forum.lex.bg

Със съпруга ми сме разделени. Получавам от него доброволна издръжка за детето. Живеехме при моите родители преди раздялата ни. Той ме напусна и се прибра в собственото си жилище, което е обитавал и преди с майка си. В неговото жилище не сме живели като семейство - той и майка му не ме допуснаха. Детето е много малко. Нееднократно съм се опитвала да се съберем, хиляди компромиси правих - той не желае. Макар, че не сме имали истински проблеми. Той просто не желае да е семейство с мен и бебето ни.... Много изстрадах. Той не ме търси, дори за да види детето. Не се интересува. Когато аз съм го търсела ме е залъгвал, че ще говорим и толкова...накрая след срещата получавам само поредното разочарование. Не ми дава развод. Аз искам да се споразумеем и да си поемем пътя щом той не ни иска. Но той отказва. Съмнявам се, че основното е че не желае да се грижи дори и за 1 ден за детето ни. Предложих му да си регламентираме и дните за свиждане с детето, както сме регламентирали издръжката на месец. Отговора беше: "Ще виждам - да подчертая виждам, а не ще вземем, детето си когато аз реша!" Но досега той не е пожелавал такова нещо ако аз не го потърся...и е виждал детето в мое присъствие - по негово желание, най-много за 2 часа..и то през това време се е държал с детето като с чуждо! Желая детето ми да свикне с баща си, никога не съм го отделяла от него..но той не желае явно. Има ли законов начин да се регламентират дните в месеца, през които ще има право бащата да вижда детето ни без развод? Ако той откаже какви последствия могат да възникнат от това? Защото аз желая да ги регламентираме, за да може той да се грижи и да вижда детето, както е редно! При един развод тези дни ще бъдат регламентирани, нали? Може ли за това той да не иска развод по взаимно съгласие? Ще бъда благодарна на мнения и съвети по въпроса.

Уважаема Госпожо,

Няма сила, която да накара съпругът ви да вижда и да се грижи за своята рожба, ако той самият не го желае!
В СК е наведена разпоредбата на чл.72 според, която спорът между родители, по отношение на детето се решава от районния съд. В настоящият казус, нейното приложение е неумесно.
Съветът ми е да подадете искова молба за развод в съответинят районен съд. Производството е по чл. 259 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл.99, ал.1 във връзка с ал.2 от СК за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия.
Според изричните разпоредби на СК, съдът след като е сезиран с искова молба за развод от Ваша страна, след доказване на твърдяното от Вас, постановява своят съдебен акт, в който:
- прекратява бракът,
- устанвява режим на лични отношения, между родителите и детето,
- произнася се относно вината за разтрогване на брака,
- определя издръжка на детето.
За мен, това е единственият удачен начин да се регламентират взаимоотношенията между съпругът Ви, който явно се е дезинтересирал от семейството.
Дълбокота и непоправимо разстройство в отношенията между страните е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилото дълбоко разстройство в брачните отношения не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения, а продължаване на поддържане на такива отношения би било изцяло във вреда на детето.
Ами това мога да ви кажа за сега, ако искате можете да ми пишете на mp_dimov@lex.bg!!!!

Skapa Greg,

kakva grija i lubov ochakvash za deteto si ot basta koito ne jelae da gi dade.
Dori i da go zastavish sadebno da vzima deteto za samoto dete shte bade losho d a prekarva vreme s roditel koito niama interes kam nego i ne se otnasia slubov kam nego. Tova moje da go travmira za tzial jivot.