forum.lex.bg

Здравейте,

Ето че стигнах дъното след една година живот с моята приятелка с която нямаме брак (слава богу!!!). Пренебрегвах всички сигнали че психиката и е лабилна и че трябва да се махам! Любовта е сляпа! Ето че с ежедневни жертви от моя страна стигнахме до малката ни принцеса. Тя се роди и аз предположих че на момичето ще и дойде акъла, ще се промени, взех апартамент, ремонтирах го, грижех се за нея и т.н но УВИ! Останах с нея заради факта че забременя, дете съм на разведени и не е приятно. Никога не бих оставил детето си и за това търпях всяка една прищевка, обида, надменност и лошо поведение на въпросната нарциска което беше огромна моя грешка. Ето че и до ден днешен същото продължава, вчера дори ми посегна (имам снимки) след като изразих мнение и се противопоставих на нейното. В следствие на което каза "Без баща може но без майка не, ти не си важен, добре че поне пари носиш! В 21 век сме!" След вербалният сблъсък се стигна и до посягането и сборичкването. От известно време събирам снимки какво се случва в нас от страна на немърливост, хигиена и т.н Дори и записи съм правил на изблиците и от злоба като не стане нейното! Страх ме е за детето, аз съм готов на всичко за да е добре и да има семейство. Не искам да се дондурка напрд назад а да е в собствения си дом. Искам да останем заедно но тя постоянно ме заплашва че още малко, още малко и т.н, само търси причина да ме изкара виновен или нападне! Принципно не бих имал против да се отглежда от майка му ако бях сигурен че нейните променливи настроения няма да му навредят. Предишната сутрин детето плачеше докато аз миех в кухнята и се чу "Стига ревала не мога да се облека от тебе бе!!" след което отидох и детето ревеше захвълено в хола в кошарката. В тях е хаос, всички са затънали в заеми, дори се издирват от коя ли не кредитна институция вече. Дрехите се хвърлят по земята, масата не се прибира до сутринта или след обяд, живеят ден за ден, яде се по диваните и е АД...Майката вика и ругае по бащата изключително злобно и страшно та чак къщата кънти, наричайки го с какви ли не думи. Бащата се смее и не му пука, събува се по средата в кухнята и сяда да яде (ето от къде идва и при дъщеря им явно). Страх ме е детето ми да расте в тази среда...не е редно! Моля посъветвайте ме, практиката е страшна с делата отсъдени в полза на бащата...Мога да продължа но няма смисъл, мисля че разбрахте в какво съм се забъркал.

Благодаря предварително

Домашно насилие - телефон ако Ви трябва, ще получите.

Намирате си приятели и колеги, които да кажат, че сте окей, предимно такива, с които сте прекарвали повече време, за да може да се каже спокойно, че има какво да кажат за Вас и то да е хубаво и това е, на чие име е апартаментът, не казвате.

Като докажете, че изкарвате парите Вие и като докажете, че апартаментът е на Ваше име и дори сте платили ремонта, значи нямате проблем.

https://rashkov.eu/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D ... 0%B2%D0%B0 - това изглежда добро като за начало, четете Семейния кодекс и не се бойте, а ако някой Ви казва, че няма да стане - не му обръщайте внимание. Ако продължава - чл. 144а /НК и да се маха.

Хах, ето един стил бг мама пост от мен. Ама на тази тема не искам да се въздържа.
По време на бременността, раждането и месеците след това в женското тяло настъпват огромни хормонални промени, които играят голяма роля. Недоспиването е ад. Ако жената кърми на поискване организацията на ежедневието става доста сложна. За някои жени тази промяна и невъзможността да разполагаш със себе си идва като шок. Но за всички жени умората е зверска. След като искате здрава семейна среда за детето си, обмислете преди да се хвърляте в съдебни битки, дали не може да оправите нещата.
Дразни Ви нивото на хигиена - робот, миялна и предложение някой поне веднъж седмично да идва да помага с чистенето.
Дразни Ви насрещното отношение - кажете на жена си, че е страхотна майка и оценявате нейната лична саможертва; предложете да гледате детето, за да се види с приятелки.
В дългосрочен план потърсете професионална помощ от психотерапевт.
И това, което сте описали въобще не е фрапантно или доказателство за лоша майка. В кошарата се счита за безопасно място за бебето. Ако скоро Ви се случи да дондуркате дни наред, да реагирате на всеки плач и да не можете да вземете един душ наспокойствие - ще разберете. Просто, следващия път, като имате време, предложете да гледате детето, а жената да ползва малко време за себе си - да спи, да се изкъпе, да се нахрани. Чиниите няма да избягат. И за интелектуалното развитие на детето Ви включително и естетическото дрехите на средата на стаята не са фактор. Притеснявайте се, ако жена Ви сложи детето в шезлонг и му пусне бейби ТВ, за да може да изчисти у вас и вие да сте доволен. Това води до прегаряне на речевия център в мозъка и забавяне на развитието на финната моторилс и има трайни последици. Като поотрасне детето у вас ще започне да става по-чисто. Първите две години са най-тежки.
Желая Ви успех, смирение и сили.

