- Дата и час: 24 Ное 2024, 23:50 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!
|
|
Нужен ли е НОВ ГПК или е по-добре да се промени действащия?!
Колеги,
Прегледах проекта за нов ГПК, но не намирам принципни различия с действащият сега. Считам предложените с прокте изменения за несъществени и неразрешаващи действителните проблеми. Винаги съм считал, че правенето на едно упражнение само заради самото упражнение е повече от вредно занятие.
Вие как мислите?
Ще се радвам на ползотворна дискусия, с излагане на аргументи, защото мисля към тази нишка да насоча вниманието на медиите, тъй като никой не коментира въпроса в публичното пространство, а той не е за подминаване, защото се отнася до регламентацията на начина по който по-голямата част от практикуващите юристи си вършат работата.
Прегледах проекта за нов ГПК, но не намирам принципни различия с действащият сега. Считам предложените с прокте изменения за несъществени и неразрешаващи действителните проблеми. Винаги съм считал, че правенето на едно упражнение само заради самото упражнение е повече от вредно занятие.
Вие как мислите?
Ще се радвам на ползотворна дискусия, с излагане на аргументи, защото мисля към тази нишка да насоча вниманието на медиите, тъй като никой не коментира въпроса в публичното пространство, а той не е за подминаване, защото се отнася до регламентацията на начина по който по-голямата част от практикуващите юристи си вършат работата.
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
нов ГПК
Колега, мисля, че няма смисъл от дискусия. Всички са на мнение, че не трябва да има нов ГПК - включително и работната група. Но усвояването на средства трябва да се оправдае - за пореден път. Само че сега се посяга на единствения НА, който е добър и относително малко пъти променян.
- marianchica
- Младши потребител
- Мнения: 31
- Регистриран на: 23 Юни 2005, 11:45
За marianchica,
Цитат : "...Всички са на мнение, че не трябва да има нов ГПК - включително и работната група....", Аз си мисля, че точно за това трябва да има дискусия. На мен лично не ми е все едно по какви процедурни правила ще работя, особенно ако новите са по-лоши или ще създават повече или нови проблеми за разлика от действащите в момента.
Що се отнася до усвояването на средствата за законопроектите - мен лично изобщо не ме интересува отчитането на зле свършената работа на двайсетина души. Повече ме притеснява, че зле свършената работа ще препятства или ще затруднява защитата на правата на около седем милиона души
Поздрави!
Цитат : "...Всички са на мнение, че не трябва да има нов ГПК - включително и работната група....", Аз си мисля, че точно за това трябва да има дискусия. На мен лично не ми е все едно по какви процедурни правила ще работя, особенно ако новите са по-лоши или ще създават повече или нови проблеми за разлика от действащите в момента.
Що се отнася до усвояването на средствата за законопроектите - мен лично изобщо не ме интересува отчитането на зле свършената работа на двайсетина души. Повече ме притеснява, че зле свършената работа ще препятства или ще затруднява защитата на правата на около седем милиона души
Поздрави!
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Ако сте чели само варианта от сайта на НС, то имайте предвид, че той е почти изцяло променен от работната група към Комисията по правни въпроси и още се променя. Има сериозни принципни разлики
Има подписано задължение на правителствотото за нов ГПК датиращо от 2003. Просто някой е проспал този период и затова сега всичко се прави на безсмислени обороти.
Не е вярно, че в работната група всички за против нов ГПК - за Върховен съдия Белазелков например това изобщо не е въпрос за обсъждане, както и за професор Стамболиев.
Има подписано задължение на правителствотото за нов ГПК датиращо от 2003. Просто някой е проспал този период и затова сега всичко се прави на безсмислени обороти.
Не е вярно, че в работната група всички за против нов ГПК - за Върховен съдия Белазелков например това изобщо не е въпрос за обсъждане, както и за професор Стамболиев.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Аз също съм на мнение, че не трябва да има нов ГПК. Кои отношения се променени, та се налага изработването на изцяло нов кодекс? Допълненията се правят на съответните места и вероятно те не са толкова много, че да изискват нов акт съгласно ЗНА. В проекта просто голяма част от текстовете са на нови места без необходимост.
Приветствам предложението да се обсъждат законопроектите в този форум. Аз се опитах да предизвикам дискусия относно изменението на ЗСПЗЗ, но никой не пожела да се включи. Сега изменението е факт и сме изправени пред нова форма на съсобственост- арендаторът!
