ТР по ТД 2/2013

[manol0]

И все пак наистина,как по-точно се определя валидно изпълнително действие?Ако е такова,което носи резултат,то в какъв срок?И дали ако взискателят придобие продаваните вещи(не постъпят пари),ще се счита за валидно изпълнително действие?Ако взискателя е и купувач на продаден на публична продан имот,явява ли се трето лице,което е придобило права и ще се обезсили ли проданта на имота спрямо него?
А как е според ТР №2,тече ли давността при спиране на изпълнителния процес по молба на взискателя?При спряно исково производство давност не тече,но това ТР разделя исковото от изпълнителното производство и май излиза,че при спряно ИП по молба на взискателя давността ще си тече.

[ivan_lawyer]

Точно така - най-накрая намерихте есенцията на ТР,т.10, която май е най-ценната придобивка след премахването на правата на длъжника от 2007 година насам. А дори и надвишава като ценност в пъти повече всякаква реформа на ГПК, която парламентът се опитва да прокара. Защо- от стратегическа величина е. Първо, стриктна хигиена на дълговата разпространеност. Което е бич за микро-гражданските отношения. Да вземеш назаем лев-два три 5 ама кредит от 40 000 лева не може да се изплати. Ако взимаш заплата от 1500 лева - както са повечето квалифицирани специалисти, горе-долу се ядва. Ама при доход 500 лв. - друга работа. Но това е парашут - ще трябва време да се отвори, пък дали ще стане. Най-вероятно най-накрая ще се престане с кредитирането за щяло и нещяло. Поне ще намалеят ексцесиите.
Има и други работи, ама много взехме да се просвещаваме.
Големите кредитори ще вземат мерки, знам като военен спец. Но дайчовото хоро се играе от лисици и сватбарите не се усещат, че лисици им ходят по стъпките.

Главното е - че ВКС си дойде на място и е наистина ВКС, а не каквото и да се сетиш. При тези политически разстройства и газировки - дано да се задържат нещата и да можем да прибараме тазгодишната плячка и реколта.

[ivanov_p]

Ще чакаме ново ТР по това ТР.
Като оставим на страна общите приказки в решението излиза важният въпрос какво правим с разноските, защото някой безсъвестни ЧСИ-та отказват да присъждат възнаграждение за тежкият труд на цесионера, оправдавайки се, че такива вече били присъдени на цедента, защото за съдебни дела се полага възнаграждение за един адвокат. Все едно от джоба си ги плаща тези пари, иначе знае за всичко да събира такси. Та мисълта ми е, след като този процес не бил като онзи, ще се пресече ли тази порочна практика?

[ivan_lawyer]

Няма спасение от практическите увъртания на правниците. Нека да е лято, само да е лято.

[gudio]

Та мисълта ми е, след като този процес не бил като онзи, ще се пресече ли тази порочна практика?

Нема шанс. Всичко в името на Андрешко, всичко за благото на Андрешка. ЧСИ-тУ, ако приеме една стотинка повече адв. хонорар от минимума по Наредбата за адв. възнаграждения и то само за образуване на дело, демек 200 лв., гори с дисциплинарка от Министерството на правосъдието на минутата. Може вземането да е за 1 млн. лева, нема значение - 200 лв. и туй то. Пък ако иде в съда, "по силата на случайното разпределение" всички обжалваници на "прекомерни адвокатски хонорари" в СГС отиват винаги в един състав , който преценява "по вътрешно убеждение", че на този адвокат 200 лв. са му прекалено много и защо напр. да не бъде 17 лв. и 20 ст. хонорарът му. "Настоящият състав не споделя разбирането на ВКС в ТР еди-кое си и счита, че на пълномощника на взискателя му се следват 5 лв. адв. възнаграждение. Решението е окончателно." Политиката е - тотално смачкване на кредитора, особено ако е "неинституционален" някакъв.

