Имам Въпрос отностно Взета книжка за алкохол. ??

[mstarx]

Случая ми е следния .. Взеха ми книжката за 8 месеца и 8 месеца пробация наказание . Искам да питам след тия 8 месеца трябва ли да държа психо тест за да си я взема и ако да по подробно обяснение ?

[sadiata]

В момента представлявам свои клиент във Върховният административен съд по дело с предмет -допустимо ли е да се задържа книжката след изтърпяване на наказание лишаване от право да се управлява МПС за определен период от време на основание не представяне на удостоверение за изкаран тест за психологическа пригодност. Чакаме тази седмица Върховният административен съд да се произнесе. След произнасянето ще пиша отговор по поставеният от Вас въпрос.

[mstarx]

Благодаря съдията .. очаквам отговора ти

[Гост.]

Случая ми е следния .. Взеха ми книжката за 8 месеца и 8 месеца пробация наказание . Искам да питам след тия 8 месеца трябва ли да държа психо тест за да си я взема и ако да по подробно обяснение ?

да-Наредба 36:

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на:
7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да управляват МПС на основание чл. 343г от Наказателния кодекс (НК);

какъвто безспорно е и вашият случай.

[sadiata]

По-долу Ви свеждам на вниманието Определение от 24.02.2012г. ,относно задържането на свидетелство за управление на МПС на моя клиент.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2765
София, 24.02.2012

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 2212/2012.


