forum.lex.bg

Здравейте!Аз съм на 44г. неженен.От година и половина имам сериозна връзка с омъжена жена. Виждаме се почти всеки ден.Голяма любов!Уверява ме как ме обичала повече отколкото аз нея.Постоянно се оплаква от съпруга си.Той само мълчал,правили го веднъж на 5-6 месеца за по 1 минута и т.н.Преди 8 месеца ми заяви,че е бременна от мен.Никога не сме се пазили.Когато и казах,че може и да не съм аз,тя започна да вика и реве.Така и повярвах.Често и мърморех,че щом е от мен,той трябва да знае истината,но тя искаше нещата да си останат така.Скоро реших аз да му кажа,и тогава шок.Не съм бил аз.Лъгала ме за да не ме загуби.Не бях изпадал в такава ярост.След дълги разправии и казах,че искам да направим необходимите изследвания,за да разбера истината,защото няма как да разбера кое е вярното,а тя:Дай да не се занимаваме с простотии.В крайна сметка знам кой ще е законният баща,но аз силно искам да разбера истината,каквото и да ми струва това.Моля Ви за Разумен съвет.Благодаря!

Ами , честито! Няма да ставате баща, поне не засега!Детето ще си има установен произход от майката и бащата. Докато някой от тях не го оспори, ще сте като всеки случаен минувач по улицата.
Мисля , че е късно да търсите съвети . Постъпили сте неморално и необмислено и това са последиците. Апропо, тя има ли други деца ?

Ами,благодаря за лесната присъда.Неморално и непочтено ли е да обичаш,и то бе взаимно.Не сме ли поравно виновни?Защо само аз да съм наказан?Има дъщеря на 9г.

venidb написа:Ами,благодаря за лесната присъда.Неморално и непочтено ли е да обичаш,и то бе взаимно.Не сме ли поравно виновни?Защо само аз да съм наказан?Има дъщеря на 9г.

Както Ви е писала колегата по - горе - Вие нямате думата, щом майката и съпругът и не оспорват бащинството / чл. 61 и 62 от СК /.
Не знам дали ще Ви прозвучи като " лесна присъда" или като нравоучителна беседа, ама наистина не разбирам как на възраст от 44 г. не сте помислил за целта на нововъзникналата връзка и за последствията, всъщност пишете : " Никога не сме се пазили..", пък изведнъж някой друг става виновен за това? Не мислите ли, че тия неща се планират !? Трябва да сте бил наясно с очакванията от взаимоотношенията и евентуалните последствия от поддържаната близост.

nk7702n написа:

venidb написа:Ами,благодаря за лесната присъда.Неморално и непочтено ли е да обичаш,и то бе взаимно.Не сме ли поравно виновни?Защо само аз да съм наказан?Има дъщеря на 9г.

Както Ви е писала колегата по - горе - Вие нямате думата, щом майката и съпругът и не оспорват бащинството / чл. 61 и 62 от СК /.
Не знам дали ще Ви прозвучи като " лесна присъда" или като нравоучителна беседа, ама наистина не разбирам как на възраст от 44 г. не сте помислил за целта на нововъзникналата връзка и за последствията, всъщност пишете : " Никога не сме се пазили..", пък изведнъж някой друг става виновен за това? Не мислите ли, че тия неща се планират !? Трябва да сте бил наясно с очакванията от взаимоотношенията и евентуалните последствия от поддържаната близост.

Я глей,глей,.. глей ти?! Не давам никакви съвети. Просто надничам в чужди на МОЯТА материя теми!

julyanvonemona написа:

nk7702n написа:

venidb написа:Я глей,глей,.. глей ти?! Не давам никакви съвети. Просто надничам в чужди на МОЯТА материя теми!

Оксиморон - тийн - сериал за 44 -годишни. Случилото се - случило се: съпрузите ще решават сега, а Вие ще гледате от страни. Пак си се обичайте, това е законът - като толкова Ви обича - да оспори бащинството, на Вас тази "чест" не Ви се полага. В интерес на детето е писан законът, преди да кажете нещо по въпроса, ако се замислите, ще разберете защо това е така и защо всеки комшия не може да мъкне едно семейство по съдилищата с години, твърдейки, че детето, родено в брака им, е негово. За присъди и т.н. не говорим и не раздаваме, разум също. Нито виновни сочим .

Не раздавам присъди. Тях ги раздава законът и най-вече живота. Аз не твърдя ,че жената е невинна, но от моя гледна точка , тя или е толкова глупава или просто Ви е използвала. А пък за любовта:ако толкова Ви е обичала , защо не изостави съпруга си? На толкова години човек трябва да носи отговорност за действията си и последствията от тях.

