forum.lex.bg

Здравейте,
Не съм юрист, но по пътя на логиката мисля че съм въведен в някакъв невъобразим параграф 22.
Синът ми е на осем. Припознал съм го и съм вписан в удостоверението му за раждане. Нямам брак с майка му. След 4 години живот на семейни начала и на съвместно отглеждане на сина ни се разделяме недружелюбно най-меко казано... След дела на две инстанции за родителски права - тя печели. Освен че всячески препятства контакта ми с детето вече почти 4 години ( и то изключително успешно ) наскоро майката на сина ни внася иск за оспорване на бащинство от името на детето и СЪДЪТ ГО УДОВОЛЕТВОРЯВА!!! Е ли възможно това в правният мир на РБългария? Днес получих призовка за о.з. по образувано гр. дело.

Съдът не "удовлетворява" а приема иска за разглеждане. Ако вие сте биологичния баща, това ще се докаже и иска на бившата ви жена ще бъде отхвърлен като неоснователен. Ако имате възможност, ползвайте адвокат в съда по това дело.

ОК Съдът Приема но на базата на какво правно основание? Нима не е явно, че 8 годишно дете не може само да да се сети за това.... Допустим ли е въобще такъв иск???
Съдът е назначил особен представител на детето и ищцата е произведена в ответница също. Назначена е и ДНК експертиза, всичко това на чии интерес служи??? Аз не изключвам вариант да не съм бащата. Нали само майката е сигурна...

Аз що си мисля, че 8-годишно не е правно легитимирано да предяви такъв иск от свое име? Законът казва: "Детето може да оспори бащинство до една година от навършване на пълнолетие". Искът по чл. 62 (4) СК е личен на пълнолетното дете, не може да се предявава от него преди това и то чрез родител, който да действа вместо него.
Би трябвало съдът да го отхвърли като недопустим. Признавам, че не съм ровила за практика обаче. Може нормата да има и друго тълкувание. Ако се приеме, че детето до навършване на 18 може да оспори винаги чрез родителя, упражняващ род. права, значи безкрайно се разширява възможността за майката да оспорва, а за нея е изрично 1 г. от раждането. Тъй че пак стигаме до извода, че иска, предявен от 8-годишното ще е недопустим като преждевременно предявен. За майката пък е изпуснат срока за оспорване на произход от баща, затова се опитва по този начин да постигне "нещо" си.
Бившата ви и адвокатът й съзнават ли какви каши ще натворят в гражданското състояние на детето, което пък с нищо не е виновно за това, че е заченато и родено, а мама и тати не се разбират?

Когато влезе в сила СК нов имаше тема тук по този въпрос, та тогава застъпих тезата, че възможността е съвсем реална. Разбира се след изтичане на кратките едногодишни срокове за двамата родители ( за всеки срокът тече различно) искът се предявява от детето, но чрез родител, в качеството на негов законен представител за малолетните, или чрез непълнолетния със съгласието на родител- и ето ни днес, няколко години по-късно съдебните актове потвърждават възможността.
Не се сърдете- така е написана нормата, че поставя краен срок до 1г. от навършване на пълнолетие, но няма начална дата, ерго- всякога до 19г. възраст този иск би бил допустим.

Назначаване на особен представител е съвсем уместно, защото двамата родители са ответници по тези дела и в тази връзка съществува основателна възможност за конфликт на интереси между родител и дете.

Не знам кой, в какво е сигурен, но едно е важно- само ДНК експертизата ще потвърди истината.

bird_of_paradise написа:Когато влезе в сила СК нов имаше тема тук по този въпрос, та тогава застъпих тезата, че възможността е съвсем реална. Разбира се след изтичане на кратките едногодишни срокове за двамата родители ( за всеки срокът тече различно) искът се предявява от детето, но чрез родител, в качеството на негов законен представител за малолетните, или чрез непълнолетния със съгласието на родител- и ето ни днес, няколко години по-късно съдебните актове потвърждават възможността.

Приче райско, има ли минала през ВКС такава положителна практика?! За мен би означавало, че на практика се дава неограничена възможност на родителите за оспорване на произход от баща, а не само 1 г. от раждането - не се ли заобикаля така закона?

Има.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 30 ОТ 21.01.2010 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 27/2010 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 398 ОТ 28.09.2012 Г. ПО ГР. Д. № 340/2012 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 499 ОТ 05.07.2012 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 224/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Не съм съгласна, че се заобикаля закона- четете нормата на чл. 64, ал.4 буквално

Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие-

край, но няма начало. Началото идва от волята на законния представител на детето и чл. 28 ГПК.

bird_of_paradise написа:Не съм съгласна, че се заобикаля закона- четете нормата на чл. 64, ал.4 буквално

Детето може да оспори бащинството до една година от навършването на пълнолетие-

край, но няма начало. Началото идва от волята на законния представител на детето и чл. 28 ГПК.

То това ясно от чия воля иде, ама като за майката и бащата са определени едни 1-годишни срокове... не се ли обезсмисля цалата идея около спазването им?

