Неспазване на постановения режим на лични отношения
Публикувано на: 16 Фев 2019, 22:26Привет.
Отдавна разглеждам сайта и форума като гост, очевидно дойде времето за регистрация, заедно с поставяне на проблема, който имам, а именно неспазване режима на виждане с детето ми от страна на майката.
Накратко: Раздялата с бившата ми приятелка се случи, когато детето ни беше на 5 месеца. Естествено то остана с майката. Срещите ми с него бяха доста трудни и редки, но не заради отдалечеността, а заради нежеланието на майката/ живея в друг град на немалко разстояние/. От самото начало на раздялата, доброволно и непоискано съм поел "финансовата" отговорност към детето(ежемесечна фиксирана сума към майката, отделно облекло, играчки и т.н). Срещите са се провеждали винаги в присъствието на майката, като съм се съобразявал с вижданията и, че детето е малко. На възраст около 3 и половина години, след поредното повдигане на темата за самостоятелни виждания с детето и гостуване при мен с преспиване, стана ясно, че майката няма никакво намерение да се стига дотам. "Когато порасне, то само ще реши дали иска да идва при тебе". Естествено нямаше какво повече да се чака и заведох дело за установяване на режим на лични отношения, като желанието ми бих казал беше напълно нормално - два уикенда в месеца, 1 месец през лятото, на четна година - Коледните празници... Съдът го уважи на 100%, последва обжалване, смяна на вещи лица, второинстанционния го потвърди ( мина в изключително грозни лъжи, протакване от над 1 година, съдебно-психологическа експертиза, които трябваше да докаже, че съм някакъв изрод, с липсваща връзка с детето си, а се оказа, че майката е с нисък родителски капацитет и се констатира наличие на силно изразен ПАС синдром). Тогава и официално бе наложена месечната издръжка, която плащах до момента.
Накрая се стигна до дългоочаквания момент - уикенд при мен. Още след първата среща стана ясно, че на майката не и харесва факта, че детето е привързано към мен и се чувства добре. След 4-тата среща, образува срещу мен дело по ЗЗДН, за драскотина на детето, получена по време на игра. Много удобно майката подава молба от името на детето. Няма да се спирам на помията и лъжите. Съдът отхвърля искането за незабавна защита. В последствие съдът не намира данни за извършено насилие. Следва обжалване, второинстанционния го потвърждава. В това време, около 3 месеца, не съм виждал детето си, а съм ходил винаги, когато съм имал право, съгласно решението на съда. В тези случаи или никой не се е появявал, или са ми представяни, обикновено от непознати за мен хора, копия на мед бележки - почти винаги едно и също - за по 14 дни, дом лечение, остро възпаление на гърлото - с цел за освобождаване от посещение на детска градина. В тия случаи не съм вземал отношение,въпреки че този документ въобще не е основание за неизпълнение на съдебното решение, но когато никой не се появи, съм пускал жалби в полицията. Пред полицията и прокуратурата тя и настоящия и партньор са давали нагли и абсурдни обяснения от рода : сменяхме бойлер и забравили за идването ми, или не били уведомени, или пък че заминали на почивка и ме уведомили предварително...Въпреки че не съм длъжен, не е имало случай да отида, без да съм я информирал дни по-рано.
За 2018г равносметката е следната: ходил съм 20 пъти, взел съм го едва 9. Отказ за полагаемия ми 1 месец лятото, както и празниците около Коледа. Около Коледа, майката заяви, че една събота и неделя в месеца ми била достатъчна - тогава си дадох сметка, че наистина не се е случвало в един календарен месец да взема дъщеря си два пъти, вземал съм я в два поредни пъти, но в последствие се усещам че е било в два различни месеца.
Имам заведено изпълнително дело, повече от 6 месеца се спотайват и не може да им бъде връчена призовка. Номерата им продължават, а на мен почва да ми писва от глупостите им. В крайна сметка не съм бил за повече от 36 часа с детето си, не знам при всяко отиване дали ще се го взема, не мога една почивка да планирам с него. Винаги съм бил абсолютно точен и стриктен по спазването на режима, като поет ангажимент. Нежеланието ми след раздялата да се събера отново с майката, загубените дела, новото семейство и деца които имам, предполагам че във времето силно настървиха бившата ми приятелка. Води някаква война на инат, и най-лошото е, че наблюдавам доста тревожни неща в поведението на детето (абсолютно припокриващи се при описанието на ПАС синдрома, притеснява ме и това което следва, ако се продължава в тази посока), тъй като смятам, че то е най-потърпевшата страна. Приканвал съм на няколко пъти към диалог и намиране на решение от тази ситуация заради детето - нулев успех. Отношенията са до такава степен влошени, че намирам за невъзможни способи като медиация за разрешаване на проблемите.