[gkamenov]

До колегата "Гъдьо"с всичките ми уважения:
Отдавна ЧСИ-тата и нотерите трябваше СЪС ЗАКОН да ги върнат под шапката на почитаемия съд! И не само тияа промени,трябват още и още промени,за да стане изпълнението ездно нормално производство,без страх ,рекет и дерибействане от страна на съответния СИ ! Защо пиша всичко това:

Представлявам и понастоящем един длъжник,който е "нарочен" от ЧСИ.По самото ИД имаше издадена обез
печителна заповед за спиране на Изп.дело,поради предявен иск по чл.439 от ГПК.Въпреки това ЧСИ-то си вършеше изп.действия,насрочване на търг след търг ,каквито искания НЯМЯШЕ отправени от взискателя.В крайна сметка съда се произнесе и уважи иска за недължимост на сумите.Три дни преди влизане на решението в сила ЧСИ успя да"продаде" имота на длъжника.Разбира се възлагателното постановление е обжалвано от наша страна ,като към жалбата е приложфено и решението на районния съд за уважение на иска по чл.439 от ГПК. И сега какво правим??? Очаквано е Окръжния съд да отмени ПВ на ЧСИ,не само заради това,че при издадена обезпечителна заповед за спиране на Изп.дело същия е извършвал както действия,така и е провел търг с явно наддаване,а и по редица други нарушения ,водещи до ненадлежно наддаване! Умишлено оставих ЧСИ-то да прави "каквото си иска" за да видя до къде ще стигне.Но чакам решението на Въззива ,а след това може пък ние да стигнем до по-далече.....

Та питам аз,е ли това нещо ДСИ-то би го направило,знаейки,че работи в съдебна институция? Сигурен съм,че НЕ!

[ivan_lawyer]

Интересно на мен не ми се е случвало да ми намалят хонорара. Само един път, ама то си бях нагъл. В смисъл - наистина раздут хонарар. Но поливалентността на един адвокат задължава да бъде един път на страната на кредитора и в друг случай на страната на длъжника, дори и да се търси тясна специализация. Така че не може да се страда толкова. Но защо се намалява хонорара - има двойно право на облагане - един път има хонорар за образуване и като проследиш надолу тарифата - има и хонорар за водене на делото. Тоест - както и да се тълкува не може да е само по единия хонорар. Защото нали това дъвкахме - водене на изпълнително дело, означава посочване на конкретен изпълнителен способ. Както и да го въртиш самата технология на събиране на вземането е:
- избиране на Съдебен изпълнител измежду многото на пазара - включително между Частен и държавен. Това е отговорност на юриста - както и да го погледнеш, образуването на едно дело включва и ходене до кантора на СИ, най-вероятно ЧСИ. ЧСИ -тата се изпедепцаха и примерно аз работя с един и същ - което е и грешно и правилно. Нямам лично доверие на останалите - да са живи и здрави и професионални успехи. Досега човека не ме е подвел. Иначе хубава тактика е да разпръснеш делата между повече СИ, вкл. и ДСИ. Досега така са ми направили мизерабъли, че вяра нямам.

Впрочем СИ-та са готини типове - нямам проблеми с контакта си, освен че ме психясват.

Ако някой адвокат чете тук, ще се съгласи, че работата на адвоката е най-трудната от цялата верига, звучи невероятно но е така.

Ние изтръгваме от неживата природа едно благо и го предаваме в ръцете на съдията - а той на съдебния изпълнител. Така че генезиса е от адвоката, нему се пада отговорността.

А отговорността се заплаща, доколкото въобще може. Впрочем несъбираеми вземания бол, и кой носи отговорност- пак юриста на взискателя. И срещу това получава минимален хонорар, ама ако няма бърз резултат.

Впрочем снайперистът стреля веднъж, това лошо ли е или да стреля повече време за да уцели.

[nqgol]

Решението по т.14 също създава проблеми според мен.Въпросът е за молба за издаване на ИЛ по чл.242 от отменения ГПК,но в разясненията има някои повратни според мен моменти.Например

Както при действието на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника,той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин.