Здравейте!
Смятах да Ви пиша на лични, че да не провокирам високия морал на колегите , ама не сте оставили възможност...
Каквото станало - станало. От тук нататък: можете да направите само две неща:
1) Да настоявате на любимата си да оспори произхода на детето от съпруга (което, разбирам, че ще е доста трудно)
2) Да си поговорите "по мъжки" със съпруга й - предвид прословутата мъжка гордост, може да си спечелите съмишленик и той, самият, да оспори бащинството на детето.
Все пак, чисто практически, Ви съветвам да поизчакате и когато бебчо се роди, да вземете косъмче от възглавничката и да направите тест за бащинство. Може да се случи и без никой да разбере (имам такъв казус в практиката си - съпругът се усъмнил, направил тайничко тест и едва тогава оспори бащинството, като приложи и въпросния тест)
Та, помислете - наистина, Вие не можете по съдебен път да искате бащинството, в случай, че произходът на детето от съпруга не е бил вече опроверган.
Е, има и една, трета хипотеза - когато детето навърши 18 г., може само да оспори произхода си от съпруга на майката и тогава ще можете да станете баща официално...
Успех!

Това с днк-тест-а тайничко малко в този случай не мисля, че е удачно Нашият герой като какъв ще взима тайничко косъмче или какъвто и да е друг биологичен материал от детето, което по никакъв начин (поне не на хартия) не е свързано с него, за да прави тестове или експертизи?

Като биологичен баща, посочен от майката. Щом тя държи той да го има за свое дете (нали това означава поведението й), смятам, че той ще има възможност да го вижда или поне веднъж да го види. Ако е настроен да търси биологичен материал, ще го намери... (ако не косъмче, слюнка от биберон или друго)

До колкото разбирам от дадената информация, майката само на него е казала, че той е биологичния баща. Предполагам, че навсякъде където е необходимо като биологичен баща е записан съпруга на дулсинеята. А и като гледам нито тя, нито той към този момент имат намерение да проверяват биологичния произход на детето, което поставя Вени на резервната скамейка без право да иска каквато и да е експертиза/тест.

Няма правна пречка да направят теста.

Kogato написа:Здравейте!
Смятах да Ви пиша на лични, че да не провокирам високия морал на колегите , ама не сте оставили възможност...

+ 1! Каза всичко, което бих искала да кажа и аз. Морала, който забравя, че няма нищо неестествено в това човек да се влюби на 40, 50 или 60. Направо съм изумена, колко тесногръд може да бъде човек, забравяйки, че любовта не е патент само за младите .

venidb написа:.....От година и половина имам сериозна връзка с омъжена жена. Виждаме се почти всеки ден.Голяма любов!.....

Радвай се на щастието, което имаш с тази жена. Ако любовта е взаимна- животът все ще ви нареди пъзела ( има разводи, има и осиновявания, има решения...).

Няма пречка двамата ако искат със съгласието на майката да направят теста, но мисля, че е проблем ако той си вземе малко материалче (косичка, биберонче) от бебето и направи тест за бащинство за себе си (без съгласието на майката).

без да съм моралист - мисля, че е по-честно спрямо съпруга на жената тя да предприеме съответните действия да прекратят отношенията си. Тия афери не са ми по вкуса - ако ще е one night stand - ок ако иска да си трае, ама година да се криете като ученици (особено като си говорите за любов) си е детинско. и като бонус - дете (мани всички правоотношения наследяване и тн които се пораждат ама ..)

bird_of_paradise, никой не осъжда любовта, а безотговорността. На тази възраст вече знаеш за птичките и пчеличките. Не може да създаваш безотговорно деца. А пък и каква ще е тази любов от страна на жената, щом върти човекът на шиш.

venidb написа:Ами,благодаря за лесната присъда.Неморално и непочтено ли е да обичаш,и то бе взаимно.Не сме ли поравно виновни?Защо само аз да съм наказан?Има дъщеря на 9г.

Искаш съвет (не ми стана ясно за какво), но той май следва да е по-скоро житейски такъв, отколкото юридически. После говориш за присъда, вина ... наказан ... вкара думата непочтено (сам, без никой да я е написал)... нещо не вдявам. Не знам и за чие престъпление и за кое наказание говориш.
А и не знам кое е неморалното, дето го визира изгревът - за да се правят деца, само мъж не е достатъчен, така поне мисля аз ... Та се сетих за приказката за пръстчето и ушето ...
Според мен, venidb е отчаян. Иначе нямаше да си изплаква душичката по форуми ... Човекът е влюбен, и изобщо не е мислил какво става и как става - просто му е било хубаво. И ако детето е негово, то е плод на любов, което само по себе си също е хубаво. Не разбирам защо го нападате, при това все жени ...

