forum.lex.bg

Здравейте,

Имам следния въпрос и ще съм благодарен да получа компетентна помощ/съвет от Вас.

Става въпрос за следното:

Преди година се разведох по взаимно съгласие. Но по време на брака моите родители ни "продадоха" апартамента, в който живяхме. Думата "продаден" е в кавички, защото сделката беше съвсем фиктивна. Това е имот, закупен от моите родители много отдавна и на практика бившата ми съпруга няма никакъв принос в придобиването му...
Но чак сега разбирам, защо тя държеше сделката да мине като покупко-продажба (от моите родители на мен).

От друга страна в споразумението, което подписахме... съм допуснал една грешка, като съм подписал следния текст:
"След развода имота, придобит по време на брак, остава в обикновенна съпружеска собственост при равни дялове"...

Притеснява ме "при равни дялове"... И все пак се надявам, че това може и да не е толкова фатално, защото искам да претендирам за по-голям принос при придобиването на този имот.

Въпроса ми е: Възможно ли е да претендирам за по-голям принос, въпреки че съм подписал такова споразумение?

Балгодаря Ви предварително!

Поздрави!

И.И.

Ако е минала една година, нямате възможности. Ако не е минала една година, въпросното Споразумение (и не само то) е проблем. Консултирайте се с адвокат.
И тук му е мястото да напомня: за бога, хора, консултирайте се с адвокат, който да защитава само Вашите интереси преди, а не след като извършите сделка или подпишете споразумение и други документи.
В случая: ако се бяхте консултирали преди въпросната "продажба", сега нямаше да имате никакъв проблем. Дори ако се бяхте консултирали преди да се разведете, сега можеше и да нямате проблем или проблемът поне да е преодолим. Явно бившата Ви си е направила съответните консултации.

Здравейте,

Благодаря за отговора.

Минала е една година...

Относно консултация с адвокат - аз точно затова се обръщам тук за съвет, защото чух противоречиви мнения отностно моя казус.

Иска ми се да вярвам, че има някаква справедливост и тя е доказуема...
Иначе... смисъла се губи...

Наистина очаквам компетентно мнение... Ще съм благодарен също така, ако ме насочите към някой...

И.И.

Не ,има и практика на ВКС по случая със споразумението и въпросите не могат да бъдат пререшавани с което правото на по голям дял не възниква.

Pause написа:.......има и практика на ВКС по случая със споразумението и въпросите не могат да бъдат пререшавани

Има хляб в теб - абсолютно вярно, както е вярно, че в тази конкретна хипотеза срокът няма никакво, абсолютно никакво значение. Свирено- договорили ли сте в споразумението равни дялове- съсобственици сте и ще делите този имот, ако и да няма бившата никакъв принос за придобиването му.
Някои неща се правят преди, защото "след" няма спасение.

Искате да кажете.., че няма никаква възможност да поправя стореното???
Дори и с добър адвокат?

Да,господин Мияги стар филм ама забавен.

iivanov78 написа:Искате да кажете.., че няма никаква възможност да поправя стореното???
Дори и с добър адвокат?

Очакванията ви не трябва да бъдат големи. /каквото и да влагате в израза "добър адвокат"/

Значи има и много истина в думите:
"Невинен съм... Адвоката ме прецака!"

Точно като в моя случай... А беше запознат с всички подробности...

И най-вероятно в България професионализма е на толкова ниско ниво...
Как беше лафа:
"Като знам какъв инжинер съм - как да отида на лекар!"

Извод:
Ако искаш нещо - направи си го сам...
Ако трябва да водиш дело - учи за адвокат...
Ако се разболееш - учи за лекар...
Ако ти се развали телевизора - учи електротехника...

Благодаря на всички за отговорите...
Ако все пак на някой му хрумне нещо - моля да ми пише!

Поздрави,
И.И.

Значи има и много истина в думите:
"Невинен съм... Адвоката ме прецака!"

И как точно? Бившата сигурно е олицетворение на щедростта и безкористността?

"Ако все пак на някой му хрумне нещо - моля да ми пише!" - какво точно очаквате да ви напишат? Или търсите начин някой да ви напише исковата молба? - няма да стане. Не се занимавайте със "самолечение", а потърсете специалист, който да се заеме с проблема ви. Не очаквайте обаче това да стане безплатно или да платите при положителен резултат.

Защо да ви е "прецакал адвокатът"? Вие преди да подпишете нотариалния акт и онова споразумение, което в момента не е във ваша полза, не четете ли какво подписвате? Не поискахте ли разяснение какво точно би означавало "равни дялове при развод" или тогава разводът не стоеше на дневен ред, а сега въпросът "засърбя"?

Ако тогава идеята на родителите ви е била и двамата със съпругата ви в равни дялове да придобиете имота, какъв е проблемът? Или вие тази уговорка не я знаехте, ама въпреки това подписахте?

Сега кой кого гледа да прецака е друга работа. Каквото си е свирено от закона, свирено е. И не е въпрос да учиш за адвокат, за да знаеш какво подписваш в нотариалния акт, въпрос е да четеш преди и ако не ти е ясно - да попиташ.

За кой ли път, както се пееше в една песен... При промяна в обстоятелствата, както в случая с Вашия развод, нещата се обръщат. Ама пък тук сам сте си заложили мината. И не виждам какво ви е виновен колегата. Бившата съпруга е гледала доста прагматично, като е настояла за възмездна сделка. А Вие консултирахте ли се? Защо сега друг трябва да е виновен? Приемете го като скъп житейски урок и си направете съответния извод. Апропо имате една възможност, която може да предприемете, но ще ви струва половината от имота. Идете все пак при адвокат, защото съсобствеността дава все пак някакви възможности да си върнете имота.