За молбата ясно,но за издадения по чл.242 от отменения ГПК,както и по чл.418 от сегашния ГПК също не се уведомява длъжника и той узнава за него едва при започване на изпълнителното производство.Значи издаването на ИЛ на несъдебно основание също не би следвало да прекъсва давността,както се приемаше до сега.

А този довод

Уреденото в Закона за защита на потребителите помирително производство по правното си естество е медиация и със започването му давността на се прекъсва, а спира съгласно чл. 11а от Закона за медиацията. От тази разпоредба може да се направи извод, че след като законодателят не урежда прекъсване на давността със започването на производство, в което длъжникът участва,още по-малко би могъл да уреди прекъсването й със започването на производство, в което длъжникът не участва и няма как да узнае за него, освен при започването на друго производство – това за принудително изпълнение

ми се струва меко казано неоснователен.

[ivan_lawyer]

Има няколко учебника по Гражданско право - обща част където се развиват давностните въпроси. Витали Таджер - Мария Павлова - Любен Василев - мисля че беше. Да не го бъркам с друг. Има и специална монография по темата - Пог.давност по Блг Частно Право, която е актуална, доколкото е много подробна. Авторът греши на няколко места, но това не омаловажава ни най-малко трудът му.

Специално обаче място е учебникът на Любен Василев - голям формат и зелени корици, изгорен от кафеварката, поне при мене е така.

Василев настоява прекъсването на давността при съдебните титули да е от влизане в сила на основанието - било съдебно решение, било Определението по чл. 242 ГПК - стар - несъдебни основания. Което е така.

Много подробно се отделя внимание на издаването на ИЛ по несъдебно основание. И там има един пасаж, където казва, че Определението за издаване на изпълнителен лист прекъсва давността. Определението подлежи на обжалване. Молбата за издаване на изпълнителен лист и Определението създават едно цяло - тоест давността се прекъсва, само ако Определението уважава молбата за издаване на изпълнителен лист.
Важен момент има влизането му в сила - тоест получава се парадокс - Издават ти изпълнителен лист, но ти го закътваш и минават 2-3 години и предавайки го на Съдебен изпълнител същият ти връчва призовката - това е началният момент на обжалването и излиза че давността тече оттогава. Съдилищата прескачат обаче този парадокс и приемат за начален момент - една условна дата - примерно деня на издаване определението.

Имах такова дело с един кредитор по запис на заповед. Беше предал изпълнителния лист след 3 години и можеше да се хване за това, че всъщност Определението не му е прекъснало давността, не му тече давност и така.

[gudio]

Та питам аз,е ли това нещо ДСИ-то би го направило,знаейки,че работи в съдебна институция? Сигурен съм,че НЕ!

Мльад мльъдйеж сте колега, аз на какви ужасии съм се нагледал едно време като адвокат от съдии-изпълнители (немаше ДСИ / ЧСИ), че ти е бедна фЪнтазията. Все едно да ми разправяш, че ако нотариусите не бяха "частни", никак нямаше да има неистински пълномощни и "неприсъствени" заверки. А те бяха в пъти повече едно време при "държавния нотариат". Едно е да стои зад тебе (и да "отговаря" за действията ти, мижи-да-те-лАжем) Държавата, друго е да си сам с личното си имущество. Ама това май е част от глобалния въпрос на "хибридната война" - дали при Тато с държавните болници и държавните превозвачи например не беше ама много по-убаво от сега, дето такива отрасли са обсебени от крадливи частници-изедници

[kalahan2008]

ЧСИ-тУ, ако приеме една стотинка повече адв. хонорар от минимума по Наредбата за адв. възнаграждения и то само за образуване на дело, демек 200 лв., гори с дисциплинарка от Министерството на правосъдието на минутата.

