forum.lex.bg

Чета мненията - за да се предоставят на бащата родителските права, майката трябвало да е "най-пропадналата и болна жена в града". И прочие.
Добре, де, според вас (и според съда) хич ли не е възможно майката да е съвсем читава, но просто бащата да отглежда деца по-добре - поради лични качества, материални и жилищни условия или каквото и да е друго?

Какво да ви кажа, теоретично е възможно... но само теоретично - пред очите на съдиите минават толкова дела за издръжка срещу бащи които сякаш забравят че имат деца след развода, и толкова жени които сами се борят да си отгледат децата, че е много трудно да ги убедите че такива бащи изобщо съществуват... това показва трайната житейска практика в България

Трябва да е възможно, ама сигурно когато майка му не го иска! Това беше майтап. Възможно е стига да успееш да защитиш тезата си достатъчно добре в съда и да изложиш достатъчно основателни доводи! Особено ако наистина предлага по-добри материални и жилищни условия! Говоря не хипотетично, а на базата на личен опит!

Аз пък говоря на базата на личен проблем. Работя в отдел "Закрила на детето". Даваме становища по всяко дело, засягащо дете. И точно такъв случай имахме. Родителите се развеждат. Майката не е нито тежко болна, нито луда, нито най-пропадналата в града, съвсем нормална си е, просто бащата изглежда по-стабилният и по-свестният човек. Освен дето наистина предлага по-добри финансови и жилищни условия. Детето е момче на 8 години при това.
Да напишем в становището "на бащата да се предоставят родителските права" - то хубаво, ама не е ли безсмислено, с оглед практиката да се предоставят винаги на майката?
И още нещо: трудно бих могла в становището да правя спорни квалификации относно личностни качества. Най-малкото, никой началник няма да го подпише. ;-) А и аз самата не бих искала, все пак не ги познавам отпреди хората... Как ще се мотивирам тогава?
И в крайна сметка реших да напиша нещо "соломоновско" от сорта "всеки от двамата родители може успешно да се справи с отглеждането; нека съдът се произнесе, след като прецени допълнително събраните по делото данни за личните им качества".
И се разрази буря. Над мен и над пряката ми началничка. "Глупости ще ми пишете тука! Длъжни сте да посочите единия родител!" На обясненията ми, че ние даваме само мнение за случая, от което съдът и без това не е обвързан, ми се отговори: "Обвързан е. Съдът не може да се произнася по тези въпроси и затова ние даваме становище".
Не можел съдът да се произнася, обвързан бил! Е, кво прайш тогава? Това, което аз направих, беше да напиша в становището "на майката", да го дам за подпис и да го занеса веднага в съда. А сега ми е съвестно за човека. Той си иска детето, а не стига, че ние го издялкваме, но и съдийката е отказала да му допусне няколко различни свидетели, с които да доказва РАЗЛИЧНИ факти. Допуснала му е двама. С мотива, че и на жена му допуска толкова. Страхотен мотив!
Та това, което исках да знам, е: дали трябва да ми е съвестно, или детето щяха така или иначе да го "присъдят" на майката?

Ами какво да ви кажа , то че щяха да го дадат на майката- най-вероятно щяха, но и че в България колкото е по-свестен един мъж толкова повече Семейния кодекс е против него... това също е вярно... Ето ви още нещо соломоновско :))))))))))

И тъй като сте социален работник и се сблъсквате с такива случаи всеки ден как смятате, не следва ли детето да има представител в бракоразводния процес - на него му отнемат най-много а няма кой да защити неговите интереси,няма кой да каже този брак не е трайно и непоправимо разстроен.

Смятате ли че има немалко случаи, когато ако съдията има правото да задължи съпрузите да посещават семейна терапия и да получат квалифицирана помощ от психолог това би помотгнало за заздравяване на значимо количество бракове? Така предвидения помирителен срок е едно голямо нищо и с нищо не защитава интересите на децата в този си вид.

Няма кой да каже че тези хора увреждат това дете разделяйки се , то също има права... има право на семейство каквото родителите му навярно са имали, има право да живее с двамата си родители. То е изцяло зависимо от тях и трябва някой да говори в негова защита...
И още нещо смятам че виновния за развода съпруг дължи на децата си обезщетение за разбитото им семейство докато създадат свое такова, отделно от издръжката...
Давам си сметка, че написаното звучи най-малкото странно и се надявам да чуя и вашето мнение, от погледа на практиката, навярно сте общували с много повече двойки в развод от мен и преценката ви би била много по-обективна от моята.

Аз понеже имам някакъв опит ще изкажа и своето мнение, като предварително се извинявам ако обидя някого. Това просто е моето лично мнение изградено на база личен опит и наблюдение. Винаги сам застъпвала становището-по добре разделени родители отколкото лоша семейна среда. А по въпроса за бащата-според мен е трябвало да напишете " на бащата". А това, че съдът не му е допуснал свидетелите трябва да се оспорва от него, защото никъде не пише кой колко свидетеля ще си призове и за първи път чувам такава безмислица. Това, че трудно може да си присъдят родителски права на бащата наистина е много трудно, но знам едно нещо със сигурност- ЧЕ НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО! Познавам такива мъже и съм им помогнала. Трябва много воля, сила и упоритост.