Следкато колегата Енигма твърди, че от внесения законопроект и сегашният има голяма, принципна разлика, нека ни посочи къде можем да се запознаем с последните предложения.
Дълбоко уважавам юристите в законодателната комисия, но те също са хора и може да пропуснат нещо, а ние пък ежедневно прилагаме тези актове и най-добре знаем подводните камъни.
Приканвам всички колеги да се включат в обсъждането.
Приветствам предложението да се обсъждат законопроектите в този форум. Аз се опитах да предизвикам дискусия относно изменението на ЗСПЗЗ, но никой не пожела да се включи. Сега изменението е факт и сме изправени пред нова форма на съсобственост- арендаторът!
Следкато колегата Енигма твърди, че от внесения законопроект и сегашният има голяма, принципна разлика, нека ни посочи къде можем да се запознаем с последните предложения.
Дълбоко уважавам юристите в законодателната комисия, но те също са хора и може да пропуснат нещо, а ние пък ежедневно прилагаме тези актове и най-добре знаем подводните камъни.
Приканвам всички колеги да се включат в обсъждането.
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
Когато бъде внесен в Комисията, обещавам да приложа текста, ако някой поиска - засега никой не знае какво точно ще излече от р. група.
Пренаписани са - призоваване - тука за съжаление си остава старото положение, исково производство, касационно, издаване на изпълнителен лист, заповедно производство, части от изпълнителното, има особени бързи производства по търговски, трудови, наемни и др. дела. Това са само основните моменти.
Пренаписани са - призоваване - тука за съжаление си остава старото положение, исково производство, касационно, издаване на изпълнителен лист, заповедно производство, части от изпълнителното, има особени бързи производства по търговски, трудови, наемни и др. дела. Това са само основните моменти.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Не, основното изменение е в засилването на служебното начало с всичките му положителни и отрицателни "странични" ефекти в гражданското съдопроизводство!
- oho_boho
- Потребител
- Мнения: 477
- Регистриран на: 31 Дек 2005, 01:00
Неизпълнение на задълженията на вещо лице
Чл. 214. Вещото лице, което не е изпълнило задълженията си или е извършило нарушение:
1. възстановява на страните разноските, които са възникнали в резултат на неговото поведение;
2. изгубва правото да иска възстановяване на своите разноски;
3. отговаря за всички други вреди, които е причинило на страните поради осуетяване или забавяне на доказването.
Освен задължения и предвидени отговорности и глоби, не видях в новия проект малко повече за правата на вещото лице по подобие на НПК.
Например:
Права на вещото лице
Чл. 161. (1) "....да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Вашия юридически коментар.
Чл. 214. Вещото лице, което не е изпълнило задълженията си или е извършило нарушение:
1. възстановява на страните разноските, които са възникнали в резултат на неговото поведение;
2. изгубва правото да иска възстановяване на своите разноски;
3. отговаря за всички други вреди, които е причинило на страните поради осуетяване или забавяне на доказването.
Освен задължения и предвидени отговорности и глоби, не видях в новия проект малко повече за правата на вещото лице по подобие на НПК.
Например:
Права на вещото лице
Чл. 161. (1) "....да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
Вашия юридически коментар.
- expertyt
- Потребител
- Мнения: 133
- Регистриран на: 13 Авг 2004, 22:27
Колеги,
За да не водим безплодна дискусия или същата да замре в очакване на новите "творения", аз имам следното предложение:
Да направим опит за изброяване на проблемите в действащия ГПК от гледна точка на практиката (всеки има своя горчив опит) и по възможност да дадем предложения за отстраняването им.
Аз лично виждам следните няколко съществени проблема, които могат лесно да намерят разрешение:
1. Ако чл.109 от ГПК се извади от забвението, в което е обгърнат и започне да се прилага в изчистен вид, мисля че ще се постигне значително ускорение на производствата по граждански дела, особенно, ако правомощието на съда по ал.4 от същият текст по своя преценка да отделя спорното от безспорното се трансформира в негово задължение. Това разбира се ще дисциплинира както страните в процеса и техните представители, така и самия съд. На мен лично(а предполагам и на мнозина от вас им е омръзнало безконечното отлагане на дела за да се събират нямащи връзка със спора доказателства, които се допускат от съда, защото някой го е домързяло да си прочете делото преди да влезе в зала)
2. За да се предотвратят възможностите за спекулации в самите производства ( поправки в съдебни протоколи и необичайни празноти или непълноти в тях) една промяна в чл.126 чрез разтоварване на съда да диктува протокола, като вместо това се въведе дословния запис и звукозапис на съдебните заседания - мисля, че също би имало много здравословен ефект върху всички участници в процеса.