Тук малко не съм съгласен и това ми се вижда преувеличено.
Дори и да има дисциплинарно наказание на ЧСИ, то ще е най-много глоба, обикновено към 1000 лв., по мои наблюдения за маловажни нарушения ВКС толкова постановява.
Никой съд няма да лиши ЧСИ (при това ВРЕМЕННО - до 5 години) за завишен адвокатски хонорар.
Друго е при синдиците - там ако има и само 7 дена закъснение за представяне пред съда по несъстоятелността на ежемесечния доклад - лишават те от правоспособност за цял живот, т.е. вовеки веков. Има такава практика на ВАС, има и жалба в Съда в Страсбург по този въпрос, а Съдът в Страсбург отхвърля жалбата на лишения от права синдик и казва, че Българската държава е действала законосъобразно при налагане на дисциплинарното наказание на синдика.
Така че нека да не преиграваме - рядко някой съд ще осъди ЧСИ, а и дори и да има десетки дисциплинарни наказания този ЧСИ, потвърдени и от ВКС - все тая - ЧСИ продължава да си работи съвсем спокойно. Има такива случаи и ние си ги знаем кои са. Няма смисъл да ги казваме публично.
Изключително рядко съдът лишава ЧСИ от права и обикновено е когато е сезиран от ДС на КЧСИ, а не от МП.

[gudio]

ЧСИ-тУ, ако приеме една стотинка повече адв. хонорар от минимума по Наредбата за адв. възнаграждения и то само за образуване на дело, демек 200 лв., гори с дисциплинарка от Министерството на правосъдието на минутата.

Тук малко не съм съгласен и това ми се вижда преувеличено.
Дори и да има дисциплинарно наказание на ЧСИ, то ще е най-много глоба, обикновено към 1000 лв., по мои наблюдения за маловажни нарушения ВКС толкова постановява.
Никой съд няма да лиши ЧСИ (при това ВРЕМЕННО - до 5 години) за завишен адвокатски хонорар.

И като му сложат глоба 1000 лв., за чий ъ-ъ-ъ-ъ... таквоз е работил дело с интерес 10 000 лв., по което би трябвало да вземе такса по т.26 в размер 820 лв., а адвокат - минимален хонорар в размер 715 лв. Аз това имах предвид под "гори с дисциплинарка". Според актуалната съдебно-политическа конюнктура Андрешко, дължащ 10 000 лв. трябва да може да се издължи "безплатно", без "кръвопийските" разноски по изпълнението като 820 лв. такси на ЧСИ и 715 лв. адв. хонорар. Така, нещо за 20 лв. адв. хонорар и пряко сили 105 лв. авансови такси на ЧСИ. А защо Андрешко дължи 10 000 лв.? Ми, защото е пич, тарикат, а и има балъци като взискателя, дето са му ги дали

[kalahan2008]

Колко души подават жалба за прекомерност на хонорара в МП? Обикновено се жали в съда. Е, има и такива случаи, но са редки.
А и за да е прекомерен, първо длъжникът трябва да е възразил по чл. 78, ал. 5 ГПК, т.е. ЧСИ е имал възможност да помисли и да се мотивира защо не смята хонорара за прекомерен.
Обикновено ако адвокатът на взискателя е "редовен клиент", т.е. от тези, които носят много пари и дела (банки, застрахователни дружества, Топлофикация, ВиК, фирми за бързи кредити), ЧСИ е склонен да си "затваря очите" и да рискува с някоя малка дисциплинарка (иначе - адвокатът на взискателя отива при конкуренцията).
Ако кредиторът е "Сульо" или "Пульо" - ЧСИ веднага ще му намали хонорара до минимума, без да се замисли.
С други думи, ако рискът си заслужава (рискът да облагодетелстваш познат адвокат-редовен клиент), ЧСИ няма да намали хонорара на принципа "ако мине номерът".
Ако рискът не си заслужава, ЧСИ веднага ще го намали, с оправданието - да няма дисциплинарка.
А иначе не всички длъжници са "Андрешковци". Разбира се, мнозина са такива, но има и съвсем нормални и честни хора, които са станали длъжници поради невежество, глупост, доверчивост, безработица и др. Разбира се, че ако си поръчител, мисленето ти ще е, че не си взел ти кредита, а някой друг, следователно и не го дължиш. Това е житейската, а не правната логика. Въпрос на мислене.

