, смятам че най добре ще е за нея и детето то да носи нейните имена.

Вижте и следната извадка от семейния кодекс, но помислете и за друго, вие няма вечно да сте до дъщеря си и детето й, дали искате те да са сами? - В никакъв случай не желая да остане сама, но човекът вече се изнесе от жилището ( живеят на квартира) оставяйки и всички сметки включително наем за покриване и заяви че ще се върне само след като тя направи аборт (вече е правила два по същата причина - решава че иска дете и след два месеца вече не иска) аборт в края на четвърти месец при наличие на два предишни е абсурден. Няма да съм вечно до нея, но докато съм ще направя най доброто което мога, и нямам намерение да рискувам здравето и живота и. Колкото до издръжката - всички знаем какви издръжки се присъждат от съда и колко струва отглеждането на дете, така че можем да минем и без нея.
Благодаря отново за отговорите.

pigsvil написа:Благодаря за отговора, смятам че най добре ще е за нея и детето то да носи нейните имена.

Вижте и следната извадка от семейния кодекс, но помислете и за друго, вие няма вечно да сте до дъщеря си и детето й, дали искате те да са сами? - В никакъв случай не желая да остане сама, но човекът вече се изнесе от жилището ( живеят на квартира) оставяйки и всички сметки включително наем за покриване и заяви че ще се върне само след като тя направи аборт (вече е правила два по същата причина - решава че иска дете и след два месеца вече не иска) аборт в края на четвърти месец при наличие на два предишни е абсурден. Няма да съм вечно до нея, но докато съм ще направя най доброто което мога, и нямам намерение да рискувам здравето и живота и. Колкото до издръжката - всички знаем какви издръжки се присъждат от съда и колко струва отглеждането на дете, така че можем да минем и без нея.
Благодаря отново за отговорите.

Това обаче по никакъв начин не препятства таткото-ненаясно-със-себе си да вземе да се покае в един момент (като види малкото) и да го припознае. Припознаването ще бъде изцяло в интерес на детето (по закон е така). Не знам що за индивид първо иска дете, а после кара приятелката си да направи аборт (че то и два пъти), приятелката също ми е съмнителна - няма жена, която доброволно да убие детето си, ако го иска и самата тя. Затова мисля, че доста пристрастно излагате фактите и "в интерес на вашето си гардже" изкарвате таткото по-черен от смъртта, а дъщеря ви - по-чиста от планински поток.
Вие си знаете, на нея пожелавам лека бременност и дано има ум в главата, за да реши какво ще е най-добре за детето й.

borovinka написа:

pigsvil написа:Благодаря за отговора, смятам че най добре ще е за нея и детето то да носи нейните имена.

Вижте и следната извадка от семейния кодекс, но помислете и за друго, вие няма вечно да сте до дъщеря си и детето й, дали искате те да са сами? - В никакъв случай не желая да остане сама, но човекът вече се изнесе от жилището ( живеят на квартира) оставяйки и всички сметки включително наем за покриване и заяви че ще се върне само след като тя направи аборт (вече е правила два по същата причина - решава че иска дете и след два месеца вече не иска) аборт в края на четвърти месец при наличие на два предишни е абсурден. Няма да съм вечно до нея, но докато съм ще направя най доброто което мога, и нямам намерение да рискувам здравето и живота и. Колкото до издръжката - всички знаем какви издръжки се присъждат от съда и колко струва отглеждането на дете, така че можем да минем и без нея.
Благодаря отново за отговорите.

Това обаче по никакъв начин не препятства таткото-ненаясно-със-себе си да вземе да се покае в един момент (като види малкото) и да го припознае. Припознаването ще бъде изцяло в интерес на детето (по закон е така). Не знам що за индивид първо иска дете, а после кара приятелката си да направи аборт (че то и два пъти), приятелката също ми е съмнителна - няма жена, която доброволно да убие детето си, ако го иска и самата тя. Затова мисля, че доста пристрастно излагате фактите и "в интерес на вашето си гардже" изкарвате таткото по-черен от смъртта, а дъщеря ви - по-чиста от планински поток.
Вие си знаете, на нея пожелавам лека бременност и дано има ум в главата, за да реши какво ще е най-добре за детето й.

За абортите сте абсолютно прав, аз също не го одобрявам и не се опитвам да я изкарам светица, колкото до гарджето - то е ясно всеки родител си гледа своето и се опитва да прави най-доброто.
Таткото след като на 30 все още не знае какво иска някак си ми е трудно да повярвам че скоро ще разбере, пристрастна съм де това е ясно. Както и да е оспамих ви форума Хубав ден желая

pigsvil
Не намирам житейската логика и разума в поста ви, изборът е на родителите и след като смятате детето да расте като копеле си е ваше право бликнало от художественото ви творчество.Задължение на двамата родители е да го запишат в регистрите да му дадат име издръжка и т.н.