:))) Решението - соломоновото - .Ви е било правилно. Друг е въпросът, че съдът ни е ...../на не пиша глупости/ Това, че нямаме читави съдии / повечето/ и от европа ни го казаха. Съгласно действащото право орагана който може единствено да отсъжда е съда.Това той трябва да го прави винаги.
Как е на практика - дава становище "експерт"- и това становище обвътзва съда. Много е лесно на съдията, но на практика кой решаве спора съдията или "експерта> И втория въпрос е дали всички експерти беха дали същото заключение .... Остава открит въпроса .. за чия сметка и къде е състезателността в процеса?
De lege ferenda За да се спазва Конституцията трябва в процеса да се допусне всяка страна да има възмажност да представи експетрно становище, а съдът да прецени , кое да възприеме.
Така че вие сте си свършили работата, а второто в/у вас е натиск - корупция в широкия смисъл на думата и престъпление по служба, от тези които са ви го упражнили.

Не сте сгрешили. Защото майката пред бога и пред закона е една, независимо дали е проститутка или интелигентен човек,способен да отгледа и възпита детето си в нормална среда.
Радвам се, че в България все още има хора, които имат съвест,защото социалната работничка, която разпита моите деца нямаше никакви огризения. В нейния доклад не се споменава в какви условия живеят децата ми - собствена стая с компютър и телевизор. Жилището е мое и живеем в пълна хармония, независимо от това, че аз съжителствам с друг мъж.
Решението на вашата колежка е децата да отидат да живеят при баща си,защото и те са пожелали това, но не споменава, че отзивите на децата ми са много добри относно живота, който водят при мен. От доклада личи, че тя е била доста пристрастна в решението си, защото подробно е описан апартамента, в който живее баща им - луксозен, тристаен и т.н., но не се споменава, че всъщност това е жилище под наем, от което той ползва само част от него и живее сам.
Дъщеря ми беше призована в съда, след като и там е казала че желае да отиде при баща си, вашата колежка споделя, че се притеснява от това решение на детето, защото според нея дъщеря ми си е тръгнала от съда със страхотно чувство на вина. Това го наблюдавам и аз в къщи. Детето ми е много объркано,но знае че няма връщане назад,тъйкато и съдебното решение е в полза на бащата.

imam sashtia problem i sam naiasno s otgovora,makar che ne sam saglasna s nego?ne viarvam che koito i da e maj moje da zamesti edna maika.dobria bashta ne moje da se sravni s dobrata maika.ne tova che e dobar bashta ,a moje bi e savkupnost ot obstoiatelstva poradi koito edna maika gubi pravata na deteto si.imah 14god. brak s sapruga si i vse oshte ne sme razvedeni.niama jena koiato da e bila po-viarna i dobra sapruga.5god.niamahme detsa,operirah se i se sdobihme s mahka rojba.az sam sladkar po profesia,napravih si chastna firma,naeh sladkarnitsa,imah magazin i sladkarski ceh.raboteh po16-17h. na den ,otglejdah deteto si s pomoshta na rpditelite mu i iskah da osiguria s mnogo trud dom za semeistvoto si.ne uspiah zaradi ikonomicheskatakriza v bulgaria i reshihche edinia ot nas triabva da izleze v chujbina.toi ne pojela zashtoto vinagi e jivial mnogo udobno na zaplata s koiato razpolagashe sam.tragnah zaz za ispania pri edna bratovchedka.ostavih deteto si tam kadeto mu e miastoto -pri bashta si.reshihme che shte badem razdeleni ,no shte izlezem nakraia s svoi dom i s badeshte za edinstvenia ni sin.edna god.se blaskah dokato si nameria miastoto v chujdata darjava.toi reshi da doide ,doide no ne izdarja nito na rabotata ,nito na jivota tuk.vrazkata mejdu nas se beshe skasala i sega veche biahme razdeleni.,no ne razvedeni.toi razvod nikoga niama da mi dade,az si iskam deteto ,no i tova mi se otkazva.sled 3god. otsastvie ot stranata se pribrah i zavedoh delo za rod. prava.deteto doide pri men ,no az v ispania imam svoi apartament,rabota i podreden jivot.,zatova iskah ot nego palnomoshtno za patuvane na sina mi.otkaza kategorichno.zakona kazva che edno dete ne moje da napusne stranata bez saglasieto i na dvamata roditeli.az ne mojah da ostana po dalgo,triabvashe da se pribera v ispania za 2sed.prez tova vreme sapruga mi zavel drugo delo i si vazvarnal pravata nad deteto v moe otsastvie.taka che,ne che edin bashta e po-dobar roditel,a obstoiatelstvata sa tia deto opredeliat neshtata.i ne che az sam losha maika,zashtoto niama minuta da ne sam s sina si misleno.Хм написа:

> Чета мненията - за да се предоставят на бащата родителските
> права, майката трябвало да е "най-пропадналата и болна жена в
> града". И прочие.
> Добре, де, според вас (и според съда) хич ли не е възможно
> майката да е съвсем читава, но просто бащата да отглежда деца
> по-добре - поради лични качества, материални и жилищни условия
> или каквото и да е друго?

Ако се съмняваш дали това решение трябва да тежи на съвеста ти......бъди сигурна, че е така.......100%