forum.lex.bg

Здравейте, предполагам има много теми с моя казус, но нямам време да изчета всичко, за което се извинявам!!
Предварително Ви благодаря за съветите!!
Казуса е следния: Дядо ми почина преди 4 години. Той има два брака от първия брак за майка ми и вуйчо ми от втория брак няма деца. Баба ми от втория брак все още е жива имат 23 години съвместен живот( преди да почине)
Сега почти 4 години след смъртта му тя е подала искова молба за наследство. Никой от семейството не и успорва дела върху къщата и дворното място към нея, но тя иска да сложи ръка и върху земеделски земи, които се водеха собственост на пра дядо ми. След смъртта на дядо извадихме удостоверение за наследници и майка и вуйчо са живите наследници на пра дядо ми според това удостоверение за наследници и на негова база още 2010 година те разделиха земеделските земи на пра дядо ми, като единствени живи него наследници.

Въпросите са много, но най-важните:
Втората ми баба има ли право на наследство върху земеделските имоти на пра дядо ми, след като брака с дядо са го сключвали много след като прадядо ми е "внесъл" земите в ТКЗС-то
Починалата ми баба ( истинската ) има ли право на наследство от прадядо ми?
Как мога да си защитим интереса на семейството, защото аз смятам, че втората ми баба няма морално право да слага ръка върху земеделските земи на семейството?
Още веднъж Ви благодаря за съветите и отделеното време !!!

Родната баба (починалата) - не. Наследник е винаги този, който е останал жив след наследодателя, не обратно.
Втората съпруга е наследник на дядото наравно с децата му и има право на дял - 1/3 от всичко, което е притежавал, вкл. земеделските земи.

Благодаря за отговора portokal !
Прадядо ми е починал 1982 след това наследството не трябва ли да се подели между дядо ми и баба ми ( жива все още към тази дата, тя почина 1983) Брака с новата му жена е чак 1987г.
Другото, което ме озадачава, е че 2010г. когато майка ми и вуйчо ми си вадиха удостоверение за наследници от кметството издадоха удостоверение, в което се посочва, че те са живите наследници на прадядо ми, а сега същото кметство издава удостоверение за наследници, в което се включва и втората му жена.
Освен това майка и вуйчо вече имат нот. заверена доброволна делба за земеделските имоти на прадядо ми.
Мога ли да направя извън съдебно споразумение с втората ми баба, в което да се описва, че тя няма претенции към земеделските земи на прадядо ми, защото като говорих с нея тя ми каза, че не иска земи, а синовете и и адвоката и настояват да сложат ръка върху тях ?

Предварително благодаря за отговорите и отделеното време !!!

Прадядо ми е починал 1982 след това наследството не трябва ли да се подели между дядо ми и баба ми ( жива все още към тази дата, тя почина 1983)

Не, разбира се - кога снаха е наследявала свекъра? Значи ти не смяташ за справедливо съпругата (втората баба) да "сложи ръка" като наследник на нивите на мъжа си, но смяташ за справедливо снахата да получи по наследство ниви от свекъра.
Между децата на прадядото и евентуално жена му, ако тя е била жива, се дели наследството му.

Всичко може, стига тепърва да постигнат съгласие страните. Но имайте предвид, че делбата между майка ти и вуйчо ти е нищожна, защото е станала без участието на един наследник.

"Втората" ви Баба не слага ръка върху нищо , защото тя има право на наследство като законен наследник на покойния си съпруг.
Напротив другите двама наследници са сложили ръка върху законния й дял .

Споразумейте се , но внимавайте , защото ако аз бях съветник на бабата и чуя "тя няма морално право" , щях от 10 кладенеца да взема вода , но да Ви обява доброволната делба за нищожна и да и възстановя дяла.

Е, делбата си е нищожна. Може и да излъжат някой нотариаус и да направят сделка с имот от делбата, ако представят старото (невярното, тия не се научиха) удостоверение за наследници, но не вярват да стане. Абе делбата може да си я закачат на стената. И втората баба си е наследник отвсякъде, дядото, ако е искал, още приживе можеше да ви прехвърли земеделските имоти. Но очевидно не е искал. Сега на бабата къщата, на вас - нивите, правите това с една нова делба и готово.

ОСГК възприема, че понятието “последващ” трябва да се свърже с момента на одържавяването на имотите. Обяснението за това разрешение е, че ако бракът с наследодателя е сключен преди включването в ТКЗС, предполага се, че съпругът на наследодателя в определена степен е могъл да има принос в придобиването на имотите. Затова справедливо е неговите наследници да наследят. Ако бракът е сключен след кооперирането на земите, всякакъв принос на съпруга-наследник е изключен. В този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от брака няма деца.
Идеята е да се запази собствеността за лица, които имат родствена връзка с наследодателя.
При това тълкуване на чл. 9а ЗН (ДВ, бр. 60 от24.07.1992 г.) единственият съпруг на наследодателя също може да се окаже “последващ”, ако бракът им е сключен след кооперирането на земите. И обратното - бракът може да е втори, трети за наследодателя, но ако е сключен преди одържавяването, съпругът няма да се третира като “последващ”.

Трима юристи, които ти отговаряме, няма как да сме пропуснали това. Не се отнася за вашия случай. Става дума за последващ съпруг на лицето, внесло земите в ТКЗС, а не на неговите наследници, и то за такъв последващ съпруг, който е починал преди възстановяването.
Ако идеята е да се подчертае онова за морално оправданото - става дума за лице, приживе на което никога нивите не са били част от имуществото на неговия съпруг, и изключение от правилото на закона. Иначе законът е приел за напълно морално оправдано във всички останали случаи съпрузите да наследяват, независимо дали имат деца с наследодателя и независимо дали имуществото на наследодателя е наследено на свой ред от неговото семейство, подарено или купено.

Благодаря за отговора !!
Моралното право е от голямо значение за мен, защото дядо ми и втората ми баба имаха уговорка ние да не търсим от нейното имущество и тя и нейните деца да не търсят от нашето ( няма документ за това въпреки, че е повтаряно многократно през годините). Тя продаде къща с двор и земеделски земи и нито ни е дала стотинка нито сме искали от нея какво и да било. Сега тя нарушава това устно споразумение и искам да защитя семейната собственост аз и семейството ни не иска нищо от нея, освен да не пипа земеделските земи!

Благодаря още веднъж за отделеното време !

dd7703 написа:Благодаря за отговора !!
Моралното право е от голямо значение за мен, защото дядо ми и втората ми баба имаха уговорка ние да не търсим от нейното имущество и тя и нейните деца да не търсят от нашето ( няма документ за това въпреки, че е повтаряно многократно през годините). Тя продаде къща с двор и земеделски земи и нито ни е дала стотинка нито сме искали от нея какво и да било. Сега тя нарушава това устно споразумение и искам да защитя семейната собственост аз и семейството ни не иска нищо от нея, освен да не пипа земеделските земи!

Благодаря още веднъж за отделеното време !

Ами ако е имало такава "устна уговорка" дядо ви да се беше сетил приживе да ви прехвърли собствеността върху тези земи ли?
Сега втората баба си е в правото да иска каквото реши в рамките на припадащия й се дял, така че "устни уговорки от преди години" нямат сила, щом не са написани черно на бяло. Ако баба ви пише тук, може нейната теза да е, че вие узурпирате нейния законен дял и твърдите, че имало някакви си "устни уговорки".

Verba volant scripta manent.