forum.lex.bg

Колеги,

Искам и аз да поставя една тема, макар и да е малко елементарна на пръв поглед, а и не знам дали не е вече дискутирана. Човек ще каже: "Голяма работа, за едната буква се хванал", но си мисля, че не е редно да се провежда и размножава и по други закони, а и тълкователни решения едно недомислие. За какво става въпрос?

Чл. 20 СК започва с "Вещи, правата върху вещи и паричните влогове..." Тук винаги съм се озадачавал от формулировката "вещи и правата върху вещи"! Изхождайки от теорията на облигационното право когато субектът има право на собственост върху 1 компютър, "той притежава компютъра понародно му", нали така? Но си спомням за разликата между обект и предмет! Предметът е правото на собственост, докато обектът е самата материя - компютъра! Тогава защо по дяволите в толкова важен нормативен акт, кодекс, се прави подобна лаишка грешка? Един до друг са изброени и предметът, и обектът! Хайде, да е само в СК ще кажем излигавили са се! Но тази разпоредба се мъдри и в ТЗ (чл. 614 ако не се лъжа) и в едно тълкувателно решение/постановление на ВС/ВКС. И се декламира от едва ли не всеки млад адвокат, без да се замисля, че всъщност има една явна тафтология. Ако се каже само "правата върху вещи и паричните влогове" според мен ще си е юридически издържано!

Интересно ми е да чуя и други мнения

Юридически погледнато , според мен си прав. Може би законотворецът го е написал така, за да го разберат и по-простосмъртните. За някой може да не е ясно какво значи "да притежаваш права върху вещта", но да "притежаваш вещта" е ясно, че си е твоя.

moje bi zakonodatelia e imal vpredvid osven pulnoto pravo na sobstvenost, koeto se identificira s veshtta i ogranichenite veshtni prava vurhu neia, samo che formulirovkata e iavno neudachna.

Смятам, че законодателят е имал предвид отделните вещни права, които могат да бъдат предмет на самостоятелно разпореждане - като правото на строеж, правото на ползване и т.н. Например - може да си собственик на вещ, на която правото на ползване е предоставено на трето лице. Ето пример, в който предмета и обекта на правото на собственост не се идентифицират с едно лице - собственика, а съществува трето лице - ползвателя. Паралелно - при правото на строеж - носителя му, който ако упражни това право, ще бъде собственик на построеното, а собственикът на земята - лишен от възможно приращение.
Но много съм съгласна, че текстът не е прецезиран.