Тук не става въпрос за съревнование, а става въпрос за посрещане нуждите на детето - материални, емоцианални и т.н., за което и двамата родители трябва да дадат принос, но в реалност те са толкова унесени в съревнованията си, че забравят за детето.
Някъде по-горе беше споменато, че по устна уговорка, детето живеело при майката през седмицата и с бащата пред уикенда. Това е добре, но в крайна сметка майката има ежедневни занимания с детето, а бащата има повече време за забавления. Така един ден детето ще има спомени за правила, дисциплиниране, училище, свързани с майката и забавления, свързани с бащата. Адвокатката, която се е изказала, че ако майката има родителските права, бащата ще бъде повече обичан, има право, защото на практика така се получава по горепосочените причини.
Така че крайно време е да се престане да се спори кой е по-добър родител, а всеки да си поеме функцията на баща или майка. И да просветне на тия родители, които търсят права, че това дете е човек, а не предмет, на който искат права на ползване.
Ако аз имам родителските права и бащата на детето ми плаща издръжка, купува нужните неща за детето, интересува се от проблемите в училище или в личния живот, води детето на извънкласни форми, да не съм луда да забраня тези контакти. Нали докато детето е с баща си, аз ще имам свободно време за себе си, или за домакинството или да отида на курс, например. Ако някои майки не дават достъп, сигурно има причина за това. И предполагам, същото се отнася и за бащи, които имат родителските права, а пък майките искат достъп, без да полагат никакви усилия, само да се порадват малко и хайде, чао!
Ако ние като родители забравим за родителските си права и се заемем с родителските си задължения, адвокатите ще останат без хляб, а децата ни ще бъдат най-щастливите на света. Срамота е при живи родители, децата ни да са полу-сираци. За едно дете няма по-добър родител - то обича и двамата родители еднакво. Ако някой си мисли, че е по-обичан от детето си отколкото другия родител, много се лъже. Детето е достатъчно внимателно да не нарани чувствата Ви господине/госпожо и гали Вашето ЕГО, защото след това ще получи усмивка, или прегръдка, или потупване по рамото. Колко от вас, които търсите родителски права, хванахте някоя книга по психология и се поинтересувахте как развода влияе върху развитието на детето и по какъв начин можете да намалите травмата от раздялата? Колко от вас се консултирахте с детски психолог? Колко от вас са готови да пожертват нещо от себе си в името на детето? Родители, не чакайте на адвокатите и съдиите да ви казват какво да правите! И не обвинявайте тях в некоректност или закостенялост. Вие си разрешете спора и идете в съда само да заверите споразумението. И това съществува в прословутия Запад.
Дано на някое дете дойде от помощ тази лекция!
Останете със здраве.
) и не знам как позволих да се заблудя дотолкова за съпруга ми. А колкото до вземането предвид на вината - стремя се към споразумение и далеч от съпруга. Не искам да му търся вина, издръжки, ползване на апартамент. Да тормози друга. Искам си само душевния мир. И не смятам, че той би могъл да бъде обективен баща, за да му бъдат предоставени родителските. При положение, че смята, че майката е "никой" и "не е важна".
Не може да се разсъждава така- нещастната жена, която няма избор и....изоставила децата си на злодея, който ги манипулирал. НЕ ТАКА! Нещтастната жена, ако е истинска майка, по-скоро би умряла, отколкото да се отдели и за ден от детето си /аналогично баща. И би направил всичко, за да постигне близост, и би изтърпял всичко в името и добруването на детето. Ако има синдом на отчуждение от родител, то затова е виновен самия родител! Защото детето не е преживяло това болките и страданията, които преживява "отчуждения" (изгоненият, пренебрегнатият, набитият) родител. То има собствена емоционална сфера дори от момента на раждането...(колкото и да не ви се вярва).