ivan_lawyer написа:Домашно насилие - телефон ако Ви трябва, ще получите.

Благодаря за мнението Ви.

Посягането е ставало 2 пъти от както е родила, преди това се оповаваше главно на психически тормоз. Просто се възползва от добротата и отстъпчивоста ми. Проблема е че с времето вече трудно се издържа. Вече фактор е детето и това че ме притеснява как нейната лабилност се и ще се отрази на детето. Както се казва мен кучета ме яли, ако не беше детето отдавна да е приключило всичко. Не знам дали е достатъчен фактор за домашно насилие.

--------------------------------------

berto написа:Намирате си приятели и колеги, които да кажат, че сте окей, предимно такива, с които сте прекарвали повече време, за да може да се каже спокойно, че има какво да кажат за Вас и то да е хубаво и това е, на чие име е апартаментът, не казвате.

Като докажете, че изкарвате парите Вие и като докажете, че апартаментът е на Ваше име и дори сте платили ремонта, значи нямате проблем.

https://rashkov.eu/%D1%80%D0%BE%D0%B4%D ... 0%B2%D0%B0 - това изглежда добро като за начало, четете Семейния кодекс и не се бойте, а ако някой Ви казва, че няма да стане - не му обръщайте внимание. Ако продължава - чл. 144а /НК и да се маха.

Благодаря за мнението Ви.

Хора има доста които биха застанали зад мен, споделям с доста хора тъй като така се успокоявам. Тя е бивша сервитьорка на минимален доход. Сега е в майчинство, парите аз ги изкарвам, апартамента го закупих когато забременя и си е на мое име. Прочетох страшно много по случая със семейните дела и т.н но все още се опитвам и всички ме съветват да търпя. А нейните заплахи изобщо не ме улесняват.

----------------------------------

roshen написа:Хах, ето един стил бг мама пост от мен. Ама на тази тема не искам да се въздържа.
По време на бременността, раждането и месеците след това в женското тяло настъпват огромни хормонални промени, които играят голяма роля. Недоспиването е ад. Ако жената кърми на поискване организацията на ежедневието става доста сложна. За някои жени тази промяна и невъзможността да разполагаш със себе си идва като шок. Но за всички жени умората е зверска. След като искате здрава семейна среда за детето си, обмислете преди да се хвърляте в съдебни битки, дали не може да оправите нещата.
Дразни Ви нивото на хигиена - робот, миялна и предложение някой поне веднъж седмично да идва да помага с чистенето.
Дразни Ви насрещното отношение - кажете на жена си, че е страхотна майка и оценявате нейната лична саможертва; предложете да гледате детето, за да се види с приятелки.
В дългосрочен план потърсете професионална помощ от психотерапевт.
И това, което сте описали въобще не е фрапантно или доказателство за лоша майка. В кошарата се счита за безопасно място за бебето. Ако скоро Ви се случи да дондуркате дни наред, да реагирате на всеки плач и да не можете да вземете един душ наспокойствие - ще разберете. Просто, следващия път, като имате време, предложете да гледате детето, а жената да ползва малко време за себе си - да спи, да се изкъпе, да се нахрани. Чиниите няма да избягат. И за интелектуалното развитие на детето Ви включително и естетическото дрехите на средата на стаята не са фактор. Притеснявайте се, ако жена Ви сложи детето в шезлонг и му пусне бейби ТВ, за да може да изчисти у вас и вие да сте доволен. Това води до прегаряне на речевия център в мозъка и забавяне на развитието на финната моторилс и има трайни последици. Като поотрасне детето у вас ще започне да става по-чисто. Първите две години са най-тежки.
Желая Ви успех, смирение и сили.

Благодаря за мнението Ви.

