право на ползване прекратено по давност

[pitasht]

Имам следната ситуация която се обърка много.
Една баба продава апартамента си на внучката през 2008год, веднага след като го продава започва да живее на село не в апартамента но има ключ държи вещи ходи си от време на време, рядко все пак и инцидентно, плаща данъка на жилището.
наскоро обаче има проблеми с ефективно ползване на жилището поради влошени отношения с внучката. завежда дело за правото на ползване в съда, внучката прави възражение за погасено- прекратено право на ползване поради неупражняване за повече от 5год.
Преди дни идва да уточним защита и ми показва копие на разписка от м.01.2014 в която внучката е предала в качеството на ползвател ключа на баба си. Шах и мат за мен. делото е заведено след въпросната дата и до момента дори не съм знаела за съществуването на бележката остава въпроса дали не е нужно да променя петитума на иска и как съдът би приел тази бележка ако изобщо я допусне като доказателство.- още не е минало първото заседание по делото. И дали тази разписка ще се тълкува като извънсъдебно признание на иска, макар че съдебно той се оспорва изцяло и упорито?
Имам усещане че съдът ще каже липсва правен интерес от водене на делото, въпреки че бабата не може да ползва жилището дори и да има ключ защото там живеят доста др хора които са пуснати от въпросната внучка. мъжа й детето й баща й та за бабата дори физически няма място

[neutralen]

Правото на ползване е вещно право и поради това не може да се погаси по давност. Това право не може да се прехвърля и се погасява със смъртта на ползвателя.
Какъв е в случая предявения иск, за да се прецени каква следва да бъде защитата ?

[bebitor]

neutralen, виж чл.59 ал.3 от ЗС.
pitasht, според мен бабата е все още в печеливша позиция, ето малко идеи:
-5 г. текат не от датата на учредяване, а от датата, в която е престанала да ползва, респ. от датата, в която някой друг се е нанесъл там против волята й и е почнал да и пречи да си упражнява правото, т.е меродавен е онзи момент, в който тя не е могла да ползва повече- трайна съдебна практика.
-Може да не е обитавала постоянно имота, но със сигурност го е ползвала по начин, какъвто е намерила за добре- нареждала, подреждала, поддържала, държала вещи там, ходила, дори по своя воля може да е пуснала сегашните обитатели /но в един момент те да са започнали да отричат ПП/, и т.н, подробно се изброяват до най-малкия детайл, във връзка с отговора на ИМ...
-Бележката за ключ те да я представят. Защитата по тази точка е лесна- дали са и и някакъв неопределен ключ, който не съвпада с ключалката, не я пускат вътре и т.н...
Свидетелите да си свършат работата.
Успех!

[neutralen]

Грешката е моя - известна ми е разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗС. Неправилно съм се изразил - исках да кажа че отричане правото на ползване не може да стане чрез "възражение", а само по исков ред, за това зададох въпроса - какъв е предявения от бабата иск. Очевидно е че правото на ползване не е погасено по давност, ако предмета на делото е друг, примерно - разваляне договора за продажба. Поне така схванах казуса - че бабата води някакъв иск и внучката като ответник прави възражение, че правото на ползване е погасено по давност. Както и да е. Просто изразих едно мнение.

[bebitor]

Най-добре авторът ще каже какъв е иска- на мен ми звучи като чл.108 вр. с чл.111 от ЗС, а питането е свързано с това дали не следва да се измени петитума по чл.124 от ГПК, след като бабата има ключ. Според мен, не, тъй като тя все още не може да си упражни правото.
Мисля, че погасителната давност може да се противопостави с възражение, но тук няма да вляза в спор- много неща се измениха вече и не са така, както съм ги учила и работила...

[neutralen]

Да права си - авторът следва да каже какъв е предявения иск, за да можем да изразим по-точни мнения.