3. За да се сведе до минимум възможността за оказване на натиск върху съда, защо не се въведе (както е в наказателното производство) непосредствено произнасяне на диспозитива на съдебното решение (поне по основния иск, ако има няколко съединени)след приключване на устните състезания, а мотивите да се изготвят в месечен или малко по-дълъг срок. Съгласете се, че на никой не му е приятно нито да чака година за да получи решение(за съжаление съм имал много такива случаи), нито да има върволик от "посетители" или да получи последващи указания как да решава делото. При такова непосредствено произнасяне по спора, се премахват посочените възможности за влияние върху изхода на съдебния спор и за злонамерено разпореждане с предмета на спора.
4. По отношение на производствата за обезпечение на искове и тези по издаване на ИЛ би трябвало да се установят изрично кратки срокове за произнасяне(в много от съдилищата те наистина са такива на практика, което е похвално, но едно нормативно задължение би довело до установаването на добрата практика като принцип).
5.Специално съдебния контрол върху действията на съдия-изпълнителя и съдебния изпълнител мисля, че следва да се осъществява във възможно най-кратки срокове - от 48 часа до максимум седем дни. Това е добре както за взискателя(освен ако не е злонамерен), така и за длъжника по съдебното изпълнение, а в крайна сметка и за самия изпълнител.(не мисля, че е нужно да давам примери в тази насока).
Толкова за сега, като ми дойде пак музата .... ще има още
Поздрави на всички!
За да не водим безплодна дискусия или същата да замре в очакване на новите "творения", аз имам следното предложение:
Да направим опит за изброяване на проблемите в действащия ГПК от гледна точка на практиката (всеки има своя горчив опит) и по възможност да дадем предложения за отстраняването им.
Аз лично виждам следните няколко съществени проблема, които могат лесно да намерят разрешение:
1. Ако чл.109 от ГПК се извади от забвението, в което е обгърнат и започне да се прилага в изчистен вид, мисля че ще се постигне значително ускорение на производствата по граждански дела, особенно, ако правомощието на съда по ал.4 от същият текст по своя преценка да отделя спорното от безспорното се трансформира в негово задължение. Това разбира се ще дисциплинира както страните в процеса и техните представители, така и самия съд. На мен лично(а предполагам и на мнозина от вас им е омръзнало безконечното отлагане на дела за да се събират нямащи връзка със спора доказателства, които се допускат от съда, защото някой го е домързяло да си прочете делото преди да влезе в зала)
2. За да се предотвратят възможностите за спекулации в самите производства ( поправки в съдебни протоколи и необичайни празноти или непълноти в тях) една промяна в чл.126 чрез разтоварване на съда да диктува протокола, като вместо това се въведе дословния запис и звукозапис на съдебните заседания - мисля, че също би имало много здравословен ефект върху всички участници в процеса.
3. За да се сведе до минимум възможността за оказване на натиск върху съда, защо не се въведе (както е в наказателното производство) непосредствено произнасяне на диспозитива на съдебното решение (поне по основния иск, ако има няколко съединени)след приключване на устните състезания, а мотивите да се изготвят в месечен или малко по-дълъг срок. Съгласете се, че на никой не му е приятно нито да чака година за да получи решение(за съжаление съм имал много такива случаи), нито да има върволик от "посетители" или да получи последващи указания как да решава делото. При такова непосредствено произнасяне по спора, се премахват посочените възможности за влияние върху изхода на съдебния спор и за злонамерено разпореждане с предмета на спора.
4. По отношение на производствата за обезпечение на искове и тези по издаване на ИЛ би трябвало да се установят изрично кратки срокове за произнасяне(в много от съдилищата те наистина са такива на практика, което е похвално, но едно нормативно задължение би довело до установаването на добрата практика като принцип).
5.Специално съдебния контрол върху действията на съдия-изпълнителя и съдебния изпълнител мисля, че следва да се осъществява във възможно най-кратки срокове - от 48 часа до максимум седем дни. Това е добре както за взискателя(освен ако не е злонамерен), така и за длъжника по съдебното изпълнение, а в крайна сметка и за самия изпълнител.(не мисля, че е нужно да давам примери в тази насока).
Толкова за сега, като ми дойде пак музата .... ще има още
Поздрави на всички!