[ivanov_p]

Хонорар може да се намали когато има възражение на длъжника при плащане на дълга, или от присъединени кредитори при разпределение. Някой несъзнателни адвокати пускат молби за намаляване на хонорара още като прочетат делото, но това при мен е недопустимо, тоя закон съм го чел. При хонорар по тарифата от 500 лв. може да си пишеш и 5000 и никой няма право да го закача до плащането, където ще се види сложността на делото. Аз имам дела по които са пускани по 30-40 молби, няколко описа, няколко възбрани и в пъти повече запори и защото някой е възразил срещу хонорара при започване на делото ще си остана с минималния? Да беше платил, няма проблеми, ама съм бъхтал 3-4 години след това и искам да ми се плати.

Тези дни една пусна молба до ЧСИ-то да намали хонорара от 350 на 200, защото имало само един запор на банкова сметка и затова стигали парите за образуване на делото. Аз не споря когато ми плащат и се съгласих да се намали хонорара, като изрично написах "при плащане в срока за доброволно изпълнение".
Парите обаче взеха да се бавят, питам какво става, а тетката пуснала още нещо да се жали, те били платили преди време на цедента. Веднага внесох молба, че си искам парите, тези 150 лв., които бях опростил, защото плащането не е станало в срока за доброволно изпълнение, а тях пратих да се съдят с цедента, защото аз имам ИЛ на мое име. Та си оттеглиха второто възражение и разпределиха парите.
Сега ще ги съдя и за лихвите, щом имат пари за адвокат имат и да си плащат дълговете.

[gudio]

Хонорар може да се намали когато има възражение на длъжника при плащане на дълга, или от присъединени кредитори при разпределение. Някой несъзнателни адвокати пускат молби за намаляване на хонорара още като прочетат делото, но това при мен е недопустимо, тоя закон съм го чел. При хонорар по тарифата от 500 лв. може да си пишеш и 5000 и никой няма право да го закача до плащането, където ще се види сложността на делото.

Уви:

Пък ако иде в съда, "по силата на случайното разпределение" всички обжалваници на "прекомерни адвокатски хонорари" в СГС отиват винаги в един състав , който преценява "по вътрешно убеждение", че на този адвокат 200 лв. са му прекалено много и защо напр. да не бъде 17 лв. и 20 ст. хонорарът му. "Настоящият състав не споделя разбирането на ВКС в ТР еди-кое си и счита, че на пълномощника на взискателя му се следват 5 лв. адв. възнаграждение. Решението е окончателно." Политиката е - тотално смачкване на кредитора, особено ако е "неинституционален" някакъв.

[ivanov_p]

Това може да стане чак при плащане. Няма как съдът да се произнесе за прекомерност без да е ясна сложността на делото, а тя става такава чак след плащане. Подобна жалба според мен е недопустима, но съм чел и противоречиви решения по такива, от които е видно, че са били заведени преди постановлението на СИ,а съдът е решил да ги разгледа. Аз съм имал дело по жалба, напълно недопустима, но съдът й даде ход като стой та гледай. Хубавото беше, че и адвокатите на жалещия (трето лице с описано движимо имущество) са били сигурни, че жалбата им е недопустима, защото на заседанието представиха документ, че делото е прекратено поради плащане. Така или иначе не знаеш какво ще ти сервира съдът и трябва да си готов да бориш и недопустими жалби.

[ivan_lawyer]

Както и да го маскираме - алчната страна на бизнеса е по-силна от каквато и да е страна като ефективност, бързина, хубави камериерки, интересни картини, накачени по стените. Аз съм по-алчен - признавам си, проблемът наистина е поради адвокатското присъствие по нашите земи. Червенков тамън ги укроти - адвокат не може да взема повече от определен максимум, впрочем има такава история наистина. По времето на Червенков доста сме били нагърчени. Събират се в една кантора по 5-6 човека. Но Червенков е прогонил и доста евреи от ключови органи - поне до процента който съответства на малцинството им. Ама това е друга тема. После дойде демокрацията и какво да кажем. Получи се естествено разслоение на всичко.

