forum.lex.bg

Казусът е следния:
Единият от съпрузите е работил в чужбина, а трудовото му възнаграждение е превеждано по баноков път. След завръщането му в страната настъпва фактическа раздяла между съпрузите и по време на фактическата раздяла, съпругът, на чието име е влога, се разпорежда с него (естествено) не в интерес и за нуждите на семейството.
Въпреки настъпилата фактическа раздяла другият съпруг (,който предвид обстоятелствата е знаел за този влог) не е предявил иск по чл. 22 ал.2 пр. 2 от СК (искане съдът да постанови действията на разпореждане с влога на името на единия от съпрузите да се извършват по общо съгласие).
Вместо това предявява иск след прекратяването на брака против бившия си съпруг за неоснователно обогатяване, произтичащо от едноличното разпореждане с влог, който съгласно презумпцията на чл. 19 ал.1 от СК е бил общ.
Въпросът ми е следния:
Допустим ли е след прекратяването на брака искът по чл. 59 от ЗЗД при положение, че преди прекратяването на брака съпругът, който не е титуляр по сметката е имал възможност и не е предявил иск по чл. 22 ал.5 пр.2 от СК, за да предотврати евентуално разпореждане на другия съпруг не в интерес на семейството.
Ако е допустим (в която насока е аргументът, че след прекратяване на брака бившия съпруг няма легитимация да предяви иск по чл. 22 ал.5 от СК) - основателен ли е?
Лично аз смятам, че ако е допустим, е неоснователен (въпреки, че съпругът - титуляр по влога се е разпоредил не в интерес и за нуждите на семейството)тъй като към момента на разпореждането, поради неделимост на съпружеската общност е невъзможно обедняването на единия съпруг за сметка на другия, т.к. няма разместване на блага в личния патримониум на съпрузите.

Поставям казуса и въпроса във форума, тъй като не открих публикувана такава практика, но си поставям от една страна въпроса дали бездействието на съпрузите по време на брака за защита интереси на семейството рефлектира след прекратяването на брака като препятствие за защитата на личните им интереси за получаване на дял от общото имущество след прекратяване на бракаи от друга, разполага ли съпругът със защита и каква против вече извършените действия на другия съпруг на разпореждане с паричния влог пирдобит на негово име по време на брака, (които предвид първото изречение на чл. 22 ал.5 от СК не противоречат на закон), без при това бракът да е прекратен?

Благодаря предварително на отзовалите се.
ПП Небходимо ми е възможно по - бързо да разреша въпросите, за което още веднъж благодаря!

Преди всичко искам да ви напомня, че, за да е налице СИО, освен другите предпоставки по СК, следва да има и СЪВМЕСТЕН ПРИНОС за придобиването на вещите, правата върху тях или, както е във вашия случай, паричния влог.Струва ми се, че тук би могло по-скоро да се обори презумпцията за съвместен принос, която СК въвежда, отколкото д а се предприема нещо друго. Фактическата раздяла, работата в чужбина сами по себе си не значат нищо, но биха означавали, при съответно докзване. Колкото до иска, за, който споменавате, че не е бил предявен по време на брака от другия съпруг, това не е пречка да се предяви иск впоследствие по чл.59 ЗЗД, затова, защото искът по СК е една правна възможност, от която правоимащата страна може и да не се възползва.Това зависи от нея и на тази основа смятам, че тя по никакакъв начин не може да бъде санкционирана(чрез отнемне на правото и да предяви иск по чл. 59 ЗЗД) на това основание.

Благодаря! Относно допустимостта на иска по чл. 59 от ЗЗД съм почти на същото мнение.
Притесняваме обаче само това, че в иска по 59 от ЗЗД не може да се изследва приноса както в иска по по чл. 28 ал.3 от СК. и извън хипотезите на чл. 20 и чл. 21 от СК, а те в случая не са налице.
А поради неделимост на семейната общност вкл. върху влога няма разместване на блага, т.е. дори и допустим искът винаги ще е неоснователен, ако средствата от влога са изразходени преди прекратяването на СИО. Обратно - ще е основателен само за сумата останала по влога към момента на прекратяване на СИО.