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Браво на hebigatsu! Чудесна идея.
По изложеното от него мнение не съм съгласна само с т.3. Обявяването на решението веднага е възможно само при безспорен процес или процес без правна сложност, напр. издръжка, за който според мен трябва да бъде задължително.
В останалите случаи го считам за невъзможно и дори опасно. В голяма част от случаите по граждански дела страните и адвокатите не предират, а пишат писмени защити. Съдът не може да се произнесе без да ги е прочел, а понякога в пледоариите си се позовават на съдебна практика или нормативен акт, които доводи съдът трябва да има време да провери и прецени. Проблемът не е в това, че не се обявяват решенията веднага, а в това, че не се изготвят в законния срок и не може да се направи нищо, което да накара съдът да спазва закона.
По изложеното от него мнение не съм съгласна само с т.3. Обявяването на решението веднага е възможно само при безспорен процес или процес без правна сложност, напр. издръжка, за който според мен трябва да бъде задължително.
В останалите случаи го считам за невъзможно и дори опасно. В голяма част от случаите по граждански дела страните и адвокатите не предират, а пишат писмени защити. Съдът не може да се произнесе без да ги е прочел, а понякога в пледоариите си се позовават на съдебна практика или нормативен акт, които доводи съдът трябва да има време да провери и прецени. Проблемът не е в това, че не се обявяват решенията веднага, а в това, че не се изготвят в законния срок и не може да се направи нищо, което да накара съдът да спазва закона.
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
Хибегацу,
по 1) предвижда се преклузия на представянето на доказателства и на възражения в първото заседание по делото, а по търговски спорове - след двустранна размяна на книжа. Налага се забрана за представяне на док. и искание във въззива и чл. 65, ал. 1 ГПК се отменя.
по две 2) предвидено е, но материалното обезпечение .... на това упражнение ще е като при АВписванията .
по 3) Част от вносителите и от работната група искаха съдът да определя в последното заседание дата на която решеинето ще е готово и страните да ходят да си го вземат, или дата на заседание, в което да прочита решеинето на страните. Това не се прие, освен за бързото производство по трудови спорове.
по 4) Тези срокове и без това нямат санкция. Тук се променят обаче други неща - обезпечение ще се дава от съда, на когото спорът е родово подсъден - отпада монопола на РС-ща. Създава се и строга местна подсъдност на тези искания във връзка със злоупотребите главно при оспорване на въвод.
по 5) Тези срокове пак биха били само пожелателни. Тук тенденцията е друга - стеснява се възможността за обжалване и се либерализира изп. процес.
Охо бохо,
служебното начало се въвежда единствено доколкото съда ще си изготвя предварително доклада и ще го чете или изпраща на страните, както и че ще им оказва съдействие при размяната на книжа и отделянето на спорното от безспорното в този стадий на производството.
Другите неща са много по-значими: преклузия на доказателства и искания след първото заседание, забрана за представяне на доказателства и предявяване на искания във въззива. Въззив само по посочените в жалбата пороци. Допустима касация само по дискреция на ВКС и при възможност за насрещна жалба. Променя се изцяло родовата подсъдност - всички търг. спорове и вещните над 25 000 лв отиват на ОС-ща. Почти отпадат несъдебните изпълнителни основания (вкл. м. ефекти и чекове ) и се променя изцяло режима на оспорването на изпълнението. Въвежда се заповедно производство и прочее украси. Отменят се досегашните бързи производства и се въвеждат съкратени и бързи особени. И доста други неща - регулиране на новите видове екзекватури, издаване на Европейско изпълнително основание, запитване до СЕО.
Но, както посочих, докато проекта не влезе в зала, на може да се каже нищо с пълна сигурност .
по 1) предвижда се преклузия на представянето на доказателства и на възражения в първото заседание по делото, а по търговски спорове - след двустранна размяна на книжа. Налага се забрана за представяне на док. и искание във въззива и чл. 65, ал. 1 ГПК се отменя.
по две 2) предвидено е, но материалното обезпечение .... на това упражнение ще е като при АВписванията .
по 3) Част от вносителите и от работната група искаха съдът да определя в последното заседание дата на която решеинето ще е готово и страните да ходят да си го вземат, или дата на заседание, в което да прочита решеинето на страните. Това не се прие, освен за бързото производство по трудови спорове.