П.С. Мерси за практиката.

Съжалявам ако съм отворил някаква кутия на Пандора... Явно и тук закона е толкова несъвършен че едно отрича друго... Има давност - Няма давност. Лошото е че няма - дори у съда онова което на английски се нарича common sens ...

Сроковете са спазени- след изтичането им настъпва.. ъъ, да го нарека преклузия , но тя е само за възрастните, за които се предполага, че имат нещо на раменете си.
Обаче, не е изолиран следния случай, и практиката го доказва, при припознаване сегашната уредба не държи сметка за биологичната връзка, ерго- дете без произход от баща може да бъде припознато от всеки трети, ако има съдействието на майката. Отделно, че не са изолирани случите, при които бракът сочи бащата, но съпрузите са били в дългогодишна фактическа раздяла. Без значение обстоятелствата...
С тази норма се дава възможност на самото дете, разбира се еднократно, да поправи стореното от други двама и да открие истината за себе си.
Сега, вярно е, че за да се задвижи съдебната машина се ползва за кратко единия родител, но това не променя факта, че ищец е детето ( действащо чрез/ или със съгласието на законен представител) и за да се спре злоупотребата, ако и доколкото е възможно да съществува, са предвидени механизмите по чл. 29, ал.4 ГПК. Отделно, съдът има служебно вменени ангажименти за защита интересите му.
Общо взето намирам това решение за правилно, защото всякога се назначава ДНК и ще се установи истината. Последната, колко ще е в интерес на невръстния ... не се ангажирам да коментирам, защото твърде рядко явната цел е крайна точка на пътуването.

bird_of_paradise написа:Сроковете са спазени- след изтичането им настъпва.. ъъ, да го нарека преклузия , но тя е само за възрастните, за които се предполага, че имат нещо на раменете си.
Обаче, не е изолиран следния случай, и практиката го доказва, при припознаване сегашната уредба не държи сметка за биологичната връзка, ерго- дете без произход от баща може да бъде припознато от всеки трети, ако има съдействието на майката. С тази норма се дава възможност на самото дете, разбира се еднократно, да поправи стореното от други двама и да открие истината за себе си.
Сега, вярно е, че за да се задвижи съдебната машина се ползва за кратко единия родител, но това не променя факта, че ищец е детето ( действащо чрез/ или със съгласието на законен представител) и за да се спре злоупотребата, ако и доколкото е възможно да съществува, са предвидени механизмите по чл. 29, ал.4 ГПК. Отделно, съдът има служебно вменени ангажименти за защита интересите му.
Общо взето намирам това решение за правилно, защото всякога се назначава ДНК и ще се установи истината. Последната, колко ще е в интерес на невръстния ... не се ангажирам да коментирам, защото твърде рядко явната цел е крайна точка на пътуването.

Благодаря!
Ако мога да попитам: По горния казус - Съдът назначава за особен представител на детето - адвокатът на майката от делата за родителски права - това не е ли основание за искане на отвод на съдията...

drenchev написа:Съдът назначава за особен представител на детето - адвокатът на майката от делата за родителски права - това не е ли основание за искане на отвод на съдията...

Не, не виждам основания за отвод на съдията, но на мястото на колегата сама бих си направила такъв, макар формално ако се погледне трудно да излезе нещо по чл. 43, ал.3 от ЗА, но чисто житейски има дела, чиито пари не са мои, както казвам. Особено в конкретния случай.

Това не е искът по чл. 62, а по чл. 66, ал. 4. Имаше го и в стария СК. И не, законът не е несъвършен, защото работата на закона е да даде всякакви възможности за установяване на истината. Законът не е врачка, която да предвиди истината във всеки отделен случай, а общо правило за всички. Много е интересно как хората обявяват с лека ръка за несъвършени закони, имащи своята причина да са такива, работили нормално години наред и не само у нас.
Съдът също не е врачка и няма как да не допуска до разглеждане исковете, които впоследствие ще се окажат неоснователни.
Споко, ако детето е Ваше, искът би трябвало да се отхвърли.

Лошото е че няма - дори у съда онова което на английски се нарича common sensе ...

Недейте и Вие като разбирачите от право и правораздаване, с които е пълна България. В един форум четох мнение на - вероятно - неюрист, който твърдеше, че често му се случва да чете съдебни решения в работата му и около 30 на сто от тях са неправилни и дори абсурдни. Вярно, че това беше още по Цецово време, но и сега е същото.
Тъпо ще е да обяснявам сериозно, че съдът е длъжен да... хмм... "УДОВЛЕТВОРИ", нали така се изразихте, иска от името на детето, щом самият закон предвижда възможност за предявяването му; но Райската птица вече е обяснила каква е целта на нормата.

И според мен е оспорване на припознаването, а не оспорване на бащинство.