Производството е по чл. 254 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК.
Образувано е по частна жалба на Иван Павлов Топалов, гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. 464, вх. „А”, ап. 416 срещу разпореждане №79 от 09.01.2012г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11560/2011г.
С обжалваното разпореждане съдът отхвърлил искането на Топалов да бъде постановено разпореждане, с което съдът да разпореди на началника на отдел „Пътна полиция” в Столичната дирекция на вътрешните работи да прекрати фактическите действия по задържане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Съдът неправилно приел, че оспореното задържане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се основава на закон, на административен и на съдебен акт. Не отчел, че наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е с изтекъл срок на действие, тъй като въпросът за отговорността му е решен и са изтекли шест месеца от датата на налагането на мярката – 18.05.2010г. Неправилно съдът приел, че задържането се основава и на закон, тъй като разпоредбата на чл. 172, ал. 3 ЗДвП регламентира изземването на свидетелство за управление на моторно превозно средство при наложена принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” ЗДвП. Налице е съществена разлика в понятията „задържане” и „изземване” и не е налице законово основание за тяхното смесване. Сочи, че съгласно чл. 4, ал. 1 АПК административният орган трябва да действа само в рамките на правомощията си. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови друго, с което да разпореди на началника на отдел „Пътна полиция” в Столичната дирекция на вътрешните работи да върне свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Ответникът по частната жалба – началника на отдел „Пътна полиция” в Столичната дирекция на вътрешните работи, не взема становище.
Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 254, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 06.05.2010г. било установено от контролните органи чрез техническо средство, че Топалов, като участник в пътно-транспортно произшествие, имал съдържание на алкохол в кръвта 2, 45 промила. Извършената химическа експертиза на кръвта установила 2, 6 промила съдържание на алкохол в кръвта.
2. На 06.05.2010г. на Топалов бил съставен акт за установяване на административно нарушение №АИ1462, с който били иззети свидетелството му за управление на моторно превозно средство №272555389 и контролния му талон №2725553690.
3. На 18.05.2010г. била издадена заповед №АИ-1462, с която на Топалов, на основание чл. 171, ал. 1, б. „б” ЗДвП, била наложена принудителна административна мярка отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство считано от датата на фактическото отнемане – 06.05.2010г., до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца.
4. На 03.09.2010г. било издадено наказателно постановление №1462, с което на основание чл. 179, ал. 2, предложение 1 ЗДвП му била наложена глоба в размер на 200лв. и му били отнети четири контролни точки. Наказателното постановление било връчено лично на Топалов на 26.05.2011г.
5. На 28.02.2011г. Софийски районен съд, на основание чл. 384 НПК, одобрил споразумение между Топалов и Софийска районна прокуратура по наказателно общ характер дело №13611/2010г., с което му било наложено наказание „пробация”, сто часа безвъзмезден труд и на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година считано от датата на фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление – 06.05.2011г.
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че действията на административния орган се основава на влезли в сила административен и съдебен акт и на закона. Приел, че частният жалбоподател не представил доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 2 б. „б” ЗДвП във вр. с Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, на водачи на моторни превозни средства и на председателите на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36). По силата на тези норми водач, който е лишен от право да управлява моторно превозно средство е длъжен да премине през психологическо изследване и да представи удостоверение. Въз основа на това направил извод, че оспорените фактически действия на административния орган се основат на закона, на административен и на съдебен акт, поради което отхвърлил като неоснователно искането за постановяване на разпореждане за тяхното преустановяване.
Извод на съда е правилен.
По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за съдебното производство факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. Спорът по делото е досежно преценката на съда на тези факти и с оглед на това извода му за основателността на искането.
Както правилно приел и съда, за да е налице основание за издаване на съдебен акт, с който да се постанови преустановяване на действия извършвани от административния орган, е необходимо първо, да е налице неприключило действие, второ, то да не е основано на закон или административен акт, и трето, да засяга права или законни интереси на оспорващия. По делото няма спор, че свидетелството за управление на моторно превозно средство се държи от ответника и не е върнато на частния жалбоподател, т.е. налице е неприключило фактическо действие на административен орган. Няма спор също, че без свидетелство за управление на моторно превозно средство частният жалбоподател, с оглед разпоредбата на чл. чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, не може законосъобразно да упражнява правно-регламентираната дейност. Спорът по делото е досежно факта има ли или не основание – предвидено в закон или в административен акт, което да обосновава невръщането на свидетелството от ответника.
Основателни са твърденията на жалбоподателя, че към датата на сезиране на съда – 28.12.2011г., наложената му с влязла в сила заповед №АИ-1462 от 18.05.2010г. на основание чл. 171, ал. 1, б. „б” ЗДвП принудителна административна мярка – „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, е с изтекъл срок на действие. Както правилно твърди жалбоподателят, независимо дали в заповедта е или не е посочен срока, за който се отнема свидетелството, то срока на действие на наложената принудителна административна мярка е законово определен - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В случая е безспорно първо, че в заповедта е посочен срока на налагане на мярката, второ, посочена е началната датата на постановеното отнемане – 06.05.2010г., и трето, до произнасянето на съда – 09.01.2012г., определения в закона максимален срок на действие на мярката е изтекъл – това е станало на 06.11.2010г. Следователно действително, невръщането на свидетелството не може да се обоснове с административен акт – заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, б. „б” ЗДвП. Друг административен акт, който да обосновава невръщането по делото не е представен.
Оспорваното фактическо действие на органа не може да се обоснова и с постановеното от съда по наказателното дело лишаване от право да се упражнява правно-регламентираната дейност. Следва да се посочи, че одобреното от съда споразумение по чл. 384 НПК и следователно постановеното с него лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, има силата на влязла в сила присъда, съгласно чл. 383, ал. 1 НПК. Това означава, че по силата на закона тя е задължителна за всички. Т.е. невръщането на свидетелството за управление, извършено в изпълнение на влезлия в сила съдебен акт, с който Топалов е лишен от право да управлява моторно превозно средство, е действие, извършено въз основа на закона. Въпросът е, че лишаването от право на управление е за срок от една година. Началото на срока е 06.05.2010г. и с оглед на липсата по делото на доказателства за прекъсване на срока, същият е изтекъл на 06.05.2011г. - много, преди сезирането на съда на 28.12.2011г. Следователно невръщането на свидетелството за управление след 06.05.2011г. не може да се обоснова с това законово основание – изпълнение на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗДвП водачите на моторни превозни средства, които са били лишени от право да управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс, за да упражняват законосъобразно правно-регламентираната дейност управление на моторно превозно средство е необходимо да представят на компетентния орган доказателство за исканата от закона психологическа годност. Съгласно чл. 5 от Наредба №36, издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, психологическата годност се установява с психологическо изследване. Положителното заключение от психологическото изследване се обективира в „удостоверение за психологическа годност” съгласно приложение №1 към чл. 7, ал. 2 от Наредба №36. Едва тогава и когато лицето, което е било временно лишено от правото да управлява моторно превозно средство, представи исканото от закона доказателство, с което надлежно да удостовери, че отговаря на законовите изисквания за упражняване на дейността, за органа ще възникне задължение да му предостави удостоверителния документ. До тогава, до когато лицето не представи доказателства органът е длъжен по закон да не му предоставя свидетелството. Фактическото непредоставяне на свидетелство е израз на обективно неизпълнените от лицето законови изисквания за правото да се упражнява дейността.
Законодателят, с цел да гарантира безопасността на движението, е преценил, че правоспособни лица, на които е отнето правото да управляват моторно превозно средство поради употреба на алкохол, за да имат отново правото да упражняват дейността трябва да докажат психологическата си годност за тази правно-регламентирана дейност. Интересът, а следователно и задължението за ангажиране на необходимите доказателства е само и единствено на водача. Органът няма задължение нито да уведомява водача, че е необходимо да представи удостоверение за психологическа годност – публикуването в Държавен вестник на закона и на наредбата е достатъчна гаранция, че заинтересованите лица са надлежно уведомени за изискванията на закона, нито да извършва каквото и да било действие до тогава, до когато водачът представи изискуемото законово доказателство. Само и единствено от личната преценка на водача зависи кога, чрез представяне на исканото от закона удостоверение за психологическа годност, ще създаде за органа задължение да му предостави, ако не са налице други законови пречки, удостоверителния за правоспособността документ.
Видно от изложеното ответникът по частната жалба, като не предоставил на частния жалбоподател отнетото му свидетелство за правоуправление, действал в изпълнение на закона. Това означава, че извода на съда за неоснователност на жалбата е законосъобразен. Релевираните от частния жалбоподател доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане са неоснователни. Ако частния жалбоподател иска да упражнява законосъобразно правото си да управлява моторно превозно средство след като е бил временно лишен от това право поради употреба на алкохол, трябва да изпълни законовите изисквания и надлежно да докаже на органа, че отговаря на законовото изискване за психологическа годност. При неизпълнение на законовите предпоставки органът, като не върнал на жалбоподателя свидетелството за правоуправление, действал в съответствие със закона, т.е. упражнил в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 АПК правомощията си, а съдът постановил съдебен акт, който като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 239 АПК Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане №79 от 09.01.2012г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11560/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Юлия Ковачева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Иван Раденков
/п/ Соня Янкулова
Не съм съгласен с крайния правен извод на ВАС ,че задържането на свидетелството за управление на МПС е основателно и основано на закон,тъй като закона в лицето на Закона за движение по пътищата не предвижда отнемане ,респективно задържане на свидетелство за управление на МПС на основание не представяне на доказателства за психологическа пригодност по реда на наредбата ,която уважаваkdта от мен колежка "pol_g" е посочила. Няма спор ,че след като са лишени временно от управление на МПС, заради алкохол водачите са длъжни да се явят на психологическа пригодност, но също така липсва правна норма,която да предвижда като последица невръщане на свидетелство за управление на МПС,поради липса на психологическа пригодност.
Освен това ,както правилно се отбеляза в съдебния акт задържането на свидетелството за управление на МПС от КАТ не може да се обоснове с административен акт по чл.171 т."б" от ЗДвП. Затова за мен ВАС потвърди един недопустим административен акт изразен с действие по смисъла на чл.59 ал.3 от АПК,без неговото постановяване да е предвидено в закон. Административните актове могат да се издават само на основанията посочени в закона като същевременно те служат като титул за осъществяване на административна принуда за изпълнение на правните разпоредби. Ето защо за задържане на свидетелство за управление на МПС извън случаите когато се търпи наказание лишаване от право да се управлява МПС за определен период,както и когато има наложен ПАМ по чл.171 т."б" от ЗДвП е наложително да бъде постановен административен акт,с който непосредствено ще се засягат права и законни интереси,който по силата на чл.120 ал.2 от КРБ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Не е ли издаден такъв административен акт и КАТ задържат свидетелството за управление на МПС извън горепосочените случай се касае за фактическо действие ,което не е основано на закон и на административен акт,което подлежи на атакуване по реда на чл.250 ал.1 и сл. от АПК.
Моя съвет е да предявите искане за неоснователни действия срещу КАТ и горното определение не е задължително за бъдещ съдебен състав ,който ще решава на свой ред казус с невръщането на свидетелство за управление на МПС. Освен това единствено горепосоченото определение съществува по подобен казус ,така че съдебна практика по въпроса все още не е формирана.