по 4) Тези срокове и без това нямат санкция. Тук се променят обаче други неща - обезпечение ще се дава от съда, на когото спорът е родово подсъден - отпада монопола на РС-ща. Създава се и строга местна подсъдност на тези искания във връзка със злоупотребите главно при оспорване на въвод.
по 5) Тези срокове пак биха били само пожелателни. Тук тенденцията е друга - стеснява се възможността за обжалване и се либерализира изп. процес.
Охо бохо,
служебното начало се въвежда единствено доколкото съда ще си изготвя предварително доклада и ще го чете или изпраща на страните, както и че ще им оказва съдействие при размяната на книжа и отделянето на спорното от безспорното в този стадий на производството.
Другите неща са много по-значими: преклузия на доказателства и искания след първото заседание, забрана за представяне на доказателства и предявяване на искания във въззива. Въззив само по посочените в жалбата пороци. Допустима касация само по дискреция на ВКС и при възможност за насрещна жалба. Променя се изцяло родовата подсъдност - всички търг. спорове и вещните над 25 000 лв отиват на ОС-ща. Почти отпадат несъдебните изпълнителни основания (вкл. м. ефекти и чекове ) и се променя изцяло режима на оспорването на изпълнението. Въвежда се заповедно производство и прочее украси. Отменят се досегашните бързи производства и се въвеждат съкратени и бързи особени. И доста други неща - регулиране на новите видове екзекватури, издаване на Европейско изпълнително основание, запитване до СЕО.
Но, както посочих, докато проекта не влезе в зала, на може да се каже нищо с пълна сигурност .
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
За tedi_2,
Относно възражението по т.3 - По наказателните дела да не би да няма такива с голява фактическа и правна сложност и дълги пледоарии на защитата и обвинението, а също може би не се цитират решения и други нормативни актове?!? Въпросът опира до запознатост на съда със самото дело. Аз лично познавам съдии, които много добре си готвят делата още от първото заседание по него, а като прилагат чл.109 от ГПК, не допускат излишен доказателствен материал, който да трябва да преценяват. Тази категория съдии няма да имат никакъв проблем с непосредственото произнасяне, дори ще го приветстват, защото ще секне рязко наплива от "посетители", които им досаждат, а при опит за "указания", ще се си измиват ръцете с " Е ..ми аз вече се произнесох ?, както правят мои познати наказателни съдии .
За enigma,
Това, което посочваш съм го взел предвид (чел съм проекта за ГПК), но тези предложения не решават по същия начин въпроса. Вариантите в проекта на ГПК ще създават повече проблеми, отколкото ще решават.
Преклузията за представяне на доказателства и правене на възражения е отново въздигане в култ на формализма, а не решава въпроса с относимостта на доказателствата и възраженията към предмета на правния спор. Тъй като винаги се търси по-лекото и по сигурното, това ще се превърне или във състезание по трупане на доказателства на килограм и правене на всички възможни възражения в първото заседание или ще доведе до ограничаване на правото на защита.
Като цяло в проекта има два порочни принципа - Принципът на тоталния формализъм, без да се отчита факта, че това е най-сигурният път за погазване на основните принципи на правото - логическа обоснованост и справедливост, а Вторият е принципът на тотално разтоварване и облекчаване на по-горните инстанции (и най-вече ВКС) от ангажименти, без да се отчита факта, че един от най-големите проблеми(особенно в специалните и акцесорните производства) е липсата на единна съдебна практика. А това - особенно при промяна на процесуален закон - води до пълен хаос.
Относно възражението по т.3 - По наказателните дела да не би да няма такива с голява фактическа и правна сложност и дълги пледоарии на защитата и обвинението, а също може би не се цитират решения и други нормативни актове?!? Въпросът опира до запознатост на съда със самото дело. Аз лично познавам съдии, които много добре си готвят делата още от първото заседание по него, а като прилагат чл.109 от ГПК, не допускат излишен доказателствен материал, който да трябва да преценяват. Тази категория съдии няма да имат никакъв проблем с непосредственото произнасяне, дори ще го приветстват, защото ще секне рязко наплива от "посетители", които им досаждат, а при опит за "указания", ще се си измиват ръцете с " Е ..ми аз вече се произнесох ?, както правят мои познати наказателни съдии .
За enigma,
Това, което посочваш съм го взел предвид (чел съм проекта за ГПК), но тези предложения не решават по същия начин въпроса. Вариантите в проекта на ГПК ще създават повече проблеми, отколкото ще решават.
