Ето Ви малко практика и от мен. Много от нещата които се коментират тук са отразени в това решение.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2370
гр. П., 21.12.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
П.СКИ РАЙОНЕН СЪД - ХХ наказателен състав в публично заседание на трети декември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
при секретаря: Величка Илиева,
като разгледа НАХД № 6602/2010г. по описа на ПРС, ХХ наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано въз основа на жалба предявена от К.Г.Я. ***, ЕГН ********** чрез адв.М.К. против Наказателно постановление № .../10 от 26.04.2010г. издадено от Т.Н.Н.на длъжност Началник на Сектор ПП към ОДМВР П. с което на жалбоподателят К.Г.Я. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради не извършване на нарушението – не управление на автомобила на посочената в акта дата, час и място. сочат основания за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя процесуален представител адв. М.К., който поддържа искането за отмяна на обжалваното НП на основанията посочени в съдебното заседание.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, не се представлява и не излага становище относно жалбата на К.Г.Я..
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К.Я. е правоспособен водач и притежава СУМПС № …..категории „В”. Води на отчет в КАТ П.. Притежава лек автомобил марка БМВ с рег. № ..... Във връзка с контрола на скоростта за движение на МПС по автомагистрала „Т.”, в района на Х. – Север, служителите на Сектор ПП към ОДМВР П. ползват
система за видеоконтрол „ERS – 400” с № 003059047В7В, която на 27.01.2010г. в 16 часа и 14 минути, с посока на движение гр. П. към гр. С. е установила скоростта на движение на автомобила собственост на жалбоподателя, и тъй като същата е била над разрешената за магистралата от 130 км./ч., автомобила е бил заснет. След като данните били обработени от служител на сектор „Престъпления по пътищата” при ОДМВР П. - свидетел С.Г. и снети
фотоснимките с показанията на установената скорост от 226 км/ч., материалите били изпратени в РУ МВР П. за вземане на обяснения от жалбоподателят относно управлявал ли е автомобила си на посочената дата и час, както и ако е предоставил автомобила си на трето лице да посочи неговите данни.
Жалбоподателят в обясненията си посочил че на датата 27.01.2010г. не е управлявал автомобила в посочения час и дата, на АМ”Т.”, и че същия е бил предоставен на трето лице за когото посочил само малкото име. На основание събраните по преписката доказателства на 19.03.2010г. свидетел С.Г. съставил АУАН № ... / бланков номер …../ в присъствието на други двама служители на сектора, без присъствието на жалбоподателят. След съставянето на акта същия е изпратен за връчване на жалбоподателят чрез служител на МВР по местоживеенето му. На 01.04.2010г. акта е бил предявен на жалбоподателят, който след неговото запознаване е вписал саморъчно възраженията си, подписал го е, и е получил препис от него. На основание констатациите в акта е издадено и обжалваното НП, с което се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателят. Не съгласен с нея НП е обжалвано в срок пред РС П..
В хода на проведеното съдебно производство се изиска и приложени справка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор относно стационарна видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип SITRAFFIC ERS 400 съгласно която системата е вписана в регистъра на одобрените за ползване типове технически средства за измерване под № 4823 от 06.10.2009г. и е със срок на валидност до 06.10.2019г.
В хода на съдебното производство се разпита като свидетел актосъставителят С.Г.Г., който изложи факти идентични с посочените такива в АУАН и че той е съставителят, като лицата посочени в акта са свидетели при неговото съставяне. Свидетелят посочи че въз основа на събраните доказателства – снимков материал, преписката и попълнена декларация е съставен и АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично доказана от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са и показанията на свидетел С.Г. и документите съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка, както и от приетата и приложена по делото в съдебно заседание справка от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално допустима.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.
Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
След горните пояснения, в настоящия казус съдът при извършена служебна проверка на съставения АУАН и издаденото НП съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на административното наказание Глоба и лишаване от право да управлява МПС на жалбоподателят К.Г.Я., като АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН а именно в негово отсъствие, въпреки че неговата самоличност е била известна на актосъставителят, както и неговото местоживеене. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал.2 – съставянето му в негово отсъствие / когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта /. Следователно ЗАНН не предвижда друга възможност, при която АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя - лицето, на което се вменява виновно или обективно отговорност за нарушение. В случая, на актосъставителя С.Г. е било известно лицето - нарушител, предвид документално установеното че той е собственик на МПС с рег. № ……, както и неговата адресна регистрация, на която е бил призоваван и е давал пред служител на МВР обяснения по въпроси касаещи нарушението посочено в АУАН № ... / бланков номер ….. / от 19.03.2010г. В административнонаказателната преписка не се откриват данни за потърсване или поканване на нарушителя по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Хипотезата на установяване на нарушението въз основа на официални документи се свързва със съставяне на акта в отсъствие на свидетели и не игнорира ал.2 от чл.40 от ЗАНН. Ето защо съставянето на акта в отсъствие на нарушителя се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно наказателна процедура. Допуснатото нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице и е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен изложеното по – горе съдът намира въз основа на събраните по делото доказателства че не е доказано по безспорен и несъмнен начин от страна на АНО че жалбоподателят е лицето извършило посоченото в НП нарушение. Във връзка с направените по делото възражения относно авторството на посоченото нарушение съдът на установи да са събрани или наличието на доказателства които да сочат че именно жалбоподателят е нарушителят и които на оборват твърденията му относно авторството на нарушението.
На основание събраните доказателства по делото съдът обоснова и своето заключение относно наличието на процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, както и за недоказаност на авторството на посоченото в него нарушение на ЗДвП от жалбоподателят, поради което и същото следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и необосновано.
В предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .../10 от 26.04.2010г. издадено от Т.Н.Н.на длъжност Началник на Сектор ПП към ОДМВР П. с което на К.Г.Я. ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС за извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр. П. по реда на Глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.И.