Отдавна разглеждам сайта и форума като гост, очевидно дойде времето за регистрация, заедно с поставяне на проблема, който имам, а именно неспазване режима на виждане с детето ми от страна на майката.
Накратко: Раздялата с бившата ми приятелка се случи, когато детето ни беше на 5 месеца. Естествено то остана с майката. Срещите ми с него бяха доста трудни и редки, но не заради отдалечеността, а заради нежеланието на майката/ живея в друг град на немалко разстояние/. От самото начало на раздялата, доброволно и непоискано съм поел "финансовата" отговорност към детето(ежемесечна фиксирана сума към майката, отделно облекло, играчки и т.н). Срещите са се провеждали винаги в присъствието на майката, като съм се съобразявал с вижданията и, че детето е малко. На възраст около 3 и половина години, след поредното повдигане на темата за самостоятелни виждания с детето и гостуване при мен с преспиване, стана ясно, че майката няма никакво намерение да се стига дотам. "Когато порасне, то само ще реши дали иска да идва при тебе". Естествено нямаше какво повече да се чака и заведох дело за установяване на режим на лични отношения, като желанието ми бих казал беше напълно нормално - два уикенда в месеца, 1 месец през лятото, на четна година - Коледните празници... Съдът го уважи на 100%, последва обжалване, смяна на вещи лица, второинстанционния го потвърди ( мина в изключително грозни лъжи, протакване от над 1 година, съдебно-психологическа експертиза, които трябваше да докаже, че съм някакъв изрод, с липсваща връзка с детето си, а се оказа, че майката е с нисък родителски капацитет и се констатира наличие на силно изразен ПАС синдром). Тогава и официално бе наложена месечната издръжка, която плащах до момента.
Накрая се стигна до дългоочаквания момент - уикенд при мен. Още след първата среща стана ясно, че на майката не и харесва факта, че детето е привързано към мен и се чувства добре. След 4-тата среща, образува срещу мен дело по ЗЗДН, за драскотина на детето, получена по време на игра. Много удобно майката подава молба от името на детето. Няма да се спирам на помията и лъжите. Съдът отхвърля искането за незабавна защита. В последствие съдът не намира данни за извършено насилие. Следва обжалване, второинстанционния го потвърждава. В това време, около 3 месеца, не съм виждал детето си, а съм ходил винаги, когато съм имал право, съгласно решението на съда. В тези случаи или никой не се е появявал, или са ми представяни, обикновено от непознати за мен хора, копия на мед бележки - почти винаги едно и също - за по 14 дни, дом лечение, остро възпаление на гърлото - с цел за освобождаване от посещение на детска градина. В тия случаи не съм вземал отношение,въпреки че този документ въобще не е основание за неизпълнение на съдебното решение, но когато никой не се появи, съм пускал жалби в полицията. Пред полицията и прокуратурата тя и настоящия и партньор са давали нагли и абсурдни обяснения от рода : сменяхме бойлер и забравили за идването ми, или не били уведомени, или пък че заминали на почивка и ме уведомили предварително...Въпреки че не съм длъжен, не е имало случай да отида, без да съм я информирал дни по-рано.
За 2018г равносметката е следната: ходил съм 20 пъти, взел съм го едва 9. Отказ за полагаемия ми 1 месец лятото, както и празниците около Коледа. Около Коледа, майката заяви, че една събота и неделя в месеца ми била достатъчна - тогава си дадох сметка, че наистина не се е случвало в един календарен месец да взема дъщеря си два пъти, вземал съм я в два поредни пъти, но в последствие се усещам че е било в два различни месеца.
Имам заведено изпълнително дело, повече от 6 месеца се спотайват и не може да им бъде връчена призовка. Номерата им продължават, а на мен почва да ми писва от глупостите им. В крайна сметка не съм бил за повече от 36 часа с детето си, не знам при всяко отиване дали ще се го взема, не мога една почивка да планирам с него. Винаги съм бил абсолютно точен и стриктен по спазването на режима, като поет ангажимент. Нежеланието ми след раздялата да се събера отново с майката, загубените дела, новото семейство и деца които имам, предполагам че във времето силно настървиха бившата ми приятелка. Води някаква война на инат, и най-лошото е, че наблюдавам доста тревожни неща в поведението на детето (абсолютно припокриващи се при описанието на ПАС синдрома, притеснява ме и това което следва, ако се продължава в тази посока), тъй като смятам, че то е най-потърпевшата страна. Приканвал съм на няколко пъти към диалог и намиране на решение от тази ситуация заради детето - нулев успех. Отношенията са до такава степен влошени, че намирам за невъзможни способи като медиация за разрешаване на проблемите.