forum.lex.bg

Колеги, искам да Ви попитам за Вашето мнение по следния казус: Родители прехвърлят чрез покупко-продажба на непълнолетното си дете недвижим имот (СИО) , като запазват пожизнено заедно и поотделно правото на ползване. Не са спазили изискванията на действащия по време на сключване на сделката СК от 1985г., по-точно : Чл. 73. (1) Всеки от родителите може сам да представлява малолетните си деца и да дава съгласие за правните действия на непълнолетните си деца само в техен интерес.
(2) Отчуждаването на недвижими и движими вещи с изключение на плодовете и вещите, които подлежат на бързо разваляне, обременяването им с тежести и изобщо извършването на действия на разпореждане, които се отнасят до имущества на ненавършили пълнолетие деца, се допуска с разрешение от районния съд по местоживеенето само при нужда или очевидна тяхна полза.
(3) Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по чл. 12, ал. 3.
Не е назначен и особен представител на непълнолетното дете в съотвествие с чл.16, ал.6 ГПК (отм.) при противоречие между интересите на представляван и представител.
Питането ми е: каква е клаузата относно запазването на правото на ползване - нищожна или унищожаема?

Мисля, че си отговорих - действителна е Но все пак има ли някакви аргументи в насока, че запазването на ползването е недействително?

android написа:Мисля, че си отговорих - действителна е Но все пак има ли някакви аргументи в насока, че запазването на ползването е недействително?

Действителна е клаузата, а посочената от вас норма е неотносима към фактологията, която изложихте ( касае последващи сделки). Аргументи имам, но те са в насока симулативност на продажбата прикриваща дарение, което няма да се отрази на ВПП.