Благодаря за отговорите и мненията...

Както е казано - "Истината е някъде там..."
Все пак за първи път се развеждах - нямах никакъв опит...

Сега, като се връщам назад си припомням в детайли цялата история.

В първоначалното споразумение фигурираха следните думи (цитат по памет) - "по 1/2" - става въпрос, че имота остава разделен по равно между страните. Имаше "по 1/2" в споразумението.
Моят адвокат видя това и предложи да се махне...

Е махнаха го... Но го замениха с "при равни дялове"...
За мен това не означаваше нищо (просто терминология).

Въпрос - Не е ли редно адвоката да забележи това? И да ме предупреди?

Но, както е казано - "Мнозина са призвани, но малцина са избрани"
Явно е пропуснал лекцията за "Развод по взаимно съгласие - споразумения".

Търся адвокат, който да оправи тази несправедливост, но не за 1/2 от цената на имота, защото аз и сега си я притежавам!

Това, което исках да ви подскажа е, че със бившата вече сте съсобственици на апартамента с равни дялове. Всеки един от Вас може да иниццира производство по доброволна или съдебна делба и вследствие на това да стане собственик на целия апартамент при определени условия. Затова казах по-горе, че може да ви струва половината /като цена/ от имота. И отсега нататък каквото и да решите, то се консултирайте с колега, като изрично поискате от него да поясни правните последици от различните варианти. Успех!

Благодаря за отговора,

Аз през цялото време се консултирах с адвоката. Но най-вероятно не съм случил на такъв...
Не мога да си представя, как е възможно той (и впоследствие и аз, тъй като му имах доверие) да пропусне толкова важен момент от споразумението.
Да не говорим, че самият той го забеляза в предварителното споразумение и предложи да го махнем.

Вече се чудя, дали не е бил подкупен от другата страна. Просто недоумявам.

Има и още един момент в цялата история. От момента на нашия развод бившата съпруга не е оставала сама почти нито ден. Дори в момента живее на семейни начала с един господин.

Важно е да отбележа, че имам и деца (момче и момиче). Плащам издръжка, виждаме се, поддържаме връзка. Моята единствена цел е да ги осигуря. Искам те да имат покрив над главата, когато навършат 18 години. Ако бях собственик - досега да съм го продал (малък е, но е в центъра) и бих купил два апартамента (по-малки, може и в покрайнините) - директно писани на децата.

Явно, че наивността се заплаща скъпо. Да не говорим, че развода ни беше голяма мъка - имаше и реплики от типа "дай ми твоята половинка, и ще ти дам развод". Предполагам често срещано явление.

Дано поне някой си вземе поука от тази история - нали затова са форумите.

Равни дялове и по 1/2 са синоними. Премахването на едното не е променило абсолютно нищо в споразумението.
Всъщност, не бих упреквала предварително колегата- от около 5-6 години юристите живеем в нервозно "интересни времена" , а времето променя много неща. Да кажем така- от последните 2 ,и малко над, години ВКС приема константно, че има ли споразумение, докато то не бъде развалено, отменено или изменено по взаимно съгласие между страните или по съдебен ред. същото е задължително за съда.

Преди да се появи ГПК нов, конкретно нормата на чл. 290 от ГПК нещата не стояха точно така. Напоследък все по-често се сещам за думите на стар мой колега, който в зората на ГПК все повтаряше, че му липсват онези години, когато норми се пишели бавно, но пък издържали изпитанието на времето ( едно отклонение - последните 2 години не практикува по здравословни причини, но и до ден днешен на 82г. е с бистър ум). И с право- сега живеем в динамично време- всеки ден нов закон, а където законодателят е бил тотален лумпен - съдът дописва нормите. Горното не променя факта, че сте от страната на булката.

Ако бях собственик - досега да съм го продал (малък е, но е в центъра) и бих купил два апартамента (по-малки, може и в покрайнините) - директно писани на децата.

Добре, защо не промените малко зрителния си ъгъл- говорете с бившата, като се разберете да продадете това жилище и с парите от продажбата да купите по едно за двете деца ( тук ви трябва кредит доверие, признавам). Или пък друго- да им го прехвърлите, като си запазите вещното право на ползване докато сте живи.

Споразумението, което представяте в съда , е добре да е изготвено от двете страни с помощта на медиатор. Медиаторът по закон е длъжен да следи за баланса, т.е. той следи за интереса и на двете страни да бъде защитен. В противен случай споразумението е неработещо, както се е получило и в случая.Можете да предложите на бившата си съпруга да промените споразумението в тази му част с помощта на медиатор или да подпишете ново споразумение относно семейната съсобственост с оглед интереса например на децата или издръжката.

Оо, съвсем работещо си е в случая споразумението! Толкова е работещо, че няма повече на къде.
Скептична съм относно бъдещия изход на евентуални мирни преговори с бившата за изменение на въпросното споразумение, но ако намерението да се обогатят децата със собствеността върху дадения имот е сериозно, може двамата "непримирими врагове" да вземат да направят компромис. Въпрос на подстъпи и тактика на увещаване е, както казва Лао-Дзъ.
Със или без медиатор, работата е въпрос на доверие.