Помисли добре: ако майката е сигурна, че си бащата, тогава: а) или иска да те мотивира към някакви отстъпки от твоя страна с надеждата, че като се споразумеете по някакви ваши си въпроси, ще си оттегли иска детето
или б) няма представа, че след експертиза ще загуби делото (ако искът бъде признат за допустим, разбира се).

Остава и възможността наистина да го води докрай и да знае, че ти не си биолог. баща.

Помисли и за тази възможност. Ако си привързан към детето, тогава юридическите перипетии няма да са ти най-трудното, а свикването, пренастройването и пр.

Или и тя не е сигурна.
Понякога ми прави впечатление, че хората предявяват такива искове, водени от странни мотиви. Моя позната навремето се изпокара и разведе с мъжа си непосредствено след раждането на детето и оня заведе иск за оспорване на бащинство. Който впоследствие беше отхвърлен, разбира се. Не сме близки с нея, а мъжа не го познавам изобщо и не мога да знам имал ли е съмнения за изневяра и чуждо бащинство, но съм останала с впечатление, че нямаше подобни неща в сагата. Остават два по-разумни мотива - искал е да си уреди ДНК-експертиза за всеки случай, че знае ли човек, или пък е мислел, че този иск може просто да заличи бащинството му по негово желание или на някакви други основания, различни от биологичен произход.
Та и тази майка може така.

Благодаря на всички за коментарите и полезните правни насоки и мнения, които определено хвърлят светлина върху "сагичката" ми!
И да доста е объркващо на пръв поглед (поне за лаик като мен)
- В първоначалната искова молба майката като законен представител на детето цитира СК 69 и оспорва бащинство.
- Съдът разпорежда в последствие в писмена молба - уточнение да се посочи точно какъв е петитума на на иска.
- В молба-уточнение се посочва оспорване на припознаване от мен като биологичен баща на детето и се моли за ДНК експертиза.
- Следва определение за назначаване на особен представител на детето и указания за ответниците Аз и майката.
Аз след правна консултация изпратих отговор на исковата молба , че не оспорвам иска за бащинство, но такъв иск е недопустим! Логиката ми е, че детето не е инициатор на това дирене и не губи от съня си да се чуди дали аджеба съм му баща или не. Поне през първите 4-5 години от живота си ме имаше точно за такъв. Ако сега има съмнения те идват не от мен... И още ако 8 годишните (а впрочем към момента на подаване на иска 7г.) имат своя собствена свободна воля и осигурено право да узнаят произхода си по баща - защо нямат същата воля и същото право да кажат на съда при кои от родителите си искат да живеят предимно.....???
- Е Съдът не смята така и насрочва о.с.з. по гр. дело и вписва разпореждане за внасяне на депозит от ищцата за ДНК експертиза.

Спокойно, казаха ви вече, че ако действително сте биологичния баща, няма от какво да се притеснявате, иска за оспорване на бащинство ще бъде отхвърлен.
Възможна е и трета хипотеза, според мен - бившата се презастрахова, знаейки добре, че вие сте бащата, но се притеснява да не тръгнете вие да оспорвате произхода по баща и затова ви е "изпреварила". Щото ако у вас има някакви съмнения относно бащинството и си заведете иска, не е ясно какво ще стане и може да отпаднете като дължащ издръжка.

"И още ако 8 годишните (а впрочем към момента на подаване на иска 7г.) имат своя собствена свободна воля..."
Грешна предпоставка.
За да се предяви иск от името на малолетен или на поставен под пълно запрещение, или на юридическо лице, съвсем не е необходимо ищецът да е изразил лична воля. (Юридическото лице няма и как да го направи чисто физически, бебе или тежко умствено изостанал - също.) Нали затова тези лица имат законни представители.
Детето е ищец и по иск за издръжка, или и тези искове са недопустими? Там също не е необходимо детето да се чуди денем и нощем и дори да знае за делото (ако е малолетно, т.е. под 14 г.).
Колкото до това, при кой родител иска да живее - точно в този случай 8-годишно дете може да бъде, и често бива, изслушано от съда, но не и да изрази обвързваща някого воля.

Да допълня - и аз мисля, че има сериозни аргументи за това, сроковете за исковете на детето, свързани с установяване и оспорване на произход, да текат от навършване на пълнолетие, за да не му съсипе някой възможността да установи произхода си с лошо водене на делото, умишлено или не. Аргумент против би било неустановеното по принуда положение, когато сроковете за родителите са изтекли, а за детето още не са започнали да текат.
Най-хубаво да няма срокове, но нашият законодател явно е твърд противник на подобни идеи. Стабилност му е майката, щото, не обективна истина.

Напълно съм съгласен с мнението на Портокал. И аз считам че, че срокът за оспорване бащинство от страна на детето е 1-годишен и почва да тече от навършване на пълнолетие (18 години).

portokal написа:"Аргумент против би било неустановеното по принуда положение, когато сроковете за родителите са изтекли, а за детето още не са започнали да текат.

А,ако не бяха изтекли сроковете за майката и въпреки това предяви иска от името на детето разполагайки и със своя."У работите има раути ":D