[blind_guardian]

Вземи си психо теста и тогава ще ти дадат книжката. Не се занимавай с глупости.

[spas12]

здравей интересува ме колко излиза това психо

[nk7702n]

http://psitest-bg.com/ceni.html

[spas12]

Благодаря.какво представлява изпита и какъв е шанса да не го вземеш

[nk7702n]

Не ми се е налагало да се явявам, защото не съм шофирала с алкохол досега, пък и нямам такова намерение. Крайно опасно е както за Вас, така и за околните. Тоест, явяването и взимането на психотеста Ви е най - малкият проблем оттук нататък. Не че искам да Ви изнасям нравоучителна беседа, но се надявам заради себе си и заради останалите водачи и пешеходци на пътя да сте си взел поука и в бъдеще да не повтаряте грешката си! Няма нужда да споменавам за последните фатални инциденти, настъпили именно поради шофиране в нетрезво състояние и превишена скорост.
Психотестът, доколкото съм чувала, си е нещо като практически изпит , имало разни лампички и изпитване на реакциите на явяващите се най - общо. Има достатъчно време, човек трябва да е концентриран и да не се паникьосва.

[dandel]

здравейте някои можели да ми каже дали ще трябва да минавам психо при отнето свидетелство за управление на мпс за отказ на алкохол. платил съм си глобата и ми остават 2 седмици да ми изтече наказанието от 2 години . Ще бъда благодарен ако някои ми даде точна информация?

[svegrigorov]

Да, ще трябва отново да минеш психотест.