Но капитализмът не отменя справедливостта. И при феодализма е имало честност и правдивост.

Къде обаче ще отидем, ако се стискаме. Мен ме гледат в ръцете - щом съм адвокат - трябва да съм богат. Но какво да правиш - да лъжеш и да крадеш, то хубаво, но си има етика и в това отношение. Да се намалят хонорарите означава да се върнем в уравниловката на ДСИ. Които наистина си останаха Мики Мауса на съдебната система. Вярно - ползват съдебна охрана за акции - ама какво от това.

Впрочем навремето ако не беше да се запъне шефа ви за тарифите - сега ЧСИ-то щяхте да сте на ниски тарифи. Вярно - оборота прави печалбата. Ама то има и рискови години и т.н. После Ламята Спаска, вечния длъжник не е лесна плячка. После - вярно адвокатите надуваме тарифите - надуваме, но използваме ошашавеността на длъжника при съдебното разпределение или каквото и да е там. Ако ме питаш мен - при положение, че имам разходи - под формата на нерви главното, докато приключи едно дело, не мога да постъпя по друг начин. Да се научат да не водят дела и да не вземат кредити. Съдът не е бизнес палата.

По принцип не трябва да се прекалява с хонорарите. Нали ги отряза т.нар. ВКС, ама едно решение на ВАС(Парадайс го пусна по-рано) постави котките да мигат. Защото цялото ВКС, барабар със съдебните помощници, стюардесите, метрпажовете, разсилните, как се казваше тази изчезналата фигура - последната беше в Съдебната палата София, не метр.дотел а нещо като маркшайдер не мога да се сетя. Не е викач, а нещо друго.
Та цялото ВКС не можа да види, че Наредбата на адвокатите е издадена от частен орган и не е подзаконова наредба и не е в противоречие с пустия § 2 от ПРз и т.н. Няма дерогация, няма делегация. Няма свръх делегация и т.н. Трябваше ВАС да се събере по повод жалбата на ДСК срещу космичния хонорар на едно дружество. И ДСК са гиганти - да искат отмяна на Наредбата на адвокатите, щото били прекомерни онези 3% все пак някакви утешителни процента. И ВАС влезе в ролята си и показа за какво са пити тея кафета толкова години и им показа каквото може. Защото ВКс беше много пристрастен към хонорарите. Вярно случвало се е да се правят заявки за 8 000 лева хонорар на дълг 1 300 лв. но като те дразни безумно някой какво друго може да направиш. Една подмяна на маслото на яхта струва пари.

И за сложността на делото питайте адвокатите, юристите и консултантите дето се занимават с това. Защото миризмата на барут не е за всеки. Едно съдебно дело се точи по много години и накрая взимаш едни 380 лева. Въобще идеалистична картинка - някой води дела за нула лева и нула ст.

[ivanov_p]

Колкото повече време минава толкова расте убеждението ми, че преди заседания по тълкувателни дела съдиите трябва да дават проба за алкохол и наркотици. Вчера ми изпратиха една ЗЗ, която изтича след 13 дни и ми навя следните мисли:
От пространните мотиви по това решение излиза:
1. подаването на заявлението по чл. 417 не прекъсва давността;
2. Длъжникът разбира за производството по издаване на ЗНИ и ИЛ след образуване на ИД;
3. В случай, че длъжникът възрази влизали в сила специалните клаузи производството по чл. 422, което се смятало за заведено от датата на подаване на заявлението за ЗНИ и давността се прекъсвала от тогава;
4. Ако длъжникът не възрази давността не се смята за прекъсната с подаването на заявлението

Налице е ситуация при която имаме издадена ЗНИ и ИЛ, образувано ИП, връчена ЗНИ, влизане в сила на ИЛ след срока за възражение и липса на възражение.

