А в случай че ги имате, Ви пожелавам да съумеете да задоволите месечните им нужди и разходи в размер на 200лв.
И моля Ви,ако го направите, кажете ми после каква е рецептата за да мога и аз да се възползвам от нея.

П.П - а ето и някой извадки за прочит:
РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008 - 2018 Г.
Издадено от Народното събрание
Обн. ДВ. бр.14 от 12 Февруари 2008г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето
РЕШИ:
Приема Национална стратегия за детето 2008 - 2018 г. (приложение).
-------------------------
Решението е прието от 40-то Народно събрание на 31 януари 2008 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО 2008 - 2018 Г.
ВЪВЕДЕНИЕ
Развитието на децата и защитата на техните права е национален приоритет, изискващ концентрация на ресурси, постоянно политическо и обществено внимание и максимална координация на политиките. Националната стратегия за детето е политически документ, който определя приоритетните направления и действия за подобряване благосъстоянието на децата в България. Стратегията се приема в изпълнение на чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и се базира на основните принципи, залегнали в Конвенцията за правата на детето на Организацията на обединените нации (ООН).
Част първа.
ПОЛОЖЕНИЕТО НА ДЕЦАТА В БЪЛГАРИЯ
Анализът от демографска гледна точка показва, че спадът на раждаемостта в страната се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Промяната се дължи както на измененията в социално-икономическите условия, така и на промяната в ценностната система на жените - приоритизират се ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа. Ето защо усилията на държавата трябва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждането, отглеждането, възпитанието, материалната осигуреност и социалната реализация на децата.
Детската бедност
Бедността е явление с много измерения, а не само въпрос на липса на доходи сред част от населението. Съгласно концепцията за детската бедност, използвана от Изследователския център на УНИЦЕФ "Иноченти", "детската бедност е ситуация, при която детето има стандарт на живот, който не допринася за неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие" (Innocenti Social Monitor 2004. Economic Growth and Child Poverty in the CEE/CIS and the Baltic states).%. Рискът от бедността е най-голям при децата със самотен родител и при децата в многодетни домакинства. Близо едно от всеки три деца със самотен родител (31,1 %) живее в бедно домакинство.
Последица от бедността при децата е също така нарушаване на техните права и лишаването им от равни възможности за бъдещо развитие. От друга страна, нарушаването на основни права на децата по различни причини (различни форми на дискриминация) е предпоставка за бедност. Друго следствие от бедността е, че тя влияе индиректно върху процеса на социализация.
Измеренията на детската бедност предполагат разглеждане на взаимовръзките и тенденциите сред децата, като се използва подход, основаващ се на правата, отразявайки състоянието на децата в няколко сфери - здравеопазване, образование и личностно развитие, социално включване и участие, както и други нововъзникващи в бързо променящия се свят потребности.[/b]Намаляването на риска от изпадане в бедност и социално изключване е един от основните дългосрочни приоритети на българското правителство. Налице е тенденция за намаляване равнището на бедност сред населението, но все още рискът от бедност е по-силен за някои от идентифицираните [b]рискови групи (етнически малцинствени групи, възрастни жени, самотни родители, деца в риск, дългосрочно безработни и други).
Здраве
Психично-здравното благополучие на децата зависи от осигуряване на благоприятни условия за емоционалното им развитие. Тези условия предполагат родителите и училището да осигурят отношения на доверие, което постепенно да позволи изявата на естествените таланти и формирането на личността и светогледа на децата през призмата на умения за разбирателство, общуване и капацитет за социално участие. По този начин зависимостта, характерна за ранното детство, се трансформира в автономност и готовност за живот в общности. Задачите около развитието се изпълняват от родителите, а впоследствие - и от училището.
Е тогава питам, едно такова решение при АБСОЛЮТНИТЕ доказани възможности на бащата, не противоречи ли на визираното по горе прието решения за НАЦИОНАЛНА стратегия за детето.?