Pause написа:pigsvil
Не намирам житейската логика и разума в поста ви, изборът е на родителите и след като смятате детето да расте като копеле си е ваше право бликнало от художественото ви творчество.Задължение на двамата родители е да го запишат в регистрите да му дадат име издръжка и т.н.

Изборът е на дъщеря ми , не мой
прочети поста пак и пак ако трябва и ще намериш и логика и разум
И да, предпочитам внучето ми да расте като ... копеле както така мило го нарече от колкото с подобен баща.

pigsvil написа:

Pause написа:pigsvil
Не намирам житейската логика и разума в поста ви, изборът е на родителите и след като смятате детето да расте като копеле си е ваше право бликнало от художественото ви творчество.Задължение на двамата родители е да го запишат в регистрите да му дадат име издръжка и т.н.

Изборът е на дъщеря ми , не мой
прочети поста пак и пак ако трябва и ще намериш и логика и разум
И да, предпочитам внучето ми да расте като ... копеле както така мило го нарече от колкото с подобен баща.

Хората израстват - морално и емоционално и това, което е сега, не е гаранция, че ще е това, което ще е утре, след година или 5 години.

Прав е колегата, че единствено дъщеря ви има правото да реши какво е най-добро за нея и детето й.

borovinka написа:

pigsvil написа:

Pause написа:pigsvil
Не намирам житейската логика и разума в поста ви, изборът е на родителите и след като смятате детето да расте като копеле си е ваше право бликнало от художественото ви творчество.Задължение на двамата родители е да го запишат в регистрите да му дадат име издръжка и т.н.

Изборът е на дъщеря ми , не мой
прочети поста пак и пак ако трябва и ще намериш и логика и разум
И да, предпочитам внучето ми да расте като ... копеле както така мило го нарече от колкото с подобен баща.

Хората израстват - морално и емоционално и това, което е сега, не е гаранция, че ще е това, което ще е утре, след година или 5 години.

Прав е колегата, че единствено дъщеря ви има правото да реши какво е най-добро за нея и детето й.

Явно звуча като властна майка на слабохарактерно дете, затова ще го кажа пак - решението е изцяло нейно и именно то ме накара да потърся информация по форумите.

Не е ясно, очевидно, пък и всички пишещи тук са все по-чисти и от папата, та за това се налага да повтаряте.
Сръдльовците, които ми напомнят на katerinakuch , да не отварят дума за това, защото наистина прекалиха - всеки уважаващ себе си юрист би казал простото "без установен произход от баща", не уличния жаргон, който се написа.

pigsvil написа:Здравейте, имам следния проблем
дъщеря ми е бременна в 4-ти месец
мъжът с когото живееше реши че вече не желае дете
и няма да си даде името. Това не е проблем тя не го и иска, но
въпросът ми е - възможно ли е той след време да предяви претенции към детето?
Има ли вариант той да направи някакъв официален отказ от бащинство или от родителски права?
Не искам за всяко нещо за което трябва подпис и разрешение от двамата родители тя да ходи и да го моли да се разпише. Нямат сключен брак. Благодаря ви

Детето може да се роди с неустановен произход от баща- няма правна пречка( онова, което пространно е посочила боровинка). Ражда, заявява баща неизвестен и толкоз. Проблемът тук е, че всеки ( като казвам всеки - дори вашия съпруг), би могъл да припознае детето като свое. Самият акт влече след себе си последици при издръжка, отглеждане, наследяване, но пълно щастие няма.
Та, няма срок за тези действия, поне не и докато детето няма установен произход от баща. След припознаване, в кратки срокове- ако дъщеря ви, или бъдещото внуче, бездействат- нещата стават почти( казвам почти, защото две институции има някакви права, които до момента не знам изобщо да упражняват) окончателни.
Разбира се, тук общо взето законодателят не е мислил за ценността на истината, респективно за биологичната връзка- единствената му мисъл е била на това дете да се осигури възможно най-добрия живот.

Един личен съвет, ако приемате: има достатъчно време до раждане на детето. Времето променя много неща, а когато трябва да се действа по този въпрос- обстоятелствата може и да са се променили. Дъщеря ви може да има друг човек до себе си, който да го припознае, може и да сключи граждански брак, може пък да се оправят отношенията с биологичния, може да се случи абсолютно всичко ( идея нямате, какво разнообразие житейско ще предложи съдбата), така че на този етап няма защо да го мислите. И да се извинявате.