Вени, жените са по-прагматични, по реалистични, и по-рядко (и за по-кратко) фъркат в сините небеса. Въпросната жена, твоята голяма любов в брака си има нещо сигурно, колкото и да й се е обезцветило ... Поставила е нещата на нейните си везни ... решила е да не се хвърля в неизвестното (визирам теб) и да си запази всичко, което има (дом, бит, устроеност, дете, човек до себе си), именно защото е изтърканото старо, но познато - изненади не се очакват. Вероятно не си успял да й вдъхнеш доверие и сигурност, в онзи смисъл, в който жените си го разбират, и искат.
Само не разбрах ... мъжът й е знаел, така ли ? Доколкото прочетох си говорил с него ? Ако е така, значи му е споделила за теб, а той те е "толерирал" ... странно ми е, като вариант на семейни отношения. Възможно е тази жена да получава от двама ви различни неща, и още да не е готова да се откаже от едното от тях.
И всичко това изобщо не означава, че не те обича. А и не мисля, че всичко е пропаднало. Ще е така ако ти се откажеш. Ако се обичате рано или късно всичко ще си дойде на мястото. Не губи вяра и надежда. И не им се връзвай на всички тия, дето ти окачиха набързо въжето. А може и да ви завиждат ... де да знам
Иначе, за другото, гилдията "моралисти" (... обаче как те захапАха само ... глей чудесия ), са прави. Тя е омъжена, и всичко, родено в този брак, си е за тях. Независимо, че ти си осеменителя. (Извинявай за грубия изказ, но е факт.) Ако майката (или съпругът й) не искат да оспорят произхода на детето, нещата ще си останат така.

И малко за разведряване: Имам приятел, таксиметров шофьор. Той си има собствен "усет" към тия работи. Казвал ми е "... и ако започне да ми се оплаква от мъжа си - нощта ще е интересна; оплаче ли се че я бие - подхождам направо и без заобикалки ..." ... такива неща.

За пореден път се убеждавам, че хората са твърде различни, за едни прагматизмът се изразява в това да ти броят парите, да следят каква кола караш, да съдят за теб по това какъв ти е жизненият стандарт, къде ходиш на почивка и др., за други прагматизмът се изразява в това да седят едновременно поне на два стола, а може и на повече / по избор/, за трети прагматизмът има други прояви. Всичко е въпрос на гледна точка. При всички случаи, мнението ми се различава твърде много от това на bird of paradise, doc03 и другия колега, не запомних ника му. За мен прагматизмът няма нищо общо с любовта, с лъжата и непочтеността - също, но любовта има общи допирни точки с разума. Не защото съм високо морална, нито защото раздавам лесно присъди, а защото поведението на поствалия по - горе ме навежда на мисълта за проява на безотговорност и лекомислие, а не за проява на силна любов. Истинската любов не изключва мисленето за бъдещето, общите планове, разговорите за планиране на създаване на деца и др. Да си мечтател и романтик също не изключва това да проявяваш разум тогава, когато е необходимо, и това не е никак прагматично и присметливо. Просто е черта на характера, която на мен лично ми харесва.
П.П. Всеки може да действа неразумно и да се оправдава с моментни пориви и емоции, а след това да търси вината у другия или утеха впоследствие. Малко са хората, които могат да поемат отговорност за всичко, което правят в живота си.
Излязохме извън контекста на правните въпроси по темата. От юридическа гледна точка нямам нищо против постващият да си реши проблема чрез убеждаване на жената или съпруга и да оспорят бащинството по предвидения за това ред ,ако сметне, че така е редно да постъпи.

... можело и още, както казва оптимиста, да се разказва за света на предразсъдъците.

Я, глей - оказва се, че секса за една нощ е разрешен, но продължителността всякога се явява проблем . Друг обвинява само евентуалния татко, считайки, че е неморално и безотговорно поведението му, без да отчита вина у останалата част от триъгълника, женска солидарност ли прозира?, трети намества прагматизъм на места, където тя няма място извинявайки се със собствените си разбирания, а доктора се писА за познавач на женската душа.

Към всички: " Преди да започнеш да съдиш някого, вземи обувките му, мини по неговия път, пробвай неговите сълзи, изпитай неговата болка и като се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал, чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си".
неизвестен автор от нета

Както написах по - горе - " разни хора - разни идеали". Колкото хора - толкова мнения. При всички случаи всеки си поема отговорността, независимо дали му харесва или не. А какво е забранено и какво - не, определя всеки сам за себе си. Само че, аз лично не се чувствам задължена да утешавам някого, ако считам, че същият е постъпил незряло и грешката му се дължи на укоримо поведение / от моя гледна точка/. Какво е предразсъдък и какво не също зависи от чисто субективната преценка на човека.
П.П. Не е задължително всеки да приема мнението ми. Въпрос на личен избор!

УЖАС!!!Ама....хора различни.Защо,аз неразумният,безотговорният да не поискам съвет от вас РАЗУМНИТЕ-ОТГОВОРНИ-МОРАЛИСТИ,по-скоро житейски отколкото юридически!?Защото с последния съм запознат почти колкото вас.Бъдете сигурни,че не съм го направил безотговорно!!!И двамата го искахме.Много пъти ми е казвала,че иска да го остави и да дойде при мен.Друг е въпроса,че нищо не правеше за това.....Имам много за разказване,но нямам време.Трябва да тръгвам,работата ми е доста динамична.