Въпросите:

След като давността не се прекъсва и не спира и длъжникът не възрази при получаване на ЗНИ, съответно няма производство по чл. 422 ГПК, какви са правните последствия ако давността по документа по чл. 417 ГПК изтече по време на производството?

Какви са тези последствия, ако давността е изтекла защото съдът не е спазил сроковете?

И най-вече:
Когато давността по документа е изтекла между завеждане на заявлението в заповедния съд и подаването на молба за образуване на ИД, при липса на възражение от страна на длъжника, какъв е редът за защита на последния? (вече не съм сигурен дали и исковото прекъсва давността, ама приемам, че засега е така).

От една страна имаме изтекла давност преди влизане в сила на ИЛ, от друга, ако длъжникът възрази на това основание в същото производство възниква правото на иск по 422 и давността се смята за прекъсната от завеждане на заповедното производство.

Не знам какви са точните отговори, но нещо не както трябва и за да не пишат следващото ТР по мои дела съм решил всичко да си хваща пътя по исков ред. Някой хора са искали да направят заповедното за облекчение на съда и страните, но както винаги съм казвал - глупакът прави само глупости, а най-големите са от добри намерения.

[ivan_lawyer]

Без намерение за дискусия. Любен Василев - академик, впрочем написа, че темпорално се налага да приемем влизането в сила на определенията за издаване изпълнителен лист, като сферичната цялост на давността се образува едва след получаването на длъжнишката призовка.
Длъжниковото искане се явява право и корегира неточности по неискреностното щение на заявителя. Проверката на един адвокат е разбира се неискрена, двулична и вече върви наопаки. Но многократно съм се сблъсквал с давностният въпрос и учебникът на Василев преодоля някои мои неясни представи относно тази тема.
Говорим за давността на несъдебните основания, а като адвокат съм длъжен да проуча въпроса и да положа правилна защита.

В книгата на Василев се споменава именно този аспект - влизане в сила на окончателният акт, начало на давност. Давността не започва да тече от първоначалната искова молба, но има сферично оформление. Завършващият елемент е приемане на исковата претенция за основателна и тънкият момент е окончателността относно щенията.
На практика като юрист мога да се възползвам от бъркотията и да си правя свои изводи.

[ivanov_p]

Ние оставяме бъркотията настрана, говорим за порочния кръг който обезсмисля разсъжденията по бъркотията. Имам ЗЗ, която изтича след 13 дни. Подавам заявление, давността не се прекъсва и изтича преди започване на изпълнителното, съответно преди длъжникът да е получил съобщението. Длъжникът може да се защити с възражение, но възражението води до иск по 422, който прекъсва давността от подаване на заявлението. Ако длъжникът не подаде възражение ИЛ влиза в сила и преклудира възможността за позоваване на давност (424 и 439 ГПК).

Очевидно нещо не е наред, ама много не е наред!

За сферичното отклонение не съм чел, но напълно разбирам завалията дето се е гърбил да го пише. Когато мислих върху горните казуси ми светна, че единственото което може да върже нещата в сегашния им вид е нещо, което хем да направи едно цяло от заявлението до изтичане на срока за възражение, хем това цяло да е само въображаемо, без да влияе на давностните срокове, за да уйдиса и на ВКС.

Аз, за разлика от колегите от ВКС, съм практик, не прекалявам с алкохола и виждам нещата така:

1. Подаването на заявлението по 417 ГПК СПИРА давността.
2. Давността не се прекъсва от молбата за започване на изпълнение, когато изп. основание е ЗНИ по чл. 417, т.9 ГПК;
3. След връчването на ПДИ със ЗНИ и ИЛ и изтичането на срока за възражение ИЛ влиза в сила и прекъсва давността.
4. От същия ден започват да текат и давностните срокове по изпълнението.

Единствената законодателна промяна, която трябва да се направи за да си дойдат нещата на мястото е едно изречение в 418(1) - "Заявлението спира давността до влизане в сила на ИЛ" или "по време на производството по настоящия член давност не тече".