Разбирам го и това е още една причина поради която търпя, въпроса е че тя си беше такава и преди. Пренебрегвах съвети на приятели и близки да се махам и така. Всеки път като се прибера от работа я отменям, гледам детето, храня го, сменям памперси, мия, преварявам неща и правя всичко което и тя. Да, факт е че тя е по цял ден с детето и го прави доста по-често. Проблема е че когато съм си вкъщи събота и неделя, дори и през седмицата, виждам как пропуска доста от нещата които трябва да се случат с детето и се налага аз да и напомням, на което тя реагира остро от сорта на НЕ МИ КАЗВАЙ КВО ДА ПРАВЯ. Сутрин ставам по-рано за да приготвя всичко, да може тя да поспи повече и да и е готово като стане време. Проблема с кошарата не беше за това че я е оставила там, ами начина по който се провикна на плачещото ми дете, не е било за първи път да си изпуска нервите и да му повишава тон, липсва и този нежен и успокояваш тон който повечето майки са на ясно че трябва да имат. Също не мисля че е редно в тях баща и да се прибере и да се съблече (не якето ами панталона и чорапите под които се откриват нокти 3 метра) и да се опъне на дивана пред кухненската маса на която храната от вчера стои още. Жена му да го нарича боклук, пумияр и да вика така че да не можеш да си чуеш мислите, пък брат и да се крие в стаята си докато поредната агенция за събиране на кредити го издирва на вратата. От там си представям как детето ми ще вижда и чува всички тези неща и ще ги възприеме като нормални. Да не говорим че с нищо не помагат, майка ми купува всеки месец по нещо на детето и дава по 200 лв за сметки и т.н а тя е сама. Дори имаше един случай в който нейната майка представи детето като "Малката ......... на братовчедка и по вайбър" естественно не останах безразличен! Това за тях било нормално, приятелката ми и майка и си викат кучко....

Това, че си викат "кучко" майка и дъщеря мен лично ме смущава доста и би било смущаващо и за съда, като пак казвам, че трябва да намерите някой който да свидетелства също, а не само Вие да говорите, т.е. трябва да има някой който също го е чул и го намира за ненормално.

Един съвет от мен - желязото се кове докато е горещо. Не се колебайте да се разделите и да я изгоните от дома си и да вземете детето, защото след време се събират много неща, които се случват, детето пораства и ще стане по-трудно да му обясните как стоят нещата. А сега то е малко и ще му ги обясните като порасне както намерите за добре, а и за Вас е по-щадящо след като майката Ви тормози. Не рискувайте здравето си и здравето на детето и бъдещето му заради колебания, действайте възможно най-бързо и оставете съдебната практика на страна. Планирайте всичко от начало до край още в началото, консултирайте се с адвокат, ако трябва и с двама и с трима и планирайте пак и така. Но тази среда е много как да я нарека "токсична" може би е най-правилно и за Вас и за детето ще бъде в бъдеще. Така че се вземете в ръце, и вземете и адвокат под ръка и така давайте. За жалост тук май важи изразът, че когато искаш мир трябва да се готвиш за война!

универсален и проверен трик: отиваш в ОЗД, пишеш лоши неща за майката, всичко, което се сетиш, никак не е нужно да е истина, защото то е недоказуемо, и се наслаждаваш на резултата. луда я правят, луда. ше я съсипят с парцалите, к*рвите от ОЗД.

Колкото по-дълго време детето остава в такава токсична среда, толкова по-увредено ще стане то, и ще прожектира видяното и наученото върху своите деца, един ден, ако има.

Напускай нарцисистчето, и си спасявай детето. Не прави грешката да оставиш детето при тази жена. Такъв човек не може да се грижи за никого, освен за себе си, и всяко твърдение, че уж обича детето, е с цел да се опита да го задържи и да те нарани с това, а не че реално иска детето да остане при нея.

Това, че нямате брак, е добре. Факта, че нямате брак е добре, защото така имаш реален шанс детето да остане при теб. Ако имахте брак, детето задължително щеше да ти бъде отнето и дадено на нея, и ти щеше да бъдеш изнудван да плащаш издръжка, която ще отива за други неща, а не за нуждите на детето. Това е така защото мъжът е "супер зъл и лош насилник, по дефиниция, според съда".

Най-добрия избор е да изведеш детето от средата, в която се намира в момента.

Това е така защото мъжът е "супер зъл и лош насилник, по дефиниция, според съда" - вервай си.