Преклузията за представяне на доказателства и правене на възражения е отново въздигане в култ на формализма, а не решава въпроса с относимостта на доказателствата и възраженията към предмета на правния спор. Тъй като винаги се търси по-лекото и по сигурното, това ще се превърне или във състезание по трупане на доказателства на килограм и правене на всички възможни възражения в първото заседание или ще доведе до ограничаване на правото на защита.
Като цяло в проекта има два порочни принципа - Принципът на тоталния формализъм, без да се отчита факта, че това е най-сигурният път за погазване на основните принципи на правото - логическа обоснованост и справедливост, а Вторият е принципът на тотално разтоварване и облекчаване на по-горните инстанции (и най-вече ВКС) от ангажименти, без да се отчита факта, че един от най-големите проблеми(особенно в специалните и акцесорните производства) е липсата на единна съдебна практика. А това - особенно при промяна на процесуален закон - води до пълен хаос.
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Не мисля, че с промяна в процесуалния закон ще се прекъсне ходатайството - това зависи само от съдията дали ще допусне или не такива посещения. И в момента е забранен достъпът до съдийските кабинети, но какво от това? С твоето предложение най-много да се изместят посещенията преди последното заседание.
По отношение на второто становище - напълно съм съгласна! Ограниченията само ще застрашат правата на страните, но няма да принудат съдиите да спазват закона, както не го правят и сега.
За чл. 109 - не съм виждала прилагането му - отделяне на спорното от безспорното с определение, от 10 години! А би било чудесно! За съжаление съдиите не разбират, че това е и за тяхно облекчение. Дали някой съдия чете този форум?
По отношение на второто становище - напълно съм съгласна! Ограниченията само ще застрашат правата на страните, но няма да принудат съдиите да спазват закона, както не го правят и сега.
За чл. 109 - не съм виждала прилагането му - отделяне на спорното от безспорното с определение, от 10 години! А би било чудесно! За съжаление съдиите не разбират, че това е и за тяхно облекчение. Дали някой съдия чете този форум?
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
Хибегацу,
както ти казах, нещата са пренаписани.
Естествено, че пред въззива ще може да се посочват и събират новооткрити и нововъзникнали доказателства, с които страна не е могла да се снабди своевременно при съответната добросъвестност. Както и ще се събират относими и допустими доказателства, недопуснати от първата инстанция..
както ти казах, нещата са пренаписани.
Естествено, че пред въззива ще може да се посочват и събират новооткрити и нововъзникнали доказателства, с които страна не е могла да се снабди своевременно при съответната добросъвестност. Както и ще се събират относими и допустими доказателства, недопуснати от първата инстанция..
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
По отношение на родовата подсъдност - какви са аргументите да се изменя за вешните искове? Смятам, че това е неправилно и ще застраши правата на хората за достъпно правораздаване.
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
По-квалифицирани съдии.
Не това ще попречи на достъпа до правосъдие по мое мнение, а това че се запазват държавните такси в същия размер. Това вече е пълно безобразие - държавата не е търговско дружество, а има прерогатива да правораздава.
Не това ще попречи на достъпа до правосъдие по мое мнение, а това че се запазват държавните такси в същия размер. Това вече е пълно безобразие - държавата не е търговско дружество, а има прерогатива да правораздава.
Meno Male! Scarpia.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Здрасти,
За oho_boho,
Не мисля, че само факторът "квалификация" е достатъчен, за да се реши проблема. Дори, по удачният от "квалификация" термин обозначаващ минимални изисквания е "ерудиция".
За oho_boho,
Не мисля, че само факторът "квалификация" е достатъчен, за да се реши проблема. Дори, по удачният от "квалификация" термин обозначаващ минимални изисквания е "ерудиция".
обективната истина е тази,........ която може да се докаже в съдебната зала
- hebigatsu
- Активен потребител
- Мнения: 1008
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 19:42
Извинете, но как цената на недвижимия имот влияе върху квалификацията? И колко ще са имотите със стойност под 25 000 лв. ( в проекта под 10 000 лв.? Само селски къщи и земеделски имоти. Страните ще се натоварят с по-големи разноски за пътуване до областния център, както и за разноски за свидетелите и за експертизите, защото вещите лица ще трябва да пътуват за огледи на имотите в цялата област. Не намирам логика в това. Ако един съдия е компетентен по вещно право, не би трябвало да има значение цената на имота, която междувременно се мени ежегодно и то нагоре.
- tedi_2
- Потребител
- Мнения: 197
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 14:48
Назад към Обсъждане на законопроекти
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта